Решение по дело №1953/2024 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на З. С. С., чрез адв.П. Б. срещу Ревизионен акт № Р-16001623005164-091-001/26.04.2024 г., потвърден с Решение № 340/25.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който е непризнат данъчен кредит в размер на 3 213.61 лв и е допълнително начислен ДДС в размер на 9293.41 лв и лихви в размер на 1948.84 лева.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Б. претендира отмяна на ревизионния акт. Аргументира, че в ревизионното производство не са събрани достатъчно доказателства за извършени нарушения на данъчното законодателство. Претендира разноски. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок представя писмени бележки.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623005164-020-001/25.08.2023 г., издадена от Г. П. Й. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 29.08.2023 г., чрез електронно съобщение. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001623005164-020-002/17.10.2023 г., ЗИЗВР № Р-16001623005164-020-003/28.11.2023 г. и ЗИЗВР № Р-216001623005164-020-004/22.12.2023 г. е продължен срокът за приключване на ревизията до 29.01.2024 г.

Със Заповед № Р-16001623005164-023-001/23.01.2024 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК производството е спряно. Със Заповед № Р-16001623005164-143-001/07.02.2024 г. производството е възобновено. Заповедите са издадени от органа, възложил ревизията.

На 07.02.2024 г. с Решение № Р-16001623005164-098-001 за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, е иззета преписката от Д. Л. А. в качеството на ревизор, поради заболяване и предстоящо продължително лечение, и възложени правомощията по извършване на ревизията на А. И. Н. в качеството на ревизор. Въз основа на това решение със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623005164-020-005/07.02.2024 г. в състава на органите по приходите, които следва да извършат ревизията е включена А. И. Н..

С Решение № Р-16001623005861-098-002/26.03.2024 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, е иззета преписката от Г. П. Й. в качеството на възлагащ орган, поради достигнато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и възложени правомощията по възлагане на С. М. И., която е подписала в качеството на възлагащ орган Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623005164-020-006/26.03.2024 г.

Ревизията по ЗДДС е за периода от 22.06.2020 г. до 04.01.2023 г.

В хода на ревизионното производство са предприети подробно описани в констативната част на съставения РД процесуални действия. На основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на които са представени само писмени обяснения, относно липса на задължение за водене на счетоводство, не са представени изисканите счетоводни регистри, относно упражненото право на данъчен кредит за периода от 22.06.2020 г. до 04.01.2023 г. е представено обяснение, че направените разходи са във връзка с извършени подобрения и поддръжка на непродадените обекти. Извършено е приобщаване на доказателства от данъчното досие на З. С. с Протокол № Р-16001623005164-П73-001/13.02.2024 г., справки от информационните масиви на НАП, Решение № 1597 от 19.09.2022 г. на Административен съд гр. Пловдив и Решение № 5550 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 10128/2022 г. на ВАС, с което е постановено, че оставя в сила Решение № 1597 от 19.09.2022 г. по адм. дело № 1126/2022 г.

Съгласно горепосочените решения, които са постановени във връзка с обжалвани предходни ревизионни производства на З. С., подробно описани в РД, продажбата на недвижими имоти от ЗЛ, придобити с [нотариален акт], том I, рег. № 236, дело № 10 от 16.02.2017 г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот и [нотариален акт], том I, рег. № 1259, дело № 127 от 23.08.2018 г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, не са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от същия закон, тъй като същите са придобити по нетърговски начин, а чрез договор за доброволна делба след изтекла реституционна процедура. Постановено е, че З. С. С. не извършва независима икономическа дейност съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и същото няма качеството на данъчно задължено лице според чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Решенията на ВАС са влезли в сила, същите са окончателни и не подлежат на обжалване.

Във връзка гореизложената фактическа обстановка от органите по приходите е констатирано, че З. С. неправомерно е упражнил данъчен кредит по 29 бр. фактури, издадени от „Севан-7 - Къзирян и Сие“ СД, ЕТ „Елбо - Е. Б.“, „А.С. - 96“ АД, „Баумакс България“ ООД, „Практикер Ритейл“ ЕООД, „Агроиндъстрис“ ООД, „Форма Баня“ ЕООД, „Монти Плюс“ ООД и К. Д. Т., на стойност 16 068,05 лв. и начислен ДДС в размер на 3 213,61 лв., с предмет строителни услуги, материали и юридически услуги, подробно описани в РД, тъй като не е изпълнен съставът на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

В резултат от органите по приходите не е признат данъчен кредит за данъчен период м.06.2021 г. в размер на 1 813,61 лв. и за данъчен период м.06.2022 г. в размер на 1 400,00 лв.

Считано от 04.01.2023 г. З. С. С. е с прекратена регистрация по ЗДДС по избор на лицето, поради отпаднали основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, чл. 97, чл. 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.

Във връзка с прекратената регистрация по ЗДДС към 04.01.2023 г. от органите по приходите е приложена нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС и е начислен ДДС в размер на 9 293,51 лв. за налични активи, за които е приспаднат данъчен кредит по 169 бр. фактури, на стойност 46 469,13 лв. и начислен ДДС - 9 293,51 лв., издадени от „ТМТ-Елком“ ООД, ЕТ „Елбо - Е. Б.“, „А.С. - 96“ АД, „Бау Систем“ ООД, „Баумакс България“ ООД, „Практикер Ритейл“ ЕООД, „Маркита 1“ ООД, „Рила 1“ ЕООД, „Доверие - Брико“ АД и др., подробно описани в РД.

В срока по чл. 117, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623005164-092-001/26.02.2024 г.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001623005164-091-001/26.04.2024 г., издаден от надлежно овластени за това органи по приходите, в изискуемата форма и не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването му.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение №340/25.07.2024 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице Съгласно представени счетоводни данни за периода 06.2021г до 01.2023г. ревизираното лице няма извършени облагаеми доставки. Прието е също така, че З. С. е физическо лице и не е водил двустранно счетоводство. Счетоводните регистрите съдържат информация дотолкова, доколкото да се подаде информация по чл. 124 от ЗДДС. На експертизата не са представени оборотни ведомости за периода 2021г - 2023г. В счетоводството не се съдържат данни и информация за влагането на закупените строителни материали по обекти и апартаменти. За ревизираният период, жалбоподателят е ползван данъчен кредит съгласно представени дневници за покупки, както следва: за месец юни 2021г - 1813,61лв; за данъчен период месец юни 2022г - 6786,28лв; за месец юни 2021г -184,13лв. С РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за следните данъчни периоди:

- За данъчен месец юни 2021г - 1813,61лв; сумата е възстановена с АПВ № П-16001622096414- 004-001/03.06.2022г;

- За данъчен период месец юни 2022г, РЛ е приспаднало съгласно СД по ЗДДС данъчен кредит в размер на 6786,28лв. Не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по РА в размер на 1400лв за извършени услуги, включени в дневника за покупки с основание „правна защита. Основанието за непризнатия данъчен кредит са две - присъденият ДД като част от съдебните разноски е платен чрез издаването на ИЛ и доставката на тази услуга не попада в обхвата на разпоредбата по чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и не представляват облагаеми доставки по смисъл на чл. 12 от ЗДДС; Сумата в размер на 8615,83лв е ефективно възстановена на РЛ с АПВ № П-16001622169880-004-001/10.10.2022г

- За данъчен месец от 01.01.2021г -до 04.01.2023г, съгласно РА, към датата на дерегистрацията, РЛ дължи ДДС за всички закупени стоки и услуги, за които е приспаднало ДК от 23.07.2023г до 04.01.2023г, тъй като РЛ не е извършвало в този период никакви облагаеми доставки - 9293,51лв; за данъчен период месец 12.2022г, РЛ е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 1893,55лв, който данък се приспада и се формира разлика за довнасяне в размер на 7215,83лв.

Вещото лице дава в табличен вид изчислените лихви и сочи, че приема задълженията по РА за математически правилно извършени.

Заключението на вещото лице се кредитира с доверие от съдебния състав. Същото не е оспорено от страните, като не възникват основания за неговата обоснованост и правилност.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на заповедта за възлагането на ревизията, исканията за предоставяне на документи, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.

Изземването на ревизията е сторено от компетентен орган и при наличие на основания за това, поради което няма основание да се приеме същото за опорочаващо ревизионното производство.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна:

Правилно във връзка с предходни дела органите по приходите приемат, че З. С. С. не извършва независима икономическа дейност и няма качество на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. Същевременно същият е бил регистриран по ЗДДС в периода на ревизията от 22.06.2020 г. до 04.01.2023 г. и е ползвал данъчен кредит по периоди и сочени размери в РД и РА. Безспорно е доказано, че за периода от месец юни 2021 г. до 04.01.2023 г. (датата на дерегистрация по ДДС) липсват облагаеми доставки. Липсата на такива води на извод за липса на основание за ползване на данъчен кредит. Правилно е прието от органите по приходите, че с оглед на това е налице основание за отказ за ползване на данъчен кредит в размер на 3213.61 лева за тези доставки по 29 бр.фактури.

На следващо място правилно е приложена и разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС. Липсват доказателства и за влагане на тези материали в непродадените апартаменти, няма облагаеми доставки за периода 22.06.2020 – 04.01.2023 г. От друга страна е доказано ползване на данъчен кредит неоснователно, поради което и тези суми са дължими като ДДС от ревизираното лице. Правилно са направени математическите изчисления относно конкретните размери на дължимо ДДС и дължимите лихви.

С оглед на това правилно и законосъобразно са установени задълженията с процесния РА и жалбата се явява неоснователна. Ето защо същата ще бъде отвхърлена.

Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива се следват да ответната страна. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по делото е в размер на 1701.04 лева, като ще следва жалбоподателят З. С. С. да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив – 9 - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТВХЪРЛЯ жалба на З. С. С., чрез адв.П. Б. срещу Ревизионен акт № Р-16001623005164-091-001/26.04.2024 г., потвърден с Решение № 340/25.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който е непризнат данъчен кредит в размер на 3 213.61 лв и е допълнително начислен ДДС в размер на 9293.41 лв и лихви в размер на 1948.84 лева..

ОСЪЖДА З. С. С., [ЕГН] да заплати на Националната агенция по приходите сумата 1701.04 (хиляда седемстотин и един лева и четири стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.