Решение по дело №5840/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 902
Дата: 14 февруари 2025 г.
Съдия: Даниела Попова
Дело: 20241100105840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100105840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - за осъждане
на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /имуществени /
незаконно обвинение, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД №
10180 от 2016 г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
извършени престъпления. С влязла в сила присъда ищецът бил оправдан. Твърди,
че от воденото срещу него наказателно производство е претърпял вреди –
имуществени такива /заплатени неустойки по сключен предварителен договор/,
чието обезщетяване иска. Претендира разноски.
Ответната страна, оспорва предявените искове по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на имуществените вреди за ищеца. Твърди, че
вредите, за които се претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, както и, че размерът им ве е доказан.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
1
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна - Държавата отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния
си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, от
ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
В случая, безспорно и установено от всички събрани по делото писмени
доказателства, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление първоначално по чл.203, ал.1
вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316 вр. чл.311, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, а след прецизиране на обвинението – престъпление по чл.212,
ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК., за което с влязла в сила
присъда на 28.04.2023г., постановена по НОХД № 10180 от 2016 г. на СРС, е бил
оправдан. По отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка” и
е била наложена обезпечителна мярка – възбрана върху негов собствен недвижим
имот.
Предвид постановената оправдателна присъда, действията по повдигане и
поддържане на обвинението се явяват незаконни. Независимо от това обаче, в
настоящия случай не може да се ангажира отговорността на Държавата за това,
доколкото не са установени останалите елементи от фактическия състав, а именно
– настъпилите вреди /имуществени такива/, техния размер, както и причинната
връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди.
В настоящия случай, претенцията, заявена от ищеца почива на твърдения за
намаляване имуществото му със сумата от 40 000 лева, съставляваща платена
неустойка по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот, с посочена в него дата 30.11.2011г., по
силата на който се е задължил да прехвърли на свидетеля Д. Б. собствения си
недвижим имот – апартамент в гр.София срещу определена цена, платима, както
следва – 27 000 лева при сключване на договора, остатъкът – по банкова сметка.
2
Страните са уговорили сумата от 27 000 лева да служи като задатък, както и
връщането й, ведно с неустойка в двоен размер на получения задатък в случай, че
окончателният договор не бъде сключен по вина на продавача и ако се окаже, че
след сключване на договора върху имота има наложени възбрани.
Представено е и споразумение между страните от 08.02.2012г., с което, във
връзка с наложената възбрана върху имота, страните са се съгласили, че възбраната
прави сделката по предварителния договор невъзможна като никоя от страните
няма вина за наложената възбрана. Уговорили са връщане на дадения по договор
задатък, както и плащане на неустойка от страна на ищеца в размер на 40 000 лева.
Представени са по делото и 6 бр. разписки, подписани от страните по
предваритерния договор за плащане на задатъка по договора, връщането му и
плащане на уговорената със споразумението неустойка.
Всички, представени по делото документи са частни такива и не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, още по-малко могат да бъдат годно
доказателство за факти, изгодни за страната, която ги е изготвила и представила по
делото. Съпоставени с всички обстоятелства по делото, същите не сочат на
валидно възникнало основание за плащане на неустойка по тях, съответно - на
претърпяна имуществена вреда, която да бъде обезщетена, поради което не може
да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, независимо, че по нейно
искане е вписана възбрана върху имота, предмет на сделката.
Възбраната действително препятства възможността за прехвърляне на
собствеността върху имота. Същата обаче съставлява обективна пречка за
изпълнение на договора, водеща до пълна невъзможност за изпълнение и
прекратяването му по право.
Съгласно, чл. 89, изр. 1-во ЗЗД, при пълна невъзможност за изпълнение, с
настъпването й договорът се прекратява по право занапред, страните се
освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника - понесените
от него вреди остават за негова сметка. В случая, предварителният договор е
развален по право и ищецът е следвало да върне единствено и само платения по
него задатък – основание за плащане на неустойки по него няма. Предвид това
явно нищожна е и договорената в споразумението от 08.02.2012г. неустойка, която
не съответства на вида на неизпълнението /обективно и безвиновно/ от страна на
продавача по предварителния договор и е очевидно несъответна на търпените от
купувача вреди.
Необходимо е да се посочи и това, че обвинението срещу ищеца е
3
повдигнато на 02.12.2011г. Въпреки това, на 07.12.2011г., вместо да предложи
незабавно изпълнение по предварителния договор, ищецът приема втората част от
задатъка, при ясното знание относно повдигнатото обвинение и предвидените за
това деяние наказания, в т.ч. и възможността да бъде вписана възбрана върху
негови собствени имоти. Изложеното разколебава изводите на съда относно
действителната воля на страните по сключения предварителен договор за
продажба, поради което съдът не намира за достоверно възникналото основание за
заплащане на неустойки както по него, така и по споразумението от 08.02.2012г.
Всички допълнителни плащания, извършени от ищеца, в т.ч. и неустойката от
40 000 лева, следва да останат за негова сметка. а извършването им не е по причини
на ответника – Прокуратурата на РБ.
Тези изводи на съда не се разколебават и от показанията на разпитания по
делото свидетел – купувач по предварителния договор, които съдът приема за
необективни предвид участието на свидетеля в сключването и изпълнението на
предварителния договор и споразумението към него-
Предвид това, по делото не се доказва по несъмнен и категоричен начин
ищецът да е претърпял имуществени вреди от ответника в посочените от него
размери, поради което искът следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат
останалите елементи от фактическия състав, нито доводите на ответника за
неоснователност на предявения иск.
Неоснователността на претенцията за заплащането на претендираните
суми предпоставя и неоснователност на заплащането на законната лихва върху
тях, поради което и тя следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Г., ЕГН **********, от гр.София, срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, иск
по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 40 000 лева – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. до окончателното
плащане, които се твърди да са търпени във връзка с незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НОХД № 10180 от 2016 г. на СРС, за което е бил
оправдан с влязла в сила присъда.
4
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Т. Г., ЕГН **********, от гр.София, за
присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5