Присъда по дело №428/2021 на Районен съд - Харманли
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 13 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Веселин Христов Коларов |
| Дело: | 20215630200428 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 25/ 13.ХІІ.2021г. постановена по НОХД № 428 по описа на Районен съд
Харманли за 2021г.
Обвинението против подсъдимия АТ. В. М. ЕГН ********** е за престъпление
по чл. 149 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Харманли поддържа в съдебно
заседание обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ в размер над минимално предвиден в закона,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок при условията на чл66 от НК.
Подсъдимия – редовно призован се явява и защитава от упълномощен защитник
адв. Й.Х. при АК Хасково. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение. Дава
съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция”. С оглед на това с Определение на основание чл. 372
ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК, състава на съда прие, че направените в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимия М. и защитата му пледират за налагане на минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното.
Подсъдимия А.М. живеел постоянно в с. Върбово заедно със семейството си .
Св.Т.Б. род. на 19.VІІ.2012г. живеела заедно със семейството си: св. С.К. -майка,
св. С.Б. - баща и брат си, в с.Върбово общ. Харманли. През учебната 2019-2020г.
малолетната свидетелка била завършила успешно първи клас в училище в с. Славяново общ.
Харманли.
Като живущи в едно и също село малолетната Б. познавала под. М. . Въпреки, че
подсъдимия знаел възрастта на детето, той желаел да има интимни контакти с него. През м.
юни 2020г. подсъдимия дал на свидетелката неустановена сума пари като подарък , но тя
след като ги получила, ги изхвърлила.
На 15.VІІІ.2020г. св. Б. си била у дома. Около 14.00ч. тя била изпратена от своята
майка св. К. да отиди до близкия магазин, от където да закупи мляко и лимонада, като и дала
пари за това. След като детето закупило поръчаните и продукти, то тръгнало да се прибира с
тях към вкъщи. Пътят и минавал покрай черквата на селото, която била оградена с телена
ограда. По това време в двора на църквата се намирал подсъдимия , който облечен с лятна
блуза и черен летен панталон, стоят до сградата на църквата.
Когато подсъдимия видял прибиращото се към дома си дете (св. Б.), у него се
породило полово желание спрямо нея. Подс. М. извикал детето при себе си. Когато детето го
приближило, той го заговорил, като го попитал дали има работа и дали бърза. Докато Б.
отговори, че я чакат в къщи, подсъдимия хванал с двете си ръце нейните и я придърпал към
тялото си. След това подсъдимия с едната си ръка хванал дясната ръка на дето и я поставил
върху панталона с който бил облечен, между краката си – в областта на половия си орган и
започнал да движи ръката на детето нагоре и на долу. С другата си ръка подсъдимия
притискал тялото на детето към своето, като през това време започнал да я целува по бузите.
Св.Б. се опитала да се освободи от захвата на подсъдимия, но той бил физически по-силен от
нея и тя не успяла да се отскубне от него. Подсъдимия повторил движенията с детската
ръка неколкократно, при което половия му орган еректирал.
В това време покрай църквата преминавал св. К.Ст., който бил познат и колега на
бащата на детето. Като видял какво прави подсъдимия с детето , той извикал по него с
думите : „ Какво правиш? “ . Като чул това подсъдимия се стреснал и пуснал ръката на
малолетната Б., което и позволило тя да се отдалечи от него. В същото време подсъдимия
напуснал двора на църквата в с.Върбово и се отправил към селския магазин.
Около 17.00ч. след като св.К. се прибрала в къщи и заварила там родители си . На
1
тях тя разказала случилото се с нея преди това. Около 17.30ч. на 15.VІІІ.2021г. родителите
на малолетното дете подали сигнал за случилото се в РУ Харманли. За отработването на
сигнала на място в с. Върбово, бил изпратен полицейски служител – св. Т.Б., който след
пристигането му на място снел обяснения.
От заключението на приобщената по делото съдебно психологична експерти-за,
изготвена от вещото лице Ст. Дойкова се установява, че детето С.Б. не страда от психично
заболяване. Вещото лице при извършения преглед е констатирало, че са нали индикации че
детето е преживяло сексуално насилие , изразяващо се в блудствени действия спрямо него.
Констатирано е , че случилото се на 15.VІІІ.2021г. се е отразило негативно на соматичното и
емоционалното състояние на детето, като са налични индикации на преживят стрес от детето
.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза , от заключението на която се установява, че към
датата на деянието подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си , както и че той е осъзнавал, че върши действия с цел да
възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. Психичното му състояние
към момента на деянието е било такова, че му е позволявало той да предвиди последствията
от своите действия. Установява се също така, че подсъдимия не страда от психично
заболяване, което да налага лекуване по принудител ред.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните доказателства, приложени по Досъдебно производство № 356/ 2020г. по
описа на РУ гр. Харманли при ОД МВР Хасково - писмени доказателствени средства –
протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, протоколи за разпит на обвиняем,
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно психологична и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно
следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл.371 ал.2 от НПК. По
категоричен начин се установяват по делото времето, мястото и начина на извършване на
деянието.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.
373 ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление-то визирано в чл.149
ал.1 от НК, а именно, че на 15.VІІІ.2020г. в с. Върбово общ. Харманли обл. Хасково е
извършил действия - изразяващи се в поставяне на дясна ръка на малолетната Т. СТ. БР. над
панталона му върху половия му член, като със собствената си ръка движел ръката на
малолетната Т.Б. нагоре и надолу по мъжкия му полов орган, които се били с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.
Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия
по така повдигнатото му обвинение. Тези изводи се основават на самопризнанията на
подсъдимия, подкрепено по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, за което с Определение по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от
НПК е обявено на страните, че съдът ще ползва от него при постановяване на присъда-та без
да бъдат събирани доказателства,относно фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От субективна страна деянието е извършено при общност на предварително
възникнал, пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, желал е неговото извършване, като предвиждал неговите последици и е искал
тяхното настъпване..
Причините за извършване на престъплението се свеждат до грубо незачитане от
страна на подсъдимия на половата и телесната неприкосновеност на личността, а също на
честта и достойнството на личността, на обществените отношения съблюдаващи половия
морал в обществото.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия АТ. В. М. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 149 ал.1 от НК.
2
Подсъдимия АТ. В. М. е българин, български гражданин, с основно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, род. на ***** в с. Голяма Долина общ. Маджарово, ЕГН
**********.
Съдът като отчита обществената опасност на престъплението и на подсъдимия М.
намира, че за постигане целите на генералната и личната превенция, визирани в нормата на
чл.36 от НК, с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, разглеждана във връзка с чл.58а
ал.1 от НК, за осъщественото престъпление по чл. 149 ал.1 от Наказателния кодекс
подсъдимия, следва да бъде санкционирана с наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3
години. Наказанието е отмерено при условията на чл. 54 от НК – при баланс между
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
съда отчита: липсата на предходни осъждания и самокритичното му поведение. Като
отегчаващи вината обстоятелства съда отчита: степента на обществена опасност на деянието
изразяваща се в незачитане от страна на подсъдимия на половата и телесната
неприкосновеност на личността и проявената агресия и упоритост по време на деянието.
Така определеното наказание от 3 години, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
следва съда да намали с 1/3, или наказанието следва да се редуцира до 2 години.
Определеното наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 2 години, следва да
бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Видно от
свидетелството за съдимост, М. не е осъждан и съда намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наложеното наказание.
С оглед постановената осъдителна присъда, съда намира че следва да осъди
подсъдимия, да заплати по сметка на ОД МВР Хасково, разноските по делото а именно
сумата от 1072.80лв. – за възнаграждение на вещи лица .
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В. Коларов /
3