МОТИВИ към ПРИСЪДА №
600/.26.06.2013г., постановена по НОХД № 413/2013г. по описа на Районен
съд – Свиленград
Свиленград, 04.07.2013
година
Против подсъдимият М.Ш.А.,
роден на 10 декември, 1984 година в град Свиленград, живущ ***, ром, български
гражданин, неграмотен, неженен, безработен, с ЕГН ********** ,осъждан е повдигнато
обвинение от РП Свиленград , за това , че : при условията на
продължавано престъпление на 12 януари, 2013 година в Свиленград на два пъти
противозаконно повредил чужди движими вещи, а именно - лек автомобил, марка
„Мерцедес" с per. № 22 EH
058, собственост на Хасан Аслан от Република Турция, изразяващо се в счупване
на предно дясно стъкло на стойност 113,98 лева и товарен автомобил, мрака
„Тойота - Тундра" с per. № X 5122 BP, собственост на „САББ Корпорейшън - България"ЕООД, изразяващо
се в деформация на предна греда, рамка и нарушаване покритието на предно дясно
стъкло, както и счупване на предно дясно странично огледало, на обща стойност
783 лева, всичко на обща стойност 896,98 лева - престъпление по чл.216, ал.1,
предлII, вр. чл.26, ал.1 от НК, и за това , че :на 12 януари, 2013 година в град Свиленград
противозаконно проникнал в лек автомобил, марка „Мерцедес" с per. № 22 EH 058 без съгласието на собственика му Хасан
Аслан от Република Турция -
престъпление по чл346б от НК.
След даване ход на делото ,
съдът пристъпи към проверка
,самоличността на явилите се лица и изпълни съответните процесуални
изисквания съгласно разпоредбите на чл. 272 ал .4, чл. 274 от НПК.
Свидетелката и
пострадала Д.К. изрази желание да се конституира , като
граждански ищец по делото и предяви граждански
иск в размер на 113.98 лева за нанесените
на управлявания и стопанисван от
нея автомобил с надлежно пълномощно от собственика , като заяви , че не желае
да се конституира , като частен обвинител.
Съдът , изслуша свидетелката
и тъй като бе единствената явила се в съдебно заседание ведно с вещото лице , не приложи разпоредбата
на чл. 273 от НПК. След като взе предвид становището на страните относно предявения
граждански иск, съдът с оглед на необходимостта от наличието на законовите
надлежни предпоставки относно допускането му , остави без уважение
искането за съвместно разглеждане
на гражданския иск в настоящия
наказателен процес , като се мотивира с факта, че ще затрудни процеса.С мотивирано определение съдът отказа
да допусне за съвместно разглеждане предявения граждански иск и указа
такъв да се предяви по гражданско правен ред.
На основание чл. 275 ал. 1 от НПК защитата на подсъдимия отправи искане за продължаване разглеждане на делото
с провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на глава ХХVІІ от НПК
–чл. 371 т. 2 от НПК.Съдът разпореди
предварително изслушване на страните на основание чл. 370 ал. 4 от НПК
.Подсъдимият заявява , че признава изцяло фактите , изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт , като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.1
от НПК ,съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.На основание чл.372, ал.4 от НПК,
съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия относно фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от така събраните
в досъдебното производство доказателства,с определение обяви,че при
постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.При това положение след като съдът
се убеди , че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК ,
разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.Подсъдимият заявява , че разбира обвинението и признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се събират
доказателства за тези факти, като потвърждава напълно казаното на
предварителното изслушване ,както и че ,
не желае да дава обяснения. Съдът счете, че на основание чл. 283 от НПК следва
да бъдат прочетени и приобщени към
доказателствата по делото всички писмени материали и документи , съдържащи се в ДП №
10/ 2013г. по описа на РУ”П” - Свиленград, които са от значение по делото,
съдържат фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са събрани при условията и по реда на НПК
Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението , като е изнесъл всички факти очертаващи предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита.
Съдът след преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,като вменена престъпна
фактология ,представляваща фактологически императив , както и писмените
доказателства по досъдебното производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
приема за установено следното:
От фактическа страна –
на 11 януари, 2013 година
вечерта подсъдимия М.Ш.А. се намирал в
дома на свой познат в град Свиленград, където консумирал алкохол. На 12 януари,
2013 година след полунощ около 01,00 часа решил да отиде в център на града, за
да посети хазартно заведение. Там похарчил парите си, поради което решил да
влезне в някой от паркираните по улиците на града автомобил, за да вземе пари.
Така минал през паркинга до блок № 111 на улица „Септемврийци", където св.
Д. Юлиянова К. била паркирала лек автомобил, марка „Мерцедес" с турски per. № 22 EH 058, собственост на турския гражданин
Хасан Аслан. С камък нанесъл удар по стъклото на предната му дясна врата,
вследствие на което то се счупило. След това подсъдимия М.Ш.А. отворил вратата
на автомобила и влезнал вътре в него. Започнал да търси в купето му пари, но не
открил. Решен да се снабди с пари чрез проникване в автомобили, вече около
04,00 часа отишъл до друг, паркиран от св.Х.Г.Я. *** именно - товарен
автомобил, марка „Тойота - Тундра" с per. № X 5122 BP, собственост на „САББ Корпорейшън
България"ЕООД -Свиленград. Там също с камък в ръка започнал да нанася
удари по стъклото на предна дясна врата, по монтираното на нея огледало, по
предната дясна греда и по рамката на предната дясна врата. Така гой нарушил
покритието на стъклото, счупил огледалото и деформирал гредата и рамката. Ударите произвели шум.
който св.Х.Я. чул от дома си. Отворил прозорец и се провикнал, след което
подсъдимия М.Ш.А. се оттеглил от това местопроизшествие, а св.Я. с автомобила
си отишъл до РУ на МВР - Свиленград, където съобщил за видяното. В 05,00 часа
до 05,30 часа бил извършен оглед на местопроизшествие, като е съставен протокол
и фотоалбум.
На
сутринта св.К. установила повредите по автомобила и сигнализирала за това
органите на МВР, като на местопроизшествието бил извършен надлежен оглед, за
което е съставен протокол с прилежащ фотоалбум.В хода на разследването на 12
януари, 2013 година подсъдимия М.Ш.А. е предал на органите на МВР една от
дрехите, с които е бил облечен по време на извършване на престъпленията, а
именно — горнище от анцуков екип, черно на цвят със зелени надписи.При
разследването е извършено и разпознаване на лица, при което свидетелят —
очевидец Х.Г.Я. е разпознал по категоричен начин подсъдимия М.Ш.А. като лицето,
което е било до автомобила му.
Видно от
назначените оценъчни експертизи
се установява следното:
стойността на нанесените щети от подсъдимия А.
по лек автомобил, марка „Мерцедес" с турски per. № 22 EH 058 възлизат на 113,98 лева, в която
стойност е включена стойността на стъклото — 101,18 лева, както и стойността на
труда за възстановяването му, а именно 1,6 часа по 8,00 лева на час — 12,8
лева. Не е установено и доказано , той да е деформирал предната декоративна
решетка и емблемата на този автомобил, поради което те са изключени от предмета
на обвинението;стойността на нанесените по товарен автомобил, марка „Тойота -
Тундра" с per.
№ X 5122 BP възлизат на 783,00
лева.
Съдът
приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт , предвид направеното самопризнание от подсъдимия и
на доказателствата , събрани на досъдебното производство , които го подкрепят.
От правна страна -
За да обоснове извод за авторство на деянието и неговата съставомерност , съдът се базира на самопризнанието на подсъдимия и
на доказателствата , събрани в досъдебното производство , които установи ,че го
подкрепят изцяло ,с оглед приетата и
реализирана диференцирана процедура
представляваща отклонение от стандартната форма
за провеждане на съдебното следствие.
Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството на подсъдимия , неговата вина и съставомерност
на деянието.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение.
От субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на
дееца и обективиран в неговите действия , също не подлежи на съмнение и е
доказан по безспорен и категоричен начин. Подсъдимия е действал виновно, с пряк умисъл, като е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните
последици. Подсъдимият е съзнавал, че извършеното от него действие е
престъпление и от закона е наказуемо.Освен това , обективните обстоятелства
безспорно установени и доказани по делото ,сочат и за субективния елемент от
състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение .
От обективна страна е установено по безспорен начин, че на визираната
дата е осъществена съответната престъпна
деятелност.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил, както от обективна , така и от
субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато и
предявено обвинение от РП Свиленград .
Събраната доказателствена съвкупност ,подкрепяща напълно
направеното самопризнание е
достатъчна за да мотивира ясен и
категоричен извод относно
виновността на подсъдимия.
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе
предвид степента на обществената
опасност на деянията и дееца , подбудите
за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.Степента на обществената
опасност като основно , определящо ,
обективно неюридическо качество на
деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства , а именно
значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект на
посегателството -обществените отношения свързани със собствеността ;степента на
засягане на този обект; начина и
средствата за осъществяване на престъплението; условията ,времето, място и
обстановка при осъществяването на престъпната деятелност ;
Обществената опасност на дееца също е висока предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия; наличието на криминални регистрации;
характеристичните данни ; ;формата на вина – пряк умисъл ;емоционалното
състояние в момента на взимане на решението
за извършване на престъплението ;подбудите за извършване на
престъплението и целите които се преследват от подсъдимия–облагодетелстването
му по неправомерен път.При определяне на
наказанието съдът отчете и другите - смекчаващи
вината обстоятелства –критичното отношение на подсъдимия към извършеното ;проявената
готовност за съдействие при разкриване
на престъплението , както и отегчаващите такива –проявената изключителна
упоритост и особена дързост.
Имайки предвид горното, съдът определи и наложи наказание като се съобрази и със законовото изискване
предвидено в разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи разпоредбата на
чл.58а ал. 1 от НК.
Съдът не намери основание и каквито и да било съображения обуславящи
прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК предвижда възможност за приложение на чл.
55 от НК само, когато едновременно са налице условията по ал. 1 -3 на чл. 58а и чл. 55 от НК и последния е по благоприятен за дееца. Безспорно е , че трябва да са налице
изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства и то
освен това , когато и най лекото
предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко . Ето защо
спрямо този подсъдим , съдът
счита , че приложението на чл. 55 от НК
би било неоправдано благоприятно наказателно правно третиране и проява на прекомерна снизходителност .От
друга страна , съдът взе предвид
усложнената криминогенна
обстановка в района и наблюдаващата се тенденция на ръст и завишаване на този вид престъпна
дейност.Съдът определи наказанията предвид
и постигане на личната и генерална превенция съгласно чл. 36 от НК.
По отношение на подсъдимия, съдът определи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две
години за извършеното престъпление по чл.216, ал.1, предл.II, вр. чл.26,
ал.1 от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК , като
на основание чл. 58а ал. 1 от НК
,намали така определеното наказание с една трета
и го осъди на ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от 1 /една / година и 4 /четири / месеца. Съдът определи за
извършеното престъпление по чл.3546б ал.1 от НК и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/ една / година, като на основание чл.
58а ал. 1 от НК ,намали така определеното наказание с една трета
и го осъди на ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок 8 / осем / месеца.
Предвид обстоятелството , че деянията са извършени в реална съвкупност ,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях , съдът
на основание чл. 23 ал. 1 предл. Второ от НК , съдът ОПРЕДЕЛИ едно общо наказание във вида и размера на
–най тежкото измежду наложените , а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
1 /една / година и 4 /четири / месеца.
Не приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, поради краткия период през който
е осъществена престъпната
деятелност /дата 12.01.2013 г. / което
не може да обуслови извод за устойчиви престъпни навици .
На основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието «Лишаване
от свобода» , съдът постанови да бъде
изтърпяно при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл. 59 ал.1 предл.
Първо т. 1 от НК
приспадна времето през което подсъдимия е бил задържан с МН „задържане под стража „ по ЧНД № 375/2013
г. по описа на РС Свиленград , считано
от 12 .04.2013 г.
Осъди подсъдимият да
заплати направените по делото разноски произтичащи от възнаграждение на вещо лице на
ДП в размер на 200 /двеста / лева в
полза на МВР. Съдът постанови на основание чл. 189 ал. 2 от НПК
направените по делото разноски за преводач в размер на 143 / сто четиридесет и
три / лева да останат за сметка на органа на Досъдебното производство.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото –горнище от анцуков екип, черно на цвят със зелени надписи –на съхранение в РУ”П”
Свиленград да се върнат на подсъдимия.
Съдът счете, че с така индивидуализираното и конкретизирано наказание
ще се постигнат в значителна степен целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………
