Определение по дело №823/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 867
Дата: 30 април 2020 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20207050700823
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               2020г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 823/2020г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Г.Ц. ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника адв. К. с посочен съдебен адрес ***, против Решение №26/16.03.2020г., постановено от Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което се претендира неговата отмяна. Конкретно се сочи, че решаващият орган неправилно е приел за жалба възражението, подадено срещу констатациите в Протокол № П-03000319059752-073/23.12.2019г. по повод на получените от жалбоподателката суми от куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Сочи се, че с възражение с вх.№ 218-52/21.01.2020г. по регистъра на ТД на НАП Варна, заведен с вх.№ Ф-26/23.01.2020г. Ц. е поискала инспекторите по приходите, които са изготвили процесния протокол да извършат повторна проверка и да променят констатациите си. Поддържа,  че липсата на диспозитивна част в протокола не означава, че съдържанието на документа не поражда правни последици, тъй като въз основа на констатациите, описани в протокола ще бъде съставен крайния акт. С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и върне преписката на Директор на ТД на НАП за произнасяне по направеното възражение срещу констатациите в Протокол № П-03000319059752-073/23.12.2019г. 

Ответникът, не изразява становище по спора.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените в административната преписка писмени доказателства, намира за установено следното:

Възложена била проверка за установяване на факти и обстоятелства с резолюция за извършване на проверка № П-03000319059752-0РП-001/04.04.2019 г., изменена с промяна на резолюция за извършване на проверка № П-03000319059752-0РП- 002/03.07.2019г., изменена с промяна на резолюция за извършване на проверка № П-03000319059752-0РП-003/03.10.2019Г., изменена с промяна на резолюция за извършване на проверка № П-03000319059752-0РП-004/02.12.2019г. Проверяващите органи са установили, че през 2018г. лицето е извършвало електронна търговия със стоки - аксесоари за лов и риболов, уреди за бита. Стоките били продавани, чрез сайт за електронна търговия, като били ползвани и други интернет базирани платформи. Направен бил извод, че Г.Ц. е осъществявала търговска дейност по смисъла на чл. 1 ал. 1 от Търговския закон. Срещу протокол № П-03000319059752-073-001/23.12.2019 г., съставен от Б. М. Г.на длъжност главен инспектор по приходите, Л. Р. Р.-М. на длъжност главен инспектор  по приходите и Л. Х. Р. на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна било подадено възражение, което било оставено без разглеждане от Директора на дирекция ОДОП. 

Жалбата като подадена в срок, от адресат на акта, с надлежна процесуална легитимация, се явява процесуална допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е, че проверката на характера на един акт съдът прави като изхожда от неговото съдържание, а не само от неговото наименование, а също така в рамките на какво производство е издаден.

Процесният протокол е издаден в изпълнение на възложена от органа по приходите проверка по смисъла на чл.110 ал.3 ДОПК.  Тази проверка е имала за задача да установи определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци на данъчно задължено лице. Съгласно чл. 110, ал. 4 ДОПК за резултатите от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.

С оглед на това от формална страна протокол № П- 03000319059752-073-001/23.12.2019г. е издаден в резултат на извършена по чл. 110, ал. 1 ДОПК проверка и отговаря на наименованието на акта, с който тази проверка завършва.  Горепосочения протокол не е акт подлежащ на самостоятелно обжалване, както са актовете за установяване на задължения по декларация, ревизионните актове или актовете за прихващане или възстановяване. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл е доказателство за извършените от длъжностно лице действия и направените въз основа на тях изводи с определени реквизити в ал.2 на чл.50 ДОПК. Доколкото в АПК и специалния ДОПК не е предвидено оспорване на  протокола за извършена проверка са установени факти, свързани с извършвана от проверяваното лице търговска дейност, то правилно решаващият орган е приел, че не съставлява годен за оспорване акт и за лицето не е налице правен интерес от оспорването. Липсата на правен интерес е абсолютна правна пречка за провеждане на оспорване, както правилно е посочил в обжалваното решение решаващият орган, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.1, т.3 от АПК във вр. с §2 от ДОПК.

По изложените съображения, подадената жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Съдът констатира, че с жалбата не е приложено доказателство за платена държавна такса, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 10 /десет/ лева държавна такса по сметка на Административен съд-Варна.

Настоящото определение съобразно субсидиарно приложимите разпоредбите на АПК - §2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 88 ал.3 АПК не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ц. ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощника адв. К. с посочен съдебен адрес ***, против Решение №26/16.03.2020г., постановено от Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 21876-52/21.01.2020 г. от регистъра на ТД на НАП Варна и вх. № Ф-26/23.01.2020 г. по регистъра на отдел „Обжалване” при дирекция ОДОП-Варна срещу протокол № П-03000319059752-073-001/23.12.2019г., съставен от органи по приходите и производството по същата е прекратено.

 

 ОСЪЖДА Г.Ц. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Административен съд-Варна сумата в размер на 10/десет/ лева.

 

Определението е окончателно.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: