№ 241
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000235 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 20126/16.08.2023г. на З. Д. Д., подадена чрез адв. Д. Н. от САК,
срещу решение № 296/27.06.2023 г., постановено по т. д. № 108/2022г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което са обявени за относително
недействителни по отношение на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. „Москва“ №
19А, следните действия:
1./сключен между З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „И С“ № ЙXX, ет. 6, ап. 29 и „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.
к. „Б“, ул. „И С“ № ЙXX, ет. 6, ап. 29, представлявано от З. Д. Д., договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СлВп- Варна под акт № ХХХ
том IV дело 784/2022 г. вх. рег. № 1793/25.01.2022г., дв. вх. рег. №
1753/25.01.2022г., по силата на който З. Д. Д., ЕГН **********, като продавач
е прехвърлила възмездно на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, като
1
купувач, собствените си 2 154 кв. м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 10135.3511.1510, съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на
имота: гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к. „Възраждане I“, вид на
територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване
(над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със стар идентификатор
10135.3511.1418. с номер по предходен план 1418, кв. 27 парцел 1. при
граници: съседни поземлени имоти с идентификатори 10135.3511.170,
10135.3511.177, 10135.3511.1419, 10135.3511.1421, 10135.3511.1511 и
10135.3511.172, и с който се увреждат интересите на ищеца като кредитор, а
ответниците са знаели за увреждането, на основание чл. 135 ал.1 ЗЗД, както и
2./извършено от З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. „И С“ № ЙXX, ет.6, ап. 29, действие по учредяване и вписване на законна
ипотека, вписана в СлВп- Варна под акт № ХХ том 1 дело 1117/2022г. вх. рег.
№ 2105/27.01.2022г., дв. вх. рег. № 2074/27.01.2022 г., в полза на З. Д. Д., ЕГН
**********, за обезпечаване на задължението на „Делта хил 2020“ ЕООД,
ЕИК *********, за заплащане на продажната цена по обявения за относително
недействителен по отношение на кредитора –ищец договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в СлВп- Варна под акт № ХХХ том IV
дело ХХХ/ХХХХ, вх. рег. № 1793/25.01.2022г., дв. вх. рег. №
1753/25.01.2022г., на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа оплаквания за неправилност на
решението като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се поддържа,
че тъй като искът е предявен преди ответницата да е уведомена за
извършеното прехвърляне на вземания, на които е основана
материалноправната легитимация на ищец, то искът е недопустим, а дори да
има уведомяване, то не е извършено надлежно. На следващо място, се излага
твърдения, че не е налице увреждане на кредитора, тъй като процесната
сделка и вписаната ипотека не са довели до липса на имущество, от което
кредиторът да удовлетвори свое ликвидно изискуемо вземане, и с тях не е
затруднено изпълнението по неговото събиране. В тази връзка се сочи, че
кредиторът не е изчерпал имуществото, собственост на заемополучателя, към
което може да насочи принудително изпълнение за погасяване на
2
задълженията, а цели неоправдано засягането на правната сфера на трето
лице, което е приобретател по разпоредителната сделка, при наличието на
инициирани способи за удовлетворяване на вземането по реда на
принудителното изпълнение. Възразява се, че не е налице знание за увреждане
у длъжника поради водени преговори за анексиране на срока за връщане на
заема, като такова знание не следва да се презумира и по отношение на
третото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Солар ЕС“
ЕООД, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Излага се, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения
и противоречие на решението с материалния закон. Твърди се, че са изпълнени
необходимите, предвидени от закона предпоставки за обявяване
относителната недействителност на извършените спрямо кредитора
увреждащи действия. Според дружеството, безспорно е доказано надлежно
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, като
счита, че моментът, в който длъжникът е узнал за цесията, не променя извода
за увреждащ характер на действията, чиято относителна недействителност е
прогласена.
Въззивната жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Солар Ес“
ЕООД- гр. Банкя, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД срещу З. Д. Д. и “Делта Хил 2020“ ООД- гр. София, ЕИК
*********. Ищецът твърди, че между „Еос Сървисис" ЕООД като заемодател,
„Голдън Кълект" ЕООД като заемополучател, и солидарните длъжници З. Д.
Д. и „Феникс-ЗПЗ" ООД, е сключен договор за паричен заем с нотариална
заверка на подписи и съдържание под рег. № 1513, 1514, акт 81 том 1 по описа
3
на Нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК и район на действие -
района на ВРС, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемополучателя паричен заем в размер на 814 000 лв., която сума
заемополучателят се задължил да върне в срок до 31.12.2021г., ведно с
възнаградителна месечна лихва в размер на 1.833 % от заемната сума, а
именно в размер на 14 920.62 лв., с падеж последния ден от месеца, за който се
дължи лихвата. Уговорена е и неустойка за забавено изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, в двойния размер на законната
лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху размера на просрочената главница до
окончателното й изплащане. Ответницата З. Д. Д. се е задължила да отговаря
солидарно със заемополучателя „Голдън Кълект" ЕООД, ЕИК *********, за
изпълнението на всички задължения по договора. Излага се също, че към
датата на падежа- 31.12.2021г. задължението не било изпълнено в пълен
размер, като към 13.01.2022г. дългът възлизал на 750 000 лв.- главница, и 5
416.67 лв. - наказателна лихва /неустойка/, начислена за периода от
01.01.2022г. до 13.01.2022г. включително. Твърди се, че процесните действия,
осъществени от ответницата след падежа на задълженията по договора за
заем, увреждат кредитора по този договор, тъй като с прехвърлянето на
недвижим имот, собственост на солидарния длъжник, и вписването на
ипотека длъжникът съответно намалява имуществото си и затруднява
съществено принудителното изпълнение на паричните задължения по
издадената срещу длъжниците Заповед № 16247/13.06.2022г. за изпълнение на
парични задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
16279/2022г. по описа на СРС, 40 състав. Твърди се също, че на 13.01.2022г.
между заемодателя „Еос Сървисис“ ЕООД и ищеца „Солар ЕС“ ЕООД е
сключен договор за цесия с предмет всички парични вземания, произтичащи
от договора за заем, ведно с принадлежащите им акцесорни вземания (лихви и
неустойки), както и привилегиите и обезпеченията. Сочи се, че солидарният
длъжник Д. е надлежно уведомена за цесията от цедента, както с връчване,
възложено на ЧСИ, така и на електронния адрес, посочен от нея при
подписването на договора за заем като адрес за кореспонденция.
С подадения от ответницата Д. отговор на искова молба се заявява
становище за неоснователност на иска, като се оспорва наличието на
предвидените елементи от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. Конкретните
възражения и доводи са аналогични на тези, посочените във въззивната жалба.
4
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което исковете с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД са уважени, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иск за
обявяване на относителна недействителност на процесната сделка ищецът не
би могъл да насочи принудително изпълнение върху прехвърлените от
длъжника на свързано дружество вещни права, за удовлетворяване на
паричните вземания по издадена срещу длъжниците по договора за заем
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а последица от вписаната ипотека е
увреждаща кредитора привилегия по отношение на продажната цена на имота,
която евентуално ще бъде реализирана от публична продан.
В отговорите на исковата молба и във въззивната жалба се релевират
доводи, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска поради
наличие на други длъжници и друго имущество, към което може да се насочи
принудително изпълнение на паричните задължения по договора за паричен
заем, за които е издадена заповед за изпълнение срещу заемополучателя и
останалите солидарни длъжници.
Доводите са неоснователни. Наличието на други длъжници, различни от
ответника по иска по чл. 135 ЗЗД, както и на друго имущество- на
заемополучателя или на друг солидарен длъжник, вкл. и наличие на
имущество, дадено като договорно обезпечение на паричните вземания, с
които ищецът се легитимира като кредитор, са факти, без правно значение,
както за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, така и за неговата
основателност. За неоснователността на аналогични възражения на ответници
по искове по чл. 135 ЗЗД е формирана константна съдебна практика с
множество съдебни актове на ВКС, вкл. такива, постановени по реда на чл.
290 ГПК. Напр. с решение № 407 по гр. д. № 2301/2014 г., ІV г. о., е прието, че
тъй цялото длъжниково имущество служи за обезпечение вземането /чл. 133
ЗЗД/, право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от
това имущество– дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника
5
или с друго налично такова. Съгласно Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д.
№ 5981/2014 г. на ВКС, IV-то г. о. длъжникът не разполага с възражение, че
притежава и друго имущество извън разпореденото, респ. законът не му дава
право на избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Също така, съгласно мотивите по т. 5в на ТР
№.4/18.06.14 по тълк. д. № 4/13, ОСГТК на ВКС, кредиторът може
самостоятелно да търси изпълнение на вземането си спрямо всеки от
солидарни длъжници /чл.141 ЗЗД/, отговорността е солидарна, а не е
субсидиарна; длъжникът няма възражение за предварителен иск или
поредност, като кредиторът може да насочи претенцията си както срещу
основния длъжник, така и срещу другите солидарни длъжници, независимо от
това дали първо се е обърнал към главния длъжник; съдлъжникът/поръчителят
няма право да иска от кредитора първо да насочи иска си срещу главния
длъжник, а срещу него- едва ако не бъде удовлетворен при принудително
изпълнение срещу главния длъжник.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Очертаните от жалбата и отговора спорни въпроси са правни, основно
във връзка с прилагането на правните последици на безспорни между
страните и приети за установени от окръжния съд релевантни факти и
обстоятелства. Не е спорно възникването на валидно правоотношение по
договор за паричен заем, сключен на 22.02.2021г. между „Еос Сървисис"
ЕООД, от една страна, и от друга страна, „Голдън Кълект“ ЕООД в качеството
му на заемополучател, и З. Д. Д. и „Феникс-ЗПЗ" ООД, в качеството им на
солидарни длъжници, както и цедирането на парични вземания, ведно с
принадлежащите им акцесорни задължения (лихви и неустойки),
привилегиите и обезпеченията, по силата на Договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ с нотариална заверка на подписи под рег. № 225/13.01.2022г.
на Нотариус Петьо Петров с рег. № 533 в ПК и район на действие - района на
СРС, сключен между „Еос Сървисис“ ЕООД, в качеството му на цедент и
„Солар ЕС“ ЕООД, в качеството му на цесионер. Не се оспорват сключването
6
на сделката по нот. акт № ХХХ том IV дело ХХХ/ХХХХ дв. вх. рег. №
1753/25.01.2022г., с която З. Д. Д. се разпоредила с притежаван от нея
недвижим имот, и вписването на 27.01.2022г. на законна ипотека върху имота.
Ответницата е собственик на капитала на ответното дружество- приобретател
„Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, както и негов управител към
25.01.2022г. и към 27.01.2022г.
Процесуалният представител на въззивницата не релевира оплаквания
срещу изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на фактическите
й твърдения в отговора на исковата молба за постигнато съгласие между нея и
първоначалния кредитор за промяна падежа на задължението за връщане на
заетата сума от 31.12.2021г. на 31.12.2025г. (продължаване с четири години).
Действително, по това възражение, отнасящо се до изискуемостта на
непогасените парични задължения, с които се легитимира кредитора по иска,
не са ангажирани никакви доказателства. В тази връзка, безпочвени остават
оплакванията във въззивната жалба срещу правилността на обжалваното
решение, основани именно на твърдения за ненастъпил падеж на
легитимиращото кредитора – ищец парично задължение, от който момент
възниква потестативното право за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност.
Поддържаният спор по фактите в тази инстанция е за първата дата, на
която ответницата е уведомена за цедиране на паричните задължения по
договора за паричен заем. Ищецът сочи, че първото по време уведомяване е с
уведомление, изпратено от ЧСИ С Х, по възлагане на основание чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ, на 31.01.2022г. до З. Д. на ел. адрес– ХХХХХХХ@NNNN.NN, посочен
от ответницата в процесния договор за заем като електронна поща за връчване
на съобщения и изявления. Процесуалният представител на ответницата се
позовава в жалбата на датата 08.03.2022г., възприета от окръжния съд като
такава, на която е осъществено фингирано връчване, по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, на всички задължени лица, отново чрез ЧСИ С Х, на регистрирания
адрес на длъжника- физическо лице. Твърди, че връчването е ненадлежно, тъй
като въпрос по допустимост е уведомяването за цесията от цедента да е
осъществено преди процесната разпоредителна сделка и действие. Отделно от
това, по повод възприетото в мотивите на първоинстанционното решение, че
дори и в хипотеза на липсващо уведомяване на ответницата за цесията по ел.
7
поща и чрез ЧСИ, това е без значение на спора, тъй като уведомяване е
осъществено с получаване на препис от исковата молба, процесуалният
представител на ответницата сочи, че по делото липсва приложение,
съставляващо уведомление от първоначалния кредитор до длъжника.
Основанието за това възражение вероятно се извлича от решение №
78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 2352 по описа
за 2013 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Твърдението обаче за липсващо по делото уведомление от
първоначалния кредитор- цедент като приложение към исковата молба е
невярно, тъй като заверен препис от документа съставлява лист 20 от
първоинстанционното дело и той е връчен на ответницата- длъжник, ведно с
останалите приложения към исковата молба.
Съставът на въззивния съд не възприема извода в обжалваното решение,
че изпращането на уведомлението по ел. поща не следва да се възприеме за
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Електронният адрес,
на който е изпратено съобщението, е посочен в чл. 24 от договор за паричен
заем, като електронна поща за връчване на съобщения и изявления до З. Д..
Това съставлява недвусмислено обстоятелство по смисъла на чл. 5 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, че
ответницата и останалите солидарни длъжници са се съгласили да получават
изявления по електронен път. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУУ потвърждаване
на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е
получено от адресата, освен ако страните изрично са уговорили друго ( а
подобни уговорки липсват в договора).
По- същественото обаче, във връзка с възникналия спор относно
момента на уведомяването на страната- солидарен длъжник, за цесията е, че
без правно значение по отношение предвидения за уважаване на предявения
иск фактическия състав по чл. 135 ЗЗД е дали на ответницата е връчено
уведомление за цесията от цедента преди или след осъществяване на
процесните сделка на разпореждане с имущество и на действие по вписване на
ипотека. С ТР № 2/26.03.2021г. по тълк. дело № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието задължителното за съдилищата разрешение по приложение на закона,
8
че „Цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за
предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие
са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор–
цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането“.
Според разясненията в мотивите към тълкувателното решение, всички
елементи от фактическия състав на преобразуващо право по чл. 135 ЗЗД се
отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му
от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други
елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор.
След като с реализиране на горепосочения фактически състав това
материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от
събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и
останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и
кредитора - цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност -
обезпечение в широк смисъл- е прехвърлимо по силата на цесията,
обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера,към който с цесията е
преминал и интереса от удовлетворяването му. Възникналото материално
преобразуващо право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не се погасява с цесията, а само с
последващи действия на длъжника, преодоляващи последиците на
предходното увреждащо действие или сделка. Със сключването на договора за
цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от
другиго, сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този
ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са
били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху
способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество,
сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия. Изводът, в
подкрепа на притежавана в тази хипотеза материалноправна легитимация на
цесионера, за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, не следва от
разширително тълкуване на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (недопустимо по отношение на
уредени от закона преобразуващи права), а от кумулативното прилагане на
разпоредбите на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2 ЗЗД и доколкото правото за
обявяване за относително недействителни сделките и действията на
длъжника, които увреждат кредитора, е потестативно право, свързано
единствено с вземането, не и с останалото съдържание на правоотношението
между длъжник и кредитор (цедент).
9
В конкретния казус, увреждащите разпоредителна сделка и действие,
предмет на иска (от 25.01.-2022г. и 27.01.2022г.), са осъществени след датата
13.01.2022г., на която са цедиране вземанията, легитимиращи цесионера за
предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, но по аргумент за по- силното основание
(per argumentum a fortiori), с оглед възприетото разрешение по ТР №
2/26.03.2021г. по тълк. дело №2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
приеме, че цесионерът се явява материалноправно легитимиран за
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД независимо от това дали
уведомяването на длъжника е осъществено преди извършването на
относително недействителните сделки и действия. Липсата на уведомление не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението
за плащане на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомлението, тъй като с отпадане качеството на кредитор в резултат на
погасяване на легитимиращото вземане се погасява и потестативното
материално право за обявяване на относителна недействителност по съдебен
ред, чрез иск по чл. 135 ЗЗД.
При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на
въззивния съд намира, че е безспорно установена в процеса активната
материалноправна легитимация на ищеца по предявения отменителен иск,
като необходима обективна предпоставка за неговата основателност, в
хипотезата на възникване на легитимиращите кредитора парични вземания
преди осъществяване на сделката и действието по вписване на ипотека върху
отчуждения имот, за които се иска обявяване на относителна
недействителност. Съществуването и изискуемостта на паричните задължения
на ответницата към ищеца са установени и подлежат на принудително
изпълнение по силата на заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист в полза на кредитора.
Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за
уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащият характер на
оспорените правни актове, също е налице. Съгласно установената константна
практика на ВКС, формирана с решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. №
1379/2012г., IV г. о. и решение № 48 от 21.02.2014г. по гр. д. № ЙXX21/2013г.,
10
IV г. о., и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла
на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане с имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, засягащ права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Отменителният иск по чл.
135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или извършва други правни действия, с които се създават
трудности за удовлетворение на кредитора, в това число опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и пр. Длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникне на кредиторовото вземане– решение № 264 от 18.12.2013г. по гр. д.
№ 915/2012г., IV г. о. ВКС. Дадените задължителни разрешения от ВКС по
приложение на закона са директно приложими към разглеждания правен спор
и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
Процесната продажба на вещни права и вписване на ипотека са
осъществени след възникване на паричните задължения, произтичащи от
договор за паричен заем с нотариална заверка на подписи и съдържание под
рег. № 1513, 1514, акт 81 том 1 по описа на Нотариус Огнян Шарабански с рег.
№ 147 в НК и район на действие - района на ВРС, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на
814 000 лв., която сума заемополучателят се задължил да върне в срок до
31.12.2021г., ведно с възнаградителна месечна лихва в размер на 1.833 % от
заемната сума. Вместо да изпълни паричните задължения, ответницата е
предприела прехвърляне на притежавано от нея недвижимо имущество на
свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, а именно на търговско
дружество „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, на която е била
едноличен собственик на капитала и управител, а с вписването на ипотека
върху отчуждения имот е възникнало ипотечно право, явяващо се акцесорно
по отношение на сделката за разпореждане с вещни права.
Досежно знанието за увреждащия характер на сделката, смисълът на
закона, изведен и във формирана от състави на ВКС константна съдебна
практика, е, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор.
11
Намерение за увреждане не е необходимо, достатъчно е в момента на
извършването на действието длъжникът да знае, че има кредитори. От
посочените обстоятелства еднозначно се извличат изводи за знание на
длъжника З. Д. Д. за съществуването на паричните задължения, на които
ищецът основава материалноправната си легитимация по спора, както и за
увреждащия характер на сделката. Съображенията в жалбата за липса на
знание за увреждане у длъжника поради анексиране на договора чрез промяна
на срока за връщане на заетата сума, са основани на изцяло недоказани
твърдения (поначало в отговора на исковата молба не се твърди постигане на
писмено съгласие за изменение на договора, а устна уговорка).
Знание за увреждащ характер на оспорения правен акт и акцесорното
към него действие, респ. за това, че длъжникът намалява имуществото си
и/или го обременява, въпреки задълженията си към кредитори, се изисква в
случая и от купувача “Делта Хил 2020“ ООД, с който длъжникът е договарял,
тъй като първото атакувано правно действие съставлява двустранна сделка и
същата има възмезден характер– по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. За
да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е
да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот
той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го
затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и
съдържанието на неговото вземане– в този смисъл Решение № 60/20.04.2017г.
на ВКС по гр. д. № 3094/2016г., ГК, IV г. о.
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – „знание
за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания с иска по чл. 135
ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор има субективен характер, а
ищецът следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна
предпоставка. По правило ищецът много рядко разполага с преки
доказателства за обстоятелството дали ответникът- приобретател по
възмезден вещнопрехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. В
случая обаче, установяването на тази материалноправна предпоставка е
улеснено от факта, че въззивницата З. Д. Д. е сключила процесната
разпоредителна сделка едновременно като физическо лице- продавач и като
органен представител на търговско дружество- купувач, чиито едноличен
собственик на капитала е също тя. По отношение на юридическите лица
12
„знание“ /респ. „узнаване“/ за определен факт с правно значение е налице, ако
физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни
за това служители знаят за него. Следователно, материалноправната
предпоставка „знанието за увреждане“ следва да се приеме за установена и
само въз основа на този факт, установим от съдържанието на нотариалния акт,
в който е обективирана възмездната двустранна сделка. Въпреки това, съдът
намира за необходимо да посочи, че е налице и друго индициращо
обстоятелство, което, преценено в съвкупност с останалите факти, създава
убеждение у съда за наличие на знание за увреждане, а именно, че при
сключването на сделката на 25.01.2022г. не е заплатена продажната цена или
част от нея, а падежът на задължението на купувача е отложен с почти две
години. В резултат на уговорката между ответниците- свързани лица, за
отложеното плащане до 31.12.2024г. е препятствана възможността на
кредиторите на продавача за принудително изпълнение и върху продажната
цена на прехвърленото имущество за продължителен периода от време.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира за правилен
изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск
предвид установяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 135
ЗЗД. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени
съдебно- деловодни разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят общо сумата 8 532лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/22.05.2023г., постановено по т. д. №
688/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
13
ОСЪЖДА “Делта Хил 2020“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Б“, ул. “И С“ № ЙXX, ет. 6, ап. 29, и З.
Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „И С“ № ЙXX, ет. 6,
ап. 29, да заплатят на „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Банкя, ул. „Москва“ № 19А, по 4 266лв. (четири
хиляди двеста шестдесет и шест лв.) всеки, респ. общо сумата 8 532лв.,
представляваща направените от насрещната страна съдебно– деловодни
разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14