О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
817
гр. Русе, 10.08.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Русе, VІІІ - ми състав, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело N
430 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 135, ал. 2 от АПК вр.19а и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба на А.Е.Б.
***, чрез пълномощник адвокат А.Е., предявена срещу Общинско предприятие
„Обществена трапезария и социални жилища“, гр.Русе. Твърди се, че по силата на
Договор за предоставяне и ползване на социална услуга „Социални жилища“ № 10 от
14.02.2022 г., сключен между ищцата и Община Русе, представлявана от кмета на Общината,
семейството на ищцата е настанено в жилищен имот – частна общинска собственост.
Навеждат се доводи, че ищцата е заплащала консумативни разходи за ползване на социалното
жилище: топлинна енергия, сградна, топла вода, електрическа енергия, изчислени
по промишлени цени, различни от цените за битови потребители. Претендира се преизчисляване
на начислените суми като за битов потребител от момента на ползване на жилището
до завеждане на исковата претенция. Моли съда за освобождаване от държавна
такса.
По повод подсъдността на спора, съдът
съобразява следното от правна страна:
Спорът касае изпълнението на договор,
сключен между ищцата и Община Русе, приложен към исковата молба, с предмет
ползването на социална услуга „Социални жилища“, чийто ред и условия за
ползване са уредени в нарочна Наредба на Общински съвет – Русе. Съгласно чл. 4,
ал. 2 от Наредба за реда и условията за ползване на социалната услуга „Социални
жилища“ вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 /отм./ и чл. 18а, ал. 1 /отм./ от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/, предоставянето на социални жилища представлява
социална услуга, която се предоставя от Община Русе и се управлява от кмета на
общината. Съгласно чл. 12 от Наредбата, ползването на социалната услуга
„Социални жилища“ се извършва въз основа на договор, сключен с кмета на община
Русе. Към момента нормите на чл. 18, ал.
1, т. 2 /отм./ и чл. 18а, ал. 1 /отм./ от ЗСП, към които препраща наредбата са
отменени, но и в действащото позитивно право отношенията са уредени аналогично
в Закона за социалните услуги, който урежда предоставянето, ползването,
планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните
услуги в Република България. Разпоредбата
на чл. 85, ал. 1 от него предвижда сключване на договор за ползване на социални
услуги между лицето и доставчика на социалната услуга, а чл. 29 от същия закон
определя общината като доставчик на социални услуги. Нормата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за социалните услуги, предвижда, че след постигане на
съгласие лицето и/или негов законен представител и доставчикът на социални
услуги сключват в писмена форма договор за ползване на социални услуги.
От
анализа на горецитираните разпоредби се следва изводът, че искането по
настоящото производство не попада в споровете, подведомствени на
административните съдилища по смисъла на чл. 128 АПК.
Процесният
договор,на който се позовава ищцата, сключен между доставчика и потребителя на
социална услуга, не попада и в категорията на административен договор по
смисъла на 19а, ал.1 АПК, съгласно който текст „в производство пред административните органи страните
могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес
само когато е предвидено в специален закон“. Нито в Закона за
социално подпомагане /отменен понастоящем в приложимите разпоредби/, нито в действащия
Закона за социалните услуги, този вид договор е регламентиран като административен договор и
отнасящ се до въпроси от значим обществен интерес /за разлика от други
специални закони, например чл.45а, ал.4 от ЗЗО, според който договорите, сключени между
Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна
каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори,
също чл.37,ал.3 ЗУСЕФСУ, според който Решението на ръководителя на управляващия
орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в
административен договор с бенефициента, съответно в
заповед/. При сключването на договора с общината, на който се позовава
ищцата, кметът на общината не действа
като административен орган, а като представляващ общината като доставчик на
социалната услуга, в случая услугата „Социални жилища“. С оглед естеството на
процесния договор и неговия предмет, съдебната защита на произтичащите от него
права не може да бъде реализирана по реда на АПК. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 128, ал.
1, т. 3 АПК, която гласи, че на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор,
какъвто процесният не е /в този смисъл определение по адм.дело
№13086/2020 г. на ВАС/ и
съответно споровете във връзка с отношенията по договора не следва да бъдат
разглеждани от настоящия съд. Заявеното пред съда притезание е от гражданскоправен
характер и е в компетентността на общия съд.
Мотивиран така и на основание чл.
135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 430/2023 год. по описа на
АдмС - Русе, образувано по искова молба на А.Е.Б. *** срещу Общинско
предприятие „Обществена трапезария и социални жилища“, гр.Русе за преизчисляване
на начислените суми за консумативи за ползваното от нея жилище по Договор за
предоставяне и ползване на социална услуга „Социални жилища“ № 10 от 14.02.2022
г., като за битов потребител, от момента на ползване на жилището до завеждане
на исковата претенция
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд
- Русе.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: