Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1381 от 23. 11.2022 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети ноември две
хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Веселин Белев
при секретаря Галина Драганова и
прокурор Мирослав Илиев като разгледа
докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер
дело номер 1753 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Я.Д.И. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв.С.К.,
против Заповед за задържане на лице рег. №УРИ 237зз-95/20.07.2022г., издадена
от младши полицейски инспектор З.Ц., с която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане.
С доводи за неправилност поради наличието на
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касаторът претендира
за отмяна на решението на районния съд, отмяна
на заповедта и присъждане на разноските по делото. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение, че решението на РС –Айтос е правилно и законосъобразно.
Счита, че административнонаказващият орган е имал основание да постанови
задържане за срок от 24 часа, поради което решението на въззивната инстанция
следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, съдът
намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Айтос
е законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег.№УРИ
237зз-95/20.07.2022г., издадена от младши полицейски инспектор З.Ц., с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане
за срок до 24 часа в помещение за временно задържане.
За да
достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е
приел, че обжалваният административен акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл.55 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Описал е
съдържанието на издадената заповед, като е приел, че в случая при издаване на
оспорения акт е спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.74,
ал.1 от ЗМВР и заповедта е надлежно
връчена на задържаното лице.
Съдът е
приел, че на 19.07.2022г., около 23.10 ч., мл.експерт З.Ц. и мл.експерт В.В. в
с.Съдиево във вр. с изпълнение на план за СПО УРИ 237р-7417/14.07.22г. по описа
на РУ Айтос по линия на противодействие на битовата престъпност подали
светлинен сигнал и сигнал за спиране със „стоп“ палка по образец за МВР на лек
автомобил Форд, модел „Фокус“, с рег.№А****НС. Автомобилът намалил скоростта,
отбил в дясно, но при изравняване с полицейски служители ускорил скоростта и
продължил движението, като водачът на лекия автомобил бил разпознат от
полицейските служители като Я.Д.И. ***, за който полицейските служители
разполагали с данни, че бил лишен от право да управлява МПС. Автомобилът бил
последван на безопасна дистанция, като след около 150-200м. попаднал върху
насип от големи стоманено-бетонни късове, аварирал и спрял. Водачът на лекия
автомобил, разпознат от служителите, бил сам в колата и избягал в неизвестна
посока.
По случая
било образувано бързо производство № 237-ЗМ-161/2022г. по описа на РУ Айтос. С процесната
заповед касаторът бил задържан в 20.07.2022 г. в 10:30 часа и в
същия ден в 12:00 часа освободен. Като основание за задържането е посочено, че има данни, че е
извършил престъпление по чл.270, ал.1 от НК – противозаконно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба.
Съдът е
приел, че в заповедта е мотивирана, както и че са налице данни, обосноваващи
предположение, че адресатът на атакуваната заповед е извършител на престъпление
по чл.270, ал.1 от НК, като такива данни се съдържат както в ДП, така и в
докладните записки. Съдът е изложил и мотиви, че прилагането на ПАМ е
съобразено и с целта на закона.
Настоящият
касационен състав, съобразявайки задължението си по чл. 218, ал.2 от АПК, намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обосновал верен
извод за това, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на лицето е
издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че същата е
издадена в изискуемата от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма, като
настоящата инстанция намира и че заповедта съдържа предвидените в ал. 2 на
същия текст реквизити, като не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения.
Заповедта
е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа. За прилагането на тази ПАМ
не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по
категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Само наличието на такива данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно,
административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката.
Задържането
като принудителна административна мярка в случая се предприема с цел
установяване на съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на
престъпление по чл.270, ал.1 НК – противозаконно пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията си по служба.
По този
начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице
престъпление и налагане на принудително административно мярка, съгласно
разпоредбата на чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат
в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си
дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на
мярката във връзка с чл.22 от ЗАНН, която е предотвратяване и преустановяване
на престъпления и административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
Заповедта
за задържане на лицето е постановена в съответствие с принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК. С оглед обезпечаване работата на полицейските органи по разкриване
и предотвратяване на престъплението, така наложената мярка не е създала
по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, още повече,
че задържането е продължило по-малко от 24 часа, а именно един час и половина,
като в този срок са обхванати всички действия, при които лицето е било
ограничено реално да се придвижва свободно.
Осъществяването
на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като
деянието, за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото
право – престъпление по чл.270, ал.1 от НК. По случая са налице доказателства и
за образувано бързо производство – БП № 237-ЗМ-161/2022г. по описа на РУ Айтос
като последващата проверка на тази съпричастност в хода на БП и резултата по
делото не е относимо в производството по оспорване законосъобразността на
заповед за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Административният
орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на
лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което в случая е
налице съгласно представените по делото доказателства, вкл. и приложените
докладни записки. Те са били известни на полицейските органи преди издаването
на процесната заповед и са цитирани в останалия събран доказателствен материал.
В тези доказателства се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на
мярката към момента на налагането й. Именно с налагане на принудителната
административна мярка и извършването на действията по разследването,
полицейският орган следва да установи съпричастността на задържаното лице към
извършеното престъпление.
Въпросът
дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано
досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на
друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този
смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V
отд., решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд.
и др.).
По изложените съображения, съдът намира,
че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон
и с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
Мотивиран
от изложеното на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР,
XV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №85/02.09.2022г., постановено по АНД
№277/2022г. по описа на РС – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.