Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 148
гр.Свищов,
13.06.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 13.05.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1013 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т.твърди, че дружеството е правоприемник на „LRU-Свищов“ЕАД.
Заявява, че ответникът е абонат № 5 на „LRU
– Свищов“ЕАД въз основа на договор от 21.02.2000г.. . Посочва, че същият е
потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов, ул. *.
Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от
Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги, както и
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява,
че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната 5 от 09.07.2018г. за периода м.декември 2014 година до м.май 2017 г. неизплатеното
задължение на ответника било в размер на 498,06 лева главница и 104,99 – лихва,
като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума.
Цените, по които дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията
за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва,
че като доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина
на формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абонат 5 за периода 03.12.2014г. до 04.05.2017г.,
като потребеното количество вода личало от колоната озаглавена Пок – показания
на водомера. От същата справка била видна и хронологията на плащанията, както и
неплатените задължения. Твърди, че ответникът е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД,
предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за
водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като ползвател на
водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за консумирана
вода. Процесното количество потребена вода било доказано със справка ,съдържаща
се и в показателите на карнетните листи, с които бил отчитан абонатът, като към
момента нямало плащане на ползваните услуги.
Твърди, че предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като
заповедта по ч.гр.дело № 713/2018 г. по
описа на РС Свищов била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 498,06 лева – главница и
104,99лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът М.Н.М. в
законоустановения срок не е подал отговор
на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал.
6 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска. Взема
становище , че не било изяснено как ответникът е ползвал услугите на
дружеството за процесния период., още повече и предвид това, че в договора били
посочени две отделни имена, а подписа бил само един, без да се установи на кого
точно е подписа, на много от записите в карнета липсвали подпис, или ако имало
такъв, не съвпада с подписа който е положен за абонат по договора. Счита, че не
било доказано, че ответникът е абонат на дружеството, а и периодите в карнетния
лист не съвпадали. В хода на устните състезания взема становище, че липсвали категорични доказателства чия е
партидата, как е била открита и на чие име, поради което и иска следвало да
бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „LRU – Свищов“ЕАД, което се
установи и от приложените справки от Търговския регистър. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Общите условия са одобрени от
ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор от 21.02.2000г. сключен
от ВиК ЕООД гр. Свищов, като доставчик и
С.А.– М. Н. – с изписване нов абоната, ул. **, същевременно за абонат има
положен само един подпис. Договорът е с
предмет доставка на питейна вода за
задоволяване питейно-битовите нужди на абоната, както и отвеждане чрез
канализационната мрежа на дружеството на отпадните му води. Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора, абонатът се
задължава до края на месеца да заплати стойността на изразходваната и отведена
вода за предходния месец в касата на доставчика, за което получава съответен
документ. Съгласно чл. 5 ал. 2 от
договора при забавено плащане след посочения срок, абонатът заплаща и
законоустановената лихва. В чл. 5 ал. 3
от договора е предвидено, че възражение срещу начислените суми се прави писмено
пред доставчика, което обстоятелство не освобождава абоната да плати в
определения срок.
Ищецът е представил един брой
карнетен лист, в който са отразени
показания относно консумирана от абонат М.Н.М.
- № 313 вода, като същия е за периода от м. януари 2013г. до м.февруари 2015г., срещу някои от показанията липсва подпис за ползвател, на места има поставена забележка, която не е
четлива. Следва да се посочи, че на същия карнет за периода от месец декември
2014година има са три записа, срещу които има подпис за ползвател.
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат М.Н.М. за
периода от 03.12.2014г. до 04.05.2017г. суми, по която дължимите суми са в размер на
603,05 лева, от която главница – 498,06лева и 104,99 лева лихва. Приложена по
делото е и справка за консумация на абонат М.Н.М., според която за периода 03.12.2014г. до
04.05.2017г. дължимата сума не е
платена, като е посочен и размера й. В същата са посочени и показанията .
Ищецът
беше задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи всички доказателства въз
основа на които е заведена партида на името на ответника М., като са му указани
последиците при непредставяне съгласно чл. 161 от ГПК. С писмена молба по
делото ищецът заявява, че не притежава такива документи. Видно от приложения
договор за наем от 22.12.06г. № 94-Д-13
от 04.01.2007г. , същият е сключен между Община Свищов и М.Н.М., с предмет
отдаване от наемодателя Община Свищов на наемателя общински недвижим имот –
барака 31 кв.м. полезна площ, на ул. В.в гр. Свищов, безсрочно. Със Заповед №
516/13.04.2005г. на Кмета на Община Свищов, ответникът М. и семейството му били
настанени в барака на ул. В, при месечен наем на жилището, определен с Наредба
на Общината.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 713/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за неоснователен. В
производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът М.Н.М. дължи сумата 498,06 главница, представляваща незаплатена
консумирана вода, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 405/11.07.2018г. по ч.гр.дело № 713/2018г. на СвРС. Искът
е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Разгледан по
същество, същият се явява неоснователен. Ищецът е оператор по
смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК на крайни потребители, а
ответникът е лице, срещу което е
издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай не беше установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, подавани към този
имот. Обстоятелството, че партидата е записана на името ответника не доказва
качеството на потребител на ответника. Това е така, защото основанието за
плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази
услуга. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители -
собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже
наличието на облигационни отношения между него и ответника. Действително по
делото беше представен договор от 21.02.2000г. , но както се посочи за абонат
са записани две лица – С.А.и М. Н./с отразяване нов абоната/ , а на договора
има един подпис за абонат. Или липсва категорични доказателства за валидно
правоотношение с правопораждащ юридически факт – договор за предоставяне на В и
К услуги до имота ползван от ответника, находящ се в гр.Свищов, ул. В-, каквито твърдения има в
исковата молба. Представените справка-извлечение на дължимите суми и справка за
консумация на абонат, в която са посочени номера на фактури със посочени
главница и лихва са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена
сила. Представеният от ищеца карнетен по
правния си характер представляват частни свидетелстващи документи, имащи само
формална доказателствена сила. По принцип, частните документи по силата на чл.
180 ГПК са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от
лицето, което ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на
това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна. Или карнетния лист като частен документ не
обосновава извод, че отразените в него обстоятелства са верни. Не само това, а
и както се посочи, този карнетен лист включва само три записа относими към
процесния период – съответно за месеците от декември 2014 г. до февруари 2015г.
, срещу който запис има подпис за ползвател. За периода от месец март 2015г. до
м. май 2017г. не е представен карнетен лист.
Липсват доказателства и не се
доказа, че ответникът е ползвал предоставените към процесния имот
ВиК услуги, няма как да дължи на оператора възнаграждение за тези услуги.
Други доказателства, които да удостоверяват реално
доставеното количество ВиК услуги за процесния период
не са представени, поради което не може да се приеме, че ищцовото дружество е
доказало при условията на пълно и главно доказване този факт. В тежест
на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава вземането си, в т.ч. качеството ползвател на ответника. Това не беше сторено и с представените договор за наем от 2006година и
заповед на Кмета на Община Свищов, тъй като същите не установяват, че за процесния
период ответникът е продължил да бъде наемател на общинския имот – Б.. Предвид изложено съдът
приема за недоказан факта, че именно ответникът е потребител на твърдените от
ищеца ВиК услуги за имота, находящ се в гр. Свищов,ул. В и
за него да е възникнало задължение да
заплати стойността на представените В и К услуги за периода м. декември 2014 г. до
м.05.2017 г.. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от отразяването
на връчителя на изпратената на адреса в
гр. Свищов, ул. В призовка е видно, че по данни на съсед, ответникът не живее
на адреса и бараката е необитаема.
При тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на производството да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и реалното количество доставени ВиК услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 498,06 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №405 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 713/2018г. на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на иска за установяване вземане за главница, неоснователен се явява и този по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 104,99 лева , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело № 713/2018г. на СвРС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против М.Н.М. с ЕГН ********** *** иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление *** има вземане от М.Н.М. с ЕГН ********** *** за сумата 498,06 лева/четиристотин
деветдесет и осем лева и шест стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
11.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело №
713/2018г. на СвРС,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против М.Н.М. с ЕГН
********** *** за признаване установено,
че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление *** има вземане от М.Н.М. с ЕГН ********** *** за сумата 104,99 лева /сто и четири лева и
деветдесет и девет стотинки/ - лихва, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405 от 11.07.2018г. по ч.гр.дело №
713/2018г. на СвРС,
като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 713/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: