№ 56093
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110173854 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Х. О..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка, мораторна лихва върху главниците и законна лихва, както и
за разноските, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 3, 44 лв.
– такса за събиране на дължими суми за периода от 16.05.2022 г. до 15.06.2022 г., 0, 82 лв. –
мораторна лихва върху сумата от 3, 44 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 07.11.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението същата
се претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става
ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено.
Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за тях изобщо не е услуга,
която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в
негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не
следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота
как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на
математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението, за което се претендира както
мораторна лихва върху дължимите вземания, така и неустойка за неизпълнение на
договорни задължения.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 5004/19.11.2024 г. / на РС – Велики Преслав/, подадено
от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Х. О.,
ЕГН ********** за сумите: 3, 44 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от
16.05.2022 г. до 15.06.2022 г., 0, 82 лв. – мораторна лихва върху сумата от 3, 44 лв. за
периода от 06.07.2022 г. до 07.11.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2