Р Е Ш Е Н И Е № 267
гр. ВРАЦА, 24 юни 2010 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд , гражданско отделение в ,публичното заседание на 3 юни две хиляди и десета година, в
състав:
Председател:Рената
Г.Мишонова- Хальова
с участието на секретаря И.М.
като разгледа докладваното от съдията
Мишонова- Хальова
гр. дело N` 861 по описа за 2009 год.,
за да се произнесе взе предвид:
Процесуалният представител
на Г.
Д. *** - адв.Г.П. е предявил установителен иск против лицето И.В.А. *** за
признаване установено, че А. му дължи сумата от 50 000 лв обезпечена с недвижим
имот по нот. акт №141/2009 г на ч. н. В. В. ***.
С
исковата молба се претендира и мораторна лихва в размер на 11 666,66 лв за
периода от 20.06.2009 г падежа за заплащане главницата от 50 000 лв до завеждане на исковата молба 09.11.2009 г.
На ответника И.В.А. ,
след изпълнение процедурата по чл.47 ал.5 и 6 от ГПК , му е назначен
особен представител- адв. Д. В. от националния регистър за правна помощ, който в
срока по чл. 131 от ГПК поддържа писмено становище, че иска е неоснователен, тъй като
исковата сума е обезпечена с договорна ипотека и Г. можел да осъществи вземането си по реда
на учредената ипотека.
Иска е с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 417 т.3 от ГПК.
С оглед представените по делото
писмени доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:
Приложено е ч.гр.д.№2153/2009 г по описа на ВРСъд, от което е видно, че
ищецът Г.Г. е поискал издаване заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
и такава заповед№1333 е издадена от РС-Враца на 02.09.2009 г , издаден е бил и
изп. лист за исковата сума от 50 000 лв.плюс 1000 лв д.т. по делото и 950 лв адв. възнаграждение.
След възражение на ответника- длъжник ищецът е уведомен от ВРСъд на 12.10.2010 г в едномесечен срок да предяви
установителен иск за вземането си , което той е направил с настоящата искова
молба входирана във ВОС на 11.11.2009 г.
От представения нот. акт І 141 от 2009 г се установява, че страните по
делото са се договорили ответникът да получи заем от ищеца в размер на 50 000
лв, който да му върне в срок от 4 месеца посочен в договора до 20.06.2009 г
като в полза на заемодателят е учредена ипотека на недвижим имот на А. подробно описан в нот. акт.
Ответникът Ив. А. представляван
от особения си представител адв. В. не ангажира никакви доказателства пред ВОС в
своя подкрепа ,с оглед възражението му ,че не дължи сумата по издадената
заповед за изпълнение в размер на 50 000 лв.
Поради гореизложеното предявения
иск е основателен и доказан. Представения
нот. акт доказва съществуването на парични отношения между страните, при
които ищецът в качеството на заемодател е дал в заем на ответника исковата сума
от 50 000 лв, която в срока за погасяване не е върната на ищеца-Г.Г. и е
дължима.Затова предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен .
Видно от заявлението по ч.гр.д. № 2153/09 г на
ВРСъд Г.Г. е поискал издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
само за
исковата сума от 50 000 лв и
законната лихва върху нея от деня на подаване заявлението до изплащане на
сумата, без да има искане за мораторна лихва.Поради факта, че ВОС е
обвързан с направеното искане на Г.Г. по чл. 417 от ГПк и настоящия иск по
чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство, то иска по чл. 422 от ГПК
за произнасяне за мораторна лихва е недопустим, тъй като е осъдителен и не е
във връзка със започнатото заповедно производство. Поддробни мотиви ВОС е
изложил затова в определение№ 348 от
12.05.2010 г по делото.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането по заповед №1333/02.09.2010 г на ВРСъд
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
издаден на Г.Д. *** против И.В.А. ***.
ОСЪЖДА И.В.А. *** да заплати на Г.Д.
*** по делото в размер на 2700 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщението до страните
пред САС.
Окръжен съдия: