№ 367
гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530105819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 62, ал.3 от ПЗР
към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по жалба против Кмета на
Община Стара Загора. Жалбоподателите твърдят в жалбата, че не са доволни от Заповед №
......... г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във
връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018г. на
комисията, назначена със Заповед № 10 - 00 - 244/15.02.2017г и изменена със заповеди: № ...-
1985/02.10.2017г; № ...- 20/09.01.2018г. и № ...- 619/02.05.2018?. на основание § 62, ал. 1 от
ПЗР към постановление № 456/11.12.1997?. на ППЗСПЗЗ, било признато на наследниците на
Д.А. К., с ЕГН ********** от град Стара Загора, да придобият собственост върху имот №
...., с площ от 500 кв.м., местност „.......” - /’’...”/ (....), землище на село ..... по неодобрен план
на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ
от 16.05.2019г., при граници и съседи: землищна граница ...., поради което я обжалва в
законоустановения срок като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие
с процесуалния и материалния закон.
Настоящата жалба подават в качеството на наследници на К. Б. С., като с Решения
№, № ... на ПК - Стара Загора им било възстановено правото на собственост върху
земеделски земи в землището на село ....., община Стара Загора, попадащи в обхвата на
действие на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което притежавали активна легитимация да
атакуват всички заповеди по § 62 ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 и ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед, като непосредствено засегнати от нея,
1
която в случая била благоприятстваща за ползвателите.
За издадената Заповед № ......... г. на кмета на Община Стара Загора били уведомени
по надлежния ред с писмо изх. № ... и били запознати със съдържанието й. Считат, че
Заповед № ......... г. на кмета на Община Стара Загора е неправилна и незаконосъобразна,
поради следните съображения:
С обжалваната заповед е признато на наследниците на Д.А. К., с ЕГН ********** от
град Стара Загора, да придобият собственост върху имот № ...., с площ от 500 кв.м.,
местност „.......” - /’’...”/ (....), землище на село ..... по неодобрен план на новообразуваните
имоти по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С разпоредбите на §4, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на
ползване върху земеделските земи, които са предоставени на граждани по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се
създавали селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в
тях, били застроени.
Според правилото на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в него придобивали право на собственост върху
тях, когато построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатили земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36,
ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по този параграф възниква
за гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на
Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г.
постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977г.,
№ 1 от1981г.,№ 11 от 1982г„ №30 от 1985г.,№ 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. - § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост
била разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобиване на право на
собственост, които трябвало да бъдат подадени до 31.01.1998г., се разглеждали от специална
комисия в едномесечен срок, начиная от посочената дата.
Помощният орган се произнасял със становище относно спазването на изискванията
на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали били
налице другите условия съгласно §4а и 46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на
ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.
Решението на комисията се обективира в протокол, въз основа на който кметът на
общината издал заповед, с която отказал или признал правото да се придобие собственост от
ползвателите. Във втория случай се възлагало оценка на имота.
Анализът на цитираните правни норми обосновавал извод, че за да е налице правото
да се придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, било необходимо да бъдат изпълнени следните материално правни предпоставки
2
при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998г. - условие за
допустимост на производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което е
предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967г.,
Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23
от 1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982г., № 30 от 1985г., №
26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. и 3. сграда, която била построена върху земята до 1
март 1991г.
В конкретния случай, наследниците на Д.А. К. нямали качеството на лица по
смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на които е предоставено
правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ, за тях изтекъл предвидения в закона
преклузивен срок - 31.01.1998г. за депозиране на заявление пред компетентната
администрация, нямало доказателства за реализирано строителство на сезонна постройка в
имота. Не е налице оригинален документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване
на наследниците на Д.А. К. (§61, ал.2, т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ), както и на техния
наследодател.
Относно наличието на построена сграда в процесния имот, представляваща третата
предпоставка за уважаване на молбата по пар.61 ПЗР на ППЗСПЗЗ молят съда да има
предвид следното: Под "сграда" по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се разбират
тези постройки за сезонно ползване и инвентар, които отговарят на чл.108, ал.7 от
ППЗТСУ(отм.), вр. чл.177, ал.З от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) –
състояли се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и
помещение за складиране на инвентара. Сградите не следва да бъдат от категорията на тези
по § 1в, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ. според който не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на
ЗС /Решение № 679 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 655/2009 г., I г. о., ГК/.
