№ 3
гр. Русе, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Аглика Гавраилова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500908 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД- гр.София,
ЕИК ********* против решение № 260002/04.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4433/2019 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на К. И. А. чрез неговата м. и з.п. М. В. К.
законната лихва върху сумата от 20 000 лв. по полица № 01171831400159/
28.05.2014 г. от датата на деликта- 19.07.2014 г. до окончателното плащане,
както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което претенцията за мораторна лихва от датата на
деликта до завеждане на исковата молба се отхвърли. Претендира
направените разноски.
Ответникът К. И. А., действащ лично и със съгласието на своята м. М. В.
К. чрез пълномощника адв. С.П. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението в
1
обжалваната част за правилно и иска същото да потвърдено. Претендира
направените разноски за въззивната инстанция.
„Дженерали Застраховане“ АД- гр.София обжалва и определение
№260037/21.06.2024 г., постановено по делото, с което е оставено без
уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Твърди се, че определението е
неправилно и се иска неговата отмяна по съображенията, изложени в жалбата.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба по реда на
чл.276 от ГПК. В съдебно заседание се изразява становище за нейната
неоснователност.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
І.По отношение на въззивната жалба:
Жалбата е подадена от процесуално легитиМ.на страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по иск за реално изпълнение на договорно
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.238 от КЗ /отм/. Ищецът е претендирал и
заплащане на законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от
датата на смъртта на наследодателя си- 19.07.2014 г. до окончателното
плащане.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че със застрахователна полица №01171831400150/28.05.202014 г. е
сключен договор за застраховка „Злополука“ между ЗАД „Виктория“ –
гр.София и И.Д. А. с покрити рискове- смърт от злополука и трайна
нетрудоспособност от злополука и застрахователна сума- при смърт от
злополука вследствие на ПТП- 20 000 лв.
Установено е, че И.Д. А. е починал на 19.07.2014 г. вследствие на ПТП, за
2
което виновният водач Х.Б. е признат за виновен с влязла в сила присъда по
НОХД №545/2019 г. по описа на РОС.
Законен наследник на И.Д. А., поч. на 19.07.2014 г. е неговото д. К. И. А..
На 12.05.2015 г. М. В. К. подава до застрахователя заявление за
изплащане на суми по застрахователна полица №01171831400150/
28.05.202014 г. В заявлението е удостоверено и изявлението, че е задължена да
представи документ за приключило следствие и експертиза от съдебен лекар,
а с допълнително писмо същата е уведомена, че следва да представи и
протокол за ПТП. До завеждане на исковата молба тези документи не са
представени от м.та на ищеца.
Установено е, че към момента на завеждане на иска образуваното ДП във
връзка с процесното ПТП не е приключило, както и че жалбоподателят е
правопроемник на ЗАД „Виктория“.
При така установените факти първоинстанционният съд е счел, че са
налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на отговорността
на жалбоподателя за заплащане на застрахователно обезщетение и го е осъдил
да заплати на насрещната страна сумата в размер на 20 000 лв.-
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№01171831400150/28.05.202014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта- 19.07.2014 г. до окончателното плащане, както и да заплати
на адв. П. на основание чл.38,ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 2200 лв.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо. Същото е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Производството е образувано по иск за реално изпълнение на договорно
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.238 от КЗ /отм./ и иск за заплащане на
обезщетение за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие-
смъртта на И. А.- 19.07.2014 г.
Безспорно е установено, че И. А. и праводателя на жалбоподателя са
сключили застрахователен договор „Злополука“ с покрит застрахователен
риск- смърт в следствие на ПТП и застрахователна сума- 20 000 лв.
Установено е, че на 19.07.2014 г. е настъпило и застрахователното събитие-
3
смъртта на И. А. в резултат от ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от КЗ /отм./, при настъпване на
застрахователното събитие или на определените в договора условия
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор. Разпоредбата на ал. 3 предвижда
задължението на застрахователя да извърши плащането в срок от 15 дни от
датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането.
Посочената правна норма свързва забавата на застрахователя с подаване
на надлежно уведомление, заедно с приложени документи, които да
установяват настъпването на застрахователното събитие и липсавата на
плащане от негова страна в установения в закона 15-дневен срок.
В настоящият случай тези предпоставки не са налице.
Необходимите доказателства за установяване на застрахователното
събитие- смърт в резултат на ПТП, са посочени в чл.33.13 от ОУ на договора
за застраховка „Злополука“- документ за приключило следствие или съдебен
акт, както и съдебно- медицински документ, удостоверяващ наличието или
отсъствието на алкохол, наркотично вещество или друг негов аналог в кръвта.
Безспорно е, че до момента на завеждане на иска изискуемите документи,
които да установяват настъпването на застрахователното събитие и съответно
размера на плащането, не са представени от ищцовата страна. Налице е
изрично признание на този факт в исковата молба. С оглед на това
обстоятелство към момента на завеждане на иска за застрахователя не е
започнал да тече регламентирания в чл.238, ал.3 от КЗ /отм./ срок и същият не
е изпаднал в забава. Поради това не дължи обезщетение за забава за периода
от датата на настъпване на застрахователното събитие-19.07.2014 г. до
завеждане на иска- 17.07.2019 г. Законна лихва върху застрахователното
обезщетение се дължи от завеждане на иска- 17.07.2019 г.
Неправилно първоинстанционният съд е приел тезата на ищцовата
страна, че законната лихва се дължи от деликта. В настоящият случай се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение въз основа на валидно
сключен договор за застраховка „Злополука“ с конкретно уговорена
застрахователна сума. Правото на получаване на застрахователната сума
4
възниква при настъпил покрит застрахователен риск- смъртта на
наследодателя на ищеца, а не от деликт, поради което не може да намери
приложени нормата на чл.84 от ЗЗД.
Решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени като
вместо него се постанови ново, с което претенцията за заплащане на законна
лихва за периода 19.07.2017 г. до 17.07.2019 г. се отхвърли.
ІІ.По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена от процесуално легитиМ.но лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано по иска за заплащане на застрахователна
сума по застраховка „Злополука“ поради настъпил покрит застрахователен
риск. Искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.78 от ГПК
жалбоподателят дължи заплащането на направените разноски за
първоинстанционното производство.
По делото ищцовата страна е представлявана от адв. С. П. от АК-Русе
безплатно, поради което правилно първоинстанционният съд й е определил
възнаграждение и е осъдил жалбоподателят на основание чл.38 от ЗА да
заплати на адвоката възнаграждение за оказаната правна защита. При
определяне на възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил
предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност и обема на
оказаната правна защита и е определил възнаграждение в размер на 2200 лв.
Неправилно в молбата си по чл.248 от ГПК жалбоподателят се е позовал
на направеното от него възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. В
случая тази правна норма не може да намери приложение, тъй като не е
налице договорено и платено адв. възнаграждение, а е налице хипотеза на
оказана безплатна правна защита. В този случай съдът е длъжен да определи
адв. възнаграждение и да го присъди по правилата на чл.38 от ЗА.
Фактът, че при определяне на размера на възнаграждението съдът е
съобразил и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения не може да обоснове извод за неправилност на
5
определението. Решението на СЕС от 25.02.2024 г. по дело С-438/22 сочи, че
съдът не е обвързан от Наредба №1/2004 г. при определяне на адв.
възнаграждения, но е налице забрана при определяне размера на
възнаграждението установените с нея размери да бъдат съобразени от съда.
Предвид изложеното съдът наМ. обжалваното определение, с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК за правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на ответника по жалбата. В полза на жалбоподателят следва да се
присъдят направените от него разноски в размер на 500 лв., от които платена
държавна такса в размер на 400 лв. по въззивната жалба и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002/04.04.2024 г., постановено по гр.д.№
4433/2019 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която „Дженерали
Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София е осъдено да
заплати на К. И. А., ЕГН ********** чрез неговата м. и з.п. М. В. К., ЕГН
********** законната лихва върху сумата от 20 000 лв. по полица №
01171831400159/ 28.05.2014 г. за периода от 19.07.2014 г. до завеждане на
иска-17.07.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. И. А., ЕГН ********** , действащ лично
и със съгласието на своята м. и з.п. М. В. К., ЕГН ********** против
„Дженерали застраховане“ АД- гр.София иск за заплащане на мораторна
лихва за периода 19.07.2014 г. до 17.07.2019 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260037/21.06.2024 г., постановено по
6
гр.д.№ 4433/2019 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7