№ 5381
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110108023 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава втора от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 17.02.2022 г. от С.К. Л.А., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита срещу Б. М. Б., ЕГН **********, лице,
с което молителката сочи да е живяла при условията на фактическо съпружеско
съжителство, при твърдения за извършени от него на 05.02.2022 г. и на 16.02.2022 г. актове
на домашно насилие спрямо молителката, изразяващи се във физическо насилие и заплахи
за убийство. Молителката, редовно призована, не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание
като оспорва същата, като не оспорва да е живял с нея при условията на фактическо
съжителство.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на молбата:
По делото не се спори, че страните са живели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, предвид което ответникът попада в кръга на лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо
насилие и емоционално такова. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира молбата за допустима.
По основателността на молбата:
1
Молителката твърди, че на 05.02.2022 г. в 20:30 часа oтветникът Б.Б. я е причакал пред
блока, в който молителката живее с адрес *****. Приближил я и започнал да я дърпа и
стиска, най-вече по ръцете, хванал я за шията и й удрял шамари. Искал да й вземе телефона,
за да не й позволи да се обади на полицията. Държал в ръцете си малък остър предмет, с
който я одраскал. Заплашвал я, че ще я убие. Молителката успяла да се отскубне и да влезе в
блока. На 16.02.2022 г. молителката, готвейки се да излезе от блока към 20:30 часа, видяла
през входната стъклена врата на блока, че ответникът отново я причаква отпред. Обадила се
на полицията. Към 23:00 часа ответникът позвънил на звънеца на молителката, която отново
се обадила на полицията.
Според ответника инцидентът на 05.02.2022 г. между него и молителката е възникнал в
апартамента на молителката във връзка с финансови въпроси. Отрича да я е удрял и
заплашвал с убийство. Твърди, че полицаите са го отвели от самия апартамент. Не отрича да
е бил пред входа на молителката на втората процесна дата.
По думите на молителката, на 05.02.2022 г., когато се твърди извършване на физическо
насилие и заплаха с убийство, не са присъствали очевидци.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че молбата за защита от
домашно насилие, преценена по същество, е неоснователна по следните съображения:
Съдът е указал на молителката, че същата носи доказателствената тежест да установи по
делото, при условия на пълно и главно доказване, твърдените актове на домашно насилие на
процесните дати по време, място, начин на извършване, тяхното авторство, както и
твърденията за връзка между страните и последиците от всеки от актовете. В хода на
производството обаче не са събрани доказателства, от които да се направи категорично
заключение за осъществени актове на домашно насилие на двете процесни дати. За
инцидента на 05.02.2022 г. не са събрани категорични данни за мястото на извършване на
акта на насилие.
Молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 от делото/, в която са
посочени актове на насилие. В случая обаче декларацията не може да изпълни материалната
си доказателствена функция и да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед
за защита на пострадалото лице по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като не съдържа ясно,
точно и изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие по място, време и
начин на извършване. Представено е и съдебномедицинско удостоверение /л. 4 от делото/ за
преглед на молителката, извършен на 07.02.2022. Съдебномедицинското удостоверение
несъмнено е доказателствено средство от посочените в чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН, но същото
служи за доказването само на настъпилите вредни последици от акта на насилие (арг. от чл.
4, ал. 3 ЗЗДН), но не и на неговото авторство. В този смисъл съдът приема, че авторството
на констатираните от съдебния лекар травматични увреждания на молителката не е
установено.
Молителката не сочи други доказателства за твърденията си, като поради нейното
процесуално бездействие не е доказано, че на 05.02.2022 г. пред входа на блока, в който
2
живее, е осъществен акт на физическо насилие, както и че на 16.02.2022 г. са подавани
сигнали до полицията и че мястото на инцидентите е било посещавано от служители на
МВР.
В обобщение съдът намира, че молбата за защита е недоказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 30597/17.02.2022 г., депозирана от С.К. Л.А., ЕГН
**********, за издаване на заповед за защита срещу Б. М. Б., ЕГН **********, по повод
твърдени актове на домашно насилие на 05.02.2022 г. и на 16.02.2022 г., като ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С.К. Л.А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3