№ 6027
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100510088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“
ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител – юрк. Г.П. срещу решение № 10 168/21.06.2023 г. на СРС, 24
състав, постановено по гр.д. 55 283/2021 г., в частта, в която са отхвърлени
исковете на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Р. Н. Г. и Н. С. Б. искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 ал.1 и ал.2
от ЗЗД за сумата за главница, представляваща горницата над 1 887, 40 лв. до
предявения размер от 3 000, 07 лв., както и за сумата 1 488, 67 лв. – договорна
лихва за периода 25.11.2019 г. – 03.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.04.2021 г. по
ч.гр.д. 12 519/2021 г. на СРС, 24 състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Неправилно било
прието, че договорът бил недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Ясно била посочена методиката на формиране на годишния процент на
разходите и била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предоставянето на
1
допълнителни услуги не било условие за отпускане на кредита. Тази
възможност за клиента била опционална и дължимото възнаграждение по
процесните услуги не трябвало да се включва в изчисляването на ГПР
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Разходите за допълнителни услуги следвало да
се отчитат при формирането на ГПР само когато получаването на тези услуги
било задължително условие за сключване на договора за кредит. Дори и да е
имало неточно посочване на ГПР, правото на потребителя да бъде
информиран не било нарушено. Договорът бил действителен съгласно чл. 26
ЗЗД като следвало да се има предвид, че нищожността на отделни части от
него не влече нищожност на целия договор, ако те могат да се заместят от
повелителни разпоредби на закона или сделката би била сключена и без тях.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната
част като претенцията за възнаградителна лихва бъде уважена. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни, Р. Н. Г. и Н. С. Б., не са
депозирали отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство
пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на претенцията,
заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 410 от ГПК. Депозираното възражение от страна на
длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК,
предвид което заявените искове са процесуално допустими.
По въпроса за правилността на решението, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата като следва да се има предвид, че искът се основава на
договор, сключен с потребител, поради което на основание чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в него. Нормите
на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което намира
приложение приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които при проверката на контролирания съдебния акт,
2
въззивният съд може да приложи императивна правна норма, т.е в настоящото
производство съдът следи служебно за действителността на договора за
потребителски кредит.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е претенция на кредитор за дължими суми по договор
за потребителски кредит. В мотивите на решението СРС е приел фактически
положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно преценени към релевантните за спора
обстоятелства, поради което не следва повторно и подробно да се описват в
мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са
ангажирани нови доказателства.
Видно от доказателствата, ангажирани по делото е, че между „Профи
Кредит България“ ЕООД и Р. Г. е сключен договор за потребителски кредит №
**********, по който солидарен длъжник е и Н. Б. по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По силата на този договор ищецът се задължил да предостави на ответника
сумата от 5000 лева, а последният се задължил да я върне в срок до 24 месеца
на равни месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17 %
и годишен процент на разходите 49.89 %. Размерът на вноската бил определен
на 309,11 лева като общото задължение било определено на 7418, 64 лева.
Страните се уговорили ответникът да закупи пакет от допълнителни услуги на
стойност 3 750 лева. Размерът на вноската по тези услуги бил договорен на
156, 25 лева, бил посочен в погасителния план, като сумарното задължение по
кредита и по допълнителните услуги било договорено на 11 168, 64 лева, а
общия размер на вноската възлизала на 465, 36 лв.
При извършената служебна проверка въззивният съд намери, че по
отношение на процесния потребителски договор са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не е налице
недействителност на договора поради тяхното нарушаване съгласно чл. 22
ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи са еднакви по вид и формат и с не по-малък от 12
размер на шрифта. Представени са приложимите общи условия като всяка
страница от тях е подписана от страните по договора. Посочен е общият
3
размер на кредита, 7 418, 64 лева, като в договора и приложимите общи
условия ясно са описани условията за усвояването му. Договорен е фиксиран
лихвен процент на кредита на годишна основа от 41,17 %, поради което не е
необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Изготвени са погасителни планове план към договора и към двата
анекса по него, които съдържат информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 7 и сл. от Общите условия
се съдържа информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихва, както и указание за наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване. Спазена е разпоредбата на чл. 5, ал.
2 ЗПК като по делото е приложен подписан от Р. Г. стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Възраженията в жалбата се изразяват в критика на съображенията на
първата инстанция да приеме, че е извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което обуславяло недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В
тази връзка следва да се има предвид, че императивната норма на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно
чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е указано, че ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за
просрочени задължения, определена с ПМС.
Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
„общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
4
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
Тази разпоредба е транспонирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват
нотариалните такси.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г., постановено по преюдициално
запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, буква „ж” от Директива
2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3,
буква „и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително
за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит – т. 1, както
и че чл. 10, параграф 2, б. ”ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж” от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Това решение е задължително
5
за националните юрисдикции в ЕС.
Съгласно чл. 15.1 от Общите условия клиентът, закупил допълнителен
пакет услуги, получава приоритетно разглеждане на искането си за кредит и
изплащане на отпуснатата сума преди ДПК без закупен пакет допълнителни
услуги.
В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е
включено договореното възнаграждение за този пакет допълнителни услуги.
Същото обаче представлява част от „общия разход по кредита” по смисъла на
горепосочените разпоредби и цитираното решение на СЕС и следва да се
включи в него. Начинът на формулирането им в процесния договор като
„допълнителни услуги” с незадължителен характер и отделното им отразяване
в погасителния план, привидно сочи, че закупуването им от клиента не е
условие за отпускане на кредита. Настоящият съдебен състав намира за
несъмнено, че възнаграждението за тези услуги не е предназначено да покрие
административните разходи за предоставянето им, а представлява част от
възнаграждението на кредитора за заетата сума. Тези услуги се отнасят за
действия по усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може
да изисква плащането на такси и комисионни предвид разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Уговорката за възмездно предоставяне на допълнителни услуги
цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да
не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК, защото при отчитане на възнаграждението за допълнителните услуги в
общ размер на 3 750 лева при размер на кредита от 5000 лева, то ГПР
очевидно би бил по-висок както от посочения в договора процент от 49. 89 %,
така и от петкратния размер на законната лихва.
В обобщение на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
уговорката за закупуване на допълнителните услуги прикрива действителните
разходи по кредита, поради което тя попада в приложното поле на даденото с
решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 тълкуване. Посоченият в
договора стойност на ГПР не отговаря на действителния му размер, който е
по-висок. Невключването в изчисляването на ГПР по реда на чл. 19, ал. 2 ЗПК
на възнагражденията за пакета допълнителни услуги е в противоречие с
6
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието нарушаване води
до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, до какъвто извод е
достигнал и СРС.
Не може да се сподели възражението в жалбата, че в този случай
договорът не бил изцяло недействителен, а трябвало да се приложи правилото
на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, т.е да се приеме, че е недължимо само възнаграждението
за пакета допълнителни услуги, но не и за договорената възнаградителна
лихва. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна и с оглед констатираното
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е посочено в нея като основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, то единственото
възможно решение за съда е да приложи закона според ясния му смисъл.
Целта на уредбата на ГПР е да се уеднакви изчисляването му от кредиторите
като по този начин потребителят да може да го сравни с конкурентните
кредитни продукти. За законодателя подвеждащото оповестяване на ГПР е
порок от толкова висока степен, че то изключва валидността на целия
потребителски договор.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита. Ето защо законосъобразно районният съд е приел, че претенцията
на ищеца за възнаградителна лихва, предмет на настоящото производство,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Видно от изложените твърдения в исковата молба, ответниците са
заплатила сума в общ размер по кредита от 3 112, 60 лв., която следва да се
приспадне от общия размерна кредита 5 000 лв., поради което дължима по
кредита остава сумата от 1 887, 40 лв., за която сума е и уважен иска за
главница от състава на СРС.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС в неговата
обжалвана част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемата страна, която не е заявила искане за присъждане на
такива, поради което разноски не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 168/21.06.2023 г. на СРС, 24 състав,
постановено по гр.д. 55 283/2021 г., в частта, в която са отхвърлени исковете
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Р. Н. Г. и Н. С. Б. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД
за сумата за главница, представляваща горницата над 1 887, 40 лв. до
предявения размер от 3 000, 07 лв., както и за сумата 1 488, 67 лв. – договорна
лихва за периода 25.11.2019 г. – 03.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.04.2021 г. по
ч.гр.д. 12 519/2021 г. на СРС, 24 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8