№ 31360
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110152044 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52044/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като се твърди, че на 02.08.2017 г., около 08:10 ч. било
настъпило ПТП, като водачът на л. а. „Опел Тигра“, рег. № .............. се движел по ул.
„Панайот Пипков“ в гр. София с посока към ул. „Крушова градина“ – по която улица се
движел л. а. „Волво С40“, рег. № ......., като на кръстовището между двете улици, което не
било регулирано с пътни знаци, оказващи предимство, водачът на л. а. „Опел Тигра“
нарушил ЗДвП, като не предоставил предимство на деснодвижещият се водач на другото
МПС, като настъпил удар между леките автомобила. Поддържа, че в следствие на ПТП-то
били нанесени вреди по л. а. „Волво С40“, рег. № ......., за който към момента на инцидента
имало сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ...,
с период на застрахователно покритие от 01.03.2017 г. до 01.03.2018 г., като във връзка с
ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470417171739247,
като била установена хипотезата на тотална щета, като била изплатена сумата от 4560,26
лева – застрахователно обезщетение, определение след приспадане на запазените части.
Навежда доводи, че плащането било извършено с платежно нареждане то 29.09.2017 г.
Излага съображение, че освен това била заплатена сумата от 74,40 лева във връзка с
предоставена транспортна услуга по „репатриране“ на лекия автомобил, като също така
били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Твърди, че с
плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
1
делинквента и неговия застраховател по застраховка гражданска отговорност. Поддържа, че
към момента на ПТП-то е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника, чийто предмет е бил отговорността на делинквента по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
...., със срок на застрахователно покритие от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г. Навежда доводи,
че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но тъй като последният не бил
заплатил дължимата регресна претенция, то последният бил изпаднал в забава, поради което
дължал сумата от 58,64 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 26.09.2022 г.
Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и
за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при
режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с механизма на ПТП-то,
както и за допускане изслушване на заключението на САТЕ по задачи формулирани в
исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като е направен
отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не били изложени всички обстоятелства
обосноваващи наличието на регресно вземане, както и било представено нечетливо копие от
протокола за ПТП-то, а освен това се разминавали сумите по заплатено и претендираното
вземане. Твърди, че претенциите са допустими, но неоснователни. Поддържа, че не
възразява срещу наличието на застрахователно правоотношение, както и по отношение на
заплатените от ищеца суми. Навежда доводи с които оспорва механизма на ПТП-то, като
счита, че последният не е така такъв какъвто се твърди от ищеца. Излага съображения, че не
е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че изцяло ищцовото дружество
трябвало да поеме риска от настъпването на твърдяното застрахователно събитие,
евентуално развива подробни аргументи за наличието на съпричиняване. Поддържа, че
претенцията е предявена в завишен размер, което обосновава. Навежда доводи за липса на
причинно-следствена връзка по отношение вредите на увреденото МПС и поведението на
водача, който се твърдяло, че бил виновен. Излага съображения по отношение на протокола
за ПТП, като сочи, че за част от тях последният не се ползвал с материална доказателствена
сила. Сочи, че след като неоснователен е иска за главницата, то такъв се явявал и
акцесорният иск за мораторна лихва. Прави доказателствени искания за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на
призоваване за установяване на механизма на ПТП-то, поведението на водача и настъпилите
вреди, както и за допускане на задачи към заключението на САТЕ, както и да бъде задължен
ищеца да представи снимков материал, който бил изготвен непосредствено след
настъпването на ПТП-то. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че отводът за нередовност на исковата молба е
неоснователен. В случая ищецът ясно и точно е изложил обстоятелствата на който основава
претенцията си, съответно е посочил как твърди, че е настъпило процесното ПТП, поради
което е спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което отводът следва да бъде
оставен без уважение. Останалите съображения, с които ответникът обосновава отводът си
не касая изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а касаят
предмета на правния спор по същество.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
2
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата на които основава
възражението си за съпричиняване.
С оглед твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че между тях не
се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) че на 02.08.2017 г., около 08:10 ч. било настъпило ПТП, като водачът на л.
а. „Опел Тигра“, рег. № .............. се движел по ул. „Панайот Пипков“ в гр. София с посока
към ул. „Крушова градина“ – по която улица се движел л. а. „Волво С40“, рег. № ......., като
на кръстовището между двете улици, което не било регулирано с пътни знаци, оказващи
предимство, настъпил удар между двата автомобила; 2) за л. а. „Волво С40“, рег. № ....... към
момента на инцидента имало сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ..., с период на застрахователно покритие от 01.03.2017 г. до
01.03.2018 г., като във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 470417171739247, като била установена хипотезата на тотална щета,
като била изплатена сумата от 4560,26 лева – застрахователно обезщетение, определение
след приспадане на запазените части; 3) с платежно нареждане от 29.09.2017 г. ищецът
изплатил дължимото застрахователно обезщетение, както че освен това била заплатена
сумата от 74,40 лева във връзка с предоставена транспортна услуга по „репатриране“ на
лекия автомобил, като също така били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер
на 25,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответника, чийто предмет е бил отговорност на водача на л. а. „Опел
Тигра“, рег. № .............. по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № ...., със срок на
застрахователно покритие от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г.; 5) ищецът е поканил ответника
да му заплати претендираните суми, но ответника и понастоящем не бил заплатил
претендираните вземания.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и
3
необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да
даде експертно заключение страната носи доказателствена тежест.
С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото
искане на ищеца и ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с
настъпването на ПТП-то и неговия механизъм. Доказателственото искане е допустимо, тъй
като не попада в обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и
необходимо.
Съдът намира, че доказателственото искане на ответника да бъде задължен ищеца по
реда на чл. 190 ГПК да представи цветни снимки, който е бил изготвен непосредствено след
настъпването на ПТП-то, трябва да бъде оставено без уважение. Същото е процесуално
недопустимо, тъй като по реда на чл. 190 ГПК, страната може да бъде задължена да
представи единствено писмени доказателствени средства (документ), а снимките не са
такива, тъй като същите имат веществен характер. Отделно от това, дори искането да беше
процесуално допустимо, същото е и не необходимо с оглед останалите ангажирани по
делото доказателства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.01.2023 г. от 10,15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за нередовност на исковата молба направен от
ответника в отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) че на 02.08.2017 г., около 08:10 ч. било настъпило ПТП, като водачът на л. а. „Опел
Тигра“, рег. № .............. се движел по ул. „Панайот Пипков“ в гр. София с посока към ул.
„Крушова градина“ – по която улица се движел л. а. „Волво С40“, рег. № ......., като на
кръстовището между двете улици, което не било регулирано с пътни знаци, оказващи
предимство, настъпил удар между двата автомобила; 2) за л. а. „Волво С40“, рег. № ....... към
момента на инцидента имало сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ..., с период на застрахователно покритие от 01.03.2017 г. до
01.03.2018 г., като във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 470417171739247, като била установена хипотезата на тотална щета,
като била изплатена сумата от 4560,26 лева – застрахователно обезщетение, определение
след приспадане на запазените части; 3) с платежно нареждане от 29.09.2017 г. ищецът
изплатил дължимото застрахователно обезщетение, както че освен това била заплатена
сумата от 74,40 лева във връзка с предоставена транспортна услуга по „репатриране“ на
лекия автомобил, като също така били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер
на 25,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответника, чийто предмет е бил отговорност на водача на л. а. „Опел
Тигра“, рег. № .............. по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № ...., със срок на
4
застрахователно покритие от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г.; 5) ищецът е поканил ответника
да му заплати претендираните суми, но ответника и понастоящем не бил заплатил
претендираните вземания.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца
в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер от 600,00 лева,
вносим както следва: сумата от 250,00 лева от ищеца и сумата от 350,00 лева от
ответника по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по
допуснатата САТЕ на всяка от страните, след представянето на депозит от съответната
страна за допусната експертиза.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страна на ищеца чрез
разпит на св. В.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ....., за обстоятелства свързани с
механизма на ПТП-то, при депозит в размер на 30,00 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на
ответника, чрез разпит на св. А.Б. ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ... за установяване
на механизма на ПТП-то, поведението на водача и настъпилите вреди, при депозит в
размер на 30,00 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по
сметка на СРС.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ справки НБД „Население“, НАП и мобилни оператори за
свидетелите, като същите бъдат призовани на известните по делото адреси и телефони,
както и на адресите и телефоните по справките, а така също и чрез работодателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника да бъде
задължен ищеца на основание чл. 190 ГПК цветни снимки, който е бил изготвен
непосредствено след настъпването на ПТП-то.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5