Действително в обжалваната заповед е цитирано строително разрешение №
170/07.07.1983г., но не са налице данни дали в имота има построена сграда, ако била
построена такава, дали била построена до 31.03.1991г. и дали сградата е постройка за
сезонно ползване и инвентар, която отговаряло на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ(отм.), вр. чл. 177,
ал.З от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.)
Обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото административният орган не се
съобразил с разпоредбата на § 62, ал.1 ППЗСПЗЗ, според която подадените заявления за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост трябвало да се разгледат от
специална комисия в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 год., а видно от обжалваната
заповед, административният орган назначил такава комисия 19 години по-късно - едва на
15.02.2017г, а самата атакувана заповед била издадена на ... год. Това от своя страна
представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт.
Обжалваната заповед е немотивирана и в нея не били посочени фактическите
основания за издаването й.
Видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган приел
3
наличието на две основания за издаването й - към момента на подаване на заявлението за
трансформиране на собствеността, имотът представлявал овощна градина и също така в
него била изградена сезонна постройка, което насочвало към две предпоставки, уредени в
хипотезите на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Издадената заповед по реда на § 62 ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се позовавала на
решение на специално назначена комисия, която не конкретизирала и индивидуализирала
кое от двете правни основания на § 4а или § 4бот ПЗР на ЗСПЗЗ се отнасяли за ползвателя
Д.А. К..
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвиждало процедура
за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на
предпоставките за това по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по§ 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
За целта се назначавала комисия в състава по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която
давала становище според § 62, ал. 3 и за решението си съставяло протокол, въз основа на
който кметът на общината издал заповед, в която се съдържало отказ или признаване на
правото на собственост.
Протоколът на комисията бил съществен елемент от сложния фактически състав, в
който следвало да се изложи становище относно спазването на изискванията на актовете на
държавните органи по §4, както и дали било налице други условия по §4а или §46.
Процедурата била точно регламентирана и неспазването й съставлявала съществено
нарушение на административно производствените правила.
В случая кметът на общината постановил процесната заповед въз основа на
немотивиран протокол и липса на фактически основания относно претендираното спорно
право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се
преценявало спазването на предпоставките. При разглеждане на претенцията за придобиване
правото на собственост от ползвател, административният орган следвало да изложи
фактическите и правни основания за признаване на това право, при спазване на установената
от закона форма, както и при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване
или отказ на права по § 4а или § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не били конкретизирани в
случая.
Процедурата по § 62, ал. Зот ПЗР на ППЗСПЗЗ била опорочена, тъй като
назначената специална комисия не извършила преценката за наличието на предпоставките
по § 4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ конкретно по отношение на ползвателя Д.А. К. и нейната
преценка била основание за издаване на заповедта на кмета на общината, като последният
не можел вместо комисията да преценява предпоставките, обратното би обезмислило
назначаването на комисия в състав определен от § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ – специалисти,
които да извършвали преценката в състав на помощен орган. Това опорочаване на
административно производствените правила довело и до липса на мотиви от фактическа
страна, което представлявало основание за отмяна на издадената заповед от кмета на
4
общината като незаконосъобразна.
Молят съда да постанови съдебно Решение, с което да отмени обжалваната Заповед
№ ... на кмета на Община Стара Загора като неправилна и незаконосъобразна. Претендират
за направените по делото разноски.
В хода на производството по делото е починал жалбоподателят М. П. Д., като по
делото са конституирани нейните наследници С. В. В. и Т. В. Д..
Ответникът по жалбата Кметът на Община Стара Загора оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли.
Заинтересованата страна Т.Н.К. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Н. Д. КР. не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл.168, ал.1, вр. с чл.146 АПК, намери за установено следното:
С оспорената заповед № ...-784/23.03.2020 г. Кметът на Община Стара Загора е
признал наследниците на Д.А. К. правото да придобият собственост върху имот № .... с
площ 500 кв.м. в местността „.......“ - /.../ (....“) в землището на с...... по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
04.05.2018 г., при граници и съседи: землищна граница № ....
С представеното по делото Решение № .../28.06.1999г. на ПК - Стара Загора е
възстановено правото на собственост на наследниците на .... Б. С. върху следните
земеделски земи: Изоставена нива от 3,548 дка , осма категория, местност „...“, имот № ... по
плана за земеразделяне, Овощна градина от 2,923 дка, десета категория местност „...“, имот
№ ... по плана за земеразделяне, Полска култура от 5.000 дка, шеста категория, местност
„Атюрен“, имот №..., по плана за земеразделяне, Полска култура от 7,916 дка, местност
„Комлука“, имот №... по плана за земеразделяне.
С представеното по делото Решение № ../16.04.1999г. на ПК - Стара Загора е
възстановено правото на собственост на наследниците на .... Б. С. върху следните
земеделски земи: Нива от 8.200 дка, десета категория, находящ се в терен по парагаф 4 на
село ..... в местността „Равна Усойна“, Нива от 0,800 дка, шеста категория, находящ се в
терен по параграф 4 на село ....., в местността „Атюрен“, Нива от 1.900 дка, шеста категория,
находящ се в терен по параграф 4 на село ....., в местността „Атюрен“, Нива от 2,200 дка,
шеста категория находящ се в терен по параграф 4 на село Малко Верея, в местността
„Атюрен“, Лозе от 18,00 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на село .....,
в местността „Атюрен“.
Видно от удостоверение за наследници № .../03.06.2019 г. на Община Стара Загора,
жалбоподателите са наследници на К. Б. С., б.ж. на гр. Стара Загора, починал на 20.10.1975
г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
5
установява, че имот .... по неодобрен план на новообразуваните имоти с площ 500 км.м. в
местност „.......“/ „...“/ („....“) в землище на с ..... попада върху бивш /стар/ имот ...., с площ 18
000 кв.м. на .... Б. С.. За съседи на новообразувания имот /..../ са записани: от север имот ...
на .... Б. С., от изток – имот ... – полски път на Община Стара Загора, от запад – землищна
граница на терен по пар.4/ и от юг – имот ... на В.Й.Д.. В югозападния ъгъл на имота е
отразена постройка, която е съществувала към 1992 г. Постройката е със застроена площ 16
кв.м., тухлена, с дървена покривна конструкция. За същата липсват достъп по питейна вода
и ел. енергия, както и път, позволяващ целогодишен достъп. Според вещото лице към
настоящия момент липсват данни за еднозначен отговор на въпроса, съществувала ли е
постройката преди 01.03.1991 г. В съдебно заседание, вещото лице изразява становище, че е
технологично възможно, през периода 1991-1992 г. съответната постройка да е била
построена за 1-2 години, но липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че е построена преди 01.03.1991 г. Към настоящия момент, както постройката, така и
имота били занемарени.
Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Община Стара Загора, който е
овластен по силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в установената
от чл.59 АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, водещи до липса на
волеизявление и обуславящи на това основание нищожност на акта. От доказателствата по
делото не се установява при издаването на акта административният орган да е преследвал
цел, различна от законоустановената, която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито
на същия, нито на който и да било друг орган. По тези съображения съдът намира, че
оспорената заповед № .....г. на Кмета на Община Стара Загора представлява валиден
административен акт.
В жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради
неговата незаконосъобразност. Жалбата е подаден в срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
За да издаде атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост върху
новообразуван имот, административният орган е приел, че са налице предпоставките,
уредени в хипотезата на нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Първата предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право
на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Видно от приложеното към
административната преписка удостоверение № 15 от 15.01.1981г. на ГНС – Стара Загора, в
изпълнение на ПМС № 76 от 05.12.1977 г. и Решение № 111 „а“ от 21.09.1978 г. на ИК, на
Д.А. К. е било предоставено ползването на 0,6 дка в местността „...“ в землището на с....... С
оглед на това, съдът приема, че налице първата предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за
придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот.
Втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията при образуване на
6
административното производство/ е върху земята, до 01.03.1991 г. от ползвателите да е
построена сграда. Към образуваната административна преписка по издадената процесна
Заповед на Кмета на Община Стара Загора е приложено Строително разрешение № 170 от
07.07.1983 г., с което на ползвателя на имота Д.А. К. е разрешено да построи в имота
сезонна постройка върху площ от 20 кв.м. на собственото си място в местност „...“. По
смисъла на ТР №2 от 13.09.2011 на ВКС по ТД №2/2011 г. ОСГК, построеното в земите,
върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР
ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на § 1в, ал.3 ДР
ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла
на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на
благоустройственото законодателство към момента на построяването. В конкретния случай
съществуващата стопанска постройка в имота следва да се счита за сграда по смисъла на §
4а ПЗР ЗСПЗЗ. Безспорно е, обаче, че приложеното по делото Строително разрешение №
170/1983 г. представлява конститутивен административен акт, който създава в правната
сфера на ползвателя на имота правото да реализира строеж с посочените в същия
административен акт параметри. Изискванията на предпоставката на §4а ПЗР ЗСПЗЗ
предполагат не само съществуването на субективното право в патримониума на ползвателя,
но и същото да е упражнено в предвидения от Закона срок – до 01.03.1991 г. От събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че установената в имота
стопанска постройка е съществувала преди посочената дата. По смисъла на чл. 170, ал.1
АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е
благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в
него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а нито от приложените
документи в административната преписка по издаване на атакуваната заповед, нито от
заключението на вещото лице не може да се направи еднозначен извод за това, че сградата е
била построена до 01.03.1991 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните доказателства по делото не
се установява наличието на втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – сградата върху
процесния имот да е построена до 01.03.1991 г.
По тези съображения
По тези съображения съдът приема, че заповед № .....г. на Кмета на Община Стара
Загора, като издадена в противоречие с материалния закон, е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Тъй като въпросът относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху
предоставената му с актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя не е предоставен на
преценката на административния орган, на основание чл.173, ал.1 АПК делото следва да
бъде решено по същество /в този смисъл са: решение № 12715/29.10.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 3706/2010 г., ІV о., решение № 6938/27.05.2009 г. на ВАС по адм.д. № 3448/2008 г.,
ІV о. и др./. Предвид установената от доказателствата по делото липса на един от
елементите на фактическия състав на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва бъде постановен отказ за
7
признаване на наследниците на Д.А. К. правото да придобият на основание §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот № .... с площ 500 кв.м. в местността „.......“/ „...“
(„....“), в землището на с...... по неодобрен план на новообразуваните имоти, при граници и
съседи: землищна граница, №....
На основание чл.143, ал.1 от АПК и чл. 226, ал.3 АПК следва да бъде осъдена
Община Стара Загора да заплати на жалбоподателите направените по настоящото делото,
както и това пред Административен съд - Стара Загора, разноски в размер на 1000 лева за
всеки, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ИЛ. В. Д. от ...., С. В. В., от ..., Т. В. Д. от ...., К. Б. К. от ..., В.
Т. Б. от ... и В. ИВ. В. от ... заповед № .....г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е
признато на наследниците на Д.А. К., ЕГН ********** от гр. Стара Загора да придобият
собственост върху имот № ...., с площ 500 кв.м., местност „.......“ - /“...“/ („....), землище на с.
..... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.
28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г, при граници и съседи: землищна граница, №..., като
незаконосъобразна.
ОТКАЗВА да признае на наследниците на Д.А. К., ЕГН ********** от гр. Стара
Загора да придобият собственост върху имот № ...., с площ 500 кв.м., местност „.......“ - /“...“/
(„....), землище на с. ..... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г, при граници и съседи: землищна
граница, №..., като незаконосъобразна., по заявление № 0905009/21.05.1992г.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на ИЛ. В. Д. от ...., сумата от 1000 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на С. В. В., от ..., сумата от 1500 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Т. В. Д. от ...., сумата от 1500 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на К. Б. К. от ..., сумата от 1000 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на В. Т. Б. от ..., сумата от 1000 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
8
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107, представлявана от
Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на В. ИВ. В. от ..., сумата от 1000 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9