Решение по дело №6401/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 21.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 6401 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответницата И.Л.Д., чрез надлежно упълномощената адв. А.Д.Д. от САК, срещу съдебно решение № 32683 от 05.02.2020г., постановено по гр. дело № 22643/2019г. по описа на СРС, 117 с-в, с което е прекратен гражданския брак между страните и съдът е осъдил ищецът да заплаща издръжка за детето М.Н.Д. в размер от 200 лева. С въззивната жалба се обжалва решението само в частта за определената издръжка от 200 лева. Въззивницата иска размерът на издръжката за детето да бъде не по-малко от 350 лева и да е от датата на поискването й. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. Претендира разноски пред въззивната инстанция и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ищец Н.П.Д., чрез надлежно упълномощен представител – адв. В.И.А. от САК, е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на въззивницата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 32683 от 05.02.2020г., постановено по гр. д. № 22643/2019г. по описа на СРС, 117 състав, съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, като е прекратил сключеният на 25.09.2004г. между страните граждански брак без да се произнася за вината; възложил е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете М.Н.Д. на майката; осъдил е бащата Н.П.Д. да заплаща на М.Н.Д., със съгласието на майка му месечна издръжка от 200 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава. Предоставил е ползването на семейното жилище на И.Л.Д. и детето за срок до 15.04.2023г. Осъдил е страните да заплатят държавните такси по сметка на СРС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Настоящият съдебен състав приема, че изложените във въззивната жалба доводи за пороци на съдебното решение в обжалваната част, касаят неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е допустимо. В отговора на исковата молба ответницата И.Л.Д. е поискала съдът да определени подходящ размер на издръжката за детето М.Н.Д., но не е посочила начален момент от който претендира издръжката. С доклада по делото първостепенният съд също не е посочил начален момент на претендираната от ответницата месечна издръжка за детето на страните (лист 20 и лист 30 от делото на СРС), поради което и след като ответницата не е претендирала месечна издръжка за детето от по-ранен момент (най-късно от датата на исковата молба), тя не е предявила иск за месечна издръжка на детето от конкретна начална дата. Предмет на съдебното установяване са съществуващи или съществували спорни права, а не бъдещи такива. В този случай и на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК съдът дължи да присъди служебно месечната издръжка на непълнолетното дете М.Н.Д., в размер съгласно закона, както и е бил длъжен да съобрази задължителните указания относно началния момент на издръжката, дадени в т. 17, изр. 1 от ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС. В цитираното ПП на ВС е прието, че началният момент на служебно присъдената издръжка за деца е влизането в сила на решението относно развода и родителските права. В случая, присъждайки месечната издръжка за детето, считано от влизане на решението в сила, районният съд не е нарушил закона, но е следвало да прецизира акта си, като посочи, че това е в частта относно развода и родителските права.

Поради изложеното въззивният състав приема, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за началната дата на месечната издръжка на детето, като същата бъде присъдена, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права. Присъдената месечна издръжка за детето се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК), в каквато насока са и указанията по т. 17, изр. последно от ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част относно размера на присъдената издръжка са основателни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка за детето съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.

Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред въззивната съдебна инстанция е прието ново писмено доказателство за брутния доход на майката, който за периода от м. 06.2020г. до м.02.2021г. е в общ размер от 7 700.95 лева, а нетния ѝ доход за този период е в общ размер от 5 975.79 лева.

За доходите на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство, пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. От събраните в първата инстанция доказателства се установява (лист 49 от делото на СРС), че за периода от м.12.2018г. до м.11.2019г. Н.П.Д. има брутен доход в общ размер от 24 849.94 лева, а нетният му доход за този период е в общ размер от 19 266.39 лева. Доказателствата за доходите на страните не са оспорени от другата страна и съдът не намира основание да не ги кредитира.

Страните не спорят, че непълнолетното дете М.Н.Д. е ученик в средно училище, редовна форма на обучение, както и че е със специални образователни потребности. Последното се дължи на поставената му диагноза „умствена изостаналост“, за което пред първата инстанция е прието писмено доказателство – епикриза от МБАЛ „Александровска“ ЕАД, КДЮП (лист 28-29 от делото на СРС).

От неоспорените писмени доказателства за доходите на родителите, въззивният съд приема, че и двамата са здрави и в трудоспособна възраст. Не се доказа основателна причина за невъзможност родителите да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за гр. София (за бащата - включително и ако е необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места в страната или чужбина). Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на непълнолетното си дете е безусловно, а и не се установи бащата да има алиментни задължения към други деца.

Детето М.Н.Д. е родено на *** г., т.е. то е навършило 16 години (към датата на съдебното решение на въззивния съд), поради което се нуждае от средства за съществуване, лечение и специфични образователни потребности, образование, спорт и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с месечната издръжка, която е определена от първата съдебна инстанция. Следва да се отбележи, че определеният от първостепенния съд размер на издръжката, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е незначително по-голям от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 650 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.50 лева).

Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето М. са необходими месечно общо около 650 лв. - съобразявайки изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 350 лв. месечно.

С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваната част, като въззиваемият се осъди да заплаща на непълнолетното дете М.Н.Д., със съгласието на неговата майка месечната издръжка от още 150 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 350 лева, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната издръжка.

По разноските пред въззивната инстанция:

Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 108 лева по сметка на СГС. По изложените съображения съдът осъжда Н.П.Д. да заплати на СГС сумата от 108 лева – държавна такса по делото пред въззивната инстанция.

На въззивницата се дължат разноските за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, но пред въззивния състав не са представени доказателства такива реално да са направени, поради което съдът оставя без уважение това искане.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 32683 от 05.02.2020г., постановено по гр. дело № 22643/2019 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в частта, с която Н.П.Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща на сина си М.Н.Д., със съгласието на майка му месечна издръжка от 200 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете М.Н.Д., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка И.Л.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права, постановено по гр. дело № 22643/2019 г. на Софийския районен съд, 117 състав, до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.

Съдебно решение № 32683 от 05.02.2020г., постановено по гр. дело № 22643/2019 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в останалите части е влязло в сила, като необжалвано.

ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 108 (сто и осем) лева - държавна такса по въззивно гр. дело № 6401/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Л.Д. за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 6401/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.