№ 11908
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110170756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С. ЕАД е предявило против А. П. С. положителни
установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с
които се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
сумата от която 653,54лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
12.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 85,75лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., както и сумата от 56,18лв. – главница за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва считано от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,09лв. –
лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г., за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 02.08.2021г. по ч.гр.д. № 40792/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в гр.София, ул. „****“, № 3, ет. 2, ап. 5, аб.№ 26953, като за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в
размер на 653,34лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която
поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 85,75лв. за периода от
1
15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., така и била осъществявана услугата дялово
разпределение, за стойност 56.18лв. за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., поради
незаплащане на която сума била начислена лихва за забава от 11.09лв. за периода от
31.07.2018г. до 29.06.2021г. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на
ищеца от 12.07.2021г., на 02.08.2021г. по ч.гр.д. № 40792/2021г. по описа на СРС, 27
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са претендирани от ответника.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в срок е
подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че е
собственик на процесния имот, но имотът не е бил обитаван и не била доставена
топлинна енергия. Оспорва истинността на приложеното от ищеца към исковата молба
извлечение от сметки. Релевира възражение за погасяване на претендираните от ищеца
суми по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 40792/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление от 12.07.2021г. ищецът е поискал издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за доставена и
неплатена топлинна енергия, лихва за забава, цена за услуга дялово разпределение и
лихва за забава. Въз основа на подадено заявление на 02.08.2021г. е издадена заповед, с
която съдът е разпоредил ответникът да плати сумата от 653,34лв., представляваща
цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. за имот в гр.София, ул. Ц.И.А. II № 3, ет.2, ап.5, аб.№ 036953, ведно със
законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2019г. до 29.06.2021г. в размер на 85.75лв., сумата от 56.18лв., представляваща
цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018г. до 29.06.2021г. в размер на 11.09лв., както и разноски по делото в размер
на 50лв. за юрк.възнаграждение и 25лв. за д.т. В срока по чл.414 ГПК е подадено
възражение от длъжника по заповедта, поради което с разпореждане №
29847/08.11.2021г. съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
Приет по делото е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 102, том V,
рег.№ 51062, нот.д.№ 889/2006г., съгласно който ответникът закупува процесния имот,
находящ се в гр.София, ул. Ц.И.А. II №3, ет.2, ап.5, със ЗП от 133.66кв.м., като с
2
доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот. Приет е и нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 22.12.1997г., съгласно който ответникът е бил
дарен недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. Ц.И.А. II №3, ет.4, със ЗП от
73.96кв.м.
Съгласни приетия и неоспорен по делото акт за разпределение на отопляеми
обеми по проект в жилищна сграда (л.18), носещ подписа и на ответника, в качеството
му на председател на УС на ЕС, се установява, че процесният имот е с куб.м. от общо
360.
От приетия Договор № 2050/25.02.2002г., се установява, че между третото лице
– помагач и Етажна собственост в гр.София, ул. Ц.И.А. II, № 3, е сключен на договор за
услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач. По делото е приет и
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ между ищеца и ТЛП.
От представените по делото писмени доказателствени средства – изравнителни
сметки за процесния период се установява, че третото лице – помагач е начислявало
суми за изравнителни сметки по отношение на процесния имот като от
индивидуалната справка за отопление и топла вода се установява, че за периода
01.05.2018г. до 30.04.2019г. за аб.№ 26953, по отопляем обем на имота 360куб.м., за ТЕ
за имот е начислена 0,000 (т.е. липсва отопление в самия имот), за ТЕ за сградна
инсталация е на база отопляем обем от 360куб.м., е начислен обем от разход квтч в
размер на 3.144,112 (291,77лв.), а за БГВ в размер 1 куб.м., разход в размер на 79,753
(7,10лв.), а от индивидуалната справка за отопление и топла вода се установява, че за
периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за аб.№ 26953, по отопляем обем на имота
360куб.м., за ТЕ за имот е начислена 0,000 (т.е. липсва отопление в самия имот), за ТЕ
за сградна инсталация е на база отопляем обем от 360куб.м., е начислен обем от разход
квтч в размер на 2.822,961 (236,69лв.), а за БГВ в размер 1 куб.м., разход в размер на
100,867 (8,60лв.), от документите за формуляри за отчет се установява, че ТЛП е
извършвало отчитане на уредите, които формуляри са на база реален отчет (за
процесния период се установява, че до имота е доставено единствено минимално
количество топлинна енергия за БГВ) и носят подписа на ответника, които в тази част
не са оспорени. Изравнителните сметки от ТЛП са с посочен абонатен № 26953 и с
посочен отопляем обем от 360куб.м., като съдът приема, че същите се отнасят именно
за процесния имот – ап.№ 5, съвкупно с оглед приетия и неоспорен по делото, носещ
подписа на ответника, акт за разпределение на отопляеми обекти, от който се
установява, че именно ап.5 е отопляем обем от 360куб.м., така и доколкото и от
приетите по делото влезли в сила решения между страните, които не обхващат
процесния период, съответно не са налице предпоставките по чл.299 ГПК, основният
3
спор по тях е касаел наличието на няколко имота собственост на ответника, за които
съдът е концентрирал спора по партидите, доколкото за различните абонатни номера
(№26949, № 26953) се приемали за различни апартаменти (Решение № 2036 от
20.03.2019 г. по в. гр. д. № 9413 / 2018 г. на Възз. IV-б. състав на СГС и Решение №
261234/24.02.2021г. по в.гр.д. № 7154/ 2020г. на Възз. II-а състав на СГС).
Приети по делото Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София. Съгласно същите, в чл.22 е уредено,
че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
Топлофикация София ЕАД чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС,
които заплащат на Топлофикация София ЕАД стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършена от избрания от тях търговец. Съгласно чл.33 Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно ал.5 – при неизпълнение в
срок клиентите заплащат на Топлофикация София ЕАД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ се
установява, че в процесния имот има 4 броя отоплителни тела – радиатори, на които
били монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили, както и 1
бр. водомер за отчитане на БГВ, като от м.07.2018г. до м.04.2020г. не било извършвано
дялово разпределение от четирите броя ИРРО, поради зануляване на стойностите им.
За процесния период потреблението на топла вода била на база реален отчет на
показанията на 1бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до
края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания, като за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019г. изразходваната ТЕ за БГВ е за 1куб.м., а за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. е за 0.888куб.м. В процесния период ТЛП изготвяло
изравнителни сметки за дялово разпределение. Вещото лице дава заключение,
съгласно което остойностената топлинна енергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване, след изравняване, е в размер на 652,98лв.
Приети по делото са и съдебни решения между страните, които не обхващат
процесния период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи суми за ползвана
топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
4
ч.гр.д. № 40792/2021г.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача. Във връзка с твърденията, че за процесния имот била предоставяна услугата
дялово разпределение, следва ищецът да докаже наличието на договор между ищеца и
дружество за дялово разпределение, така и договор между последното и потребителите
в сградата, както и да докаже извършване на услугите, за което е поето задължение за
плащане спрямо топлофикационното дружество.
Във връзка с твърденията и възраженията на страните, ищецът следва да докаже,
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че
е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния
период.
От приетия нотариален акт се установява, че ответникът е била собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, с оглед на което съдът приема, че
същият притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, в качеството на собственик на имота.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 от последните е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в
45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на
срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). В чл.22 от
същите е уредено, че дялово разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача (ищец) чрез възлагане на търговец (ТЛП), избран от клиентите,
като клиентът на топлинна енергия заплащане на продавача стойността на услугата
дялово разпределение.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топла вода, така и топлинна енергия за сградна инсталация, така и била осъществявана
услугата за дялово разпределение. Претендираната сума за топлинна енергия за
сградна инсталация и за БГВ за процесния период е в размер на 652,98лв, до който
размер искът се явява основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от
653.34лв. следа да се отхвърли. С оглед частичната основателност на вземането за
5
главница за топлинна енергия, частично основателно е и акцесорното вземане за
мораторна лихва, доколкото са настъпили основанията за начисляването по чл.33, ал.5
от ОУ, като съдът определи размера по чл.162 ГПК в размер на 85,70лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 85.75лв. следва да се отхвърли.
От договор за услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач и
договора при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ между ищеца и ТЛП се установява, че ЕС избрало
ТЛП като дружество, което да извършва услугата дялово разпределение, така и има
сключен договор между ищеца и ТЛП за извършване цитираната услуга, а извършване
на същата се установява от представените по делото писмени доказателства от ТЛП,
поради което и на основание чл.22 от ОУ на ищеца ответницата като клиент на
топлинна енергия дължи заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение. С оглед на което съдът приема иска за дялово разпределение за изцяло
основателен за сумата от 56,18лв. С оглед основателността на вземането за главница за
дялово разпределение се явява изцяло основателен и акцесорния иск за лихва за забава.
По възражението за погасителна давност: С оглед чл.33 от ОУ, които уреждат
изискуемостта на месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на
забава до плащането (чл.33, ал.5), процесният период е м.05.2018г. до м.03.2020г., като
исковата молба се счита по дадена с оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК на
12.07.2021г. Съдът приема, че ответникът е доказал прекъсване на давността по см. на
чл.111, б. „а“ ЗЗД с приетите по делото заявление от 12.07.2021г., поради което
възражението за погасяване по давност се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат двете страни,като само
ищецът е претендирал и доказал сторени такива, поради което следва да му се
присъдят разноски, съразмерно уважената част, в размер на 174лв. за д.т., 99лв. за
юрисконсултско възнаграждение, 199лв. депозит за в.л., като следва да бъдат
присъдени и разноските по заповедното производство с оглед т.12 ТР 4/2014г. по т.д.
4/13г. на ОСГТК на ВКС, като съразмерно уважената част му се дължат разноски в
размер на 24.50лв. за д.т. и 49.50лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо му
се присъдят разноски в размер на 546лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от
„Т.С. ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б,
положителни установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А. П. С., ЕГН: **********, гр.София, ул. Ц.И.А. II № 3,
ет.3, ап.10, дължи на „Т.С. ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ 23Б, сумата от 652,98лв., представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за имот в гр.София, ул.
Ц.И.А. II № 3, ет.2, ап.5, аб.№ 036953, ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.06.2021г. в размер на
85.70лв., сумата от 56.18лв., представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
12.07.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г. в размер на 11.09лв.,
за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 02.08.2021г. по ч.гр.д. № 40792/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част от
652.98лв. до пълния претендиран размер от 653.34лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената
част от 85.70лв. до пълния претендиран размер на от 85.75лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК А. П. С., ЕГН: **********,
гр.София, ул. Ц.И.А. II № 3, ет.3, ап.10, да заплати на „Т.С. ЕАД, с ЕИК **** и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, разноски по делото в размер на
546лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД -
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7