М О Т И В И
по присъда № 260001/04.02.2020г.
по н.о.х.д.№ 1/2021г.
по описа на Д.ки окръжен съд
Първоинстанционното
производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Г.Г. за
това, че:
I. В периода от 03.04.2020 г. до 11.04.2020 г., в град Д., при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив:
1. В периода от
03.04.2020г. до 05.00часа на 06.04.2020г. , чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - входна врата на
къща, находяща се на ул." Р." №38 и повреждане на портичка към
стопански постройки, отнел чужди движими вещи – 2 броя пуйки по 30.00 лева
всяка, на обща стойност 60.00 лева, 1 брой пуяк на стойност 60.00 лева, 8 броя
кокошки по 7.00 лева всяка, на обща стойност 56.00 лева, 2 броя петли по 20.00
лева всеки, на обща стойност 40.00 лева , 1 брой акумулатор марка «Фуко» 45
ампер часа на стойност 60.00 лева, 1брой амортисьор марка “Ашика" на
стойност 6.00лева, 1 брой микровълнова фурна марка „Беко"
на стойност 60.00 лева, 1 брой касетофон марка „JVC" на стойност 60.00 лева , 1брой хамут и палдъм за кон на стойност
150.00 лева, 1 брой водна потопяема помпа на стойност 53.00 лева и пари в
размер на 25.00 лева, всичко на обща стойност 630.00 лева от владението на А.Й.С.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На
09.04.2020г. отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG ,
модел «J4» с ИМЕЙ №********* на стойност 190.00 лева ведно с поставената в него
СИМ карта към мобилния оператор «Теленор» на стойност 7.00 брой прозрачен силиконов гръб на стойност 5.00
лева, 1 брой стъклен протектор на стойност 5.00 лева, всичко на обща стойност
212.00 лева, от владението на В.К.Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
3. На
11.04.2020г. отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка
„,HUAWEI" модел „Y5 2019" с ИМЕЙ № ********** на стойност 200.00 лева
ведно с поставената в него СИМ карта към мобилния оператор „Виваком" на
стойност 9.90 лева и черен силиконов протектор на стойност 10.00лева, всичко на
обща стойност 219.90 лева от владението на Д.К.В. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на всички отнети вещи възлиза на 1061.90 лева – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 от НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и от НК вр. чл.194, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. «а» и б. «б» от НК.
II. Ha 11.04.2020г. в
град Д. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „ХIАOMI" модел „REDMI" с ИМЕЙ № ********** на стойност
150.00 лева ведно с поставена в него СИМ карта към мобилния оператор „Виваком“
на стойност 6.00 лева , допълнителна карта памет от 8
ГБ на стойност 7.00 лева и пари в размер на 83.00 лева, всичко на обща стойност
246.00 лева, от владението на С.Г.А. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в силно бутане, вследствие
на което пострадалият е паднал на земята – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК вр. чл.198, ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание
повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДОП,
като се пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
горевизираните престъпления. В тази връзка прокурорът иска на дееца да бъдат
наложени наказания „лишаване от свобода”,
съответно: за срок от 6 години за деянието по пункт 1-ви и 9 години за деянието
по пункт 2-ри, които след съответната редукция с една трета и определяне, на
основание чл.23, ал.1 от НК, за изтърпяване на най-тежкото между тях, а
именно на наказание лишаване от свобода за срок от 6
години, да бъде определен първоначален строг режим.
Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Защитникът в съдебно заседание се солидаризира с искането на
прокурора относно размера на наказанията, които следва да бъдат редуцирани с една
трета и след
постановяване за изтърпяване на едно общо наказание в размер на 6 години
лишаване от свобода, да бъде постановено то да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
При предоставената последна дума
подсъдимият прави изявление, че се присъединява изцяло към становището на
защитника си и съжалява за извършените от него престъпни посегателства.
След като обсъди събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. ***.
1. След като излязъл от затвора, в
средата на м.февруари 2020г., той срещнал свидетеля А.С., който притежавал къща
на горепосочената улица, намираща се в непосредствена близост до тях. Тъй като
нямал с какво да се препитава, подсъдимият помолил съседа си, срещу заплащане,
да му даде някаква работа. Веднъж последният му платил 15.00 лева за извършени
услуги в двора му, а впоследствие неколкократно му давал, от съжаление, по 3-4
лева, за да си купи нещо за ядене. Докато бил в имота на съседа си, подсъдимият
забелязал къде първият от тях държал ключовете си за къщата и гаража.
На 03.04.2020г.
свидетелят С. ***, нагледал животните, които отглеждал в
двора си и се прибрал. На 06.04.2020г. той отново
отишъл в къщата и установил, че бравата на входната портичка е затворена, но отключена. Прегледал бравата и видял, че
вратата е била напъната и отворена, след което е била
оставена затворена. След това се отправил към курника, където отглеждал животни
и установил, че портата е била извадена от пантите. Свидетелят констатирал липсата
на 3 броя пуяка, 8 броя кокошки и 2 броя петли. Впоследствие открил, че вратата
на гаража също била отключена и оттам липсвали 1 брой акумулатор „Фуко 45 А/ч“, 1 брой амортисьор „Ашика“, 1 брой микровълнова фурна
„Беко“, 1 брой касетофон „JVC“, 1 брой хамут и палдъм за конски впряг, 1 брой
водопотомяема помпа и пари в размер на 25 лева.
След установяване на
откраднатото имущество, свидетелят С. ***. На 08.04.2020г. той срещнал подсъдимия
Г.Г.. Последният си признал за извършената кражба и заявил на С., че щял да му върне всичко, ако той си оттегли жалбата в полицията. Пострадалият
го попитал защо е откраднал и животните, тъй като държал най-много на тях. На
въпроса получил отговор, че ги бил продал на някакъв «сакат»
човек. В хода на разследването било установено, че след
отнеманетото на имуществото, подсъдимият Г. продал на свидетеля И.В. 1 брой
акумулатор „ Фуко 45 А/ч“, 1 брой амортисьор
и 1 брой микровълнова фурна „Беко“ за сумата от 20.00/двадесет/ лева, а
на свидетеля Н.Д. - касетофон марка „JVC“, сив на цвят за сумата от 5.00 / пет/
лева.
2. Свидетелят В.К.Д. също
познавал подсъдимия Г.Г. от много години, тъй като
били съседи. На 08.04.2020г. първият от тях отишъл при втория и му казал, че
имало работа за двамата - една баба давала 100.00 /сто/ лева за припокриване на банята й. На следващия ден, около 08:00 часа сутринта Г.
пристигнал в дома на свидетеля Д., уж за да тръгнат заедно към дома на
възложителката. Докато домакинът правел кафе, подсъдимият го помолил да му даде телефона си, за да се обади на майка си, която
била в болница. Свидетелят Д. му го предоставил, но след като впоследствие излязъл
навън, забелязал, че той си е тръгнал заедно с
мобилния му апарат. След това от съсед разбрал, че деецът бил побягнал към
блоковете срещу ЖП гарата. Електронното устройство било марка „Samsung J4 “ с IMEI 355866100622781, закупено от „Теленор“.
3. На 11.04.2020г., рано
сутринта, подсъдимият Г.Г. отишъл в сервиза
на Д.К.В.,***. След като видял окаяния вид на пристигналия, свидетелят му
приготвил топла храна и му дал да яде. Впоследствие подсъдимият поискал и кафе.
За целта свидетелят В. излязъл от сервиза и отишъл до къщата си. След няколко
минути се върнал в сервизното помещение и установил, че подсъдимият си е
тръгнал, като забелязал също и липсата на мобилния си телефон, който бил оставил
да се зарежда. Непосредствено след това свидетелят В. тръгнал с колата си да
търси Г., но не го открил.
Във връзка със случилото пострадалият
подал жалба в полицията и представил всички документи за електронното
устройство, което било марка «HUAWEI Y5 2019’’ с две СИМ карти, с кафяв гръб.
В хода на досъдебното
производство било установено, че след кражбата, подсъдимият в
района на стария «Битов комбинат» е продал мобилния
телефон на свидетеля Л.И.Х. за сумата от 40.00 /четиридесет/ лева. Последният,
след като го закупил, решил да сложи своя СИМ карта. Тогава забелязал, че има
друга поставена вътре и решил да я запази, защото нещо го усъмнило. На
следващия ден бил посетен от полицейски служители и той доброволно предал вещите,
като описал, че лицето, от което е закупил мобилния терефон, имало татуировка
под формата на сълзички в близост до дясното око.
4. На 11.04.2020г. свидетелят
С.Г.А. ***, който бил ученик в 6-ти клас, бил помолен от негов съселянин –
свидетеля К.Х. ***, за да помогне на сина му за
ремонта на апартамента му, находящ се в близост до хотел «България». За
услугата, той предварително дал на свидетеля С.А. сумата от 100.00 /сто/ лева,
за да може семейството му да си плати сметките за тока и водата. Около 16:00 часа, след като изхвърлял боклуци,
свидетелят А. започнал да товари дъски на камион. През това време, неведнъж, покрай
него преминал млад мъж на около 25 години, като единия път дори се спрял до
него и го попитал дали пуши. В последващ момент, докато свидетелят държал с
двете си ръце една дъска, подсъдимият Г.
го блъснал откъм гърба. В резултат на това той залитнал и паднал на земята,
подпирайки се на ръце. Тогава подсъдимият взел от задния му джоб телефона и
пари с номинална стойност 83.00 лева, съответно: в банкноти от 50.00 лева, 10.00
лева и 5.00 лева, както и монети, които били поставени между банкнотите,
прегънати на две. Когато отнел вещите, от банкнотите се изтъркулила една монета
от 2 лева, която А. си прибрал. За инцидента пострадалият
разказал на свидетеля Х. и на неговия син, като описал, че мъжът е имал
татуировка под формата на сълзички до дясното око. Отнетият мобилен
телефонен апарат бил марка XIAOMI REDMI, с жълт гръб и с 8 ГБ допълнителна карта памет.
В хода на досъдебното
производство било установено, че подсъдимият Г. е продал процесното електронно
устройство за сумата от 20.00 лева
на свидетеля И.В., когото срещнал на автобусната спирка до
училище „Х. Ботев“. На него му казал, че може да изхвърли СИМ картата и
допълнителната крата памет, защото не му трябвали. На
следващия ден свидетелят доброволно предал в Първо РУ – град Д. мобилния
телефон.
Съгласно заключението на ВЛ по изготвената съдебно-стокова експертиза стойността на отнетите
вещи възлиза, съответно на:
1/ вещите, собственост на пострадалия А.Й.С. – 630.00 лева;
2/ вещите, собственост на пострадалия В.К.Д. – 212.00 лева;
3/ вещите, собственост на пострадалия Д.К. Б. –
219.90 лева;
4/ вещите, собственост на
пострадалия С.Г.А. – 246.00 лева,
като общата стойност на отнетото имущество е 1
307.90 лева.
Описаната фактическа
обстановка, която не е спорна по делото, се установява от обясненията на подсъдимия
Г.Г.Г., показанията на свидетелите Д.К.в., А.Й.С., С.Г.А., Г.А.Р., В.К.Д., И.Л.В.,
Л.И.Х., Н.Н.Д. и К.В.Х., съдебно-стокова
експертиза, както и от другите приложени и приобщени
на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени
доказателства.
