№ 1614
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501321 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №111/17.05.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №3516/2020г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №260228/29.07.2020г. по в. гр. дело №1184/2020 г. по
описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг
състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на
нова СТЕ.
Въззивното производството е образувано по жалба вх.
№93471/13.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу
Решение №1071 от 02.03.2020 година, постановено по гр.дело № 5431/2018
година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция по
чл.124 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не
отчита наличните по делото доказателства, което същевременно прави и
изводът незаконосъобразен. С оглед изложеното моли да се отмени
първоинстанционното решение, като на негово място се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и да му бъдат присъдени
направените в производството съдебно – деловодни разноски.
1
Ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор срещу
нея. С писмена молба, представена преди о.с.з. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставен без
уважение, а първ. Решение-потвърдено като правилно и законосъобразно като
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК,
предявен от П. СТ. СТ. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД срещу “Енерго -
Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане
за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на
8519 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Русе, ул. „Цар Самуил“ №
2, с кл. №********** и аб. № ********** за периода от 09.02.2017г. до
08.02.2018г., за която сума е издадена фактура №********** от 27.03.2018г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че е наследник по закон на
Ст.К. С., починал на 16.08.2004г., който бил потребител на ел.енергия за
обект в гр. Русе, съответно-клиент на "Енерго - Про Продажби" АД. Излага,
че в резултат на извършена от ответното дружество проверка на средството за
търговско измерване, било констатирано неточно измерване на консумирана
ел. енергия, поради което била начислена сметка за използвана ел.енергия, в
размер на посочената сума. Според ищеца не са били налице предпоставките
за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
По изложените съображения моли предявеният от него отрицателен
установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да
му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
2
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
страните са страни в правоотношение, по силата на което ответникът продава
на ищеца електрическа енергия срещу определена цена за обект, находящ се в
гр. Русе, ул. „Цар Самуил“ №2, с кл. №********** и аб. № **********.
От приетия по делото КП №1701553/08.01.2018г. се установява, че на
посочената дата на адреса на потребление, служители „Енерго Про мрежи“
АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в
тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. Електромерът е демонтирани изпратен
за проверка в БИМ, а на негово място е монтиран нов.
От Констативен протокол за техническа проверка №261/16.03.2018г. на
БИМ – РО Русе, се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на процесното СТИ е констатирано наличие на преминала ел.
енергия в тарифа 3-049558.7, която не е визуализирана на дисплея. В
протокола е посочено, че електромерът съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, но не съответства на техническите характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 23.03.2018
г., от което се установява, че е начислена общо 49558 кВТч енергия за
периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена
във Фактура №**********/27.03.2018г., в размер на 8519 лева.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
3
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър
1.8.3 сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху
електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи. Препрограмирането
осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, който не се
визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната комплексна съдебно-техническа. Според изложеното в
заключението, показанията в регистър Т 3 са възникнали след софтуерно
въздействие върху паметта процесния електромер, свързано с неправомерна
параметризация и неправомерно отчитане на разходваната ел.енергия.Не са
налини данни за какъв период от време е въздействано на електромера преди
демонтирането му. В о.с.з. вещите излагат, че не е възможно да се установи
времето на манипулация на СТИ, поради което и не е възможно да се
отговори кога и кой абонат е потребил това количество. Не може да се
отговори на въпроса кога и кой е потребил начислената в регистър 3
ел.енергия защото не се съхраняват и не са налични записи на такава
информация за процесното СТИ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
4
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №111/17.05.2021г.,
постановено по касационно гражданско дело №3516/2020г. по описа на ВКС,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно
доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе
извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не се установи на коя дата процесното СТИ е било
монтирано на обекта на ищеца, нито дали към този момент регистър 1.8.3 е
бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован
категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е
действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в
по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско
измерване. Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия
състав СТЕ, не може да се установи кога точно е извършено претарифирането
на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел.
енергия в невизуализирания регистър. Установи се обаче, че е напълно
технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно
която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и
5
единствено в регистър 1.8.3. В действителност именно такава настройка е
въведена за конкретното СТИ, което отчита потребената енергия в неделните
дни само по тази тарифа. Следва да се посочи, че в Протокола за монтаж
№1172380/стр. 99 от първ. дело/ действително са посочени нулеви показания,
но само по нощна и дневна тарифа, като вещите лице в о.с.з. завяват, че не
могат да бъдат категорични кога е натрупана ел. енергията по скрития
регистър, тъй като лисват записи.
Предвид така установените технически характеристики на процесното
СТИ, не би могло да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия
в регистър 1.8.3 е преминало през електромера след дата на монтажа на му на
адреса на потребление на ищеца. Това обстоятелство не може да се установи
и от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на
визуализираните тарифи – дневна и нощна. Без данни за показанията на
електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола
за монтаж от служителите на "Електроразпределение – Север" АД-Варна или
в протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди
пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на
обекта) подобен извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни
доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване,
какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при
монтажа му. Очевидно ответното дружество е разполагало с необходимия
софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при
монтираното, след като в последващия/към датата на проверката/ момент
показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски отчет
отчетни регистри да били "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не се установява по
безспорен начин, че допълнително начисленото количество ел. енергия е било
реално доставено в обекта на ищеца, поради което и според настоящият
състав за последния не е възникнало задължение да заплати нейната цена на
осн. чл. 189 ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящият състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следва да
се уважи изцяло. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство и в
производството пред ВКС, водени по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 755.95лв. за
производството пред настоящата инстанция, представляващи адв. Хонорар,
6
определен на осн. Чл. 38, ал.2 ЗА за указана безплатна правна помощ на
въззивника съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Съгласно указанията на ВКС, на въззиваемия следва да бъдат присъдени и
разноските за производството пред ВКС и предходното разглеждане на
делото във въззивната инстанция. С оглед на което съдът намира, че на
неговия адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ, следва да бъде
присъдена сумата в общ размер на 2267.85 лв., включваща адв. хонорар в
размер на по 755.95 лв. – за производството пред всяка инстанция / за двете
въззивни производства и по касационното дело/, определен от съда на осн.
Чл. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/9.07.2004г.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1071/02.03.2020г., постановено по гр. дело
№5431/2018 г. на Районен съд - Варна, 39-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.В.В.-АК Русе, личен №********** сумата от 2267.85 /две хиляди
двеста шестдесет и седем лв. и 85 ст/.лв., представляваща размера на адв.
Възнаграждение за представителство по в. гр. дело №1184/2020г. на ВОС, к.
гр. д. №3516/2020г. на ВКС и за настоящото въззивно производство,
осъществявано на осн. Чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7