№ 8545
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110152318 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от А. Р. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ****3, чрез адв. В. Ц., осъдителни искове срещу Столична
община, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Московска“ № 33, представлява от кмета Васил Терзиев, с правно основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащана на сумата от 14 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване
от голямо черно бездомно кече, на дата 15.02.2022 г., около 18 часа, в гр. София, на
кръстовището между ул. Витиня“ и ул. „Летоструй“, които вреди се изразяват в силни
болки и страдания в левия крак за около 30 дни, нарушаване на обичайния начин на
живот и начина придвижване, който продължава и към настоящия момент –
ограничаване на маршрутите за придвижване, заобикаляне и изчакване, изпитван ужас
при излизане на улицата сама, страх от кучета, безсъние, свързано с нощни кошмари,
липса на апетит, наличието на белег с големина от около 5-6 см. на 3-4 см.,
посттравматичен стрес, намалена концентрация, изолация, вегетативни смущения,
невротични проблеми до степен на затрудняване и намаляване на активностите в
ежедневието, кинофобия, фобийно разстройство, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното плащане; и сумата 4
307,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 15.02.2022 г. до датата на завеждане
на исковата молба – 04.09.2024 г.
Ищцата А. Р. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 15.02.2022 г. около 18 ч. в гр. София, се движила от бул. „Ботевградско шосе“, по
ул. „Витиня“ в посока ул. „544“,, по който обичайно се прибира у дома. Спряла на
кръстовището на ул. „Витиня“ и ул. „Летоструй“, след което започнала да пресича
улицата, когато видяло, че наблизо - на ул. „Витиня“ има глутница от 4-5 улични
мръсни, слаби и видимо недохранени кучета и без стопанин, които лежали на тротоара
на улицата на около 15-20 метра от ищцата. При сигнал от клаксон на преминаващ
автомобил най-голямото куче (голяма бяла каракачанка с черни и сиви петна) станало
и се отделило от глутницата, и се затичало към ищцата, връхлетяло върху нея и я
1
съборила на земята. След падането на земята се спуснали и другите кучета от
глутницата и заобиколили ищцата. Вцепенена от страх и ужас, ищцата започнала да
вика, като на помощ се притекла съседка, която живее наблизо, която започнала да
разгонва кучетата, но най-голямото – каракачанката, захапало ищцата за левия крак в
областта на бедрото и скъсало панталона. Поддържа, че в резултат на ухапването
изпитала ужасна болка, причерняло й пред очите, сковала се от страх. В резултат на
ухапването получила контузно-разкъсна рана, с около 10-15 сантиметра следи от
зъбната захапка на кучето, която кървяла. След това се притекли и други хора на
помощ, които успели да разгонят кучетата с кол и камъни. Съседите помогнали на
ищцата за се прибере у дома, където майка й промила раната, след което посетили
заедно УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, където раната била дезинфекцирана,
превързана и поставена ваксина срещу Тетанус. Ищцата поддържа, че след ухапването
изпитвала болки в левия крак в продължение на около 30 дни, за което приемала
обезболяващи, трудно се придвижвала. Във връзка с изпитваните продължителни
болки са поставени още две ваксини против Тетанус, поради което изпитала
допълнителни болки. Твърди, че преди инцидента ходела пеша повече от 90 минути на
ден, което преустановила поради болките и страха, който изпитвала. Има куче, което
много обичала и се грижила за него, а след инцидента, поради възникналия страх,
спряла да се грижи за него и да го разхожда. Често се връщал спомена за случилото
се, при което получава сърцебиене и потене. В резултат на преживяното имала
страдала от безсъние, кошмари и липса на апетит. От ухапването останал белег около
5-6 см. на 3-4 см. от външната страна на лявото бедро, като поради срам не носи поли
и панталони. Поддържа, че преживява сериозен емоционален стрес, изразяващ се в
сериозно разстройство на психиката. Сочи, че в същия район е имало и други
инциденти с глутница кучета, като многократно са подавани жалби до СО – район
„Подуяне“. Твърди, че ответникът има задължения, произтичащи от Закона за защита
на животните, да предприеме всички мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на безстопанствените кучета към хора и животни, в това число и да наства
същите в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс и контрол
след връщането им по местата, от които са взети, които задължения не са изпълнени от
ответната община. В този смисъл твърди, че ответникът носи отговорност за
претърпените от ищцата вреди, които оценява на 14000 лв. и ги претендира.
