Решение по КНАХД №1205/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. И. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.***, офис ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №79/25.03.2025г., постановено по АНД №143/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и необоснованост, като се счита, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му. Неправилно районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН. Потвърденото наказателно постановление не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението. Това било съществено процесуално нарушение, защото привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не можело да научи конкретните факти от състава на нарушението и да изгради защитата си срещу тях. Административнонаказателната процедура била в тежест на АНО и относно нейната правилност и законосъобразност не можело да се изграждат изводи по пътя на формалната и правна логика, вкл. да се извличат заложените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити на акта и съотв. на НП. Освен това, в обстоятелствената част на НП не било посочено, че на водача била взета и кръвна проба, а това се сочело едва в санкционната му част. На следващо място, не било доказано неизпълнение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата от страна на жалбоподателката. От Протокол за медицинско изследване на 16.01.2025г. било видно, че в 03.20 часа ѝ била взета кръвна проба, като номерата на пробите били поправени. От приложената медицинска документация, изпратена от МБАЛ – Хасково, се установявало, че пробовземането било с нанесени поправки на поредния номер, освен това не бил посочен и номера на пробата. Нямало и отразено присъствие на полицейски служители при взимане на пробата. На приемно-предавателния протокол, с който били взети кръвните проби и в който било отразено, че те се предават на служителя на ОДМВР – Хасково от служител на СО при МБАЛ – Хасково два бр. вакуумни епруветки, не били посочени номерата на стикерите на взетите кръвни проби. Номерата на пробите на два бр. вакуумни епруветки били цитирани само в Протокол № 5 за химическа експертиза. Не можело по безспорен начин да се установи от една страна как били взети и от кого кръвните проби, и от друга – дали взетите кръвни проби били същите, които били изследвани в ОДМВР – Хасково.

По изложените съображения, поддържани в съдебно заседание чрез процесуален представител, се иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски, вкл. и за касационната инстанция.

Ответникът, Началник група в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №25-1253-000159/24.01.2025г, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Н. К. И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

За да постанови решението си районният съд приел от фактическа страна, че на 16.01.2025г., около 02.29 часа, в [населено място], по бул.“Б.“, до №***, в посока към [улица], жалбоподателката Н. И. управлявала лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]. По това време свидетелите И. Ч. и Ц. Б. – мл.автоконтрольори, носели дежурство по КАТ и спрели за проверка жалбоподателката. Същата била тествана за употреба на алкохол с Алкотест „Дрегер“ 7510 № ARBA 0065, при което уредът отчел 1,10 промила алкохол в издишвания въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване, като проверяваната кръв и пробата от нея отчела 0,93 промила. От правна страна съдът е приел, че Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи, е длъжно да осъществява цялостен контрол и когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган да издава НП, с което да налага съответното административно наказание. Посочил, че жалбоподателката била длъжна да не шофира с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила. След като шофирала с концентрация 1,10 промила, установена по надлежния ред, нарушила забраната по чл.5 ал.3 т. 1 от ЗДвП. Поради това и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП ѝ били наложени „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“, като липсвала възможност за индивидуализация на наказанията, поради определянето им в твърди размери. НП било мотивирано и сочело в описанието на нарушението всички признаци от обективна и субективна страна. Квалификационно нарушението било правилно определено – посочени били точните текстове на закона, вкл. относно санкцията. Не били нарушени нито чл.42, нито чл.43 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, а правните са съобразени с установеното от фактическа страна и с приложимите материалноправни разпоредби.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилен и съответен на събраните доказателства и установените по делото факти е и изводът на съда, че от санкционираното лице е извършено визираното в АУАН и НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда .

Съдът намира, че цитираната забрана е била нарушена от касатора, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността й на посоченото в НП основание и съответно за това нарушение, на лицето са наложени двете кумулативно предвидени санкции по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. С оглед установената концентрация на алкохол в кръвта, същите са правилно определени във фиксирания от законодателя размер, съотв. срок, както е приел и районният съд.

Не се споделят наведените в касационната жалба съображения за неспазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно реквизитите на акта и НП. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Посочването едва в санкционната част на НП , че от водача е била взета и кръвна проба, не променя този извод, съотв. не представлява съществено нарушение, което да е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице като освен това следва да се има предвид, че конкретната установена стойност на концентрацията на алкохол в кръвта в рамките на визирания от законодателя диапазон, е от значение за определяне срока, съотв. размера, на предвидените в чл.174, ал.1 от ЗДвП наказания. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние.

Неоснователно е и оплакването за неяснота относно начина на вземане на кръвните проби и лицето, от което са взети, съотв. дали изследваните са именно взетите такива. В приложения протокол по чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017г.), действително са налице поправки, но следва да се отчете, че същият е подписан без възражения от изследваното лице – в случая жалбоподателката, данни за чиято самоличност са вписани протокола, снети от личната й карта. Освен това, при вземането на пробите лицето е било придружено от полицейските служители, което се потвърждава и от свидетелските им показания. По аргумент от разпоредбите на чл.12, ал.3 и ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017г., ако при явяването си в указаното лечебно заведение лицето не е било придружено от служители на МВР , проби не би могло да бъдат взети, съотв. биха били зачетени показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта, какъвто не е настоящият случай. Непосочването в приемно - предавателния протокол от 16.01.2025г. на номерата на стикерите на взетите кръвни проби не внася съмнение относно обстоятелството, че подложените на химическо лабораторно изследване кръвни проби са тези, взети от жалбоподателката. В Протокола за химическа експертиза №5/17.01.2025г. са отразени изрично номерата на стикерите, с които са били запечатани пробите и те съвпадат с посочените в протокола по чл.14, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. , за който отново следва да се подчертае, че е подписан от изследваното лице без каквито и да било възражения.

Предвид горното, безспорно се установява, че предмет на изследване от химическата експертиза са именно дадените от касатора кръвни проби.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79/25.03.2025г., постановено по АНД №143/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.