Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 26.06.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 424 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от «А.......“ ЕАД /предишно наименование М....»
ЕАД/, с ЕИК ...., с адрес (седалище/адрес на управление) гр. С...., район И....,
ул. „К....“ №…………, с който се иска установяване на вземане срещу ответника Е.С.Н.,
ЕГН **********,*** в размер на 789,13 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева и
тринадесет стотинки) - незаплатена далекосъобщителна услуга; 15,90 лв. (петнадесет
лева и деветдесет ст.) - мораторна лихва;. Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се
твърди, между ищеца и ответника е съществувал договор за далекосъобщителна
услуга № ………………..2015г., сключен между кредитора „М....“ ЕАД с ЕИК: ..... Във
връзка с доставени услуги са издадени фактура №№ ....2015 г. за периода от
16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 29,80 лева, № ....2015 г. за периода
от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. на стойност 27,80, лева и № ....2015 г. за
периода от 16.06.2015 г. до 15.07.2015 г., в който е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
731,50 лева, които ответникът не е заплатил.
С допълнителна молба
ищецът се е отказал от претенцията си за установяване на вземане за мораторна
лихва в размер на 15,90 лева
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема становище по иска
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен
иск по чл.415
ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от
приложеното ч.гр.д. № 176/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е
издадена Заповед № 93/14.02.2018 г. за изпълнение по чл.410
от ГПК
за сума в размер на 57,63 лева - главница, незаплатена далекосъобщителна услуга и 731,50 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга,
15,90 мораторна лихва, ведно със
законната лихва върху главниците от 08.01.2018 г. до
окончателното заплащане на задължението. Срещу заповедта за изпълнение е било
подадено възражение в законоустановения срок.
От
представения по делото договор за далекосъобщителна услуга № .....2015г. за
индивидуален номер .... се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения във връзка с доставяни от ищеца далекосъобщителни услуги.
Във
връзка с използваните от страна на ответника услуги по сключения договор са издадени
и фактури ....2015 г. за периода от ………….2015 г. до …………….2015
г. на стойност 29,80 лева, № ....2015 г. за периода от 16.02.2015 г. до
15.03.2015 г. на стойност 27,80, лева. С фактура № ....2015 г. е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 731,50 лева
Съобразно
представените по делото Общи условия за взаимоотношенията между
„М....“ АЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи,
в чл. 54.1 и 2 е предвидено правото на ищеца да прекрати едностранно
индивидуален договор при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане.
В приложение № 1 към договора за далекосъобщителна
услуга е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или по вина
договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване
От правна страна:
Предявени
са обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 57,63 лева, представляваща стойността на
доставени далекосъобщителни услуги, и по чл. 422 ГПК, вр
чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка във връзка с едностранното прекратяване на
договора в размер на 731,50 лева.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
От
представените от ищеца доказателства бе установено, че между страните са
съществували валидни облигационни правоотношения във връзка с договор за
мобилни услуги, по които доставчикът на услугите е изпълнил своето задължение.
Ответникът
не оспори представените от ищеца писмени доказателства и не представи доказателства в съответствие с
разпределената доказателствена тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК за извършени плащания по представените от ищеца фактури. Затова и съдът приема за установено, че
ответникът дължи стойността на предоставените далекосъобщителни услуги в размер
на 57,63 лева и в тази си част искът е основателен.
По отношение на претенцията за
установяване на вземане, произтичащо от задължение за неустойка съдът приема
следното:
Съгласно чл.92, ал.1
ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Несъмнено е, че освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката
безспорно изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си
да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили
или не са настъпили в предвидения размер.
В сключения между
страните договор е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или общите условия, както и ако договорът бъде
прекратен по негова вина в рамките на определения срок за ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси,до
края на срока на договора.
За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Настоящият състав приема, че така уговорената клауза противоречи
на добрите нрави, поради което е и нищожна. Това е така, защото подобна клауза
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /решение
№ 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о./ Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите
от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на
формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън тези функции и по този начин противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
Съдът намира за уместно
да отбележи и че така уговорената клауза се явява и неравноправна по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП,
а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2
от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.
143, т. 5 ЗЗП е предвидено, че са неравноправни клаузите, които задължават
потребителя при неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Според настоящия състав уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до
крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя
необосновано висока неустойка,
тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина
на потребителя и далеч надхвърля стойността на ползваните далекосъобщителни
услуги.
Ето защо съдът приема, че
искът за установяване на вземане в размер на 731,50 лева, представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга, е изцяло неоснователен и следва
да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на
ищеца за присъждане на разноски е основателна до размера на уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство и в заповедното
производство в размер на 510,00 лева, от които следва да бъдат присъдена сумата
от 33,50 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Е.С.Н., ЕГН **********,***
дължи на «А.......» ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С....,
район И...., ул. „К....“ № 1 , сумата от 57,63 лв. /петдесет и седем
лева и шестдесет и три стотинки /, представляваща стойността на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. и за
периода от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. по договор № ....2015г, ведно със
законната лихва върху главницата от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, на «А....... » ЕАД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С....,
район И...., ул. „К....“ № 1 против Е.С.Н., ЕГН **********,*** за установяване на вземане в размер на 731,50
лв. /седемстотин тридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
ОСЪЖДА
Е.С.Н., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „А....... » ЕАД, с ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление) гр. С...., район И...., ул. „К....“ № 1 сумата от 33,50 /тридесет и три лева и
петдесет стотинки / разноски в заповедното и в исковото производство исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/