Р Е
Ш Е Н
И Е
№32
Гр.Н.,15.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №40 по описа за 2020 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Образувано е административно-наказателно
производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,предявена от В.М.В.
*** срещу Наказателно постановление №*/*г.,издадено от Началник РУ Н..
Жалбоподателят твърди,че притежава л.а“***“
с рег.№***.Същият предоставил за ползване на Ж.Н.М.,с която живеел на семейни
начала.,а той ползвал друг автомобил –джип „***“ с рег.№***.
През лятото на 2019г.,автомобилът „***“ се повредил
–блокирала му хидравликата и от тогава МПС-то не било в движение,а стояло
паркирано на тротоара пред дома им,където го оставила Ж..
На 03.01.2020г.жалбоподателят бил извикан
по телефона да се яви в сградата на РУ-Н. и му били съставени два акта :за
това,че горепосоченият автомобил „***“ няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и затова,че като водач на същия автомобил,го е паркирал неправилно
пред дома си.Жалбоподателят твърди,че обяснил на полицейския служител,че не той
управлява автомобилът „***“,но въпреки това му бил съставен АУАН.
Впоследствие,с обжалваното наказателно
постановление му било наложено наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лв.затова,че на ***г.,около 16.50часа,в гр.Н.,на ул.“Х.“
,пред дом №*той ,като водач на л.а. „***“ с рег.№***,го паркирал неправилно и с
това виновно нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП,въпреки,че в законоустановения
срок ,след като му бил съставен АУАН,подал писмено възражение,че не е управлявал
горепосочения автомобил.
Предвид гореизложеното,моли съдът да отмени
изцяло процесното наказателно постановление като
противоречащо на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и със защитника си адв.***-*.Поддържат изцяло
депозираната жалба.
За административно-наказващият орган не се
явява представител.В съпроводително писмо се изразява становище за
допустимост,но неоснователност на жалбата.Излагат се съображения.Молят за
присъждане на разноски-юристконсултско
възнаграждение,респ.възражение за прекомерност на адвокатско възражение,в
случай,че жалбата бъде изцяло или отчасти уважена.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Акт за установяване на административно
нарушение бл.№*/*г. е съставен от Я.М.В.-***,в присъствието на свидетелите И.Ж.Х.
и Т.К.Д.,срещу В.М.В. затова,че на ***г.около 16.50 часа в гр.Н.,на ул.“Х.“
пред дом №* е паркирал върху тротоара собствения си лек автомобил „***“ с рег.№***.Посочено
е,че АУАН е съставен на база преписка с УРИ */*г.С това виновно нарушил чл.94
,ал.3 от ЗДвП.
АУАН е връчен на посочения в него нарушител
на 03.01.2020г.,,като не са отбелязани
обяснения и възражения от негова страна.
В срока,предвиден в ЗАНН, В.В. е депозирал възражение до Началника на РУ Н. срещу
съставения му АУАН ,в което е вписал собственоръчно,че не е управлявал
посочения лек автомобил.
По повод на депозираното
възражение,административно-наказващият орган е разпоредил да бъде извършена проверка
,в резултат на което е изготвена докладна записка,с непосочен в нея автор.Сочи
се,че на 03.01.2020г.,след като бил призован В. *** и запознат със снимковия
материал,той заявил,че е паркирал там автомобила,защото не го управлява от три
месеца.
АУАН бил съставен за неправилно паркиране
на извън разрешените за това места,а именно върху тротоара на ул.“Х.“ и не засягал момента на
установеното нарушение,а неправилно паркиране.
Възражението на посочения нарушител не е уважено
и е издадено Наказателно постановление №*/*г.от В.К.Р.–началник РУ към ОДМВР Ш.,РУ
Н.,с което,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Е от ЗДвП ,на В.М.В. с ЕГН:**********,с
адрес:г*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50.00лв.затова,че на ***г.около 16.50 часа в гр.Н.,на ул.“Х.“ пред дом №*,в
населено място,паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това
места,определени от администрацията или от собственика на пътя- нарушение по
чл.94 ал.3 от ЗДвП.Административно-наказващият орган е приел,че деянието не е
маловажен случай по чл.28а от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено на
посочения нарушител на 28.01.2020г. и в законоустановения
срок той го е обжалвал пред съда.
Жалбата се явява процесуално допустима,при
наличие на правен интерес,от надлежно легитимирано лице,а разгледана по
същество-неоснователна,поради следните съображения:
Наказателното постановление е подадено
от съответното длъжностно лице,в рамките
на неговата териториална,материална и функционална компетентност.От външна
страда същото не страда от пороци,рефлектиращи върху законосъобразността
му/съдържа описание на вмененото на нарушителя административно
нарушение,законовата разпоредба ,която е нарушена, законовия текст,послужил
като такъв за налагане на съответната санкция, носи подписа на издателя
си/.
Представена е самата преписка и в
приложената в нея докладна записка от И.Ж.Х.
е посочено,че в изпълнение на план,съвместно с мл.инспектор В.Л.М. и мл.инсп.Н.И.Х., в 16.50ч.на ***г.в гр.Н.,на ул.“Х.“,констатирали
нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП,извършено от лек автомобил *** с рег.№***.Представен
е снимков материал-3 броя снимки.
Представена е справка от Централна
база-КАТ от 30.12.2019г.,от която е
видно,че процесният лек автомобил е регистриран като
собственост на жалбоподателя В.М.В. на 19.06.2019г.,с посочено състояние –в
движение.
Като свидетели по делото бяха разпитани Я.М.В.,Т.К.Д.,
И.Ж.Х., В.Л.М.,Н.И.Х. ***/ и Ж.Н.М. /живуща на съпружески начала с
жалбоподателя/.
Предупредени за наказателната отговорност
при лъжесвидетелстване,свидетелите В. и Д. твърдят,че на нарушителя неколкократно е било предложено да попълни декларация,в
която да упомене лицето,което е паркирало автомобила,при което той е
отказал и затова АУАН е съставен на
него.Св.Д. заявява,че при явяването си при него в РУ Н.,жалбоподателят е
заявил,че той е паркирал автомобила там,защото гаража му бил пълен с боклуци и
нямало как да го вкара вътре.Категорично заявил,че той е паркирал автомобила
там,защото не го кара.
От показанията на свидетелите И.Ж.Х., В.Л.М.,Н.И.Х.
се установява,че приложените към преписката
3бр.снимки са били направени от Х.,в присъствието на М. и Х.,на ***г. От
същите се вижда,че лек автомобил с регистрационен номер рег.№*** е паркиран на
тротоар.Тримата,в този състав не са правили оглед на място на посочения
автомобил,респ. снимков материал,на друга дата,след ***г.,твърдят пред съда.
Като евентуално пристрастни с оглед крайния
изход на делото,поради което не ги цени с пълно доверие,съдът намира
показанията на св.М.,която заявява ,че автомобилът й бил предоставен отпреди 7
години,тя го управлявала,при нея се проявила техническа нередовност през
лятото,август месец и го паркирала на
тротоара пред дома им.Твърди,че имало необходимо място за преминаване на
пешеходци.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От представените 3бр.снимки,от които се
установява разположението на процесният лек автомобил
върху тротоар,пред дом, в населено място,както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели Я.М.В.,Т.К.Д., И.Ж.Х., В.Л.М.,Н.И.Х.,които съдът кредитира
като добросъвестно дадени,безпристрастни и непротиворечиви помежду си ,съдът
приема за безспорно установено от фактическа страна,че на посочените в АУАН и
НП дата и място,В.В. е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение,а именно - на ***г.около
16.50 часа в гр.Н.,на ул.“Х.“ пред дом №*,в населено място,паркирал МПС- лек
автомобил *** с рег.№*** върху тротоарите извън разрешените за това
места,определени от администрацията или от собственика на пътя,с което от
обективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл.94
ал.3 от ЗДвП.
От субективна страна,нарушението е
извършено при наличието на пряк умисъл.
Същото не се явява маловажен случай съгласно
чл.28а от ЗАНН,предвид предходните административни наказания,налагани на водача
по Закона за движение по пътищата,видно от представената справка за нарушител
от региона .
Административно-наказващият орган е
приложил правилната санкционна норма при налагането на наказанието ,което е
определил в минималния размер.При индивидуализация на наказанието е съобразил
чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Ето защо,съдът намира,че процесното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него
бъде оставена без уважение.
Доколкото от страна на административно-наказващият
орган се претендират разноски за юристконсултско
възнаграждение,но липсват данни за процесуални действия по делото,извършени от
юрисконсулт ,представляващ административно-наказващия орган,респ.ОД МВР –Ш.,
съдът счита,че в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат деловодни разноски.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63
ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №*/*г.,издадено от В.К.Р.–началник
РУ към ОДМВР Ш.,РУ Н.,с което,за извършено от В.М.В. с ЕГН:**********,с адрес:г***
на ***г.в гр.Н. ,административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.53
от ЗАНН и чл.178Е от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00лв./петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд –Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: