№ 5175
гр. Варна, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502230 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх. № 61276/29.07.2024г. от И. К. М. срещу
Решение № 2227/13.06.2024г., постановено по гр.дело № 20223110114406 по
описа за 2022 година на Районен съд – Варна, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Димов,
австрийска гражданка, с адрес: Република Австрия, гр. Вайтърн, ул. „****“ №
15 и И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, вх. Г, ет.4, ап.50,
че запазеното пожизнено право на ползване на ответника върху Апартамент
№ 50, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
находящ се в гр. Варна, ул. „***, с площ от 62, 17 кв.м., ведно с избено
помещение и 1.7406 ид.ч. от общите части, обективирано в Нотариален акт №
28, том II, рег. № 4103, дело 228/2007 г., е погасено по давност, на основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 59, ал.3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „***, вх. Г, ет.4, ап.50 срещу М. Димов, австрийска гражданка, с адрес:
Република Австрия, гр. Вайтърн, ул. „****“ № 15, насрещен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ищцата да му заплати сумата от
10500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на
Апартамент № 50, с адрес: гр. Варна, ул. „***, вх. Г, ет. 4 за периода от
1
12.09.2017 г. до 12.09.2022 г.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът е направил неправилна
преценка на доказателствата, като неправилно е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите на ищцата и е игнорирал тези на свидетелите на
ответника, както и е кредитирал писмени доказателства, които не са годни да
докажат твърдените от страната факти – домова книга и справка за потребена
ел.енергия. От неправилната преценка на доказателствата са направени
грешни правни изводи, че ответникът не е ползвал процесното жилище за
периода 2007-2022г. Сочи, че ползването на имота не включва само живеенето
в него, а и съхранението на вещи в апартамента и мазата, което по делото се
явява доказано. Цитира практика на ВКС относно съдържанието на понятието
ползване. Твърди, че е неправилен и извода на съда относно притежанието на
ключ от апартамента, като ответникът нямал ключ само за период от няколко
месеца от 2015г. По насрещния иск твърди, че ВРС неправилно е приел, че
погасяването на правото на ползване е настъпило през 2012г., като сочи, че
това става едва с влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.
59 ал. 3 от ГПК. Оттук неправилен е извода на съда за неоснователност на
насрещната претенция.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлена главната претенция и уважена
насрещната такава.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирал отговор чрез процесуалния си представител, в който се сочи, че
жалбата е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно.
Сочи, че първоинстанционният съд пространно и подробно е извършил
обсъждане на свидетелските показания, а анализът на същите в жалбата е
манипулативен и показанията са извадени от контекста им. Прави собствен
анализ на показанията на свидетелите. Освен това сочи, че нито един от
писмените документи, обсъждани в жалбата, не е надлежно оспорен от
ответника в хода на делото пред първата инстанция. От съда са отчетени и
извънсъдебните признания на ответника, че не е обитавал процесното
жилище, считано от 2007г. до 2022г., които безспорно доказват
2
основателността на иска. Посочва, че ново въведено с жалбата се явява
твърдението на въззивника, че през 2015г. М. е предала на М. ключ от имота.
Твърдението в жалбата, че са съхранявани вещи в имота е извън предмета на
спора, наведено е бланкетно, не са ангажирани никакви доказателства за това.
По насрещната искова претенция заявява, че поддържа становището си
за недопустимост поради липса на абсолютна процесуална предпоставка-
пасивна легитимация на ответника. На второ място същата е неоснователна и
поради следното: 1. Към момента на заявяване на претенцията, правото на
ползване е погасено по давност, която я прави без предмет; 2. М. Димов в нито
един момент не е ползвала имота за себе си - в периодите на пребиваване в
имота тя е била при майка си - ползвател с надлежно учредено право на
ползване; 3. Не се доказа, няма и твърдения, че през исковият период именно
М. като ответник е възпрепятствала Ив.М. да ползва имота; 4. До 12.09.2022г.,
пак съобразно личните изявления и обяснения на М. той желание да ползва
имота не е имал.
Моли за потвърждаване на решението.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, въззивникът е освободен от държавна такса, с оглед на което
производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
61276/29.07.2024г. от И. К. М. срещу Решение № 2227/13.06.2024г.,
постановено по гр.дело № 20223110114406 по описа за 2022 година на
Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по делото за 27.01.2025год. от 9.30 ч., за
3
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4