РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
Секретар:Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина В. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20205300501903 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№23904/27.08.2020г. депозирана от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Г. Н. против Решение №1197 от 10.04.2020г. постановено по гр.д.
№6100/2019г. по описа на ПРС, първи гр.с, с което се отхвърлят предявените от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ЕИК ********* против М. И. М. с ЕГН-**********
искове за признаване за установено, че М. И. М. дължи присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д.№15708/2018г. на
ПРС, суми, както следва: 509.84лв, представляваща стойността на доставени от ВиК услуги
за обект в гр.П., ЖК ***, през периода 13.12.2017г. до 10.05.2018г., както и сумата от
17.65лв – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от
28.02.2018г. до 31.08.2018г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
03.10.2018г. датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане..
Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно
тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови
друг, с който да уважи предявения иск като основателен. Претендират се разноски пред
двете инстанции.
1
Въззиваемата страна М. И. М. с ЕГН-**********, чрез назначения и особен
представител адв. И. Ч. оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно
изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира се присъждане на възнаграждение за особения представител.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД ЕИК ********* против М. И. М. с ЕГН-********** за признаване за
установено, че последната дължи присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д.№15708/2018г. на ПРС суми, както
следва: 509.84лв, представляваща стойността на доставени от ВиК услуги за обект в гр.П.,
ЖК ***, през периода 13.12.2017г. до 10.05.2018г., както и сумата от 17.65лв –
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от
28.02.2018г. до 31.08.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2018г.
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди, че е оператор и съгласно чл.198о от Закона за водите, предоставя В
и К услуги на потребители срещу заплащане по реда на Закона за регулиране
водоснабдителните и канализационните услуги. Ответницата от своя страна е потребител
на услугите, предоставяни от ищеца, в качеството си на наемател на жилище общинска
собственост, фигуриращ в базата на оператора като потребител под №**********. Поради
неизпълнение на задължението си в срок, ответницата дължи търсената главница, както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на
задълженията от страна на ответницата, ищецът се е снабдил със Заповед №8704 от
05.10.2018г за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №15708 по описа на ПРС за 2018г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.7 ГПК, поради което е налице правен
интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. И. Ч. оспорва предявените
искове. Възразява, че от една страна ответницата не е потребител на услугите на ищцовото
дружество, а от друга, че не става ясно по какъв начин е извършено отчитането на
водата.
Първоинстанционният съд е приел, че от ищцовата страна не е проведено пълно и
главно доказване на фактите, обосноваващи твърдяното облигационно правоотношение
2
между страните, че не е доказано, че ответницата има качеството на потребител на ВиК
услуги за претендирания период по отношение на сочения обект, поради което е отхвърлил
предявените искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След
преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
За пълнота с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да бъде отбелязано
следното:
Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството на потребител и
съответно като такава дължи ли претендираните искови суми, а именно: 509.84лв,
представляваща стойността на доставени от ВиК услуги за обект в гр.П., ЖК ***, през
периода 13.12.2017г. до 10.05.2018г.
Ищцовото дружество твърди, че М. М. има качеството на потребител, съгласно
действащите до 2014г. Общи Условия, където се допуска наемател да бъде потребител на
дружеството .Сочи, че видно от представената преписка и в частност договорите за наем
между ответницата и ОП“Жилфонд“, между наемодателя и наемателя в лицето на
настоящата ответница, е изрично договорено, че задълженията към ВиК са за сметка на
наемателя, на самостоятелно открита партида. В тази връзка се твърди, че съгласно ОУ
действали до 2014г., е налице възможност партидата да бъде заведена на името на наемателя
на имота, като за ВиК оператора съществува възможност да избере на кого да заведе
партидата.
Настоящият съдебен състав намира наведените възражения за неоснователни по
следните съображения:
Няма спор по делото, че ответницата не е нито собственик, нито носител на
ограничено право на ползване по отношение на процесния имот, водоснабден от ищцовото
дружество. Установява се по безспорен начин, че имотът е общинска собственост и се
стопанисва от ОП “Жилфонд“, като ответницата ползва същият в качеството си на
наемател.
3
Съгласно чл.2 ал.1 от действащите ОУ, които са влезли в сила, наемателите на имоти
не са предвидени като потребители. В разпоредбата на чл.2 ал.3 от ОУ, се предвижда, че
наемател на имот може да бъде потребител само при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота, лично декларира съгласие пред ВиК
оператора или бъде предоставена декларация с нотариална заверка на подписа му, наемателя
да бъде потребител на ВиК услуги за определен период от време. Подобна декларация обаче
липсва по делото, което обосновава извода, че към момента на възникване на
претендираните вземания, М. М. не е притежавала качеството на потребител.
От друга страна, дори да се приеме, че меродавни за придобиването и запазването на
качеството на потребител от страна на ответницата не са действащите ОУ, а тези
действали до 2014г., в каквато насока са твърденията на жалбоподателя, то следва да бъде
отбелязано, че разпоредбата на чл.60 ал.1 от ОУ действали до 2014г. е предвидено, че
потребител може да бъде и физическо лице, което ползв ВиК услуги в жилище, на което е
наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред ВиК оператора, че ВиК
услугите ще се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна
отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми. В тези случаи, ВИК операторът
води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща
дължимите суми за ВиК услуги, начислени след сключване на договор за наем.
Действително в Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационнните системи, изрично
е предвидено, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите на ВиК от
името на наемодателя, но в случай че наемателят не спазва общите условия и договора,
отговорен за тях е наемодателя. В конкретният случай, дори да се приеме, че възражението
на жалбоподателят, че меродавни за придобиването и запазването на качеството на
потребител от страна на ответницата не са действащите ОУ, а тези действали до 2014г., то
при липсата на декларация от собственика на имота пред ВиК оператора, съдът приема, че
задължен остава собственика, независимо, че партидата се води на името на наемателя.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че ищцовото
дружество не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата има
качеството на потребител на доставени от ВиК услуги за водоснабден имот , находящ се в
гр.П., ЖК ***, през периода 13.12.2017г. до 10.05.2018г, поради което не е налице и
основание за търсене на процесните суми от последната.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на акцесорния иск
за обезщетение за забава за сумата от 17.65лв – обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на законната лихва, считано от 28.02.2018г. до 31.08.2018г., ведно със
законна лихва върху главницата считано от 03.10.2018г. датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното и изплащане, за които суми е издадена Заповед №8704 от
05.10.2018г за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №15708 по описа на ПРС за 2018г.
4
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е внесъл депозит за назначения на
въззиваемата страна особен представител, поради което следва жалбоподателят да заплати
на адв. Иван Чамбова възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата М.
И. М. в размер на 300.00лв
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1197 от 10.04.2020г. постановено по гр.д.
№6100/2019г. по описа на ПРС, първи гр.с.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление: гр..П., бул.***, представлявано от управителя С. Л. Н. да заплати на
адв.И. В. Ч. АК Пловдив, с личен №***, вписана в НРПП под №7035, със служебен адрес:
гр.П., бул.*** сумата в размер на 300.00лв/ триста лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5