Решение по дело №4298/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260215
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20205330104298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      260215

 

 

гр. Пловдив, 22.01.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4298 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по иск по чл. чл. 439 от ГПК, вр. нс чл. 110 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и във вр. с чл. 111 в от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД от А.Ф.А., ЕГН **********, адрес: *** против П.И.Д., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН **********,***, като родители и законни представители на А.П.Д., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено, че ищеца не дължи на П.Г. сумата от 4500 лв. - остатък от присъдено обезщетение и законната лихва върху сумата от 5539.61 лв. за периода 20.07.2007г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5542.27 лв. - законна лихва върху главницата от 19000 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5405.72 лв. - законна лихва върху главницата от 16500 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г. и не дължи на А.Д. сумата от 8750.98 лв. законна лихва върху главницата от 30000 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 9828.52 лв. – законна лихва върху главницата от 30000 за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г. поради погасяване по давност.

В исковата молба се твърди, че с Присъда № ../....2008 г. на .... ищеца е осъден солидарно с С.П.Б. да заплати на А.Д. сумата от 60000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане, а на П.Г. - 40 000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане, поради настъпило ПТП на 20.07.2007 г. по негова вина. За присъдените суми ответниците са се снабдили с изпълнителни листове на 02.04.2009 г. По присъдената сума на П.Г. е постъпило плащане на сума от 19000 лв. и от ............... и 16500 лв. от ............ След тях е образувано изп. дело .../2009 г. на ЧСИ ..... за сумата от 4500 лв., остатък от 40000 лв., и лихва. По същото е връчена ПДИ и депозирана молба на 10.03.2010 г. за разсрочване на плащането. Не са предприети изпълнителни действия. На 28.04.2017 г. делото е прекратено от ЧСИ. За присъдената сума на А.Д. е платена сума от 30000 лв. от ............... и 30000 лв. от ........... За събиране на законната лихва върху присъдената сума е образувано изп. дело № .../2009 при ЧСИ ...... По него е получена ПДИ и депозирана молба на 10.03.2010 г. за разсрочване на плащането. На 14.03.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. След това на 19.04.2012 г. е осъществен опис на движими вещи. На 28.04.2017 г. делото е прекратено. След прекратяване на делата на 28.04.2017 г. е образувано ново дело .../2017 г. за събиране на всички вземания на двете лица. По него е връчена ПДИ. Вземанията са погасени по давност.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответниците.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното изпълнителни дела № .../2009 г., № .../2009 г. и № .../2017 г на ЧСИ ......... е видно, че изпълнително дело № .../2009 г. на ЧСИ ......... е образувано на 07.12.2009 г. от П.Г.Г.  против ищеца и С.П.Б.за събиране на суми по изпълнителен лист от 02.04.2009 г. издаден по НОХД ../08 г. на ..., а именно 40000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди  ведно със законна лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане. На 10.03.2010 г. по делото е постъпила молба от ищеца за разсрочване плащането на задължението по делото. Изпълнителното дело е прекратено на 28.04.2017 г. поради изтичане на двугодишен срок от извършване на последното изпълнително дело. Изпълнително дело № .../2009 г. на ЧСИ ......... е образувано на 07.12.2009 г. от П.Г.Г. и П.И.Д., като родители на А.Д. против ищеца и С.П.Б.за събиране на суми по изпълнителен лист от 02.04.2009 г. издаден по НОХД ../08 г. на ..., а именно 60000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди  ведно със законна лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане и 700 лв. разноски. На 10.03.2010 г. по делото е постъпила молба от ищеца за разсрочване плащането на задължението по делото. На 07.03.2012 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Наложен е запор на трудовото възнаграждение на А.Ф.А. на 14.03.2012 г. На 20.03.2012 г. е постъпила молба от последния за разсрочване на плащането по 30 лв. месечно. На 05.04.2012 г. е извършен опис на движими вещи на длъжника Б.. На 19.04.2012 г. е извършен опис на движими вещи на длъжника А.. На 09.03.2017 г. е отправено ново искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Изпълнителното дело е прекратено на 27.03.2017 г. поради изтичане на двугодишен срок от извършване на последното изпълнително дело. Изпълнително дело .../2017 г. на ЧСИ ......... е образувано на 28.04.2017 г. от П.Г.Г. и П.И.Д., като родители на А.Д. против ищеца и С.П.Б.за събиране на суми по изпълнителен лист от 02.04.2009 г. издаден по НОХД ../08 г. на ..., а именно 60000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди  ведно със законна лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане и 700 лв. разноски и по изпълнителен лист от 02.04.2009 г. издаден по НОХД ../08 г. на ..., а именно 40000 лв. обезщетение на П.Г. за претърпени неимуществени вреди  ведно със законна лихва от 20.07.2007 г. до окончателното плащане. На 20.08.2018 г. е поискано от взискателя П.Г. извършване на изпълнителни действия по делото. На 28.06.2019 г. от П.Г. е поискано ново извършване на изпълнителни действия. На 17.10.2019 г. е наложен запор на сметки на А..

От представената по делото спогодба от 29.07.2020 г. между А.А., П.Д. и П.Г. се установява, че последните признават недължимостта на заявените от ищеца задължения към тях.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че процесните вземания са установени с влязла в сила присъда по НОХД ../08 г. на ..., по което са издадени изпълнителни листове на 02.04.2009 г., както и, че въз основа на същите и за събиране на сумите са образувани на 07.12.2009 г. изпълнителни дела .../2009 г. и .../2009 г. при ЧСИ ........., които са прекратени през 2017 г. и на основание същите изпълнителни листове е образувано изп. дело .../2017 при ЧСИ ......... за събиране на същите вземания.

Предвид направеното изявление от П.Д. и П.Г. за признаване недължимостта на заявените от ищеца суми, предмет на настоящето дело съдът намира, че е налице основание за постановяване на решение при признание на иска предявен спрямо ответницата Г. за сумата от 4500 лв. - остатък от присъдено обезщетение и законната лихва върху сумата от 5539.61 лв. за периода 20.07.2007г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5542.27 лв. - законна лихва върху главницата от 19000 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5405.72 лв. - законна лихва върху главницата от 16500 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г., тъй като упражненото от нея право не противоречи на чл. 237, ал. 3 от ГПК. Ето защо предявения спрямо нея иск следва да се уважи без да се мотивира по същество.

По отношение предявения иск за недължимост на притежаваното от А.Д. вземане от ищеца за сумата от 8750.98 лв. законна лихва върху главницата от 30000 лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 9828.52 лв. – законна лихва върху главницата от 30000 за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г., съдът намира, че по аргумент на чл. 130 от СК родителите П.Д. и П.Г. не разполагат с възможност да се разпореждат самостоятелно с имуществото на детето, част от което се явява процесното вземане, поради което и признанието им по отношение на този предявен иск се явява в противоречие с чл. чл. 237, ал. 3, 2 от ГПК, което от своя страна е пречка за постановяване на решение при признание на иска.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по съдебни решения и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на петгодишна давност.

         Съобразно момента на възникването им 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г. и съответно притендирането им по изпълнително дело .../2009 г. и изпълнително дело .../2017 г., се налага извода, че изпълнително дело .../2009 г. се е премирало още през 2014 г. поради липса на заявени и извършени изпълнителни действия в продължение на две години след последното такова-19.04.2012 г., съобразно с това депозираното по делото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 09.03.2017 г. неможе да бъде прието за валидно, тъй като е осъществено по вече прекратено изпълнително дело и то не прекъсва течението на давността. С оглед настъпилото последно прекъсване на давността от 19.04.2012 г. и липсата на извършени последващи действия до образуване на изп. дело .../2017 г. на 28.04.2017г., съдът намира, че е изтекъл период

надхвърлящ пет години, с което се е погасило правото на принудително събиране на присъдените суми за главница и следващата им се лихва.

         Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за недължимост на притежаваното от А.Д. вземане от ищеца е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски, с оглед направеното от представителя изявление за липса на притенция за осъществине такива.

На ответниците разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът      

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.А., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на П.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин ) лв. - остатък от присъдено обезщетение и законната лихва върху сумата от 5539.61 лв.(пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и 61 ст.) за периода 20.07.2007г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5542.27 лв.(пет хиляди петстотин четиридесет и два лева и 27 ст.) - законна лихва върху главницата от 19000 (деветнадесет хиляди) лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 5405.72 лв. (пет хиляди четиристотин и пет лева и 72 ст.) - законна лихва върху главницата от 16500 (шестнадесет хиляди и петстотин ) лв. за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г. поради погасяване по давност.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.А., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на П.И.Д., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН **********,***, като родители и законни представители на А.П.Д., ЕГН ********** сумата от 8750.98 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лева и 98 ст.) законна лихва върху главницата от 30000 лв. (тридесет хиляди лева) за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г.; сумата от 9828.52 лв. (девет хиляди осемстотин двадесет и осем лева и 52 ст.) – законна лихва върху главницата от 30000 (тридесет хиляди) лева за периода 20.07.2007 г. - 04.09.2018 г. поради погасяване по давност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