Решение по адм. дело №1294/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от К. Д. Е. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Националния осигурителен институт.

С исковата молба се претендира изплащане на обезщетение в размер на 500 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на отменени като незаконосъобразни разпореждане [номер]/2140-26-946/31.10.2024г. и разпореждане [номер]/2140-26-947/31.10.2024г., издадени от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на разпорежданията по административен ред. Твърди се в тази връзка, че разпорежданията са били обжалвани пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, като поради липсата на правни познания и опит, ищцата била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат, с който сключила Договор за правна защита и съдействие № 135/06.11.2024г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което била отхвърлена жалбата срещу разпорежданията, било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 1075/10.02.2025г. по адм. д. № 1238/2024г. ги отменил, като решението на съда било оставено в сила от ВАС с Решение № 5857/03.06.2025г. по адм. дело № 2437/2025г. Счита се, че направените в хода на административното производство разноски представляват имуществена вреда. Излагат се доводи, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредата била в пряка причинно-следствена връзка с обжалваните по административен ред и впоследствие отменени от съда административни актове, защото заплатеното възнаграждение за адвокат било типична, нормално настъпваща и необходима последица. Защитата, която се наложила срещу тях, била именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Отбелязва се в тази насока, че в случая защитата от тази дейност, съгласно КСО, задължително преминавала първо през оспорване по административен ред на разпорежданията.

По изложените съображения се иска Националния осигурителен институт да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по настоящото производство.

Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявения иск. Счита се, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от отменените разпореждания за ищцата не произтекли преки вреди. При определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази служебно известният на съда факт за водени множество изцяло еднотипни административни спорове и изготвяните изцяло еднотипни жалби по чл.117 от КСО по отношение на множество лица, последвани от изцяло еднотипни искови молби по ЗОДОВ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявения иск за основателен и доказан, и предлага да бъде уважен.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С разпореждане [номер]/2140-26-946/31.10.2024г. и разпореждане [номер]/2140-26-947/31.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО, съотв. на основание чл.84 от КСО, на К. Д. Е. е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл.84 от КСО от пенсията на починал съпруг. Разпорежданията са били оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-402/07.11.2024г., подадена чрез адв. Д. К.. Видно от представения в оригинал Договор за правна защита и съдействие №135/06.11.2024г., ведно с пълномощно, във връзка с обжалването на горните разпореждания, К. Д. Е. и адв. Д. К. са договорили възнаграждение в размер на 500 лева, платено в брой към датата на сключване на договора.

С Решение № 1012-26-402-1/20.11.2024г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на К. Д. Е. срещу разпореждане [номер]/2140-26-946/31.10.2024г. и разпореждане [номер]/2140-26-947/31.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. Решението е било обжалвано от К. Д. Е. пред Административен съд – Хасково, който с Решение №1075/10.02.2025г., постановено по адм. дело № 1238/2024г. по описа на съда го отменил, като отменил и потвърдените с него разпореждания №**********/2140-26-946/31.10.2024г. и №**********/2140-26-947/31.10.2024г., и изпратил преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявленията на К. Д. Е. с вх. № 2113-26-1790/24.09.2024г. и с вх. № 2113-26-1126/24.09.2024г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Решение №1075/10.02.2025г., постановено по адм. дело № 1238/2024г. по описа на Административен съд-Хасково, е влязло в законна сила на 03.06.2025г. след осъществен касационен контрол по адм. дело № 2437/2025г. по описа на Върховния административен съд.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни административни актове.

Претенцията е заявена от лице с правен интерес и срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Национален осигурителен институт, към което юридическо лице принадлежи издателят на незаконосъобразните административни актове. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като актовете, от които се твърди, че са произтекли претендираните за обезщетяване вреди, са отменени с влязло в сила съдебно решение. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, а именно: незаконосъобразен акт (или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – Национален осигурителен институт.

В случая се установява, а и не е спорно, че са налице отменени като незаконосъобразни административни актове, а именно разпореждания №**********/2140-26-946/31.10.2024г. и №**********/2140-26-947/31.10.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Хасково, които наред с потвърждаващото ги решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, са отменени като незаконосъобразни с влязло в законна сила решение, постановено по адм.д.№1238/2024г. по описа на Административен съд-Хасково.Установената незаконосъобразност на разпорежданията обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че в случая са налице и останалите две предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразните разпореждания, на ищцата са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, че К. Д. Е. действително е заплатила на адв. Д. К. сумата от 500 лева, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Няма съмнение, че именно във връзка с оспорване на разпореждания №**********/2140-26-946/31.10.2024г. и №**********/2140-26-947/31.10.2024г., ищцата е упълномощила адвокат и му е заплатила хонорар в размер на 500 лева. Тя не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не бяха издадени незаконосъобразните разпореждания, като намаляването на нейното имущество, поради това заплащане, е предизвикано от издаването на разпорежданията. В тази връзка, издадените административни актове са необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу незаконосъобразността им.

Предвид отменените по съдебен път разпореждания №**********/2140-26-946/31.10.2024г. и №**********/2140-26-947/31.10.2024г., претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове.

Не се споделя становището на ответника, че от отменените разпореждания за ищцата не са произтекли преки вреди. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В хода на административното производство, в което са издадени и обжалвани коментираните разпореждания, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договор за правна защита и съдействие №135/06.11.2025г., заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА), съгласно която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

С чл.7 от Конституцията на Република България отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласена за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т. ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от отмененото като незаконосъобразно разпореждане на административен орган при НОИ, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка следва да се има предвид, че възможността на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред, е основно конституционно право, установено в чл.56, изр. второ от Конституцията на Република България, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията.

Следва да се отбележи, че по време на производството по административно обжалване на отменените като незаконосъобразни разпореждания на пенсионния орган е била действаща разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, съгласно която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Да се приеме, че чл.120, ал.2 от КСО въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение, изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на акта, би означавало, в разрез с чл. 5, ал. 1 от Конституцията, да се приложи норма, която е в пряко противоречие с тази на чл. 7 от Конституцията на Република България. Именно в съответствие с посочената разпоредба на Конституцията са и нормите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

Във връзка с горното е и постановеното Решение № 6/05.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2025г., с което нормата на чл.120, ал.2 от КСО е обявена за противоконституционна.

Относно претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в приложимата редакция след изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лева като в случая договореният размер на адвокатския хонорар е именно минималният такъв. Този размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие, и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Претенцията за обезщетяването на вредата е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500 лв.

Ищцата е направила искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Следователно и това искане е основателно.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменените като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение разпореждания №**********/2140-26-946/31.10.2024г. и №**********/2140-26-947/31.10.2024г., издадени от Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба – 20.06.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ищцата да ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски. Претендираните такива са в размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 500 лева възнаграждение за един адвокат. Последното е в размер, надвишаващ този по чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението за прекомерността му съдът намира за основателно, съобразявайки осъществените процесуални действия от пълномощника на ищцата и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка адвокатското възнаграждение следва да се присъди в размер от 400.00 лв, който съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗА.

Водим от гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на К. Д. Е. с постоянен адрес: [населено място], [улица], **, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на разпореждане [номер]/2140-26-946/31.10.2024г. и разпореждане [номер]/2140-26-947/31.10.2024г., издадени от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 20.06.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на К. Д. Е. с постоянен адрес: [населено място], [улица], **, направените в настоящото производство разноски в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.