Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански състав,
в
публично заседание на 21 април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5441 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София,
твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК, срещу ответника
М.Р.
ИBAHOB била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по образуваното ч.гр.д.№ 3397/2020 г. по описа на
РС-Русе. В предвидения от законодателя срок постьпило възражение от страна на длъжника,
поради което ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването
на изискуемо
вземане срещу ответника. Заявява, че в заявлението за издаване на
заповед за изпълненне е допусната техническа грешка относно
претенцията за остатък от незаплатена цена на лизингово устройство
в размер на 232.20 лева. С оглед на което претендираната сума в настоящото производство е в общ размер 465.54
лева, от които 233.34 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договори с кл.№ 13974129002 и 232.20 лева - остатьк
от незаплатена цена на лизингово устройство
по договор за лизинг.
„ЮБЦ“ ЕООД предявява
исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп"
ООД, ЕИК *********, което от своя страна било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител - „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД встьпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявленисто по чл.410 ГПK.
Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано за абоната под кл.№ 1**********. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените
услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата. Между кредитора „БТК" ЕАД и М.Р.И. бил сключен договор
за електронни съобщителни услуги с кл.№ 13974129002/15.12.2016 г., с
който му била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart M, с месечен абонамент 23.99
лв. и добавени следните допълнителни пакети: Удвоени МВ на
максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и +Неограничени минути с абонамент 8.00 лева/месец. Срокът на
договора бил 24 месеца, до 23.01.2018
г. На същата дата - 15.12.2016 г. ответникът се
възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки договор за лизинг (№ **********) за устройство - HUAWEI Р9
LITE + SELFIE POD HUAWE, на обща лизингова цена 309.60 лв., със следната
схема на изплащане: 24 бр. месечни лизингови вноски в размер на 12.90 лв. На 19.02.2017 г. бил сключил нов
договор, с който на ответника била
предоставена мобилна услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен
абонамент 29.99 лв. и добавени следните допълнителни пакети: Удвоени МВ на максимална скорост и VIVACOM Smart с абонамент 1.99
лева/месец. Срокът на договора бил 24 месеца, до
19.02.2019 г. На 28.02.2017 г. бил сключил още един договор,
с който му била предоставена мобилна интернет
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечен абонамент 15.80 лева. Срокът на договора
бил 24 месеца, до 28.02.2019 г. Абонатът потребил и не заплатил
мобилни услуги за периода 15.02.2017 - 14.05.2017 г. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издадал по клиентски номер № 13974129002 на дата 15.06.2017 г. крайна фактура № **********, в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
889.37 лв., от които предмет на настоящия иск е
сумата 233.34 лв., както и останалите незаплатени лизингови
вноски. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилиня
оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза в т.2 от договора. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на „БТК“ и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата, закупени на
лизинг. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което
да се признаете за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 465.54 лева, от които: 233.34 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договори с кл.№ 13974129002,
сключени между ответника и „БТК" ЕАД,
232.20 лв. - 18 броя незаплатени лизингови вноски за
устройство HUAWEI Р9 LITE + SELFIE POD HUAWEI, получени по договори за лизинг от 15.12.2016 г. Претендира и присъждане на
разноските в двете производства.
В отговора на исковата молба ответникът М.Р.И., чрез назначения му
особен представител, оспорва претенциите по основание и размер. Счита клаузата
за заплащане на неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1504 от 14.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 3397/2020 г. по описа на РС-Русе срещу длъжника М.Р.И. да заплати сумата
542,94 лева главница, включваща 233.34 лв. обезщетение за неизпълнение на
договор № 13974129002/15.12.2016 г. и 309.60 лв. незаплатена цена на лизингово
устройство, ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски:
25 лева – държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
На
15.12.2016 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М.Р.И. е
сключен договор за мобилни услуги № 1397412915122016-39181369, с който му била предоставена
мобилна услуга за номер ********** при условията на абонаментен план VIVACOM Smart M, с месечен абонамент 23.99 лв. и добавени
допълнителни пакети: Удвоени МВ на максимална
скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и
+Неограничени минути с абонамент 8.00 лева/месец. Срокът на договора бил 24
месеца, т.е. до 23.01.2018 г.
На същата дата и между същите страни е подписан и договор за
лизинг на устройство (№ **********) - HUAWEI Р9 LITE + SELFIE POD HUAWE, чиято обща лизингова цена е 309.60 лв., платима
на 24
бр. месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12.90
лв. Приложена е и фактура за лизинговото устройство на стойност 286.03 лв.,
в която е отразена отстъпка в размер на 243.87 лв. На 15.12.2016 г. между
страните по лизинговия договор е подписан и Приемо-предавателен протокол за
устройството.
На 19.02.2017 г. е сключил нов
договор, с който на ответника е
предоставена мобилна услуга за номер **********
при условията на абонаментен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29.99 лв. и добавени следните
допълнителни пакети: Удвоени МВ на максимална скорост и VIVACOM Smart с
абонамент 1.99 лева/месец. Срокът на договора бил 24
месеца, т.е. до 19.02.2019 г.
На 28.02.2017 г. е сключен още един
договор, с който на ответника се предоставя интернет услуга
за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечен
абонамент 15.80 лева. Срокът на договора бил също 24 месеца и изтичал на 28.02.2019 г.
Представени
са месечни сметки №№ **********/15.03.2017 г. на стойност 149.29 лв.,
**********/16.05.2017 г. на стойност 373.28 лв. и **********/15.06.2017 г. на
стойност 1665.27 лв., ведно с приложенията към тях. В последната е включена
сумата 889.37 лв. като „корекции, дарения и услуги от партньори“, за която
ищецът твърди, че всъщност е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договори с кл.№ 13974129002, от
която се претендират само 233.34 лв.
С
договора да мобилни услуги е предвидено, че при
неплащане на дължими суми абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния ми размер, месечни
абонаменти за услугите, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Абонатът дължи
възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата, закупени на лизинг, съответстваща на
оставащия срок на договора.
С договор за цесия
от 16.10.2018 г. цедентът „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД прехвърля вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, на
цесионера "С.Г.Груп" ООД, гр.София.
Последният от своя страна, в качеството си вече на цедент, на 01.10.2019 г. с
договор за прехвърляне на вземания, прехвърля същите вземания спрямо ФЛ и ЮЛ на
„ЮБЦ"
ЕООД. Следователно, последното дружество е встъпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание
преди депозиране на заявленисто по чл.410 ГПK по приложеното ч.гр.д.№ 3397/2020 г. по описа
на РС-Русе.
Установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му дължи
сумите: 233.34 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договори с кл.№ 13974129002 и 232.20 лв. – 18 бр.
незаплатени лизингови вноски за устройство HUAWEI Р9 LITE + SELFIE POD HUAWE, ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение № 1504/14.08.2020 г., издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №
3397/2020 г. по описа на РС-Русе.
От същото е
видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд уведомил заявителя за възможността да
предяви иск за установяване на вземането, като указал последиците от
непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
В производството по иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай дружеството предявява
иск за общо 464.54 лева – част от претенцията по издадената
заповед за изпълнение в размер на 542.94 лв.,
като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума
съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение. Така предявеният
установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането, съобразно разпоредбата на
чл.415, ал.5 ГПК, подлежи на обезсилване от съда по заповедното производство.
Ангажираните в хода на производството
доказателства обуславят извод, че страните по делото са обвързани от
облигационни правоотношения, основани на
договор за електронни
съобщителни услуги, сключен на
15.12.2016 г., на договор за мобилни услуги от
19.02.2017 г., на договор за интернет услуга от 28.02.2017 г. и на договор за лизинг на устройство от 15.12.2016 г. С декларация от 15.12.2016 г. М.Р.И. удостоверява,
че е получил ОУ за
мобилна услуга на „БТК“ ЕАД и се съгласява с
тях.
Съгласно приложените фактури ищецът претендира заплащане сумата 232.20 лева – остатък от дължими лизингови вноски по
договор от 15.12.2016 г. Не се
спори, че по договора за лизинг ответникът е получил мобилно устройство HUAWEI Р9 LITE + SELFIE POD HUAWE, а и това обстоятелство се
установява от приложения приемо-предавателен протокол, което е следвало да
изплати на 24 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12.90 лева. Незаплатените от
тях 18 вноски са на стойност 232.20 лева, колкото се претендират и от ищеца. Предвид факта, че мобилното устройство не
е върнато на оператора, исковата претенция по
отношение непогасените лизингови вноски следва да бъде уважена.
По установителния иск за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на сключените договори между
„БТК“ ЕАД и ответника: Неустоечните клаузи за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно
високи и не следва да обвързват валидно потребителя (чл.146, ал.1 ЗЗП).
Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия правен
резултат доставчикът да получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да
предоставя ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите
нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на
услугата, като нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции. На практика тази клауза
обезсмисля възможността абонатът да се откаже от
договора, тъй като дължи всички такси под формата на неустойка. ЗЗП предвижда нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред, с оглед
превенция, като се отрече каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил
при договарянето, да получи полза от неравноправната клауза.
По тези
съображения претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлена
изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Разноските на „ЮБЦ“ ЕООД по настоящото дело възлизат на 75 лева – заплатена
държавна такса, 180
лв. адв.възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител на ответника. Съразмерно с уважената част от
претенциите, на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 276.82 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД
№4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, ответникът следва
да заплати на ищеца 117.33 лева разноски по ЧГД № 3397/2020 г. по описа на РС-Русе, формирани от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК, че М.Р.И., с ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК 205680303,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 81, вх.В, ет.8, сумата 232.20 лева – 18 бр.
незаплатени вноски за лизингово устройство, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение № 1504/14.08.2020 г., издадена по ЧГД № 3397/2020 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен установителният иск за дължимост на сумата 233.34 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договори с кл.№ 13974129002, сключени между „БТК“
ЕАД и М.Р.И..
ОСЪЖДА М.Р.И., с ЕГН **********,***1, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, с ЕИК 205680303, 276.82 лева разноски по настоящото дело и 117.33 лева - разноски по ЧГД № 3397/2020 г.
по описа на РС-Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: