Решение по дело №968/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на В. С. Н., подадено по реда на чл.423 ГПК, срещу издадена в полза на “С. Г. Г. О. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 521/2012 г. по описа на Районен съд С., въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Сочи се в жалбата, че Н. разбрала за издадената против нея в полза на “С.” О. заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на 20.03.2013 г. от кредитиращата я банка, където били наложени запори върху банковите й сметки и разбрала за образувано изпълнително дело. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е връчена по надлежния ред, като и длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства. В жалбата се сочи, че нито жалбоподателката Н., нито някой от домашните й живее на постоянния адрес в гр. С., а в гр. С.. Твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно. На следващо място се излагат съображения и за наличие на особени непредвидени обстоятелства, а именно че е страна по трудово правоотношение в населено място, различно от местожителството. Излагат се и съображения за недължимост на сумите, за които е издадена заповедта. Моли съда да уважи възражението срещу надлежното връчване на Заповед № 1060 от 21.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 521/2012 г. по описа на Районен съд С. Претендира разноски.

Ответната страна “С. Г. Г.” О. чрез пълномощника А. В. Г. оспорва възражението. Сочи, че не са налице посочените в разпоредбата на чл.423 ГПК хипотези. Претендира разноски.

Благоевградски окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеното възражение по реда на чл.423, ал.1 ГПК е процесуално допустимо и подадено в предвидения едномесечен срок, доколкото длъжникът твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение на 20.03.2013 г., а възражението е депозирано на 25.03.2013 г.

Разгледано по същество, възражението се явява неоснователно, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 15.03.2012 г. от “С. Г. Г.” О. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. С. Н. за сумата от 74,65 лв. главница, представляваща задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от “К.ЕАД оператора с търговска марка “Г.” с № М01544408 от 15.01.2009 г., сумата от 24,86 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2009 г. -09.03.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. В т.12 от заявлението е посочено, че кредиторът “ С. Г. Г.О. е цесионер и собственик на вземания по вземания по договори за цесия на вземания с прехвърлител на вземанията “К.” ЕАД и с предмет – прехвърляне на вземания по договори за мобилни услуги.

Въз основа на заявлението на 21.03.2012 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която заявлението е уважено. За издадената заповед за изпълнение е изпратено съобщение до длъжника В. С. Н. на адреса, посочен от заявителя, а именно: гр. С., ул. “А. З.” № 5, вх. 4, ап. 10. Съобщението е върнато с отбелязване, че по данни на съседи лицето живее в С.. Съдът е извършил справка в НБД “Население” за постоянен и настоящ адрес на длъжника. Видно от справка в НБД “Население”, постоянния адрес на В. С. Н. е гр. С. ул. “А.” № 5, . 4, ап.10 и настоящ адрес: гр. С., район В. бул. “Б.Б.” № 61А, .3, ап. 5. Съдът е разпоредил връчване на съобщението на настоящия адрес на длъжника. Съобщението е върнато с отбелязване, че адреса е посетен многократно по различно време, и събота и неделя, като никой не отваря, оставени са съобщения, никой не се е отзовал. Съобщението е връчено по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на настоящия адрес на 03.06.2012 г. На 03.07.2012 г., след като Районен съд С. е констатирал редовността на връчването и че срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл, е разпоредил и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б.; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника- В. Н. при условията на чл.47, ал.1 ГПК - връчителят не е намерил лицето на адреса, посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което е залепил уведомление, като в двуседмичния срок длъжникът не се е явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника, съдът по заповедното производство е разпоредил връчване по настоящ адрес. След като на настоящия адрес длъжникът не е открит, съдът е разпоредил залепването на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на настоящия адрес. Съобразно изричната разпоредба на чл.47, ал.7 ГПК, редът за връчване чрез залепване на уведомление /чл.47, ал.1 - 5 ГПК/, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, е неоснователно.

Длъжникът се позовава и на чл.423 ал.1 т.3 ГПК, като във възражението му като особени непредвидени обстоятелства се посочва, че е страна по трудово правоотношение в населено място, различно от местожителството и предвид временната адресна регистрация на адрес бул. “Б. Б.”, е основание да се счита, че не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта. Хипотезата на т.3 на чл.423 ГПК касае случаи, когато заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, като липсва процесуално нарушение на съда. Особени непредвидени обстоятелства са такива природни бедствия, внезапни тежки заболявания и пр., внезапно възникнали препятствия, които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие. Съдът намира, че в случая не е налице сочената хипотеза.

Доводите във възражението за недължимост на сумите, за които е издадената заповедта за изпълнение са неотносими към настоящото производство.

Ето защо възражението срещу заповедта за изпълнение се явява неоснователно, поради което ще следва да се отхвърли като неоснователно, с всички произтичащи от това последици.

Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора жалбоподателката В. С. Н. следва да бъде осъдена да заплати на “С. Г. Г. О. сумата в размер на 300,00 лв., представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение възражението по чл.423 ГПК на В. С. Н., съдебен адрес: гр. С., ул. “Л. Р.” 4, бл.4, магазин 3 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1060/21.03.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 521/2012 г. по описа на Районен съд С..

Осъжда В. С. Н., ЕГН *, съдебен адрес: гр. С., ул. “Л. Р.” 4, бл.4, магазин 3 да заплати на “С. Г. Г.” О., ЕИК * съдебен адрес: гр. С., бул. “. № 75, Б.”, .5, чрез А. В. П. Г. сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: