Решение по дело №1376/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Д. А. Ч., [ЕГН] от с. Драгиново, общ. Велинград, [улица], подадена чрез адв. Н. АК – Пазарджик против Решение № 1012-12-301#1 от 10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1123-3/30.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като делото бъде изпратено като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 1825/24.02.2025 г. от главен юрисконсулт С., която моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-301#1 от 10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1123-3/30.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 21.09.2023 г. до 20.09.2024 г. в размер на 24,10 лв. дневно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя, който в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установи се по делото, че Д. Ч. е подала заявление с вх. № ЗПОБ-602-01005 от 25.09.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 21.09.2023 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1123/25.09.2023 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-жа Чаушова е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1123-1 от 29.09.2023 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи за упражнявана трудова дейност във Франция (валидно разрешително за пребиваване, социално осигурителен номер, удостоверение от работодател, удостоверение за трудова заетост за всечи период посочен в заявлението, фишове за заплати, уведомление за прекратяване на договора, копие от сертификати за работа).

С писмо вх. № 1019-12-5264 от 06.10.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик Д. Ч. е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Франция и документи за упражнявана трудова дейност във Франция за времето от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. – 4 бр.

С подаденото заявление Д. Ч. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 21.09.2023 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Франция за времето от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ (СЕД) U001 № 761773, U003 № 762932 и Н001 № 763001 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периода от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. Във връзка с това с разпореждане № 122-00-1123-1 от 20.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик за Д. Ч. са получени структурирани електронни документ U002 № 1147389, U004 № 1147388 и Н002 № 1147385 от компетентната институция на Франция с удостоверени:

- период на осигурена заетост от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г.;

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“;

- брутен доход за периода от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. вкл. в размер на 1134.72 евро.

На основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане № 122-00-1123-2 от 24.10.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1123-3 от 30.10.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Д. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 21.09.2023 г. до 20.09.2024 г. (дванадесет месеца) в размер на 24.10 лв. дневно.

За да потвърди обжалваното разпореждане Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административно-производствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е постановено и оспореното решение.

Съдът намира обаче, че решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 25.09.2023 г., тоест, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото му на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc – действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Съдът счита, че липсват такива факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за периода от 01.09.2021 г. до 20.09.2023 г. поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателят. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-301#1 от 10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърдено с него Разпореждане № 122-00-1123-3/30.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателя ще следва ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лева държавна такса и 1000 лева за адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-301#1 от 10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1123-3/30.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 21.09.2023 г. до 20.09.2024 г. в размер на 24,10 лв. дневно.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Д. А. Ч., [ЕГН] от с. Драгиново, общ. Велинград, [улица], направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.