Р Е Ш Е Н И Е №
260352
гр.
Сливен, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4632 по описа за 2020година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 09.06.2017 г.
ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответницата А.М.А. сключили Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359885866501 с месечна абонаментна такса
от 24,99 лв. и Договор за лизинг, по силата на който на ответницата било
предоставено устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold на изплащане посредством 23
лизингови вноски от по 7,39 лв. На 08.10.2018 г. ищцовото дружество „Теленор
България” ЕАД и ответницата сключили и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359896012634 с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. и Договор за
лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено устройство HUAWEI Y5
2018 Dual Black на изплащане посредством 23 лизингови вноски от по 5,59 лв.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични
задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени на 10.10.2018 г., 10.11.2018
г., 10.12.2018 г., поради което договорите били едностранно прекратени от
ищцовото дружество и била издадена крайна фактура от 10.02.2019 г., в която са
начислени претендираните суми от 212,04 лв., представляваща предоставени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и 148,75 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски, както и неустойка, за която ищецът не отправя претенция.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата А.М.А. дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 360,79 лв., от които 212,04 лв.,
представляваща предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 09.06.2017 г. и Договор
за мобилни услуги от 08.10.2018 г. и 148,75
лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.06.2017 г. и Договор за лизинг
от 08.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 3201/2020
г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата чрез назначения й от съда особен представител - адвокат, с
който изразява становище за допустимост на предявените искове, но
неоснователност по същество. Оспорва изцяло дължимостта на претендираните
вземания с твърдения, че ответницата не е потребител на далекосъобщителни
услуги, не са й били предоставяни такива услуги, нито описаните мобилните
устройства, както и че не е извършван реален отчет на потреблението, а
издадените фактури не са коректни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което поддържа предявените искове.
Ответницата,
чрез назначения си особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства
по делото и тези, приложени към ч. гр. д. № 3201/2020 г. по описа на СлРС, на
09.06.2017 г. „Теленор България“ ЕАД и А.М.А. сключили Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359885866501 с месечна абонаментна такса от 24,99
лв. и Договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold на изплащане посредством 23 лизингови
вноски от по 7,39 лв. На 08.10.2018 г. ищцовото дружество „Теленор България”
ЕАД и ответницата сключили и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896012634
с месечна абонаментна такса от 24,99 лв. и Договор за лизинг, по силата на
който на ответницата било предоставено устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black на изплащане
посредством 23 лизингови вноски от по 5,59 лв.
В чл. 4 от Договорите за лизинг било
уговорено, че с подписа си на договора, клиентът декларира, че е получил
устройството в годен за ползване вид.
Услугите, потребени от ответницата, се
фактурирали под Клиентски № *********. Видно от представените фактури, издадени
на 10.10.2018 г., 10.12.2018 г. и 10.01.2019 г., за потреблението в периода от
10.09.2018 г. до 09.01.2019 г., на ответницата били начислени суми в размер на 212,04
лв., представляваща незаплатени абонаментни такси и 148,75 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски.
Липсват доказателства за заплащане на
претендираните задължения от страна на ответницата.
Предвид неизпълнението на тези
задължения от ответницата, ищецът прекратил едностранно сключените договори съгласно
Общите условия на мобилния оператор.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 3201/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260155/02.10.2020 г. срещу
ответницата за сумите от 212,04 лв., представляваща незаплатени абонаментни
такси и 148,75 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както и сумата
от 145,00 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжницата по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземането на ищеца.
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявените искове за изцяло основателни
и доказани.
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключени
Договори за мобилни услуги и договори за лизинг на две мобилни устройства.
Ето защо е неоснователно възражението
на ответницата, че същата не е била потребител на мобилни услуги. Неоснователно
е и възражението й, че не е ползвала мобилни услуги по договорите, тъй като
видно от представените по делото фактури, претендираната от ищцовото дружество
сума от 212,04 лв. - предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
представлява единствено начислени абонаментни такси, за ежемесечната дължимост
на които страните са постигнали съгласие в двата договора за мобилни услуги.
Ответницата е декларирала с подписите
си на договорите за лизинг, че е получила мобилните устройства на изплащане, за
които съгласно погасителния план е била дължима месечна вноска от 7,39 лв.,
съответно 5,59 лв. Съгласно погасителния план, обективиран в лизинговите
договори, към датата на предявяване на исковата молба е настъпил падежът и на
последната дължима вноска и по двата договора, като не са събрани доказателства
по делото нито за обстоятелството ответницата да е заплатила дължимите
лизингови вноски на обща стойност 148,75 лв., нито да е върнала предоставените
от ищеца мобилни устройства.
Предвид основателността на предявените
установителни искове, същите следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 640,00
лева, от които 145,00 лева - заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 3201/2020 г. по описа на РС -
Сливен, както и 75 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за особен
представител и 120 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, сумата от 212,04 лв. /двеста и дванадесет лева и четири стотинки/,
представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 09.06.2017 г. и Договор за мобилни услуги от 08.10.2018 г. и сумата
от 148,75 лв. /сто
четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 09.06.2017 г. и Договор за лизинг от 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена Заповед
за изпълнение № 260155/02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3201/2020
г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.А., ЕГН:
**********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 640,00
лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски в общ размер, от които 495,00
лв., направени в исковото производство и 145,00 лв., направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3201/2020 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: