Решение по дело №420/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

03.06.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 28 (двадесет и осми) май                                                       Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 420 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            В исковата си молба ищецът Н.С.С. твърди, че се намира в договорни отношения с ответника „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, представлявано от Георги Коршия, П.С. и Яна Димитрова, по силата на които последното му продавало електрическа енергия. На 13.05.2019 г. ответното дружество издало фактура на стойност 9115,63 лв. за консумирана електрическа енергия за периода м. април 2017 г. – м. април 2018 г. в обекта на ищеца, находящ се в гр. Върбица, ул. „Христо Ботев“ № 1А. Като основание за издаването й било посочено извършена корекция на сметка и бил цитиран констативен протокол. Счита, че липсва каквото и да е основание за извършената корекция, а и ищецът не бил запознат със съдържанието на общите условия. Към момента на извършване на проверката не действали правилата на ПИККЕ, уреждащи извършване на корекция на сметки. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 9115,63 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода от 22.04.2017 г. – 21.04.2018 г. в обект, находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Христо Ботев“ № 1А, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски. В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца отрича наличието на облигационно правоотношение между страните, а алтернативно се позовава на наличие на неравноправни клаузи в общите условия на ответника.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Страните били страни по валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството му на купувач, бил задължен да плаща стойността на потребената електрическа енергия за обекта си. В съответствие с ПИККЕ била извършена корекция на сметката на ищеца. Счита, че корекционната процедура има своето основание, но при условията на евентуалност, твърди, че С. дължи процесната сума на основание чл. 183 от ЗЗД. Счита, че той дължи на ответника сумата, посочена в исковата молба, поради което моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (КЕВР) е, че съгласно чл. 24, ал. 1, „Е.ОН България продажби” АД (чийто правоприемник е ответникът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна) въз основа на представени от „Е.ОН България мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Съдът констатира от констативен протокол № 1301340/21.04.2018 г., съставен от служители на „Енерго-про мрежи” АД в присъствието на свидетелите Анастасия Стефанова Стайкова – сестра на ищеца и живуща на адреса и Паулина Радева Скобелева – съсед, че била извършена проверка на обект в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Христо Ботев“ № 1А, на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент Н.С.С.. Отразени са следните констатации: СТИ било демонтирано за експертиза в БИМ. Видно от констативен протокол № 741/02.05.2019 г., съставен от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе е, че след извършена метрологична експертиза на средство за измерване било установено следното: при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 4 – 00869,6кWн, която не е визуализирана на дисплея. С писмо изх. № 52631_КП1301340_1/10.05.2019 г. „Е.С.” АД *** уведомило ищеца, за извършените действия, като на същия бил изпратен препис на констативния протокол от 21.04.2018 г. Съдът констатира, че ответникът, с писмо  изх. № 52631_КП1301340_2/13.05.2019 г. уведомил ищеца, че издал фактура № **********/13.05.2019 г. за сума в размер на 9115,63 лева. По делото е представен протокол за монтаж на директен електромер № **********/13.11.2014 г., съст. От „Енерго-про мрежи“ АД гр. Варна, от който се установява, че в обекта на ищеца бил монтиран електромер с показания на дневна и нощна тарифа – 0.

            Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Д. и П.Д. излагат, че са служители на „Енерго-про мрежи“ АД гр. Варна, които извършили проверка на електромера на ищеца на 21.04.2018 г. Същите констатирали, че не могат да осъществят връзка между използвания служебен преносим компютър и електромера, поради смяна на паролите. След констатацията, длъжностните лица се повикали живущата на адреса, която присъствала при съставяне на протокола.

            Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г., като срока на метрологичната му годност е до края на 2020 г. Чрез него е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Налице е неправомерно вмешателство върху СТИ, като същото е препараметризирано, като част от преминалата през него електрическа енергия се натрупва (отчита) в невидимия на дисплея регистър 4. За да се извърши това препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отваряне на същото. Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е отразено в регистър 4 на процесното СТИ. Определеното в справката за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и на СТИ. Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно. Причината да не се визуализира регистър 4 е софтуерно препараметризиране на СТИ. Последното е монтирано с нулеви показания на адреса на абоната, като ответникът притежава софтуерна версия само за четене на данни от паметта на СТИ, но не и за препараметризиране.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 9115,63 лв., представляваща цена на консумирано през периода 22.04.2017 г. – 21.04.2018 г. количество електрическа енергия въз основа на извършена корекционна процедура, в обект, находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Христо Ботев“ № 1А.

            По делото се доказа, че е налице валидна облигационна връзка между „Енерго-про продажби” АД гр. Варна и Н.С., основано на влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното правоотношение между страните. В тази насока, възражението на ищеца се явява неоснователно, тъй като процесните общи условия са одобрени от КЕВР, публикувани са в един централен и един местен всекидневник, както и на интернет-страницата на ответника. Отмяната на общи условия не води до липса на облигационна връзка между страните, като отношенията им се уреждат от предходните, одобрени от ДКЕВР общи условия. Обстоятелството, че същите са одобрени от специализиран държавен орган води до извода за неоснователност и на възражението за наличие на неравноправни клаузи в тях. По силата на това правоотношение, в периода от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г. ответникът продавал на ищеца, който ползвал в процесния обект електрическа енергия срещу цена, уговорена съгласно Общите условия и решенията на КЕВР на Република България. По силата на ОУ, на продавача на енергия е дадена възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минало време. Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, купувачът дължи плащане на цена на предоставената му стока. Тоест, в случаите, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетено по-малко количество и купувачът е платил по-малка цена от действителната, то той дължи плащане на разликата. Тъй като в случая за процесния период липсва специална правна уредба (поради отмяната на ПИККЕ с решения на ВАС, постановени по адм.дела № 2385/2016 г., в сила от 14.02.2017 г. и № 3879/2017 г. в сила от 23.11.2018 г.), то приложимо е цитираното по-горе правило. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, каквото е и софтуерното въздействие, потребителят дължи плащане на реално потребената енергия. Доказа се по делото (чрез приложения констативен протокол, изг. от БИМ и заключение по изготвена СТЕ), че е налице въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия. Цитираният констативен протокол като официален свидетелстващ документ обвързва съда да приеме, че отразеното в него е вярно, като този извод не се променя от спазването или не на приета методика от издателя му. Извършеното неправомерно препараметризиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра – дневна и нощна енергия и пренасочване на показанията в скрит регистър, невидим на дисплея. Отразеното, обаче, в скрития регистър отчита реално доставеното количество електрическа енергия до имота на ищеца. В случая, остойностяването на отразеното количество електрическа енергия по скрития регистър е изчислено точно, според заключението на вещото лице. Тоест, ответното дружество-доставчик доказа по безспорен начин количеството доставена през процесния период електрическа енергия до абоната си – ищец. От друга страна, съобразно приложението на общите правила за договорите за продажба, купувачът – потребител – ищецът Н.С. дължи плащане на цената на потребената енергия.

            Предвид изложеното съдът намира, че в процесния случай ответната страна, в съответствие с Общите условия и ЗЗД, при наличие на посочените по-горе предпоставки, законосъобразно извършила корекция на сметката на Н.С.С. за периода от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г. По тези съображения следва да се приеме, че ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

            По искането на ищецът с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат:

            Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, при цена на иска 9115,63 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява на 785,78 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на платимото от ответника възнаграждение възлиза на 785,78 лв., а уговореният и платен на пълномощника му размер – 1884,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в производството, изразяващо се в подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание по дело с еднороден предмет с висящи пред районните съдилища в област Шумен многобройни такива, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер.

            С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ответника, направени от пълномощника му за защита на материални права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

     Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 884,00 лв.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1174,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.С. *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище:***, адрес на управление:***, обл. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”,  представлявано по закон от Георги Коршия, П. Стоянов С. и Яна Маринова Димитрова иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Н.С.С. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 9115,63 лв. (девет хиляди сто и петнадесет лева и 63 стотинки), представляваща цена на продадена и използвана електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Христо Ботев“ № 1А, клиентски номер **********, абонатен номер **********, за периода от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г., коригирана въз основа на констативен протокол № 1301340/21.04.2018 г., съставен от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна, отразено във фактура № **********/13.05.2019 г., съставена от „Енерго-про продажби” АД,  КАТО  НЕОСНОВЕТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА Н.С.С. да заплати на „Енерго-про продажби” АД гр. Варна направените деловодни разноски в размер на 1174,00 лв. (хиляда сто седемдесет и четири лева).

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             Районен съдия: