Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2111 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ с цена на иска 398,35 лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1 ТЗ с цена на иска 143,58
лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 3,18 лева,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 675,51 лева и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 14,67 лв. и чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 540,00 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***, със законен представител И.Г.срещу А.Л.В., с ЕГН**********,***,
в която се твърди, че на 11.09.2018 г.
между „***" *** (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД),
ЕИК ***в качеството на Лизингодател и А.Л.В. в качеството на Лизингополучател е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №***. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил
собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „***"
модел „***", идентификационен номер на рама ***, peг. № ***и е предоставил
ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен
протокол от 11.09.2018 г. Твърди, че договорът за лизинг се явява част от операцията
„обратен лизинг", т.к. собствеността върху посоченото МПС е придобита от А.Л.В.,
както е посочено на 1-ва страница от Договора за лизинг. Първоначалните разходи
и договорената първоначална вноска по Договора за лизинг са прихванати съгласно
Споразумение за прихващане от същата дата срещу продажната цена по Договора за
продажба. Твърди, че сумата в размер на 2 240,00 лева, получена от
Лизингополучателя - Продавач под формата на продажна цена, се явява
финансиране, получено от Лизингополучателя, главница, чието връщане ведно с
възнаградителна лихва за ползването на финансовия ресурс, е договорено съгласно
подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -
неразделна част от Договора условия. Твърди, че в частност, Лизингополучателяте
поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по
предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 12 месеца,
изтичащ на 05/09/2019 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част
от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на
36,12 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 225,17лева. Твърди, че
лизингополучателят не е извършвал нито едно плащане по договорения Погасителен
план. Твърди, че към 06.11.2018 г. е просрочена вноска №1 и вноска №2, поради
което Лизингодателят е изпратил Уведомление за прекратяване, връчено на
16.11.2018г., съдържащо изявление, че договорът ще се счита развален поради
неизпълнение. Описани са последиците от развалянето, в частност задължението на
Лизингополучателя да върне Лизинговия актив във владение на Лизингодателя и
задължението за заплащане на неустойка в размер на 3 месечни вноски като
компенсация на вредите от договорното неизпълнение. Твърди, че поради
допуснатото неизпълнение, договорът е развален. Твърди, че лизингополучателят е
продължил да ползва лизинговия актив до 16.11.2018 г., на която дата
лизинговият актив е върнат във владение на собственика - Лизингодател и е
съставен приемо - предавателен протокол. Твърди, че на основание чл. 14.4 във
вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия
актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „***" ***. Съгласно
рамков договор за поръчка от 29/05/2017 г. между „***" *** и „***" ***
дължимото възнаграждение възлиза на 540,00 лева с ДДС, както и възстановяване
на допълнителните разходи за което е издадена фактура N9 182/26.11.2018 г.
Твърди, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към
Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от
Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски
по погасителен план от първа (с падеж 05.10.2018 г.) до втора (с падеж
05.11.2018 г.) включително и трета частично (за период от 06.11.2018 г. до
16.11.2018г.) в общ размер от 541,93 лева, в това число главница в размер на
398.35 лева и възнаградителна лихва в размер на 143.58 лева. Твърди, че на
основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията
на първа до втора вноска е начислена неустойка в размер на 3,18 лева към
16.11.2018 г. - за период от 05.10.2018г. до 16.11.2018 г. Неустойката е
начислена както следва: за забава в плащането на първа вноска за периода от
05.10.2018г. до 16.11.2018 г. върху съответната част от главницата в размер
2,57 лева; за забава в плащането на втора вноска за периода от 05.11.2018г. до
16.11.2018 г. върху съответната част от главницата в размер 0,61 лева. Твърди,
че на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора
по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска
или общо 675.51 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на
Договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на
225,17 лева. Твърди, че на основание чл. 8.6. във вр. чл. 8.7.4 от Общите
условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните
данъци и такси за 2018 г. в размер на 14,67 лева. Моли да бъде прието за
установено, че А.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „М.Б." ООД,
ЕИК ***следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № *** : 398,35 незаплатена главница по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.10.2018 г. до 16.10.2018
г., 143,58 лева незаплатена лихва
по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.10.2018 г. до
16.10.2018 г., 3,18 лева неустойка
за забавени плащания за периода от 05.10.2018 г. до 16.10.2018 г., 675,51 лева неустойка за прекратяване по вина
на Лизингополучателя, 14,67 лева
разходи за заплатени данъчни задължения за 2018 г. и 540,00лева разходи
заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив,
ведно със законната лихва, счита но от датата на подаване на заявление почл.
410 в съда. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Счита предявените искове за недопустими. В самата искова молба ищецът е
посочил, че на 09.03.2020г му е връчено съобщение по ч.гр.д. №7166/2019г по
описа на PC-Плевен, с което му е даден едномесечен срок за предявяване на иск
срещу доверителя ми за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение по посоченото ч.гр.д. Исковата молба е входирана на 03.06.2020г в
съда, т.е. след изтичане на определения срок, поради което исковете са
недопустимо доколкото същите са предявени като установителни на основание
чл.422 от ГПК. Независимо от горното счита за предявени без основание отделните
искове , а именно: иск в размер на 540 лв. за издирване и изземване на лизинговия
актив в размер на 540 лв. Твърди, че този разход не е реално извършен.
Въпреки,че ищецът е посочил, че е ползвал услуги на трето лице, няма
доказателства за извършена такава услуга. Съгласно представения договор с
„Фиксел асистантс"*** последният е приел да извърши съдействие по
издирване на лизинговия автомобил, когато лизингополучателят откаже да върне
същият, като за целта се посочи конкретното действие и се възложи неговото
извършване. Липсват доказателства за възлагане и извършване на такава услуга за
конкретния случай. Такава не е и била необходима да се извърши, тъй като
ответника сам е върнал лизинговия автомобил и предал същия, за което е съставен
приемо-предавателния портокол от 16.11.2018г. Изрично в него е посочено,че
ответника сам „връща" лизинговия автомобил. Към този момент не е уговорена
посочената услуга, а издадената по –късно, в която дори единичната цена на
услугата е уговорена в размер на 450 лв., няма данни да е изплатена. Оспорва
иска за неустойка в размер на 675,51 лв., тъй като не са налице основания за
нейното начисляване. Съгл.чл. 15.5 от ОУ е предвидена такава неустойка ако
договора е прекратен по вина на лизингополучателя. Към деня на връщането на
автомобила договорът не е прекратен, тъй като уведомлението на неговото прекратяване
не е било връчено на ответника. Освен това така претендираната неустойка е
прекомерна с оглед на обстоятелството, че автомобилът е ползван само около 2
месеца. Оспорва и иска за заплащане на лизинговите вноски, тъй като месечния
размер на погасителната вноска е неправилно определен. Същата е определена
върху сумата от 2240 лв., въпреки че съгласно споразумението от 11.09.2018г
след извършеното прихващане остатъкът за плащане е в размер на 2070 лв. Счита,
че освен това в нея неправилно е включена лихва в размер на 448 лв., която не е
договорена. Освен това оспорва претенцията за възнаградителна лихва върху
лизинговите вноски в размер на 143,58 лв., която също така няма данни да е
договорена. Излага съображения, че съгласно чл. 146 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са индивидуално договорени.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза е всяка договорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката.
Ето защо тези клаузи се явяват неравноправни и като такива са нищожни и не
задължават кредитополучателя. Счита, че доколкото договорът за кредит е сключен
при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и
по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Цитираната
норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на
чл. 33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Твърди, че с
предвидените в Приложение № 1 към Общите условия такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Твърди,
че информацията за броя на погасителните вноски,за ГПР и ГЛП е обща и не
отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Налице е прекомерност
при определяне на ГПР /годишен процент на разходите/,което противоречи на
добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Излага аргументи, че към датата
на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на
ГПР по реда на чл.19,ал.4 от ЗПК. Поради това посочените клаузи не пораждат
права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания. Съдът не може да замести нищожната клауза, тъй
като такава възможност не е налице с оглед характера на различните лихви, но и
поради това,че такава възможност е предвидена само по отношение на търговските
сделки,а договорът за кредит по отношение на потребителя търговска сделка.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: Договор за финансов лизинг № ***със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 11.09.2018г.; приложение № 1 към договора – погасителен план за лизингови вноски; приложение № 2 към договора – приемо-предавателен протокол; пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив; декларация на лизингополучателя от 11.09.2018 г.; Споразумение за прихващане от 11.09.2018г., общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от "***" *** с физически лица – потребители; тарифа към общите условия, приложима към договори за финансов лизинг; приложение № 1 – декларация за обработване на лични данни от 11.09.2018 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; декларация за обработване на лични данни; уведомление за прекратяване на договор за лизинг № ***от 06.11.2018 г.; приемо-предавателен протокол от 16.11.2018 г.; договор за поръчка от 29.05.2017 г. , фактура №10000000182/26.11.2018г.; преводно нареждане от 28.06.2019 г.; По делото е назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.
От така представените по делото документи съдът намира, че се установяват безспорно следните факти: Страните по делото са били в договорни отношения по силата на сключения договор за финансов лизинг, посочен по-горе. С така сключения договор ищцовата страна е предоставила на ответника ползването на собствен лизингов актив - лек автомобил ***, модел "***", рег. № ***за сумата от 2635, 29лв., от която 395,29 лв. ответникът заплатил като първоначална вноска. Така стойността на главницата по лизинга била 2240 лв. и страните уговорили тя да бъде изплатена за срок от 12 месеца, на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора. Страните са договорили лихвен процент по договора от 36,12%, който е фиксиран за целия срок на договора и възлиза на сумата от 448,55 лв. В договора е вписано, че се дължи и такса ангажимент от 50 лв., която заедно с договорната лихва формира общ разход по кредита 498,55 лв. Така страните договорили обща дължима сума от лизингополучателя в размер на 2738,55 лв. Годишният процент на разходите е посочен в договора от 47,46%. Също така в договора е уговорено, че освен първоначалната вноска, лизингополучателят заплаща и следните първоначални разходи при сключването на договора, а именно: посочената по-горе такса ангажимент от 50 лв. и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавните такси от 120 лв. В чл. 12 от договора е вписано задължение на лизингополучателя да сключи за своя сметка застраховка "Гражданска отговорност" в полза на лизингодателя.
Лекият автомобил е бил предаден на ответника от страна на ищеца със сключването на договора, като последният, в качеството си на собственик на колата и лизингодател по договора, е упълномощил ответника да сключи застраховка "Гражданска отговорност" от негово име.
Ответникът не е заплатил нито една от договорените месечни погасителни вноски по договора за лизинг.
На 06.11.2018 г. ищцовата страна изготвила писмено уведомление до ответника за прекратяване на договора за лизинг, което му било връчено (подписано от ответника), с което ищецът заявил, че поради неизпълнение на договора от страна на ответника, прекратява сключения договор за лизинг. В писмото ищцовата страна отразила размерите на съществуващите задължения по договора към момента на прекратяването му, както и изискала на осн. чл. 14. 1 от Общите условия ответникът да предаде лизинговия автомобил с всичките му принадлежности и придружаващи го документи.
На 16.11.2018 г. бил изготвен приемо-предавателен протокол, съгласно който ответникът връща на представител на ищцовата страна лизинговия автомобил.
На 26.11.2018 г. "***" – *** – гр. София е издало фактура на *** *** за възстановяване на владението на актив по процесния договор за сумата от 540 лв. с ДДС. Липсват ангажирани доказателства за извършено плащане. С дружеството ***" – *** ищцовата страна била в договорни отношения по силата на сключен договор за поръчка от 29.05.2017 г.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по делото доказателства. На база на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Претенциите на ищцовата страна относно сумата 398,355 лв., представляваща главница и 143,58 лв., представляваща договорна лихва, са основателни и доказани. Безспорно е установено в случая, че ответникът е бил обвързан от задължение по договора за лизинг и той е преустановил заплащането на договорените месечни вноски. Размерите на общо неплатената главница и договорна лихва се установяват от самия договор и погасителен план към него, както и от заключението на вещото лице по назначената експертиза. Неплатената и дължима главница възлиза на сумата от 398,35 лв., а размерът на дължимата и неплатена договорна лихва е от 143,58 лв. Конкретно начислената договорна лихва за всяка месечна вноска е посочена в погасителния план, който е част от договора и е подписан от ответника, т. е. за всяка месечна вноска лихвата е конкретно определена и известна. Следва да се има предвид, че няма нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва. Ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в погасителния план към договора. Няма основание тук да се счете, че е налице неравноправие, при положение, че както по-горе бе споменато, няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има за годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В разглеждания казус годишният процент на разходите е 47,46% (съгласно заключението по експертизата), т. е. определен е към максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава. Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва не отговаря на законовите изисквания, или противоречи на закона. Предвид всички дотук изброени обстоятелства, съдът счита, че претенциите за главница по договора и за договорна лихва за основателни и доказани и следва да се уважат.
Претенцията за неустойка в размер на законната лихва, поради забава в плащанията също е основателна и доказана. Същата е на основание чл. 15. 1 от Общите условия и за периода от 05.10.2018 г. до 16.10.2018 г. е в размер на 3,18 лв. съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за която сума следва претенцията да бъде уважена.
Относно претендираната неустойка за прекратяване на договора: В чл. 15. 5 от Общите условия към договора е регламентирано, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, изчислена въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора. В случая е безспорно прекратяването на договора поради неизпълнение от страна на ответника; изрично е уговорена дължимостта на неустойка, определен е и размерът. Няма основание същата да се счита за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, или поради неравноправие. Видно е, че същата има обезщетителна функция. Следва да бъде взето под внимание, че ищеца ще претърпи вреди и от намалената цена на процесното МПС. Предвид това съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 675,51 лв.
Съдът счита за основателна и доказана и претенцията за направени от ищеца разходи за данък в размер на 14,67 лв. Въпросната сума не е заплатена при сключването на договора, а е дължима съгласно чл. 8. 6 във вр. с чл. 8.7.4 и чл. 8.7.5 от Общите условия. Обстоятелството, че сумата е платена от ищцовата страна се установява от горепосочените писмени доказателства - преводно нареждане от 28.06.2019 г., както и от назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Претенцията за сумата от 540 лв., представляваща разходи, направени от ищцовата страна за възстановяване владението върху лизинговия актив, съдът счита за неоснователна и недоказана. Безспорно е, че ищецът е страна по гореописания договор за поръчка, като ищецът има качеството на доверител, а "***" – *** – довереник. Не се установи, обаче извършено плащане въпреки представената по делото фактура, тъй като в нея е посочено, че плащането следва да бъде извършено по банков път, а доказателства в този смисъл не са представени по делото. Освен това по делото е представен приемо-предавателен протокол от 16.11.2018 г., от който е видно, че на същата дата ответникът е предал на представител на ищцовата страна лизинговия автомобил. Няма данни това предаване да е било извършено със съдействие на друго лице и конкретно на "***" – ***, нито има данни за някакви действия от страна на последното дружество във връзка с възстановяването на владението на лизинговия автомобил. По тези съображения съдът счита, че претенцията в размер на 678 лв. следва да се отхвърли.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 59,50 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за ВЛ и депозит за особен представител в размер на 636,32
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 398,35 лева, незаплатена главница по лизингови вноски по договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.342, ал.1вр.чл.345 ТЗ по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 143,58 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски по договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 3,18 лева, неустойка за забавено плащане по договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 675,51 лева, неустойка за предсрочно прекратяване по вина на лизингополучателя на договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 14,67 лева, разходи за заплатени данъчни задължения за 2018г. по договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение А.Л.В., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, *** сумата 540,00 лева, разоди за възстановяване на владението на лизинговия актив по договор за финансов лизинг №***/11.09.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4045/04.11.2019г. по ч.гр.д.№7166/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК А.Л.В., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “М.Б.“ ООД, с ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ***,
сумата от 59,50 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.7166/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Л.В., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “М.Б.“ ООД, с ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, ***, сумата от 636,32 лв. направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: