РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20222100200378 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.83а и следващите от ЗАНН, и е образувано
по предложение на прокурор в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение
Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „В.***“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от
управителя С.Х.Т., ЕГН ********** от *********, в размер на 12 215.00 лева,
представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в
резултат на извършеното от управляващия и представляващ дружеството престъпление по
чл.172б ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното предложение,
като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната
имуществена отговорност на юридическото лице „В.***“ ЕООД. В подкрепа на
становището си сочи, че юридическото лице е могло да се обогати в резултат на
извършеното от управителя му престъпление по чл.172б, ал. 1 от НК, което престъпно
деяние фигурира в кръга на изрично упоменатите в чл.83а ал.1 от ЗАНН. Пледира за
уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер
на 12 215.00 лева, представляваща равностойността на стоките като имитация, предмет на
престъплението, за което управляващият дружеството С. Т. е осъден с влязъл в сила съдебен
акт.
Юридическото лице „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, редовно уведомено чрез
1
управителя Т., се представлява от последния лично. Във връзка с искането управителят
изразява становище, че няма възражение по отношение на искането на прокурора и
предоставя на съда решението по налагане на административната санкция.
Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на
съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Търговското дружество „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***********, е учредено и вписано в търговския регистър към Агенция по
вписванията на 01.03.2019г. От вписването му до настоящия момент негов едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ е С.Х.Т. ЕГН **********.
Към 09.05.2019 г. дружеството стопанисвало търговски обект - магазин, находящ се в
*********, въз основа на договор за наем на помещението. В този обект се предлагали за
продажба спортни дрехи и други стоки с различни знаци и наименования, които визуално и
словесно имитирали известни търговски марки, а като продавач-консултант въз основа на
трудов договор с „В.***“ ЕООД, там работела свидетелката Г.М.А.. Дружеството „В.***“
ЕООД, стопанисващо магазина, към споменатата дата не притежавало съответните
разрешения от лицензираните правопритежатели на търговските марки за Република
България.
На 08.05.2019 г. свид. М.Д., сътрудник в „Арсис Консултант“ ЕООД гр. София,
представляващо притежателите на търговската марка „Адидас“ – „Адидас АГ“ и „Адидас
Интернешънъл Маркетинг Б.В.“, посетил к.к. „Слънчев бряг“ и извършил обход на зоните,
където се извършвала търговска дейност. Установил, че в стопанисвания от „В.***“ ЕООД
търговски обект са изложени за продажба множество спортни дрехи, носещи логото и
надписи на търговската марка „Адидас“, която била обект на защита. За това обстоятелство
свид. Д. подал писмен сигнал в Гранично полицейско управление - Бургас.
Ha 09.05.2019 г. свид. Д., съпроводен от свидетелите Д.К. и Д.П., служители в ГПУ -
Бургас, извършили проверка в споменатия магазин, при която установили, че в него се
предлагат за продажба дрехи от различен вид и модел с поставени на тях етикети с цени,
обозначени със знаци, сходни на регистрираната търговска марка „Адидас“. В търговският
обект имало работещ касов апарат, влизали клиенти, които желаели да закупят от
изложените за продажба дрехи, а по време на проверката в магазина била заварена да работи
свид. Г.А.. Свид. А. заявила, че е само продавач в магазина, а управител на фирмата е С. Т.,
който в момента на проверката бил в гр.Габрово. Свид. Д.К. провел телефонен разговор с Т.,
уведомил го за проверката и го попитал разполага ли с документи за произхода на стоките в
магазина, както и с документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на
регистрираната търговска марка „Адидас“ да продава стоки, носещи знаци, словни и
фигуративни елементи, на тази марка в търговския си обект. С. Т. отрекъл да разполага с
исканите му документи.
В хода на проверката свид. Г.А. предала на полицейските служители с протокол за
2
доброволно предаване следните вещи: тениски „Адидас“ – 351 броя; рокли „Адидас“ – 23
броя; мъжки и дамски горници с качулка тип суитчър „Адидас“ – 99 броя; поли „Адидас“ –
3 броя; дамски екип (горнище с качулка и долнище) „Адидас“ – 25 броя; дамски екип
(горнище без качулка и долнище) „Адидас“ – 13 броя; детски спортен екип тип анцунг
„Адидас“ – 65 броя; потник „Адидас“ – 118 броя; дамски спортен екип (с качулка и без
качулка) „Адидас“ – 15 броя; мъжки спортен екип „Адидас“ – 5 броя; долнища (ватирани)
„Адидас“ – 3 броя; долнище „Адидас“ – 1 брой; къси панталони (текстил и шушляк)
„Адидас“ – 39 броя; спортни шушлекови горнища с качулка „Адидас“ – 20 броя.
Във връзка със случая, по реда на чл.212 ал.2 от НПК било образувано Досъдебно
производство № 6/2019 г. по описа на ГПУ - Бургас, вх. № 926/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - Бургас, ТО Несебър, за извършено на 09.05.2019г. престъпление по чл.172б
ал.1 от НК.
В хода на разследването били установени притежателите на изключителното право
на търговската марка „Адидас“, както и техните представители за територията на Република
България. Събраните били доказателства, че „В.***“ ЕООД като дружество, ползващо под
наем проверения търговски обект, и конкретно лицето С. Х., като управител на това
дружество или в лично качество, не са получавали, и към инкриминираната дата не са
разполагали със съгласието на носителите на правата върху търговската марка за нейното
ползване в търговската дейност на дружеството.
Назначена и изготвена е била авторскоправна експертиза. В представеното
заключение е било посочено, че е налице сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и регистрираната търговска марка, обект на закрила, както и
идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната
марка се ползва със защита. Установеното сходство се дължи на идентични и сходни
основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите на знаците,
и е в степен, която би могла да предизвика объркване на потребителите, в това число и
възможност за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираната търговска марка „Адидас“.
Извършената в досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза е
определила пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки към инкриминираната
дата в размер на 46 603.71 лева като оригинални, и съответно в размер на 12 215.00 лева -
като реплики (имитации).
Досъдебното производство приключило с внасяне в Районен съд – Несебър на
обвинителен акт срещу управителя С. Т. за извършено от него престъпление по чл.172б ал.1
от НК, въз основа на което в Районен съд-Несебър било образувано НОХД 204/2022 г. С
протоколно определение № 122 от 07.09.2022г., постановено по същото дело, в сила от
07.09.2022г., съдът одобрил споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 вр.
чл.382 ал.7 от НПК, с което управителят Т. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 172б ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК
му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, с приложение на първите две
3
задължителни пробационни мерки, а на основание чл.55 ал.3 от НК на осъдения не било
наложено по-лекото наказание „Глоба“, предвидено наред с наказанието „Лишаване от
свобода“ за престъплението по чл.172б ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложените към
предложението писмени доказателства – протоколи от разпити на свидетели, експретно
заключение, в това число определението на Районен съд-Несебър по НОХД 204/2022 г. за
одобряване на споразумението, с което Т. е бил признат за виновен и съответно осъден за
престъпление по чл.172б ал.1 от НК, както и справката за актуално състояние на „В.***“
ЕООД.
При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата на чл.413 от
НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда (в случая одобреното
споразумение за решаване на делото, по аргумент от чл.383 ал.1 от НПК), настоящият съд
достигна до следните правни изводи:
Предложението на Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение - Несебър,
за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „В.***“ ЕООД е допустимо, тъй
като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН ред и
отговаря на изискванията на чл.83б ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Предложението е и основателно поради едновременното наличие на всички
установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни
предпоставки за неговото уважаване.
Процесуалноправните предпоставки изискват внесен в съда обвинителен акт (или
друг прокурорски акт за ангажиране наказателна отговорност на физическо лице,
респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде образувано наказателно
производство срещу физическото лице), както и изготвено и внесено предложение до съда
по реда на глава четвърта от ЗАНН с определените в чл.83б ал.2 от ЗАНН реквизити. В
разглеждания казус наказателното производство е приключило с одобрено от съда
споразумение, което влиза в сила незабавно и има последиците на влязла в сила присъда.
Със споразумението С.Х.Т. ЕГН **********, в качеството му на управител на „В.***“
ЕООД, е признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо
лице, което се е обогатило, или би се обогатило от престъпление измежду изрично
посочените в чл.83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и
изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или
отношение спрямо юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен
представител и т.н.). Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, за което е одобрено влязлото в
сила споразумение спрямо управителя „В.***“ ЕООД, несъмнено попада сред изброените в
чл.83а ал.1 от ЗАНН престъпления.
„В.***“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което съгласно
служебно извършената от съда справка не е заличено към настоящия момент, поради което е
4
процесуално и материално легитимирано да носи административнонаказателна отговорност
по Глава четвърта от ЗАНН. Тази отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй
като юридическото лице не формира субективно (психическо) отношение към извършеното
от неговия управител общественоопасно деяние. Към датата на осъществяване на
престъпното деяние по чл.172б ал.1 от НК – 09.05.2019г., а и понастоящем, физическото
лице С.Х.Т., ЕГН ********** е едновременно едноличен собственик на капитала, управител
и представляващ юридическото лице, следователно той е бил овластен еднолично да
формира волята на дружеството и да го представлява. Ето защо, Х. притежава качеството на
лице по смисъла на чл.83а ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от
тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението.
Престъплението по чл.172б ал.1 от НК, извършено от управителя на търговското
дружество, е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква
непременното настъпване на имуществени вреди. Въз основа на фактическото описание на
престъплението, предмет на одобреното споразумение по НОХД 204/2022 г. по описа на
Районен съд-Несебър, настоящият състав приема, че представляваното от Х. дружество
обективно е могло да се обогати вследствие извършеното от управителя му престъпление по
чл.172б ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били изложени и предлагани за
продажба в търговски обект, стопанисван от дружество, и от негово име. Касае се за
капиталово търговско дружество, в което съгласно предвиденото в Търговския закон,
едноличният собственик на капитала е едновременно и управител, с право да представлява
дружеството и да взема решенията за оперативната му дейност. В конкретния случай, по
отношение на „В.***“ ЕООД Х. е бил юридически и фактически овластен и компетентен да
формира волята на дружеството, да го представлява пред всички трети лица и субекти.
В разглеждания случай се твърди, че дружеството би се обогатило неправомерно от
стойността на стоките, предмет на деянието по чл.172б ал.1 от НК. Това твърдение съдът
приема за категорично доказано поради факта, че при осъществяване на престъплението
осъденият С. Х. е действал в качеството на управител и представляващ „В.***“ ЕООД, а не
в друго качество. Единствено намесата на полицейските служители от ГПУ - Бургас е
попречила да бъде реализирана продажбата на процесните стоки. Евентуалната облага за
дружеството от престъплението, извършено от управителя му, би се изразила в разликата
между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци, сходни на защитените
марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици. За
придобивната цена на стоките доказателства не са били ангажирани нито на досъдебното
производство, нито в хода на съдебната фаза на наказателното производство, нито в
производството пред настоящата инстанция. Поради това, за целите на производството по
Глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която дружеството би се обогатило от
продажбата на инкриминираните вещи, е посочената в заключението на оценъчната
експертиза обща пазарна стойност на процесните стоки като реплика (имитация), каквито те
всъщност са, а именно 12 215.00 лева.
Съгласно чл.83а ал.1 от ЗАНН, размерът на имуществената санкция е до 1 000 000
5
лева, но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена. В
разглеждания случай, евентуалната облага за „В.***“ ЕООД несъмнено би била парична, т.е.
имуществена, и нейният размер е конкретно определен – 12 215.00 лева, поради което
имуществената санкция на дружеството следва да се отмери именно в този размер. Така
индивидуализираната по размер санкция изцяло съответства на стойността на евентуалната
облага, и по мнението на съда е подходяща и достатъчна за постигане целите на
административното наказание.
Така мотивиран, на основание чл.83г ал.7 т.1 от ЗАНН, Бургаския окръжен съд
РЕШИ:
НАЛАГА на „В.***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***********, представлявано от управителя С.Х.Т., ЕГН ********** от ******,
имуществена санкция в размер на 12 215.00 лева, представляваща имуществената облага, с
която юридическото лице би се обогатило в резултат на извършеното от С.Х.Т., в качеството
на негов управител и представляващ, престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6