№ 263
гр. гр. Лом, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620101379 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 515, ал. 2, т. 1 от КЗ, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ вр. чл. 511 и
чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
***, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Д. и п.", БУЛСТАТ **, представлявано
от адвокат Й. Д. от САК, против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи" (НББАЗ) , БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000,00 (пет хиляди) лева главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на телесни увреждания, получени като пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 09.11.2022 г. събитие - ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.05.2023 г. до окончателното й изплащане. В първото открито
съдебно заседание по делото е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на
иска, като същият да се счита предявен за сумата от 5000 лв., съставляваща частично
предявена главница за застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от ищеца, ведно със законната лихва върху така предявената главница, съставляваща
частичен иск от 30000 лв., считано от 08.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 09.11.2022 г., около 16:18 часа, в с. *****, Б. А.
А., заедно с малолетната Н.Б.В., се движели по ул. „***", с посока на движение от центъра
на селото към гр. ***, към дома им, находящ се на същата улица. Тъй като по площта,
предназначена за изграждане на тротоар, било невъзможно да се движи, Б. и Н. се движели
по пътното платно, плътно вдясно, една след друга, като Н. вървяла пред Б.. По същото
време по същата улица и със същата посока на движение румънският гражданин С.А.А.
1
управлявал товарен автомобил „***", с per. № В *** TIP. Когато водачът на т.а. „***" с per.
№ В *** TIP застигнал ищцата, поради невнимание и движение с превишена скорост
блъснал с предната си дясна част и страничното си дясно огледало движещата се пешеходна
Б. А., вследствие от което ищцата полетяла напред, съборила детето и паднала на бордюра и
тревната площ вдясно по посоката си на движение, като получила различни по вид и тежест
телесни увреждания. След настъпване на злополуката веднага дошли близки на ищцата, а
водачът на товарния автомобил взел изпадналото странично огледало на автомобила и
напуснал местопроизшествието, без да уведоми надлежните органи и без да повика спешна
помощ за пострадалата пешеходка. Малко по- късно виновният водач бил идентифициран
посредством видеозапис от камера за наблюдение, намираща се в близост до мястото на
инцидента. За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ - гр. Лом и екип на Спешна медицинска
помощ. Поради шока и болката, както и поради обстоятелството, че нямало кой да се
погрижи за малолетната Н. В., Б. А. първоначално отказала да бъде хоспитализирана,
независимо от настойчивото искане на спешния екип. Полицейските служители съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като по отношение на виновния водач
били предприети оперативно-издирвателни мероприятия с цел установяването му и
евентуално образуване на досъдебно производство. В хода на тези ОИМ, водачът е
установен, но поради приемането от страна на разследващите органи, че се касае за
причиняване на лека телесна повреда, с Постановление с изх. № 5960/16.12.2022 г. Районна
прокуратура - Монтана отказала да бъде образувано наказателно производство, а на
виновния водач да бъде наложена санкция по административен ред. Вследствие на
гореописаното ПТП е пострадала пешеходката Б. А., която получила следните травматични
увреждания: контузия в областта на левия раменен пояс и лява лакътна става - разстройство
на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията за период,
по-дълъг от 30 дни; контузия на таза в областта на лявата глутеална област, придружена с
хематом - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в
движенията за период, по-дълъг от 30 дни; множество кръвонасядания в областта на горната
част на гърба, на ниво лява подмишнична ямка, и в областта на задната част на таза, в ляво -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания; посттравматично
стресово разстройство - разстройство на здравето, причинило болки и страдания за период,
по-дълъг от 30 дни. Веднага след настъпване на ПТП на ищцата е предоставена спешна
медицинска помощ на мястото на инцидента от медиците при ФСМП - гр. Лом. Б. А. била
видимо в увредено общо състояние, без ясен спомен за случилото се. Оплаквала се от
непоносими болки в областта на левия горен и долен крайник, а движенията в тези области
били силно ограничени. На 11.11.2022 г. ищцата посетила отделението по „Съдебна
медицина" при МБАЛ „***" АД - гр. Монтана, като от прегледа било установено, че има
множество кръвонасядания в горната лява част на гърба и в областта на лявата част на таза,
с наличие на палпаторна болезненост, а движенията в лявата раменна става и лявата
тазобедрена става били значително ограничени, придружени с остра болка при опит за
извършване на такива. На 14.11.2022 г. е извършено и рентгенологично изследване на лява
2
лакътна става, таз и на двете тазобедрени стави. На 21.11.2022 г. ищцата посетила
„АИПСИМП по ортопедия и травматология д-р И. И.ов" ЕООД - гр. Монтана. Тя се
оплаквала от остри болки в лявата глутеална област, лявата раменна и лакътна става, както и