Претендира и законната лихва от датата на увреждането до датата на подаване на
исковата молба в размер на 4307,69 лв., както и законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът Столична община, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер с
твърдения, че е изпълнил задълженията си като е приел програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета и конкретно на територията на Столична
община, изградила е приюти, където здрави и неагресивни кучета се кастрират,
ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени се връщат на местата, от които
са взети, а на евтаназия се подлагат доказано болни и агресивни кучета. Предвид това,
че е предприел, дължимите по закон действия, счита, че не дори и да не са дали
резултат не носи отговорност. Оспорва изложения от ищеца механизъм на настъпване
на вредите, както и, че кучетата са били безстопанствени, в това число и причинната
връзка. Оспорва и размера на претендираните вреди, като прекомерен.. Оспорва
времето и мястото на инцидента, механизма и причинените увреждания, връзката с
инцидента, както и факта, че кучетата са били безстопанствени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен лист за преглед на пациент, Спешно отделение, д-р
2
Надежда Георгиева /л.13/ от 15.02.2022 г., видно от който на пациент А. Р. Б. е
поставена анамнеза „ухапване от куче в областта на ляво бедро“.
В писмо на Столична община, район „Подуяне“ от 26.04.2023 г. /л.14/ е
посочено, че в районната администрация са постъпили 15 броя сигнали/жалби за
безстопанствени кучета на територията на район „Подуяне“ за периода 2021-2022 г.,
като при постъпили сигнали – същите са препращани по компетентност на ОП
„Екоравновесие“ и при необходимост са извършвани съвместни проверки.
С решение от 28.04.2023 г. на Столична община /л.15/ е предоставена
информация, че през 2017-2018 г. е извършено последно преброяване на
безстопанствени кучета на територията на Столична община. Резултатите от него са
релевантни към периода на преброяването, като броят на безстопанствените кучета е
определен на 3589. Този брой се базира на отчетените от преброяващите кучета без
надзор, забелязани на обществени места, индустриални зони или изоставени имоти.
Съгласно преброяването, конкретно за район „Подуяне“ броят на безстопанствените
кучета е 314. С решение от 17.08.2023 г. на Столична община /л.18/ е оставено без
уважение част от искането за предоставяне на обществена информация, като е
предоставена информация, че в периода 2021-2022 г. не е извършвано преброяване на
безстопанствените кучета на територията на Столична община.
По делото е представена жалба на **** от 27.09.2023 г. адресирана до кмета на
район Подуяне /л.21/, в която е посочено, че в квартал Левски уличните кучета са се
увеличили, а на ул. „Витиня“, ул. „Летоструй“, ул. „Бесарабия“, ул. „Друшлявица“,
жалбоподателката виждала голяма бяла каракачанка със сиви и черни петна, много
агресивна, която често нападала хората. В жалбата е посочено още, че през началото на
2022 г. кучето /каракачанка/ е нападнало съседско дете, а на 16.09.2023 г. ухапало
жалбоподателката. Направено е искане за предприемане на мерки.
От страна на ответника Столична община е представена „Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична
община 2012-2016 г.“ и Приложение № 1 към Решение № 224 по Протокол №
16/10.05.2012 г. с видовете мерки, срок за изпълнение и отговорник /л.75 и сл./ С
Решение № 38 от 08.02.2018 г. Столичният общински съвет е дал съгласие да бъде
продължено изпълняването на т. VІ (Мерки по изпълнението на целите) от „Програма
за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична
община 2012-2016 г.“ за срок до овладяване популацията на безстопанствените кучета
на територията на Република България и последващо приемане на общинска програма
за изпълнение на Националната програма /л.84/.
По делото е представена справка за дейността на ОП „Екоравновесие“ за
периода 2015 – 2024 г. /л.85 и сл./, както и годишни отчети за дейността на ОП
„Екоравновесие“ /л.90 и сл./
По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата
квалификация. Според заключението процесният инцидент и изводимите от него
негативни преживявания са в причинно-следствена връзка с отключването на
посттравматични преживявания, които са актуални към момента на изследването, при
първоначален остър стрес по време на инцидента. Преживеният първоначален силен
страх за живота и физическото оцеляване при самото нападение и ухапването, според
експерта са събития с висок стресогенен потенциал, носещи за психиката остро
състояние на стрес. На по-късен етап в психиката се отключва посттравматизъм.
Моментите на внезапно оживяване на ситуацията на фона на силна тревожност,
намалена концентрация, изолация; силна тревожност и ужас, изтръпване и сърцебиене,
когато ищцата е сама на улицата и среща улични кучета, се сочи, че са характерни за
3
посттравматично стресово разстройство. Необходими са регулярни посещения при
специалисти психиатър и психолог на фона на прием на медикаментозна терапия.
Според вещото лице има данни за отключване на фобии: FRS – Страхове - 63 ст.т. -
наличие на страхове и множество специфични такива, като някои фобии - в случая
кинофобия, от което се нарушава начинът на живот и начинът на възприемане
проблемите на ежедневието. От процесния инцидент след преживяване на остър стрес
се отключва посттравматично стресово разстройство, като понякога при състояния на
стрес психиката е предразположена да дава психосоматичен отговор (психично-
телесен). По време на изследването експертът е установил актуални посттравматични
симптоми. Прогнозите са за продължителен медикаментозен терапевтичен прием от
специалист психиатър и посещения при психолог. Експертът не може да даде
категорична прогноза за пълно овладяване симптомите на разстройството. Към
момента на изследването са установени симптоми на клинична динамика на
посттравматично стресово разстройство, наличие на фобийни симптоми.
Адаптационните ресурси на личността са засегнати. Не може да се даде категорична
прогноза за пълно възстановяване и пълно дезактуализиране на посттравматичните
симптоми.
В проведеното на 10.02.2025 г. вещото лице по съдебно-психологичната
експертиза е направило допълнителни пояснения в насока, че към момента на
изследването симптомите са намалели, но фактът, че са актуални и към момента,
изисква намесата на специалист. Пояснено е, че изследванията не дават данни извън
този инцидент ищцата да е имала телесни или психични заболявания, разстройства,
високи стресогенни преживявания, поради което според вещото лице разстройството
се е отключило от процесния инцидент.
По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, която съдът също
кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходима
квалификация. Според експерта при процесния инцидент, ищцата е получила
разкъсноконтузна рана в областта на средна трета по външната страна на лявото бедро,
вследствие на ухапване от куче. Медикобиологичният характер на увреждането е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на увреда е
въздействие върху лявото бедро на тъпоръбести предмети, каквито са и кучешките
зъби. При преглед, извършен на 10.12.2024 г. от експерта, последният е установил
наличието на два дъговидни белега с размери съответно 4см и 2см, разположени един
срещу друг с отворената страна на дъгата, на разстояние 7см един от друг в областта
на средна трета на ляво бедро. Характерно за раневите белези е, че с годините те се
ретрахират /свиват се/ и намаляват по големина. Може да се предположи, че към
момента на ухапването, раните са били около 1см по големи за голямата и 0.5см за
малката. При такъв вид увреждане, поради начина на получаване на увреждането
според експерта има кръвозагуба, но тя не е в количество, имащо клинично значение.
При прегледа, извършен на 10.12.2024 г., ищцата съобщила, че раната се е затворила за
около месец, а болките продължили 10 месеца. През периода на лечение, ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите 15 дни, болките са били с по-голям
интензитет. Тъй като полученото увреждане е в областта на лявото бедро, това според
експерта е затруднило нормалната походка при ищцата, както и хигиенното
самообслужване, тъй като през периода на заздравяване, раната не трябва да се мокри.
При прегледа експертът установил наличието на два дъговидни белега с размери
съответно 4см и 2см, разположени един срещу друг с отворената страна на дъгата, на
разстояние 7см един от друг в областта на средна трета на ляво бедро.
В проведеното на 07.04.2025 г. вещото лице по допуснатата СМЕ е направило
допълнителни пояснения, като е посочило, че през първите 15 дни ищцата е търпяла
остър реневи период, т.е. времето на затваряне на раната, което генерирало болка с по-
4
голям интензитет, а след затваряне на раната – болките били със затихващ интензитет,
налице било дърпане в областта на раната, а болките в мускулите от самата компресия
от ухапването, постепенно намалявали. Сочи, че ищцата първите две седмици след
инцидента със сигурност е имала затруднение в походката, защото е била с превръзка,
което допълнително затруднявало движението, като постепенно нещата се
нормализирали с отзвучаване на оплакванията. При прегледа, който е извършил на
ищцата, тя не съобщила за някакви по-сериозни болки – дискомфорт от раната. Излага,
че белегът е с траен характер, може да се коригира евентуално с пластична намеса.
Според експерта доколкото раната е била по-голяма, същата се е затворила за около
месец.
По делото са изслушани показанията на ****, които съдът кредитира като
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и им дава вяра. Свидетелката
разказва, че познава ищцата, били в близки съседски отношения. Твърди, че е станала
очевидец на процесното събитие. През м.02.2022 г. се прибирала от пазар, някъде
около 18.00 ч. по смрачаване. Районът бил осветен. На ъгъла на ул. „Летоструй“ и ул.
„Витиня“ видяла как група от 6-7 кучета нападнали ищцата, като едното от тях било
Каракачанка и то съборило на земята ищцата и я захапало за лявото бедро. Кучетата
нямали маркировки, нямали каишки, абсолютно нищо. Затичала се към нея и
замахнала с чантата си, за да не стане нещо по-лошо. Кучетата се разбягали, помогнал
един мъж, който не познавала. Кучетата се разгонили и мъжът помогнал да заведат
ищцата до тях. Майката на ищцата отворила и видяла, че цялата е в кръв.
Свидетелката обяснила на майката на ищцата какво се е случило. Влезнала в къщата и
помогнала на майката на ищцата да срежат дънките, за да промият раната. Заедно
отишли до „Исул“ за да прегледат и превържат ищцата. Не си спомня конкретно как са
изглеждали кучетата, спомня си за едното, което било Каракачанка. Сочи, че кучетата
не са били придружени от своите стопани, били бездомни кучета. През м.септември
2023 г. същата Каракачанка нападнала свидетелката. Подала жалба, но така и нищо не
се случило до момента. Споделя, че е виждала много пъти ищцата след инцидента,
вече не била същата, била по-затворена, стресирана и се страхувала. Преди инцидента
ищцата нямала психологичен проблем, била контакта и весела.
По делото са изслушани показанията на т Ц. Т. – майка на ищцата, като съдът
отчитайки възможната заинтересованост, кредитира показанията на свидетелката Т.
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което им дава вяра.
Свидетелката разказва, че през месец февруари, преди три години, дъщеря била
доведена от разпитаната свидетелка /Петрова/ и един мъж, който не познава. Дъщеря
била напълно неадекватна, подута от рев и продължавала да плаче, от свидетелката
Петрова и непознатия мъж разбрала, че е била ухапана от куче на ул. „Летоструй“ и
ул. „Витиня“ /на моста около реката/. Разказва, че тези кучета са на хайки - огромни,
нямат ушни марки и каишки, и много време се разхождали в този район. Едно от
кучетата, което ухапало ищцата, било Каракачанка - бяла със сиво черни петна. Знае за
кучето, защото имали куче и го разхождали. По време на разходка го срещали, но
отдавна вече не минавали от там. Каракачанката се движила свободно, виждали я и на
тяхната улица. Споделя, че след инцидента, ищцата е изпаднала в огромна депресия.
От жизнено дете, което спортува, учи, работи, излиза с приятели, тя се затворила
вкъщи, спряла да контактува с когото и да е било. Затваряла се в стаята, избягвала
контакти, плачела непрекъснато и не смеела да излиза сама навънка. Излага, че 10
месеца след инцидента, свидетелката или брата на ищцата, я придружавали когато
излиза навън, т.к. не смеела да излиза сама. Към момента ищцата живеела в Аликанте
и разказвала, колко е хубаво там, че няма бездомни кучета и се чудила какво ще прави
когато се прибере. След инцидента на ищцата поставили три инжекции за Тетанус,
5
които били изключително болезнени, пила антибиотик. Всяка една ваксина за Тетанус
била изключително болезнено. Първоначално била много притеснена и уплашена,
защото преди това видяла човек, много сериозно разкъсан от кучета. След инцидента
започнала да приема мента, глог и валериан, тъй като нямала пълноценен сън. Твърди,
че раната е заздравявала в продължение на три месеца, като болките продължавали,
особено при студено време. Имала огромен белег и не носила къси панталони и поли.
Спряла контакти с приятели, излизала само със свидетелката, брат си и приятелката
му. Твърди, че А. е потърсила помощ от психолог. От един активен млад човек животът
на ищцата се преобърнал на 360 градуса.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на предявения иск в доказателства тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че на 15.02.2022 г. около 18 ч. в гр. София, пресичайки
кръстовището на ул. „Витиня“ и ул. „Летоструй“, е била нападната от глутница
агресивни безстопанствени кучета и ухапана от едно от тях в областта на лявото бедро
и в резултат от ухапването е получила контузно-разкъсна рана, с около 10-15
сантиметра следи от зъбната захапка на кучето, която кървяла, както и че кучето е
безстопанствено. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вината, както и да
докаже направените с отговора правоизключващи възражения, в това число, че е
изпълнил задълженията си по Закона за защита на животните.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ, може да се обоснове несъмнен
извод, че на 15.02.2022 г. около 18 ч. в гр. София, пресичайки кръстовището на ул.
„Витиня“ и ул. „Летоструй“, ищцата е била нападната от глутница агресивни
безстопанствени кучета и ухапана от едно от тях в областта на лявото бедро, в
резултат на което е получила контузно-разкъсна рана, с около 10-15 сантиметра. В този
смисъл, съдът кредитира изцяло показанията на св. Петрова, която е станала пряк
очевидец на инцидента и е възприела пряко осъществените факти в обективната
действителност. Показанията на свидетеля са от една страна, логични и
последователни, и от друга се подкрепят напълно от представените писмени
доказателства – лист за преглед на пациент от 15.02.2022 г. /л.13/ Съдът черпи извод за
доказаност на нападението от кучета над ищцата и от показанията на св. Т. /майка на
ищцата/, която макар да не е била пряк очевидец, е възприела пряко състоянието на
ищцата след инцидента – възприела е уплахата и нараняванията, за които вещото лице
по изслушаната СМЕ посочва, че съществуват белези и към датата на прегледа.
По делото беше доказан и фактът, че процесните кучета, които са нападнали, а
едното и ухапало ищцата са безстопанствени, като извод за тези факти съдът черпи
отново от показанията на двете свидетелки. Свидетелката Петрова посочва в своите
показания, че кучетата са били без стопани, едното от което е ухапало и нея през м.
09.2023 г. В тази връзка по делото е представена и жалба от Ани Петрова до кмета на
район Подуяне, в която е изложена подробно обстановката във връзка с бездомните
кучета, като е споменато именно и кучето ухапало ищцата и свидетелката Петрова.
Свидетелката Т. също е посочила, че в квартала им живеят бездомни кучета, едно от
които - каракачанка с бели и черни петна.
По отношение на отговорността на ответната община съдът намира следното: с
разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3 и чл. 50, т. 2 от Закона за защита на
животните на съответната община е възложена дейността по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, както и за вземането на мерки на
територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора
или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно ответната община,
6
при бездействие на лицата, на които е възложена тази дейност, носи отговорност за
обезвреда в случаите на причинени вреди от ухапване на граждани от безстопанствени
кучета. За да се ескулпира ответникът, по делото следва да бъде доказано, че са
предприети такива по обем действия, които са адекватни, за да бъде избегнато
настъпването на вредоносни последици за трети лица. Следователно ако предприетите
действия за изпълнение на задълженията по Закона за защита на животните са
недостатъчни и/или неефективни и не са допринесли за постигане на очаквания
резултат, то общината не може да се ескулпира и носи отговорност за причинените на
трети лица вреди. В този смисъл, съдът не приема изложените от ответната страна
доводи, че не следва да носи отговорност поради доказване на предприетите от него
мерки по отношение грижата за безстопанствените животни. На първо място,
представената по делото програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета касае периода 2012-2016 г., а представеното по делото решение за нейното
продължаване касае единствено частта по т. VI. Представените доклади за дейността
на ОП „Екоравновесие“ не установяват каквито и да било действия за взети мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Видно от
приложения отчет за 2022 г., основните приоритети за 2023 г. са насочени към
популяризиране на ползата от кастрацията, осиновяване на кучета, което съдът
оценява в положителна насока, но действията са неотносими към справяне с проблема
с агресивните животни. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на
инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно
ефективни мерки, или за непълното им прилагане. В Глава пета от Закона за защита на
животните са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни
кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха
за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските
власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 41, ал. 1, вр. с чл. 47, ал.
1 ЗЗЖ). Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната
мярка за надзор е именно настването на кучетата в приюти - чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като
само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са
взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ (в този смисъл е и решение от 07.08.2020 г., постановено по в.
гр. д. № 16572/2019 г. по описа на СГС). Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ
изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което
означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им
поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настване в
приюти или чрез връщане по места). Предвид всичко изложено, съдът намира, че
ответната община не е изпълнила ефективно задълженията си съгласно ЗЗЖ, поради
което носи отговорност за причинените на ищеца вреди от ухапването от
безстопанствени кучета, намиращи се свободно на територията на Столична община.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния случай за да определи справедливия размер на обезщетението съдът отчете
7
характера и обема на нараняванията, изпитаните болки, наличието на следи от
ухапването и към момента на изготвянето на заключението на СМЕ, времето за
възстановяване, емоционалното състояние на ищеца след инцидента. От представените
по делото доказателства и заключението на СМЕ се доказа, че ищцата е получила
разкъсноконтузна рана в областта на средна трета по външната страна на лявото бедро,
като към момента на прегледа, извършен от вещото лице при изготвяне на
експертизата (10.12.2024 г.) е установено, че са останали белези. Според експерта
възстановителният период е продължил около месец, като през първите две седмици
ищцата е имала затруднение в походката и хигиенното самообслужване, тъй като през
периода на заздравяване, раната не трябва да се мокри. От изслушаната по делото
съдебно-психологична експертиза, се установи, че ищцата след инцидента е отключила
посттравматично стресово разстройство, както и че към момента симптомите са
намалели, но са актуални, което изисква намесата на специалист. От изслушаните
свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента ищцата е преживяла
състояние на силна уплаха, която не е отшумяла напълно и до днес. Съдът отчете и
възрастта на ищцата /23 години/, което има пряко отношение към възможността за
бързо възстановяване, както физическо, така и психическо. Съобразявайки всичко това,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от нападение и ухапване от безстопанствено куче са в размер на
5 000 лв. Този размер е обусловен, както от конкретно установените увреждания по
отношение на ищцата и изпитаните вследствие на тях болки и страдания, така и от
психическото отражение на преживяното у пострадалия, обсъдени по-горе поотделно.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи за сумата от 4 000 лв., а за
горницата над него и до пълния предявен размер от 14 000 лв. подлежи на отхвърляне.
Върху уважената главница от 4 000 лв., следва да се присъди законна лихва за
периода от 15.02.2022 г. до 03.09.2024 г., която възлиза на сумата от 1230,75 лв.
/изчислена от съда с помощта на онлайн лихвен калкулатор/, а за горницата над него
до пълния предявен размер от 4 307,69 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът не е
сторил такива, тъй като е освободен от такси и разноски по делото. Процесуалният
представител на ищеца е направил своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л.51/, в който е уговорено, че
услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза съдът определя размера на
адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени о.с.з., както и процесуалната активност на процесуалния
представител на ищеца, съдът определя адвокатско възнаграждение в общ размер на
1000 лв. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. Съобразно уважената част на предявените искове в
тежест на ответника следва да се присъди дължимото се адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ до размера на 285,71 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, които суми се присъждат в
полза на съда. Следователно и доколкото ищецът е освободен от държавна такса и
8
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
209,23 лв. – държавна такса върху уважената част от предявените искове, както и
сумата от 800 лв., представляваща разноски за депозити за СМЕ и СПЕ, платени от
бюджета на съда.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“ № 33, представлява от кмета Васил Терзиев да
заплати на А. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ****3, чрез адв. В.
Ц., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване
от голямо черно бездомно кече, на дата 15.02.2022 г., около 18 часа, в гр. София, на
кръстовището между ул. Витиня“ и ул. „Летоструй“, които вреди се изразяват в силни
болки и страдания в левия крак за около 30 дни, нарушаване на обичайния начин на
живот и начина на придвижване, който продължава и към настоящия момент –
ограничаване на маршрутите за придвижване, заобикаляне и изчакване, изпитван ужас
при излизане на улицата сама, страх от кучета, безсъние, свързано с нощни кошмари,
липса на апетит, наличието на белег с големина от около 5-6 см. на 3-4 см.,
посттравматичен стрес, намалена концентрация, изолация, вегетативни смущения,
невротични проблеми до степен на затрудняване и намаляване на активностите в
ежедневието, кинофобия, фобийно разстройство, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното плащане и сумата
1230,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 15.02.2022 г. до датата на завеждане
на исковата молба – 04.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над
4 000 лв. до пълния предявен размер от 14 000 лв. и иска за обезщетение за забава за
горницата над 1230,75 лв. до пълния предявен размер от 4 307,69 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“ № 33, представлява от кмета Васил Терзиев, да
заплати на адв. В. Ц., САК, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул.
„Бесарабия“ 73, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. сумата от 285,71 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“ № 33, представлява от кмета Васил Терзиев, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 1009,23 лв. – дължима държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9