Протокол по дело №3952/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 475
Дата: 29 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20225220103952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 475
гр. Пазарджик, 28.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103952 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Ищцата В. П. С. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес. За нея се явява адв. Х., редовно упълномощен да я представлява, с
пълномощно приложено по делото.
Ответникът Б. К. С., редовно призован, не се явява.
Свидетелят К. К., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от ответника чрез
пълномощника му адв. М., с вх. № 7385/28.03.2023 г., с която пълномощникът
на ответника е заявил че не може да се яви поради служебен ангажимент в
друг град, но независимо от това моли да бъде приета молбата и да бъде
даден ход на делото. Заявява, че от името на ответника признава предявения
иск и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли да бъдат възложени всички
съдебно деловодни разноски по делото на ищеца, тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Изложени са
обстоятелства, че ищцата не е посочила банковата сметка, по която да й бъде
преведено претендираното вземане в размер на 25 000 лв. Моли съда да
приеме, че ответникът като длъжник е бил възпрепятстван да изпълни своето
задължение, поради забава на кредитора – ищеца, който не е уговорил начин
за точно изпълнение /плащане/ на задължението. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде признат иска и да се възложат на ищеца
всички сторени по делото разноски. Молбата е подписана с квалифициран ел.
1
подпис и е изпратена по електронен път. Заедно с молбата е изпратено и
пълномощно, дадено от ответника на адв. М., видно от което е че същата е
упълномощена и с правото да признава искове.
СЪДЪТ докладва постъпилото писмо от ОД на МВР – Пловдив, отдел
„Криминална полиция“ Сектор ППСИКИЦ, с вх. № 6860/22.03.2023 г., с
което уведомяват съда, че в ОКП – ОДМВР Пловдив е получена призовка за
инспектор К. К. за датата 28.03.2023 г., от 09:40 часа. На посочената дата,
същият ще ползва платен годишен отпуск, което ще възпрепятства явяването
му в съда. Посочено е, че заявлението за ползване на платен годишен отпуск
е подадено от служителя преди получаване на призовката.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като неявилият се ответник е редовно призован. С депозираната за
днешното съдебно заседание молба от неговия пълномощник изрично е взето
становище за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1
от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Х.: Поддържам подадената искова молба. Основанието, за която е
определено в нормата на чл. 240 от ЗЗД. Налице е заем за потребление, който
е реален, защото става въпрос за движими вещи – пари. Твърди се в
изявлението на ответника, че доверителката ми е имала не чак до там
издържано процесуално поведение, поради което следва да бъде обременена с
разноските. Звучи парадоксално. Видно е, че самият С. сам се е ангажирал да
погаси задължението на 06.03.2021 г. като до този момент е бездействал и е
парадоксално разноските да бъдат в тежест на ищцата. Моля да постановите
решение, с което да уважите исковата претенция и да осъдите ответника да
заплати 2000 лв. за държавна такса, както и размера на адвокатското
възнаграждение, което е съобразено с нашата наредба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
2
С подадената искова молба е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че по информация на ответника,
последният освен други дейности, които е развивал, се занимавал с внос на
леки коли втора употреба и тъй като имала необходимост от автомобил
потърсила ответника за съдействие. Твърди, че в проведен разговор
ответникът я уверил, че е във възможностите му да я снабди с лека кола.
Твърди, че на няколко пъти му дала общата сума от 25000 лв. Въпреки
обещанието и увереността, че ще притежава лека кола, такава не й била
доставена.
Твърди, че било ясно, че ответникът не е имал намерение да изпълни
поетия ангажимент. Ищцата твърди, че е била измамена. По този повод на
няколко пъти сезирала Районна прокуратура Пазарджик с цел срещу
ответника С. да бъде образувано досъдебно производство за извършено от
него престъпление, наказуемо по чл. 209, ал. 1 от НК.
Сочи, че в отказите на прокуратурата се твърди, че спорът е гражданско
правен. Твърди, че пред угрозата да загуби парите си, ответникът приел да
изготвят "договор за заем", в който в качеството й на заемодател е дала на С.
в качеството му на заемател сумата 25000 лв., представляваща заем за
потребление, която се задължавал да върне до 06.03.2021г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 25000 лв., съгласно сключения между тях договор за заем,
както и да заплати разноските, които ищцата ще направи, а именно сумата от
2000 лв. за внесена държавна такса и адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е
искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника.
С депозираната за днешното съдебно заседание писмена молба от
пълномощника на ответника е направено признание на иска. Както бе
докладвана същата по-горе направено е искане разноските да останат в
тежест на ищцата, като се твърди, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска, като са изложени твърденията на ответника във
връзка с това искане.
3
С определението от 20.02.2023 г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът е
приел представените от ищцата и приложени към исковата молба писмени
доказателства. Уважил е доказателствените искания на ищцата. Указал е на
страните разпределението на доказателствената тежест в производството, а
именно по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. От внимателния прочит на
исковата молба е видно, че ищцата дори не претендира лихви върху
претендираната сума.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищцата и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА писмото на ОД на МВР – Пловдив с вх. № 6860/22.03.2023 г.
АДВ. Х.: Отказвам се от свидетеля, тъй като неговите показания не биха
били съотносими към казуса.
С оглед изявлението на пълномощника на ищцата, че се отказва от
допуснатия до разпит свидетел, съдът намира, че същият следва да бъде
заличен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото К. К. – служител в отдел
Криминална полиция при ОД на МВР – Пловдив.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаема госпожо Съдия, сезирана сте с искова молба от
ищцата основанието, на която е определено в разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД.
Моля да постановите решение, с което да признаете исковата претенция на
доверителката ми. Каква е правната характеристика на настоящия казус.
Според разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е видно, че това е реален договор,
4
сключен между ищцата и ответника с предаването на паричната сума. Върху
ответника е тежало задължението да погаси исковата претенция, в срок
определен от него, а именно 06.03.2021 г. До този момент той е бездействал,
което навежда на мисълта, че ответникът няма намерение да плати сумата.
Върху доверителката ми не тежат абсолютно никакви задължения. Тя е
предала паричната сума и е в нейно право да иска връщането й. В този смисъл
моля за Вашия съдебен акт. Макар, че С. не заслужава, доверителката ми не
претендира заплащане на лихва върху претендираната сума от 25 000 лв.
Претенциите са само за държавната такса в размер на 2000 лв. и 1000 лв.,
представляваща най-ниския предел от Наредба № 1, регламентираща
адвокатските хонорари.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:57 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5