болки в областта на гръдния кош и корема, като й е назначено медикаментозно лечение. На
14.12.2022 г. на ищцата отново е извършен вторичен медицински преглед, в същото лечебно
заведение с цел проследяване на текущото й състояние. Отново е назначено медикаментозно
лечение. Вследствие на ПТП –то и получените при него травми ищцата търпи силни по
интензитет физически болки и страдания, които не отшумяват и понастоящем. С цел
овладяване на болковия синдром и към момента тя приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Освен това ПТП -то повлияло отрицателно и на
психическото и емоционалното състояние на ищцата. Същата потърсила специализирана
подкрепа, като осъществила лечение при психолог с цел спомагане на депресивното й
състояние и връщане към нормалния ритъм на живот. В поведението на ищцата се
забелязало, че са налице високи нива на ситуативна тревожност, повишени нива на
депресия, страхово състояние и наличието на повтарящи се панически атаки. Преживяната
травма повлияла изключително тежко на социалния живот на ищцата, която вече изпитва
страх да излиза от дома си и изпитва напрежение дори само от шума на преминаващите
автомобили. Получените физически и емоционални травми и съпътстващите ги болки и
страдания, които ищцата е търпяла и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 09.11.2022 г. След направена
проверка в интернет-страницата на румънския регулатор, се установява, че процесният т.а.
„***", с per. № В *** TIP, с румънски регистрационни табели, има валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с **(***) , със срок на действие от
18.03.2022 г. до 17.03.2023 г. Също така, след проверка в интернет- страницата на
Гаранционен Фонд се установява, че представител за уреждане на претенции на територията
на Република България е ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, поради което и на
основание чл. 503, ал. 4, т. 1 от КЗ, с искане с вх. № 673/08.03.2023 г. ищцата предявила
доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществените вреди. В законоустановения срок ЗАД „Булстрад ВИГ" АД нито платило,
нито отказало да заплати застрахователно обезщетение. Ищцата счита, че сума в размер на
30 000,00 лв. би успяла да обезщети търпените от нея вследствие на ПТП неимуществени
вреди. С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 516, ал. 4 от КЗ във връзка с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска Отговорност" на
автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 2-
месечния срок от предявяването на доброволната претенция до датата на плащането на
обезщетението.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, в който се
изразява становище, че не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор за товарен автомобил марка „***” с
румънски per. № В*** TIP, сключен с румънска застрахователна компания, валиден към
датата на ПТП. Оспорва се настъпването на ПТП на 09.11.2022 г. в с. *** с участието
3
на товарен автомобил марка „***” с румънски per. № В*** TIP и Б. А. А., предвид факта, че
към исковата молба не е представен документ, удостоверяващ настъпването на процесното
ПТП и относно механизма на настъпването му. Оспорва се изцяло основанието и размера на
предявения иск за неимуществени вреди, претърпени от Б. А. А., които да са произтекли от
процесния пътен инцидент. Оспорва се изцяло отговорността на водача на товарен
автомобил марка „***” с румънски per. № В*** TIP за настъпилото произшествие,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент. Отговорността на водача на товарен автомобил марка „***” с румънски per. №
В*** TIP за реализирането на процесното произшествие не е установена по надлежния ред с
влязла в законна сила присъда на наказателния съд. При условията на евентуалност се
оспорва изключителната отговорност на водача на товарен автомобил марка „***” с
румънски per. № В*** TIP за реализиране на произшествието и настъпилите от него
последици, предмет на настоящото производство, като се твърди, че Б. А. А. е
съпричинила ПТП, съответно претъпените от нея телесни увреждания. Пострадалата,
нарушавайки правилото на чл. 108, ал. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е създала предпоставка за
ПТП, като реализираното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо, в случай
че, като пешеходец, същата бе спазила разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП. Оспорва се
претендирания от ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева
като несъответен на претърпените вреди и завишен. Оспорва се изцяло искът за законна
лихва поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност се оспорва
началната дата на дължимост на лихвата. Съгласно специалната разпоредба на чл. 512,
ал. 1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение на вреди, се прилага
разпоредбата на чл. 496 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или пред негов представител за уреждане на претенции не може да бъде по-дълъг от три
месеца от предявяването й по реда на чл. 380 от КЗ. В съответствие със специалния закон и в
частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът дължи лихва едва след
изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не
може да бъде по-дълъг от три месеца. Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани
експертизи - съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологическа
експертиза.
В откритите съдебни заседания по делото ищецът не се явява, като се представлява от
процесуалния си представител адв. Й. Д. от САК, който поддържа исковата молба.
В откритите съдебни заседания по делото ответното дружество не се представлява,
като оспорва иска по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
С Постановление от 16.12.2022 г. на РП- Монтана е постановен отказ за образуване
4
на наказателно производство и прекратяване на преписка № 5960/2022 г. по описа на РП-
Монтана, тъй като извършеното на 09.11.2022 г. около 16.18 ч. на улица „***“ в с. *****, при
управление на МПС - товарен автомобил с марка „***“ с рег. № В *** TIP, деяние, с което
румънският гражданин С.А.А. причинил по непредпазливост лека телесна повреда от вида
– болка и страдание на пешеходката Б. А. А., не съставлява престъпление от общ характер, а
административно нарушение.
Св. Б.П. в разпита си сочи, че бил извикан от своя съседка – св. И.Н. по повод на
това, че ищцата била блъсната от автомобил. Отправили се към ищцата, която лежала на
земята, а шофьорът на камиона си тръгнал от местопроизшествието. Сочи, че прибрали
ищцата до дома й с усилия. Заявява, че тротоарът до мястото на сблъсъка бил в ремонт. По-
късно се обадили на полицията и на Бърза помощ, а след това ищцата отишла и на
медициниски преглед. Сочи, че ищцата била ударена от лявата страна на таза и ръката.
Посочва, че и понастоящем ищцата е стресирана от ситуацията и се събужда нощем,
посещавала е и психолог, като има промени в психиката вече в положителна насока.
Св. И.Н. заявява, че докато си била вкъщи, през 2022 г., чула силен удар и като
излязла, заварила съседката си Б. долу на земята, пред своята къща, като ищцата лежала на
тревната площ. С Б. било детето й, което било уплашено. Опитала се да говори с ищцата, но
последната не реагирала. С малката дъщеря на ищцата отишли да потърсят св. Б.П.
/съжителят на ищцата/, защото последната не можела да стане. През това време шофьорът
на камиона, който бил чужденец, си тръгнал. След като извикали св. Б.П., заедно помогнали
на ищцата да се изправи и я завели в дома й. Свидетелката помагала известно време след
това на ищцата в домакинството - около 2-3 седмици, през което време ищцата се оплаквала,
че я боли ръката, където била ударена, като мястото било посиняло. Ищцата й споделила, че
не може да вдига тежко с тази ръка и до момента. След инцидента имало посиняло отстрани
на таза на ищцата.
Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. А.,
неоспорена от страните, се установява, че: 1.Пътното платно е сух асфалт с шИ. от около 8
м., асфалтовото покритие е без голямо износване и неравности по него, по средата на
пътното платно има непрекъсната осева линия, забраняваща изпреварване в участъка,
липсват всякакви пътни знаци в участъка на мястото, където е станало ПТП, като
отговорите са взети от записите на камерата; 2. Товарният автомобил се е движил на около
0,45 м. от началото на пътното платно, пешеходката се е движила на около 0,30 м. от
началото на пътното платно. Дясното външно огледало на този вид товарни автомобили
излиза от габаритите на около 0,20 м. навън. При тези данни от техническа гледна точка
ударът върху пешеходката е главно от огледалото по раменната част на същата; 3. Скоростта
на движение на товарния автомобил преди удара е 67,50 км/ч. По делото липсват данни за
намаляване скоростта на движение непосредствено преди удара, поради което вещото лице
приема, че скоростта при самия удар е същата като при движението преди удара. Опасната
зона за спиране при тази скорост е около 62 м. Сочи, че изхождайки от нараняванията, може
да се направи заключението, че ударът на товарния автомобил върху пешеходката е със
5
стърчащата част на външното огледало върху раменната част на пострадалата; 4. Ме*** по
шИ. на пътното платно, мястото на удара е на около 0,30 м. от началото на дясното платно
за движение за автомобла и пешеходката, като дължината на мястото на удара не може да
бъде определена, защото липсват данни за същото; 5. Механизмът на ПТП е следният:
движение от центъра на селото от пострадалата по ул. „***“, където живее, като
пострадалата се движи на края на платното за движение на ПС на около 0,30 м. от началото
му. В същата посока зад пострадалата се движи горепосоченият товарен автомобил „***“ на
около 0,45 м. от началото на пътното платно, огледалото излиза на около 0,20 м. извън
габаритите на товарния автомобил, с горната външна част на огледалото става удара върху
рамото на пострадалата. Застигайки пешеходката, водачът на товарния автомобил не прави
опит да навлезе наляво по платното за движение, за да избегне удара върху пешеходката, а
продължава движението си на около 0,45 м. от края на пътното платно. Без да задейства
спирачната система, при леко навлизане наляво на около 0,3 м., водачът на товарния
автомобил е могъл да избегне ПТП. В откритото съдебно заседание вещото лице посочва, че
гледайки видеозаписа, там, където е станало ПТП-то, няма такива препятствия, които да
пречат на пешеходците да минават по тротоара. Допълва, че тротоарът е в процес на
изграждане, като има трева там, където е паднала ищцата. Състоянието на тази площ не
позволява на пешеходците да се движат спокойно, защото е засипана с камък. Вещото лице
уточнява, че ако пострадалата се е движила срещу движението, а не по посока на
движението, нямало да настъпи въпросното ПТП. Съдът намира заключението за обективно
и обосновано, като не бе оспо*** и от страните.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, ищецът вследствие на процесното
ПТП, е получила масивни кръвонасядания /хематони/ по горен ляв и долен ляв крайник,
без данни за нарушение целостта на костни структури /счупвания/, както и данни за
нарушение във функционирането и/или разместване на ставни структури. Липсват данни за
нарушение във мускулно-сухожилни сегменти, както и нарушение от съдово и нервно
естество. Не се описват животозастрашаващи увреждания на вътрешни органи, както и
наличие на симптоми и проявления от страна на животоподдъращи системи, определящи
реална опасност за живота на пациента. На пострадалата е проведено обезболяващо и
противовъзпалително лечение под формата на парентерални медикаменти и локално
действащи мазила. Няма обективни медицински данни за изпадане на пострадалата в
безсъзнателно състояние, което да е протекло с пълна и/или дълограйна загуба на съзнание
/травматична кома/ и/или с клинична картина на коматозно състояние, което да определя
опасност за живота й. Липсват в случая обективни данни за настъпили усложнения на което
и да е от описаните увреждания, поради което няма основание да се приеме анормално
протичане на оздравителния период. Получените травматични увреждания на гръден
кош: масивни кръвонасядания, са причинили на ищцата разстройстов на здравето –
временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване две-три седмици, до един
месец, при липса на усложнения, за каквито липсват данни в представените документи.
Описаните кръвонасядания е възможно да са в резултат на автомобилен травматизъм и е
6
възможно да е причинено в условията на описания инцидент – ПТП, при удар на пешеходец
от движещ се автомобил, като уврежданията по тялото при този вид травматизъм се
получават по механизъм на директен удар и последващо падане на пътното платно. Може да
се направи извод, че описаните кръвонасядания са в пряка и директна причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и могат да се получат в резултат на описания механизъм на
получаване. Липсват белези за наличие на трайни увреждания. Ищцата се придвижва
свободно, няма засягане на походката, стоежа на снагата, както и в процесите на завъртане,
извИ.е, навеждане на снагата и тялото и не ползва чужда помощ при обличане и събличане.
Посочено е от вещото лице ограничение в двужението на трети пърст на ляв горен крайник
/длан/, за което не може да се направи извод за пряка причинно-следствена връзка с
посочения инцидент. СМЕ не е оспорена от страните. В тази връзка, видно от приложения
фиш за спешна медицинска помощ, ищцата е отказала транспорт и лечение в МБАЛ - гр.
Лом с положен подпис срещу текста.
В изготвената съдебно-психологическо експертно заключение от д-р И. Д., което
съдът кредитира с доверие като обосновано и пълно, вещото лице сочи, че: 1.Не може
категорично да се обоснове какво е текущото психично състояние на ищцата; 2. Налице са
данни за психо-травма, относимо близките месеци след инцидента. Изражението им е било
симптоматика на безсъние, страхове, тревожност, които са били и в голяма степен свързани
с детето, което е било с ищцата по време на инцидента; 3. Ищцата демонстрира силно
желание да обвърже симптоматиката, която демонстрира, като следствие на процесното
ПТП, но към датата на психологическото обследване тази симптоматика е симулативна. В
о.с.з. вещото лице пояснява по този въпрос, че е симулативна симптоматиката и че може да
има някаква част, но при тези резултати, които ищцата е показала - с толкова високи скали
на недостоверност на теста, не може да се диференцира какво точно се случва или се е
случило; 4.Възможно е стресът от психичната травма да доведе до сегашното състояние на
ищцата, т.е. стресът към датата на инцидента и негативните последици в психичен аспект в
месеците след това да е засилило проявлението на хистеричния личностов тип; 5. На този
етап не би могло да се предполага прогнозиране на бъдещето, като няма данни за
наложително насочване към консултация с психиатър, респ. медикаментозно лечение; 6.
Няма данни по делото и ищцата твърди, че не е посещавала психиатър.
Съдът е приел в доклада си, че не се оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за товарен автомобил
марка „***” с румънски per. № В*** TIP, сключен с румънска застрахователна компания,
валиден към датата на ПТП. Всички останали факти и обстоятелства са спорни.
Видно от представените доказателства за разменената между страните
кореспонденция – Искане до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № 673 от 08.03.2023 г. от ищцата и писмо от
застрахователя до ищеца с изх. № Л-ДЕО-759/07.06.2023 г., е, че ищецът е отправил
претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя
(ответник по делото). Застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца, като е
7
отказал да изплати претендираните застрахователни обезщетения поради недоказано
основание за изплащане на такова.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно чл. 506. (1) от КЗ Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, наричано по-нататък "бюрото", е сдружение с нестопанска цел със седалище
в София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно ал. (2)
Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република България в
Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно ал.
(3) Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган - като извършва плащания в
случаите по чл. 515. Дължимите плащания от компенсационния орган се извършват със
средствата от гаранционния фонд на бюрото. Съгласно чл. 511, ал. 3) от КЗ В случаите на ал.
1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.
496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако бюрото не
се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380. Съгласно чл. 513. (1) от КЗ В случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по
изречение първо.
Съгласно чл. 515, ал. 2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което
пребивава в Република България, ако са налице следните условия: 1. застрахователният
договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка,
различна от Република България.
Съгласно чл. 503. (1) от КЗ Застраховател, който е получил или иска да получи
лиценз за застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е
длъжен да назначи представител за уреждане на претенциите по този клас застраховка във
всички държави членки освен в държавата членка по седалището си. Назначаването на
представител по изречение първо не представлява открИ.е на клон и не се смята за
представителство или установяване на застрахователя в съответната държава членка.
Съгласно чл. 503, ал. 4) от КЗ Представителят за уреждане на претенции отговаря за
разглеждането и уреждането на претенции на увредените лица, пребиваващи в държавата
членка, където е назначен представителят, когато: 1. моторното превозно средство, с което е
8
причинено застрахователното събитие, има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователя, назначил представителя;
В случая ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че представител за уреждане
на претенцията на територията на Република България на чуждестраното застрахователно
дружество „Омниясиг ВИГ“, с което за процесното МПС има сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, е именно ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД. Съдът е приел в доклада си, че не се оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за товарен автомобил
марка „***” с румънски per. № В*** TIP, сключен с румънска застрахователна компания,
валиден към датата на ПТП. Ответното бюро има функцията да компенсационен орган и
заплаща обезщетение на увреденото лице, когато застрахователят на виновния водач е
назначил представител за уреждане на претенциите в Република България, но последният е
отказал да заплати обезщетение - именно защото бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ. По тези факти
не е наведено оспорване от ответника. С оглед липсата на възражения от ответника относно
наличието на предпоставките на чл. 511, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника, във връзка с настъпилото на 09.11.2022 г. застрахователно
събитие на територията на Република България, съдът намира за доказана по делото една от
предпоставките за уважаване на предявения иск.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя, респективно на Бюрото, е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – ответникът дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника.
Установи се, че на 09.11.2022 г. на улица „***“ в с. *****, при управление на МПС -
товарен автомобил с марка „***“ с рег. № В *** TIP, румънският гражданин С.А.А.
причинил лека телесна повреда от вида – болка и страдание на пешеходката Б. А. А., в
резултат на което ищцата получила травматични увреждания - масивни кръвонасядания
/хематони/ по горен ляв и долен ляв крайник, които масивни кръвонасядания, са
причинили на ищцата разстройстов на здравето – временно и неопасно за живота, със
срок на оздравяване две-три седмици, до един месец, при липса на усложнения, за
каквито липсват данни в представените документи. Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, както и в изживения вследствие на пътния инцидент
стрес, доказани в хода на производството.
Налице е и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите -
9
факти, установени с приетите по делото доказателства – СТЕ и свидетелски показания.
Деянието на водача е противоправно, тъй като не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движението да се съобрази с характера и интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на автомобила се е движил
със скорост от 67,50 км/ч. според СТЕ, т.е. над разрешената такава за населено място,
определена от чл. 21, ал. 1 от ЗДВп – 50 км/ч. /не е имало пътни знаци, указващи друга
разрешена скорост според СТЕ/. Същият е и в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДВп,
съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът на товарния автомобил не
е направил опит да намали скоростта, респ. да спре, при забелязване на пострадалата и
движещото се с нея дете, съгласно експерта по СТЕ. Ако не бе нарушил задълженията си по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е управлявал автомобила със законово допустимата скорост, ограничена
до 50 км/ч., водачът е могъл да избегне сблъсъка с пешеходката. На следващо място водачът
на автомобила е могъл и е бил длъжен да е наясно с габаритите на управлявания от него
товарен автомобил и това, че дясното му огледало е издадено с 20 см. извън габаритите на
автомобила /според вещото лице по СТЕ/ и да съобрази този факт при наличие на
препятствие отдясно на пътното платно. На следващо място ПТП-то е настъпило в светлата
част на денонощието– около 16 часа, като при това положение водачът е имал по-добра
възможност да възприеме движещата се пешеходка и детето с нея, отколкото ако това бе се
случило през тъмната част на денонощието.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52
ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определят съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
10
От значение при определяне на обезщетението са и съществуващите в страна
обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане, индиция за
която са както нормативно определената минимална работна заплата /МРЗ в размер на 710
лева за 2022 г./, така и лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно
значение /в този смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от
24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57 от 01.08.2018г. по т.д. №
677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК,
II т.о./, както и създаденият в съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. По делото липсват данни за последващо медицинско проследяване с прегледи на
пострадалата във връзка с оплаквания от нейна страна, което не позволява да се приеме, че
са налице по-трайни във времето увреждания, поради което обезщетение над определения
размер би се явило прекомерно. СПЕ също така сочи за вероятност от симулативна
симптоматика при ищцата, като в този смисъл не се доказа с категоричност да са останали
трайни психологически травми у пострадалата или такива с по-голяма продължителност от
обичайната. Ето защо съдът намира, че глобално обезщетение в размер на 2700 лева е
справедливо и обосновано за ищцата, равняващо се на около 4 тогавашни МРЗ за 2022 г.
При определяне на обезщетението е отчетен и преживения стрес от ищцата по време на
самия удар от товарния автомобил и внезапно възникналата непосредствената опасност за
живота и здравето на ищцата и съпътстващото я дете.
Причините, обосноваващи отхвърляне на част от претендирания размер на
обезщетението, са сочените от вещото лице по СМЕ, а именно: без данни за нарушение
целостта на костни структури /счупвания/, както и на данни за нарушение във
функционирането и/или разместване на ставни структури; липса на данни за нарушение във
мускулно-сухожилни сегменти, както и нарушение от съдово и нервно естество, липса на
животозастрашаващи увреждания на вътрешни органи, както и на симптоми и проявления
от страна на животоподдъращи системи, определящи реална опасност за живота на
пациента, без обективни медицински данни за изпадане на пострадалата в безсъзнателно
състояние, което да е протекло с пълна и/или дълограйна загуба на съзнание /травматична
кома/ и/или с клинична картина на коматозно състояние, което да определя опасност за
живота й, липса на обективни данни за настъпили усложнения на което и да е от описаните
увреждания, поради което няма основание да се приеме анормално протичане на
оздравителния период. Такава причина съставлява и посочената вероятна симулативна
симпоматика от СПЕ.
Ответникът твърди, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат от ПТП-то,
съответно претъпените от нея телесни увреждания. Пострадалата, нарушавайки правилото
на чл. 108, ал. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е създала предпоставка за ПТП, като реализираното
пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо, в случай че, като пешеходец,
същата бе спазила разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП.
Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от
11
Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не
е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото
си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Поведението на пострадалия,
допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението.
Съгласно чл. 108, ал. (1) от ЗДВп пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно. Съгласно ал. (2) Пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
Съдът намира, че действително ищцата е нарушила цитираната разпоредба, движейки
се по посоката на движението на автомобила, както сочи и вещото лице по СТЕ, като се е
движела по самото пътно платно, а е могла да се движи по тротоара, който макар и в ремонт,
според вещото лице по СТЕ не е имало пречки да се преминава по него, изразено в о.с.з.
Вещото лице в съдебно заседание не сочи да е била налице абсолютна невъзможност за
движение по ремонтиращия се тротоар, обосноваваща пълна невъзможност за преминаване
по него на пешеходците, а по разбиране на съда – по-скоро е било налице известно
неудобство за пешеходеца да се движи по тротоара поради ремонта му. Т.е. при проявено
усърдие на ищцата същата е могла да премине безопасно по тротоара, макар и с известно
неудобство. Също така е следвало да се движи отляво на пътното платно. С това си
поведение ищцата е допуснала нарушение на цитираната разпоредба на чл. 108, ал. 2, т. 1 от
ЗДВп. Поведението й е в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните
последици, тъй като ако ищцата беше спазила правилата за движение на пешеходците и се е
движила отляво на пътното платно, вредоносният резултат е имало възможност да не
настъпи, защото автомобилът ще премине далеч от нея, вдясно на нея, тъй като тя би била в
другата /лява/ лента за движение. Същевремено тя би била обърната с лице към превозните
средства в противоположната посока и ще ги вижда, за да може да се предпази и от тях.
Именно това е идеята на цитираната разпоредба – пешеходецът да не е обърнат с гръб към
приближаващите най-близо до неговата страна превозни средства, а да е обрънат с лице към
тях, за да реагира своевременно. Предвид това и предвид движението на ищцата по посока
на автомобилното движение съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на двамата, с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118
12
от 27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т.д. №
2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по
описа на ВКС, ІІ ТО). Например в Решение № 118/27.06.2014 г. по т.д. № 3871 по описа за
2013 год. на 1 т.о. на ВКС е прието, че вменената от закона отговорност на водачите на
моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително
завишена спрямо тази на пешеходците и при нарушение на изискванията на чл.108, ал.2, т. 1
ЗДвП, съставът на ВКС приема, че допуснатото от страна на пострадалия съпричиняване на
вредоносния резултат е 1/10 ид.ч. в конкретния случай.
В случая съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните
последици има не нарушаването от страна на пешеходеца - ищцата на чл. 108, ал. 2, т. 1
ЗДвП, а деянието на водача на товарния автомобил, което е първопричина и има
относителното по-голямо значение за настъпването на произшествието – същият се е
движил с превишена скорост в населено място с превишение от около 17,50 км/ч., не е
направил опит да намали скоростта, респ. да спре, забелязвайки пострадалата, /ако въобще е
била забелязана от него, което не е установено по делото/, не е преценил габаритите на
управлявания товарен автомобил, а именно, че дясното огледало излиза извън габаритите на
същия с 20 см. и проишествието е било в светлата част на денонощието, улесняващо
забелязването на пешеходеца. Поради това приносът на пострадалата съдът определя на 20
%, най-вече с оглед погрешната посока на движение на пешеходеца по пътното платно, с
колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Съпричиняването на вредоносния резултат обаче не изключва отговорността на
водача на товарния автомобил, който, в случай че бе преценил правилно габаритите на
автомобила си, че се бе движил със скорост около 50 км.ч. и че бе направил опит да спре или
отклони с около 10 см.вдясно /според вещото лице/ би избегнал настъпване на въпросното
ПТП. Това дава основание за извода, че приносът на пострадалата следва да бъде определен
в цифрово изражение като 20 %.
Когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да намали
обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило
намаляването му поради принос на пострадалия. В случая така определеното първоначално
обезщетение от 2700 лева следва да се намали с размер от 20 %, т.е. с 540 лв. да се намали,
какъвто според съда е процентът на съпричиняването от пострадалия. Ето защо следва да се
присъди обезщетение от 2160 лева след редуцирането му поради съпричиняване от ищеца. С
оглед изложеното съдът приема, че следва да уважи предявения иск от ищцата частично - за
сумата от 2160 лева от общо претендираните 5000 лева, предявени като частичен иск от
30000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
Съгласно специалната разпоредба на чл. 512, ал. 1 от КЗ, когато пред Бюрото се
предяви претенция за обезщетение на вреди, се прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред негов представител за
13
уреждане на претенции, не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда
на чл. 380 от КЗ. В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след изтичане на законоустановения срок
за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.
В свое Решение № 57 от 27.05.2022 г. по т. дело № 432/2021 г., ТК, 2 отд., ВКС е приел, че
ответникът не действа в качеството си на компенсационен орган, а по застрахователната
претенция, отправена до кореспондента на застрахователя на виновния водач /чл.511, ал.1,
т.1 и ал.3, изр.1 КЗ/, като е приел, че се дължи обезщетение за забава – от изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ от предявяване на претенцията пред представител на
застрахователя. В случая претенцията е предявена на 08.03.2023 г. и застрахователят се е
произнесъл почти точно след три месеца от предявяване на претенцията, един ден преди
изтичане на крайния срок - на 07.06.2023 г. Застрахователят е изпаднал в забава на
следващия ден след изтичане на полагащия му се срок, който е бил до 08.06.2023 г.
включително, а именно е в забава от 09.06.2023 г. Поради това съдът намира, че следва да
присъди законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане, като следва
да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ищеца законната лихва да бъде
присъдена от 08.05.2023 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2160 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие ПТП, настъпило на 09.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като следва да бъде
отхвърлен искът за размера над 2160 лв. главница до претендирания размер от 5000 лв.,
предявен като частичен иск за главница от 30000 лв., като неоснователен, като бъде
отхвърлено като неоснователно и искането на ищеца законната лихва да бъде присъдена за
периода 08.05.2023 г. – 08.06.2023 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат.
На ищеца е оказана безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно ал.
2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „Адвокатско дружество Д. и п.“ с ЕИК **, сумата от 516,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил разноски, както следва: 200 лв. за държавна такса, 300 лв. за СПЕ,
400 лв. за СМЕ, 150 лв. за САТЕ, или общо 1050 лв. Съобразно уважената част на иска /43
%/ му се дължат 451,50 лв. от ответника.
Ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право на разноски спрямо ищеца,
14
съразмерно с отхвърлената част от иска /57 %/. Общият размер на направените от ответника
разноски според представените доказателства за тяхното извършване в процеса е 250,00 лв.
– 100 лв. за СПЕ и 150 лв. за САТЕ, от които 142,50 лв. следва да се възложат в тежест на
ищеца. Депозитът за свидетел не е усвоен поради непосочване имена за призоваване на
свидетел и подлежи на връщане на ответника след нарочна молба.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС, т.е. 800
лв. без ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. при интерес от 1000 до 10 000
лв. се определя адв.възнаграждение, както следва - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв., т.е. при първоначален материален интерес 5000 лв. определеното от 800 лв. без ДДС адв.
възнаграждение не е прекомерно, а е дори точно според цитирания минимум. С оглед
отхвърлената част от претенцията /57 %/ от така определеното минимално възнаграждение
от 800 лв. без ДДС ищецът следва да заплати на ответника 456 лв. без ДДС, т.е. 547,20 лв. с
ДДС.
Общо разноските, дължими от ищеца на ответника, са 689,70 лв.
След компенсация на разноските /689,70 – 451,50/ ищецът следва да заплати на
ответника 238,20 лв. общо деловодни разноски
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" (НББАЗ), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***, сумата 2160,00 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/ главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди: болки и страдания от
причинената й увреда - масивни кръвонасядания /хематони/ по горен ляв и долен ляв
крайник, причинили на ищцата разстройство на здравето – временно и неопасно за живота,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г. в с. *****, на улица „***“, по вина
на румънски гражданин С.А.А., управлявал товарен автомобил „***", с per. № В *** TIP, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател **(***), със срок на действие от 18.03.2022 г. до
17.03.2023 г., с представител за уреждане на претенции на територията на Република
България - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над 2160,00 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/ до
претендирания размер от 5 000,00 лева /пет хиляди лева/ - частично предявена главница от
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълен посочен от
ищеца размер 30000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва за забава върху
главницата за периода 08.05.2023 г. – 08.06.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
15
застрахователи" (НББАЗ), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на Адвокатско дружество „Д. и п.",
БУЛСТАТ **, представлявано от адвокат Й. Д. от САК, сумата от 516,00 лева /петстотин и
шестнадесет лева/ за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, да заплати на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" (НББАЗ),
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 2, деловодни разноски по компенсация 238,20 лева /двеста тридесет и осем лева и
двадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
16