При гореизложената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна
подсъдимият Г.Г.Г.:
I. В периода от 03.04.2020 г. до 11.04.2020 г., в град Д., при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив:
1. В
периода от 03.04.2020г. до 05.00часа на 06.04.2020г., чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - входна врата на къща, находяща се
на ул." Р." №38 и повреждане на портичка към стопански постройки,
отнел чужди движими вещи – 2 броя пуйки по 30.00 лева всяка, на обща стойност
60.00 лева, 1 брой пуяк на стойност 60.00 лева, 8 броя кокошки по 7.00
лева всяка, на обща стойност 56.00 лева, 2 броя петли по 20.00 лева всеки, на
обща стойност 40.00 лева , 1 брой акумулатор марка «Фуко» 45 ампер часа на
стойност 60.00 лева, 1брой амортисьор марка “Ашика" на стойност 6.00лева,
1 брой микровълнова фурна марка „Беко" на
стойност 60.00 лева, 1 брой касетофон марка „JVC" на
стойност 60.00 лева , 1брой хамут и палдъм за кон на стойност 150.00 лева, 1
брой водна потопяема помпа на стойност 53.00 лева и пари в размер на 25.00
лева, всичко на обща стойност 630.00 лева от владението на А.Й.С. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На
09.04.2020г. отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG ,
модел «J4» с ИМЕЙ № ******* на стойност 190.00 лева ведно с поставената в него
СИМ карта към мобилния оператор «Теленор» на стойност 7.00 лева , 1 брой
прозрачен силиконов гръб на стойност 5.00 лева, 1 брой стъклен протектор на
стойност 5.00 лева, всичко на обща стойност 212.00 лева, от владението
на В.К.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
3. На
11.04.2020г. отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка
„,HUAWEI" модел „Y5 2019" с ИМЕЙ № ********* на стойност 200.00 лева
ведно с поставената в него СИМ карта към мобилния оператор „Виваком" на
стойност 9.90 лева и черен силиконов протектор на стойност 10.00лева, всичко на
обща стойност 219.90 лева от владението на Д.К.В. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети
вещи възлиза на 1061.90 лева.
II. Ha 11.04.2020г., в
град Д., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „ХIАOMI" модел „REDMI" с ИМЕЙ №********* на стойност 150.00
лева ведно с поставена в него СИМ карта към мобилния оператор „Виваком“ на
стойност 6.00 лева , допълнителна карта памет от 8 ГБ на стойност 7.00 лева и
пари в размер на 83.00 лева, всичко на обща стойност 246.00 лева, от владението
на С.Г.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, изразяваща се в силно бутане, вследствие на което пострадалият е паднал
на земята.
Деянията са извършени от
подсъдимия Г. при условията на опасен рецидив в двете хипотези на чл.29, ал.1
от НК – по б.”а” и по б.”б” от НК предвид предходни
негови осъждания като пълнолетен за умишлени престъпления, както следва:
- С присъда № 4/12.02.2013г.
по НОХД № 2078/2012г. по описа на Районен съд -
Д., влязла в сила на 28.02.2013г., за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 години,
редуцирано с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК на 2 години. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от 5 години, като
е била наложена през изпитателния срок пробационна мярка «задължителна
регистрация по настоящ адрес» с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;
- С присъда №
31/26.04.2017г. по НОХД № 358/2017г. по описа на
Районен съд - Д., влязла в сила на 12.05.2017г. за извършени две престъпления,
съответно: 1/през периода 08.07.2016г. – 29.08.2016г. по чл.195, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и 2/на 23.08.2016г. по чл.198, ал.1 от НК, му
било наложено на основание чл.23, ал.1 от НК за
изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при
първоначален строг режим, като е било приспаднато времето, през което е бил с
мярка за неотклонение «задържане под стража», считано от 01.09.2016г. до
влизане на присъдата в сила.
Със същия съдебен акт е
било постановено, на основание чл.68, ал.1 от НК, да
изтърпи първо и отделно наказанието, наложено по НОХД № 2078/2012г. по описа на
Районен съд – Д., а именно лишаване от
свобода за срок от 2 години, при първоначален строг режим.
Последното осъждане на
дееца ( по НОХД № 99/2020г. на Окръжен съд – Д. с влязъл в сила
краен съдебен акт на 30.04.2020г.) е за престъпно посегателство по чл.199, ал.1, т.4 от НК, извършено на 12.04.2020г., непосредствено след процесните периоди в
настоящото производство, поради което не се взима предвид при квалифициране на
деянията.
От субективна страна
подсъдимият Г. е действал при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им, като от обективна и субективна страна е
осъществил престъпните състави, съответно: по пункт I-ви - на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по
пункт II-ри - на чл.199, ал.1, т.4 от НК във
вр. с чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Причината за извършване на престъпленията следва да се търси в желанието
за облагодетелстване по лек, престъпен начин и ниската социална и правна
култура, довели до незачитането на установения в държавата правов ред във връзка с регулиране на обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите.
За да определи
наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвидените в НК наказания, но и степента на обществена
опасност на конкретно извършените от
него деяния и данните за личността
му, и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
Г.Г.Г. е роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН **********.
Наличието на минало осъждане,
извън тези, които се взети при квалифициране на процесните деяния и лошите
характеристични данни на подсъдимия обуславят налагането на наказания над
средния размер за предвидените престъпления, но в настоящия случай липсата на
други висящи наказателни производства срещу него, както и проявената последваща критичност към
извършеното и изразено съжаление за стореното, дават основание на съдебния
състав да определи при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК
наказания над законоустановения минимален размер към средния размер, предвиден
в закона, а именно:
- По отношение на престъплението
по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1
от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК -
лишаване от свобода за срок от 6 години;
- По отношение на престъплението
по чл.199, ал.1, т.4 от НК във вр. с чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” и „б” от НК – лишаване от свобода за срок от 9 години;
Алтернативно предвиденото
наказание „конфискация до една втора от имуществото на виновния“ в конкретния
казус е неприложимо, доколкото по делото не са събрани данни за притежаването
на движими и недвижими вещи от страна на подсъдимия.
Във връзка с изложеното, съдът
счита, че следва да отбележи, че в конкретния случай самопризнанията на
подсъдимия не се вземат предвид при индивидуализацията на наказанията, тъй като
именно те в диференцираната процедура по реда на глава 27 – ма на НПК, в
частност при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК обуславят и по-облекчената
наказателна отговорност при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Наложените наказания лишаване от
свобода съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е задължително да бъдат
редуцирани с една трета, поради което подсъдимият Г. следва да изтърпи за
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК - лишаване от свобода за срок от 4 години, а за престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 от НК във вр. с чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б”
от НК – 6 години лишаване от свобода.
С оглед обстоятелството, че
процесните деяния са извършени в реална съвкупност помежду си (преди да има
влязъл в сила краен съдебен акт, за което и да е от тях), съгласно чл.23, ал.1
от НК, подсъдимият следва да изтърпи най-тежкото между наложените с настоящия
съдебен акт, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. В конкретния случай
съдебният състав счита, че не следва на основание чл.24 от НК да бъде
увеличаван размерът на най-тежкото наказание предвид обстоятелството, че
последното осъждане на подсъдимия е за деяние, извършено ден, след последния
ден на процесните периоди в настоящото производство. Съдът намира така
наложената санкция за достатъчна, за да се реализират целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК. Подсъдимият за некратък период от време ще бъде
изолиран от обществото и би следвало това обстоятелство да има спрямо него не
само възпиращо, но и превъзпитателно въздействие, а спрямо останалите членове
на обществото - предупредителен и възпитателен
ефект.
По отношение на
веществените доказателства:
На основание чл.111, ал.1 от НПК вещественото доказателство - 1 брой електронен носител – CD-R-HP, съдържащ справки, изготвени от „Теленор България“ ЕАД,
приети с приемно-предавателен протокол от 05.01.2021г., след влизане на
присъдата в сила, следва да бъде унищожен.
По отношение на
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Г.Г.Г. следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 170.95
лева по сметка на ОД на МВР – Д..
Председател: