№ 501
гр. Плевен, 19.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Въззивно частно наказателно дело № 20254400600615 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 НПК.
Въззивното дело е образувано по повод частна жалба от обвиняемия В.
В. Т., чрез служебния му защитник адв. В. П. от АК Плевен, срещу
Определение от 13.08.2025 г. по ЧНД №1500/25 на РС Плевен, с което спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел
предвид доводите на защитата и не е съобразил семейното и материалното
състояние на обвиняемия, не е обсъдил реалната опасност да извърши
престъпление или да осуети разкриването на обективната истина. Изтъква, че
обвиняемият има известен адрес, на който живее със семейството си, за което
полага грижи. Акцентира върху самопризнанието на обвиняемия и
обстоятелството, че съжалява за стореното, извършено под въздействието на
наркотици. Възразява, че само на база минали осъждания, които са изтърпени
изцяло, не може да се налага изключителната мярка за неотклонение. Моли за
изменение на мярката в по-лека, включително и „Домашен арест“.
1
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.
Обвиняемият Т. моли за по-лека мярка.
Прокурорът оспорва жалбата и счита, че атакуваното определение е
законосъобразно.
Въззивният съд, като изслуша становищата на страните и съобрази
материалите по делото, прие следното:
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената
частна жалба срещу него е неоснователна.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви относно
предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение –
„Задържане под стража“, посочени в чл. 63 ал. 1 НПК: от събраните
доказателства да може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е автор на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност; същото престъпление да е наказуемо с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание; доказателствата по делото да сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият - алтернативно - да извърши престъпление или
да се укрие.
В. В. Т. е привлечен в качеството на обвинеям на 12.08.2025 г. за това, че
на 12.08.2025 г., в условията на продължавано престъпление влязъл в дома на
различни собственици и на различни адреси в с.*** обл. Плевен, като
употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем, както следва: в
02:00 часа в с.*** обл. Плевен, ул. *** влязъл в дома на Г. М. Д.; в 02:30 часа в
с.*** обл. Плевен, ул. *** влязъл в дома на Г. П. А.; в 03:10 часа в с.*** обл.
Плевен, ул. *** влязъл в дома на Б. И. Р. - престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК; и за това, че на същата дата, около 02:30 часа в с.*** обл.
Плевен, на ул. *** се заканил с убийство спрямо Г. П. А. от с.с. с думите „Г.,
тази вечер ще те убия“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК; и
за това, че на същата дата в с. *** обл. Плевен, на ул. ***, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума в размер на 1
800 лева от владението на собственика й Б. И. Р., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във
вр. чл.194 ал.1 във вр. чл. 29 ал.1 б.„а“ НК.
2
Първоинстанционният съд е извел обоснованото предположение, че
обвиняеми е автор на престъпленията, в които е обвинен, като се е позовал на
свидетелските показания Г. М. Д., К. Д. К., Н. И. Т., Г. П. А., К. К. Д., Б. И. Р.,
П. Г. Г..
Правилни са изводите на съда, че тези доказателства подкрепят
обвинителната теза за извършено престъпление по чл. 170, ал. 2 НК.
Свидетелите са очевидци на проникването в домовете им през нощта и са
разпознали лично обвиняемия, когото познават като човек от селото.
Пострадалата Г. Д. описва подробно поведението на обвиняемия в
семейните им жилище, промъкването му в семейната спалня и опитите за
сексуални действия, както и последващият удар, който обвиняемият нанесъл
на пострадалата с юмрук в лицето. Разкриването му и виковете на
пострадалата привлекли вниманието на сина й – св. К. К., който направил
опит да задържи извършителя, но той успял да избяга, събаряйки парапета на
терасата.
Описаните действия от очевидците намират потвърждение в
обстановката и вещите, намерени при извършените огледи и изземвания на
местопроизшествията в домовете на пострадалите – Б. Р. и Г. Д..
Заканата с убийство срещу Г. А. е била възприета освен от пострадалия
лично, но и от съпругата му св. Н. Т., която заедно с него е била силно
изплашена от проникването на обвиняемия в семейния им дом през нощта,
както и от отправената закана. Страховете на семейството са завишени от
обстоятелството, че няколко дни по-рано обвиняемият отново е влизал в дома
им и отправял безпричинно закани, за което били сигнализирали полицията.
Относно кражбата от дома на пострадалата Б. Р. също има гласни
доказателства, които са достатъчни за нуждите на настоящото производство –
св. Б. Р. лично е възприела присъствието на обвиняемия заедно с още едно
лице – С., през нощта в семейната спалня, а впоследствие със съпруга й са
установили и липсата на 1800 лв., които били оставени на нощното шкафче.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие.
Неоснователно е възражението на защитника адв. П., че миналата съдимост на
обвиняемия не може да послужи за извеждане на тази констатация.
3
Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово
определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват.
16-те минали осъждания на обвиняемия, който е само на 25 години, очертават
еднопосочно престъпен начин на живот. Правилно районният съд е отбелязал
и вида на извършваните престъпления, сред които има грабежи,
квалифицирани кражби, изнасилване и друго престъпление по чл. 170 НК,
както и факта, че В. Т. е изтърпявал ефективно наказание в затвора. Тези
данни за изключително интензивна престъпна дейност, свързана с
насилствени престъпления, правят очевиден извода за реален риск от
извършване на престъпление, ако свободата на Т. не бъде ограничена.
Към изложените от първоинстанционния съд съображения следва да се
добави изнесеното от свидетелката Т., че няколко дни по-рано обвиняемият
отново е влизал в семейното им жилище и е отправял закани, за което е
сигнализирала полицията. Начинът на извършване на деянията –проникване в
семейните жилища нощем и дръзки посегателства срещу интимната сфера на
пострадалите, са категоричен маркер за изключително висок риск от
извършване на подобни деяния.
Защитната версия, че извършеното е под въздействие на наркотици и
алкохол, поддържана от обвиняемия при самопризнанията му, и изтъквана от
адв. В. П., не само че не намалява риска в поведението на извършителя, а е
самостоятелно основание за завишаване на опасността от извършване на
престъпление. Това е така, защото приемът на ПАВ, според изявленията на
самия обвиняем, го лишава от самоконтрол и способност да ръководи
поведението.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил
регистрираният адрес на обвиняемия и това, че той има семейство. Тези
обстоятелства не могат да разколебаят извода, че съществува реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление, нито могат да бъдат оценени като
възпиращи фактори с оглед цялостната му престъпна деятелност от детска
възраст.
В тази връзка правилна е оценката на първия съд, че се касае за личност с
висока степен на лична обществена опасност.
Обосновани са изводите на районния съд, че е налице и опасност от опит
за повлияване на наказателното производство. Макар и да не е посочено
4
изрично от първия съд, тази опасност се извежда от деятелността на
обвиняемия и обстоятелството, че престъпната история на Т. включва други
посегателства срещу жители на същото село, които обосновано изпитват страх
от него.
Правилно районният съд е отбелязал, че освен реалните опасности, в
конкретния случай е налице е законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.1 и т.2
НПК, позволяваща извеждане на опасност при първоначално задържане от
квалификацията на обвинението – в условията на опасен рецидив (това е
обвинението за кражбата по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК), и реално изтърпяване на
наказание лишаване от свобода повече от една година за тежко умишлено
престъпление (каквото е осъждането, отбелязано в т. 15 от справката за
съдимост).
Всичко гореизложено мотивира крайния извод на въззивния съд, че
единствената мярка за неотклонение, която е годна да постигне целите,
посочени в чл. 57 НПК, е най-тежката такава – „задържане под стража“, взета
от първоинстанционния съд. Поради това и частната жалба срещу атакуваното
определение е неоснователна и същото следва да бъде потвърдено.
Затова и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, Окръжен съд – Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №788/13.08.2025 г. по ЧНД №1500/25 на
РС Плевен, с което спрямо В. В. Т. с ЕГН **********, обвиняем по ДП пр.пр.
№5388/25 по описа на РП Плевен, е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6