РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Монтана, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500125 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на И. А. чрез особения представител адв. З.А.а против решение на
Районен съд – Монтана № 39 от 9 февруари 2022 г. по гр. д. № 1162/2021 г., с
което е уважен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „Е.п.“ АД.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, затова
следва да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да
отхвърли иска за установяване съществуването на вземането на „Е.п.“ АД.
Въвежда се довод, че не са положени достатъчно усилия за намиране адреса
на ответника и уведомяването му за издадената срещу него заповед за
изпълнение. Твърди се също, че неправилно е определен периодът, за койт се
дължи обезщетение за забавено плащане.
Въззиваемата страна „Е.п.“ АД (с предишна фирма „ЧЕЗ “ АД) оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и
се присъдят разноски по водене на делото. Развива доводи, че между
дружеството-доставчик и въззивника е бил сключен договор за доставка на
електроенергия въз основа на заявление, подадено от самия потребител.
1
Въззиваемата страна е изпълнила задължението си по договора, но абонатът е
останал задължен за цената на доставената енергия, за която са били издадени
три фактури. Съществуването на задължението е установено, поради което
правилно и законосъобразно МРС е уважил иска по чл. 422 от ГПК.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните
в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана е бил предявен иск за установяване
съществуването на вземане на „Е.п.“ АД от 395,51 лв – стойност на
използвана, но незаплатена ел. енергия за периода 18 януари 2019 г. – 18
април 2019 г., 60,39 лв обезщетение за забавено плащане съобразно падежа на
всяка от фактурите и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Искът е заведен след като МРС е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу И.А. по ч. гр. д. № 2680/2020 г., като е спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
По делото е установено, че между дружеството-доставчик и А. на 23
декември 2015 г. е бил сключен договор за доставка на ел. енергия, след като
А. е подал заявление за присъединяване към ел. мрежа на 27 януари 2015 г. За
доставена ел. енергия възиваемото дружество е издало три фактури: №
*/25.02.2019 г. за сумата 143,47 лв – стойност на потребена енергия в периода
18 януари – 16 февруари 2019 г., № */27.03.2019 г. за 218 лв за периода 17
февруари – 19 март 2019 г. и № */25.04.2019 г. за сумата 34.04 лв за периода
20 март – 18 април 2019 г.
От заключението по назначената от МРС съдебносчетоводна
кеспретиза е установено, че счетоводството във въззиваемото дружество е
надлежно водено. Там е разкрита партида на абоната И.А., по която са
отразявани неговите месечни задължения и въз основа на тях са издадени
надлежно процесните три фактури.
По делото не са ангажирани доказателства за осъществени плащания
по издадените фактури.
2
При така установените факти въззивният съд намира исковете за
основателни и като намира, че е налице съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, потвърждава обжалваното решение.
Между страните е сключен договор, по силата на който въззиваемото
дружество се е задължило да присъедини имота на А. към електропреносната
мрежа и да доставя ел. енергия. От своя страна като абонат на дружеството А.
е имал задължение да плаща цената на потребената от него ел. енергия
съобразно отчетеното по месеци. Издадените фактури установяват
изпълнение на задължението за доставка от страна на
електроразпределителното дружество. В тежест на абоната е да представи
доказателства за изпълнено насрещно задължение за плащане стойността на
доставената енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се направи извод, че абонатът е изправна страна.
Съществуването на задължение за три поредни месеца е надлежно
установено чрез представените от въззиваемата страна фактури. Те като
вторичен счетоводен документ се основават на счетоводните записвания при
доставчика и се ползват с доказателствена стойност, като удостоверяват
доставката и отразяват размера на насрещното задължение.
Съгласно приетите общи условия абонатът е длъжен да плати
задължението в срок от един месец след издаване на фактурата. След тази
дата той изпада в забава, за което дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Съобразно падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на
иска вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно периода, за
който е изчислено обезщетението за забавено плащане. Задължението за
плащане цената на доставена електроенергия е с определен падеж. При
неплащане на падежа длъжникът изпада в забава и без да е необходимо да
бъде изрично поканен да плати. Неизпълнението на парично задължение
лишава кредитора от възможността да получи парични средтва, което за него
съставлява имуществена вреда, която се съизмерява със законната лихва – чл.
86 от ЗЗД. Обезщетението за забавено плащане се определя за периода от
изпадане в забава до предявяване на иска, поради което
първонистанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД и е присъдил мораторна лихва в претендирания размер.
3
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено след
анализ на събраните по делото доказателства при правилно приложение на
материалния закон и като констатира съвпадане на изводите на двете съдебни
нистанции за основателност на иска, МОС го потвърждава.
При този изход на процеса въззивникът И.А. следва да плати на
въззиваемото дружество разноските, направени във въззивното производство,
а те възлизат на 224 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана № 39 от 9
февруари 2022 г. по гр. д. № 1162/2021 г.
ОСЪЖДА И. А., ЕГН **********, да плати на „Е.П.“ АД 224 лв
разноски, направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4