Решение по дело №45450/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110145450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4176
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110145450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 248871/31.07.2024 г. на „З.Б.“ ООД, ЕИК
*********, срещу Е. В. П., ЕГН **********, с която е предявен за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата в размер на 750,00 лева, представляваща главница за задължение по
фактура № 08 от 09.05.2022 г. за обучение на В К В, ЕГН **********, в Детски център "З.Б."
ООД през месец април 2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 10.05.2022 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24461/2022 г. на СРС, 29
състав.
В исковата молба, уточнена с последващи писмени молби от 05.12.2024 г. и
13.12.2024 г., се твърди, че на 05.10.2021 г. е сключен Договор за грижа и възпитание на деца
от 1 до 4 години с Е. В. П., в качеството й на майка на детето В К В, ЕГН **********,
посещаващо Детски център "З.Б." ООД. Твърди се, че на 09.05.2022 г. е издадена фактура №
08 от 09.05.2022 г. за сумата в размер на 750,00 лева, представляваща такса за м. април 2022
г., по която ответницата не е извършила плащане. Размерът на дължимата такса е определен
в чл. 8 от Правилника за вътрешния ред на детския център, с който ответницата е била
надлежно запозната и който изрично е приела, полагайки подпис в заявлението за прием на
детето. В същият текст на правилника е упоменато, че плащането на месечната такса следва
да се извърши между 1-во и 5-то число на текущия месец. Моли се за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде установено съществуването на вземането по процесната
фактура.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Е. В. П.. В постъпилото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение същата
оспорва дължимостта на претендираната сума, като твърди, че детето не е посещавало
1
целия м. април 2022 г. Детски център "З Б" ООД, поради което изразява готовност да
заплати сума, припадаща се на дните, в които детето фактически е посещавало детския
център.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено и прието като писмено доказателство Заявление за прием в
З „....” от 05.10.2019 г., подадено от Е. В. П., в качеството й на майка на детето В К В, ЕГН
**********, с искане последното да посещава посочения детски център. В заявлението се
съдържа декларация на заявителя, че ще спазва Правилника за вътрешен ред на З „....”.
Заявлението е саморъчно подписано от заявителя, чийто подпис не се оспорва в настоящия
процес. Към него е приложена декларация за съгласие за събиране и съхранение на лични
данни, също носеща саморъчно положен подпис, чието авторство не е оспорено в процеса.
По делото е представено и прието Информирано съгласие от 05.10.2021 г. на Е. В.
П., в качеството й на родител на В К В, на гърба на което се съдържа отбелязване, че детето
е прието в детския център на 05.10.2021 г. Информираното съгласие е саморъчно подписано
от Е. В. П., чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.
От приетия по делото Правилника за вътрешния ред на З „....” се установява, че в
чл. 7 от него е предвидено, че родителите на децата, които посещават детското заведение,
заплащат такси, определени от управителя и съобразно заявената от тях форма на
посещение, като цената подлежи веднъж годишно на актуализация. Съгласно чл. 8 от
правилника плащането на месечните такси се извършва от 1-во до 5-то число на
текущия месец по банков път. Таксата е 750 лева на месец. Съгласно чл. 9 родителите са
задължени да заплатят дължимата такса на определените дати в чл. 8, дори ако в дните
на плащане детето отсъства от градината по домашни, здравословни или други
причини.
По делото е представена и приета Фактура № 08 от 09.05.2022 г., с издател „З.Б.“
ООД, ЕИК *********, и получател Е. В. П., ЕГН **********, с посочено основание за
издаване „Едномесечна грижа В К В“ и сума от 750,00 лева с вкл. ДДС.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от ответницата Е. В.
П., в което се посочва, че детето В К В не е посещавало целия м. април 2022 г. Детски
център "З.Б." ООД, поради което се изразява готовност за заплащане на сума, припадаща се
на дните, в които детето фактически е посещавало детския център. Съдът цени тези
изявления по реда на чл. 175 ГПК като признания на неизгодни за ответната страна факти,
че между страните по делото е налице сключен договор за грижа и възпитание на детето В К
В, което фактически е посещавало детския център З „....” през част от дните на месец април
2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата в размер на 750,00 лева, представляваща главница за задължение по фактура
№ 08 от 09.05.2022 г. за обучение на В К В, ЕГН **********, в Детски център "З.Б." ООД
през месец април 2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 10.05.2022 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24461/2022 г. на СРС, 29
състав.
2
Договорът за грижа и възпитание няма изрична уредба и за него следва да намерят
правилата за договора за изработка /чл. 258-269 ЗЗД/. Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на
възложителя срещу възнаграждение.
Основателността на конкретно предявения иск е обусловена от кумулативното
позитивно установява от ищцовата страна на следните материални предпоставки: 1./
наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по договор за грижа и
възпитание на деца от 1 до 4 години вземане срещу ответника за заплащане на
претендираната парична сума /месечна вноска за м. април 2022 г. по договор за грижа и
възпитание на детето В К В, ЕГН **********/; 2./ размер на вземането; 3./ падеж на
вземането, респ. забавата на ответника да изпълни задължението си в уговорения срок.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже
при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението по фактура № 08 от
09.05.2022 г., както и възражението си за недължимост в пълен размер на начислената
вноска за м. април 2022 г.
При съвкупен анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал –
саморъчно подписани от ответницата и неоспорени от нея заявление за прием в З „....” от
05.10.2019 г., съдържащо декларация за познаване и спазване на Правилника за вътрешния
ред на З „....”, посочения правилник и информирано съгласие на Е. В. П. от 05.10.2021 г.,
както и с оглед на признанията на ответницата в депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение за фактическо посещение на детския център от страна на детето В К В през
месец април 2022 г., съдът приема за установено по делото, че в рамките на процесния
период страните по делото са били обвързани от договор за грижа и възпитание на детето В
К В, ЕГН **********. По силата на този договор ищцовото дружество е поело задължения
за ежедневно отглеждане, възпитаване и обучаване на детето при дневен режим, очертан в
чл. 51 от Правилника за вътрешния ред, срещу насрещно задължение на родителя на
приетото дете да заплаща месечна такса в размер на 750,00 лева в срок от 1-во до 5-то число
на текущия месец.
С оглед на процесуалното поведение на ответната страна и признанията на същата,
обективирани във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК, съдът приема, че последната не
оспорва готовността на ищцовата страна да изпълни поетите по процесния договор
задължения, но по собствена преценка и субективни причини не е осигурила явяването на
детето си в детския център „....” във всеки един от работните му дни. При тези изявления на
страната, настоящият съдебен състав приема, че по същество между страните липсва спор
относно изправността на ищеца по сключения договор за грижа и възпитание на детето В К
В, ЕГН **********. С оглед на изложеното, съдът намира за изпълнена възложената на
ищеца доказателствена тежест по делото.
От ответната страна не се твърди и не се установява изпълнение на задължението й за
заплащане на начислената й за месец април 2022 г. месечна такса по процесния договор за
грижа и възпитание на детето В К В, ЕГН **********.
По възражението на ответницата за дължимост на част от начислената й месечна
такса за месец април 2022 г., съдът намира същото за неоснователно. С доклада по делото
съдът изрично е указал на ответницата, че в нейна тежест е да докаже възражението си за
недължимост в пълен размер на начислената вноска за месец април 2022 г. Въпреки
разпределената й доказателствена тежест, последната не представя доказателства и не прави
доказателствени искания. Същевременно от приложения по делото доказателствен материал
- заявление за прием в З „....” от 05.10.2019 г. и Правилник за вътрешния ред на З „....”, не се
установява уговорка между страните за заплащане на такса съобразно броя на посещенията
на детето. Напротив, при тълкуване на относимите текстове, се установява, че таксата се
начислява месечно, независимо от броя посещения на съответното дете, като в чл. 9 от
3
правилника е регламентирано, че родителите са задължени да заплатят дължимата такса на
определените дати в чл. 8, дори ако в дните на плащане детето отсъства от градината по
домашни, здравословни или други причини. С оглед на изложеното съдът намира за
недоказано от ответната страна наличието на основание за частично плащане на месечната
вноска за месец април 2022 г. Наред с изложеното, ответницата по делото сама сочи, че
детето й фактически не е посещавало целия месец април 2022 г., без да изтъква наличие на
обективна причина за това. При това положение съдът не би могъл да приеме, че причина за
непосещението на детския център е поведение на ищцовото дружество, поради което и не
може да възложи в негова тежест последиците по субективното поведение на ответницата,
която по собствена преценка не е осигурила явяването на детето си във всеки от работните
дни на месец април 2022 г., като отрече правото му да получи уговорената месечна такса за
обучение на детето в пълен размер. При липса на изрична уговорка, обвързваща размера на
дължимата такса с броя на фактическите посещения на детето, съдът намира за ясна волята
на страните таксата да се заплаща в пълен размер, независимо дали детето ще се яви или не в
детския център.
При горните мотиви съдът намира предявеният иск за основателен и като такъв
същият следва да се уважи.
По разноските:
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 225,00 лева /25,00 лева за
държавна такса и 200,00 лева за адвокатско възнаграждение/ за заповедното производство, и
525,00 лева /25,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение/ за
исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., дължи на
„З.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., ет. партер,
сумата в размер на 750,00 лева, представляваща главница за задължение по фактура № 08 от
09.05.2022 г. за обучение на В К В, ЕГН **********, в Детски център "З.Б." ООД през месец
април 2022 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 10.05.2022 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24461/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., да заплати на З.Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., ет. партер, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 225,00 лева – сторени разноски в производството по ч. гр. д. №
24461/2022 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 525,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 45450/2024 г. на СРС, 29 състав
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4