МОТИВИ към Присъда № 48/12.12.2019
г., постановена по НОХД № 455/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият Г.Й.Г., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по
чл.343, ал.1, б. "в" във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 18.01.2019 г. в град Стара Загора, на ул. „***“, до № ***, в
близост до кръстовището с улица „***“, при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***, нарушил правилата по Закон за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която
разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на М.Х.П., ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Й.Г. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
П.И.С., ЕГН ********** и Х.И.П., ЕГН
********** – дъщеря и син на пострадалата
в резултат на произшествието, съгласно удостоверение за наследници изх. № 814/12.02.2019 г., издадено от Община Стара
Загора (л.119 ДП) – са конституирани в
производството като частни обвинители.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Й.Г. е роден на *** ***. ***.
Подсъдимият живее в ***. Понастоящем пребивава за сравнително продължителни
периоди от време в Република Кипър, където родителите му работят в
строителството, а самият той извършва доставки на строителни материали по строящи
се обекти.
Подсъдимият ***.
Подсъдимият Г.Й.Г. ***.
Подсъдимият
Г.Й.Г. е правоспособен водач категория
„В“ и „М“. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС, считано от
08.05.2018 г.
Към време
на извършване на деянието по повдигнатото обвинение – 18.01.2019 г., срещу
подсъдимия са налице четири влезли в сила наказателни постановления, три от
които за нарушения по ЗДП, а едното – по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, както и шест влезли в сила фиша.
На
18.01.2019 г., подсъдимият Г.Й.Г. управлявал л.а. „***“, модел „***“ с рег. № ***,
в град Стара Загора, по ул.„***“, в посока юг. Около 11.30 часа, подсъдимият
достигнал У-образното кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“, където ул. „***“ прави естествен ляв завой по посоката на
движение на автомобила. След завоя, автомобилът се движил със скорост минимум
32 км/ч по приблизително права линия около 10-12 м. Тогава подсъдимият Г.Й.Г.
загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил от
посоката си на движение на ляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се
качил на източния тротоар. Там, в близост до електрическия стълб, на ул. „***“
№ 1 се намирала пострадалата М.Х.П., ЕГН **********, която била изправена и
обърната с лице на юг – югозапад. В това
положение на тялото й, автомобилът ударил пострадалата с предната си броня в
десния крак, след което тялото на възрастната жена било качено на предния капак
на автомобила, после се приплъзнало по предния капак и левия калник и паднало
на терена в ляво от автомобила. След това автомобилът се ударил в стълба от
електрическата мрежа, като стълбът попаднал в предната челна част на
автомобила.
Присъстващи
на мястото на случилото се лица изправили пострадалата М.Х.П. от мястото, на
което паднала, след което подали сигнал
на тел.112 за настъпилото произшествие.
На място
пристигнал полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара
Загора в състав свидетелят С.И.И. и К.М.. Полицаите проверили документите на подсъдимия
Г.Й.Г.. Водачът бил проверен за алкохол с техническо средство. При проверката
бил отчетен нулев резултат. На място пристигнал и екип на ЦСМП – Стара Загора,
с лекар – свидетелят М.Т.Р.. Медицинският екип откарал пострадалата М.Х.П. в
„Спешно отделение“ на УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ - Стара Загора, където била
прегледана и настанена в Клиника по неврохирургия, а по-късно се наложило да
бъде преместена в КАИЛ, с контузия на главата и крайниците. Въпреки проведеното
лечение, пострадалата М.Х.П. починала в УМБАЛ на 28.01.2019 г.
На
29.01.2019 г. от Катедра „Съдебна медицина“ – Стара Загора, в сектор „Пътна
полиция“ – Стара Загора се получило съобщение, че при аутопсията на починалата М.Х.П.
са установени данни за травми, причинени от удар от МПС.
Горепосочените
обстоятелства – на условия, място и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука – се признават от подсъдимия Г.Й.Г., като
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответства на
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени
по отделно и в съвкупността им:
-данните и
обстоятелствата по Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2019 г.
(л.17 ДП) и приложения към него фотоалбум, както и тези по Протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата – 31.01.2019 г., което действие по
разследването има за обект на огледа л.а. „***“, модел „***“ с рег. № ***, с
приложен и към този протокол фотоалбум;
-показанията
на свидетелите М.С.К.(л.34 ДП), И. Й.И. (л.35 ДП) - очевидци на случилото се; С.И.И.
(л.38 ДП) – служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора,
изпратен на местопроизшествието с колегата си К.М.; И. В.И. (л.39 ДП) и П. Т.Ф.–
пристигнали на мястото на злополуката, чувайки сблъсъка, като първият от
посочените двама свидетели сигнализирал за случилото се тел.112; д-р М.Т.Р.(л.168
ДП) – член от екипа на ЦСМП – Стара Загора;
-информацията,
предоставена с писмо рег.№ 10584р-221/05.02.2019 г. на Дирекция „Национална
система 112“, „Районен център 112“ – Бургас (л.112 ДП).
Признатата
от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между пътнотранспортната
злополука и настъпилата смърт на пострадалата М.Х.П. съответства на
установеното чрез заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи.
От
заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 24/2019 г. (л.43 ДП), се
установява, че при извършения оглед и аутопсия върху трупа на пострадалата М.Х.П.
на 84 г., са установени: черепно-мозъчна
травма – кръвонасядане на дясната ушна мида и лицето, охлузване в лявата
теменнотилна област на главата, кръвонасядане с оформен хематом в меките
черепни покривки в ляво, теменнотилно, масивен кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка; оток на
мозъка и белите дробове; счупване на
костите на дясната подбедрица; кръвонасядане в областта на дясната лопатка,
както и болестни изменения.
Видно от
експертното заключение е, че причина за смъртта на пострадалата М.Х.П. е тежката
черепно-мозъчна травма, като получените травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при блъскане от лек
автомобил от дясно.
Изводите,
изложени в Съдебномедицинската експертиза на труп № 24/2019 г. (л.43 ДП)
относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания на пострадалата, черепно-мозъчната травма от които е
довела до смъртта й и пътнотранспортното произшествие съответстват на експертното
становище, застъпено в заключението на Комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза (л.130 ДП), изготвено от вещите лица инж.С.Н.Н. и
д-р Т.Г.Т..
В
горепосоченото заключение е изведен механизъм за осъществяване на
пътнотранспортното произшествие, съответстващ на посочения при излагане на
установените факти по делото, поради което не е необходимо преповтарянето му. От начина на осъществяване на злополуката се установява, че причината за
настъпването й е загубата на контрол от страна на подсъдимия върху
управляваното от него моторно превозно средство.
От
заключението на комплексната експертиза е виден следният механизъм на
получаване при сблъсъка с управляваното
от подсъдимия МПС на установените при
аутопсията на трупа на пострадалата травматични увреждания:
Както се
посочи при излагане на установените факти по делото, когато управляваният от
подсъдимия автомобил се качил на източния тротоар, пострадалата е била в
изправено положение и обърната с лице на юг – югозапад. В това положение на тялото й, автомобилът
ударил пострадалата с предната си броня в десния крак, при който удар настъпило
счупването на двете кости на подбедрицата. След това тялото на жената било
качено на предния капак на автомобила. От удара в него са се получили
кръвонасядането в областта на дясната лопатка, кръвонасядането на дясната ушна
мида и лицето в дясно. След това тялото се приплъзнало по предния капак и левия
калник и е паднало на терена в ляво от автомобила, в зоната на предния му ляв
калник – предна лява врата. Охлузването в лявата теменнотилна област на
главата, кръвонасядането с оформен хематом в меките черепни покривки в ляво
теменнотилно, масивният кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузията на
мозъка са получени при падане на пострадалата върху терена.
В
заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
изготвено от вещи лица със знания в различни научни области, в правилността на
което не съществуват основания за съмнение, е изложен категоричен извод, че
констатираните травматични увреждания на пострадалата М.Х.П. не могат да се
получат при падане на пътната настилка, без блъскане от автомобил.
Гореизложените
заключения, и най-вече експертното становище на интердисциплинарната
експертиза, опровергават с категоричност прокрадналата се в хода на досъдебното
производство чрез показанията на свидетелите И.Й.И. и М.Т.Р.теза, че
пострадалата М.Х.П. е претърпяла травматичните увреждания като е паднала на
тротоара. Свидетелят И. Й.И. (л.35 ДП) твърди, че лекият автомобил е ударил
електрическия стълб, но „…не удари бабите, те останаха отстрани на колата“,
като същият има предвид пострадалата М.Х.П. и намиращата се до нея свидетелка М.С.К..
Погрешните възприятия на свидетеля И. Й.И. са обясними с обстоятелството, че е
станал очевидец на злополуката от срещуположния (западен) тротоар, от където не
е имал пълен ракурс към случващото се, какъвто би имал, ако го бе наблюдавал от
север или от юг, както и със светкавичната
последователност на двата удара – в тялото на възрастната жена и в
електрическия стълб, мигновеното осъществяване на първия от които очевидно е
убягнало от вниманието му. По отношение
на показанията на свидетеля М.Т.Р.(л.168 ДП) – лекарят от екипа на ЦСМП – Стара
Загора, пристигнал на местопроизшествието, която твърди, че пострадалата М.Х.П.
й е казала, че се е спънала и е паднала, следва да се има предвид, че чрез
коментираните гласни доказателства се преразказва чуто от 83 годишна жена,
претърпяла непосредствено преди това тежък инцидент. Най-после, на данните, съдържащи се в
показанията на свидетелите И. Й.И. и М.Х.П.
за друг механизъм на получаване на установените травматични увреждания при
пострадалата, противостоят показанията на свидетелката М.С.К.. Тя, макар и да е
била, на същия източен тротоар, на няколко метра от пострадалата, поради това,
че е била седнала и е плетяла, не е видяла произшествието в динамиката му.
Съобщава обаче, че след като чула „трясък“, погледнала и видяла „…една кола,
която се беше забила с предницата си в стълба“, а пострадалата - “…паднала на
земята, близо до колата, до предната й лява врата и предната й лява гума“.
Едновременното възприемане на тези две обстоятелства, осъществили се в много
къс отрязък от време, на практика
изключва възможността пострадалата, стоейки права, неподвижно, да се е спънала
и паднала, там където е видяна да лежи от тази свидетелка.
Имайки
предвид всичко гореизложено, съдът прие, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен
направеното от подсъдимия Г.Й.Г. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи
на гореприетото от фактическа страна.
При така
установените обстоятелства по делото,
съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От
установената фактическа обстановка
на пътно-транспортното произшествие е
видно, че причина за настъпването му е виновното поведение на
подсъдимия Г.Й.Г., който, като
водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, е нарушил
чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Посоченото нарушение на правилата за движение е
в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което е настъпила смъртта на М.Х.П., ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Й.Г. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици,
резултат от поведението му като водач при управлението на МПС, но като правоспособен водач е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал
при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11,
ал.3 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие, че след като на
18.01.2019 г. в град Стара Загора, при
управление на л. а. марка „***“, модел „***“ с рег. № *** по ул.
„***“, в близост до кръстовището на тази улица с улица „***“, е нарушил
чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.П., ЕГН **********,
подсъдимият Г.Й.Г., както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществил състава на чл.343, ал.1, б. "в" във връзка с чл.342, ал.1
от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.
Относно
наказанието:
За
извършеното от подсъдимия Г.Й.Г.
престъпление, законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от
свобода.
При
определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Г.Й.Г. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства
по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец с
оглед на чистото му съдебно минало, липсата на криминалистическа регистрация и
отсъствието на други, неприключили спрямо него наказателни производства от общ
характер, видно от приложената към обвинителния акт справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Р България; високата степен на
обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС предвид обстоятелството, че за няколко месечния си
стаж като такъв същият е натрупал нарушения на правилата за движение, станали
причина за санкционирането му с четири наказателни постановления и шест фиша;
средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена
с тази на престъпления от същия вид с оглед
единичния брой и съдържание на нарушеното правило от ЗДП, довело до
настъпване на съставомерния резултат – от една страна и от друга – с оглед на обстоятелството, че в резултат на
деянието са причинени несъставомерни вредни последици, причинени са имуществени
вреди на електропреносната мрежа като е нанесена повреда на електрически стълб;
обстоятелството, че след извършване на деянието, подсъдимият, който е останал
на мястото на произшествието, е оказал пълно съдействие на служителите от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора; младата възраст на
подсъдимия, който към време на извършване на деянието е нямал навършени 20
години; положителните характеристични данни за личността на подсъдимия, който
учи и работи едновременно.
Съгласно
чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК - каквото бе това, проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Според чл.58а, ал.1 НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното
наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът
прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността такива и счете, че следва да определи на подсъдимия Г.Й.Г.
наказание лишаване от свобода под
средния размер на предвиденото в закона, а именно три години лишаване от свобода, което след
редукцията с една трета на основание
чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на две години
лишаване от свобода, на каквото
го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
е изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на
подсъдимия Г.Й.Г. и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигане на
целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект на
наказанието, се налага социално изолиране на дееца. Поради това
и съобразявайки се с позитивните характеристични данни за личността на
подсъдимия, съдът прие, че изпълнението
на наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с
конкретните обстоятелства на осъществяване на пътнотранспортното произшествие
от една страна и от друга с
гореизнесените данни за подсъдимия като водач на МПС, съдът
прие, че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно предвиденото в чл.343г
от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок,
надвишаващ с една година този на наказанието лишаване от свобода. Поради това
съдът постанови лишаване на
подсъдимия Г.Й.Г. на основание
чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така
наложеното на подсъдимия Г.Й.Г. наказание
ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК
По
отношение на направените по делото разноски, съдът се произнесе, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.189 от НПК и осъди подсъдимия Г.Й. Г. да заплати в
полза на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 779.20 лв. - разноски по делото,
направени в досъдебното производство.
Относно вещественото
доказателство по делото - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, оставен на отговорно пазене на подсъдимия Г.Й.Г. – съдът се разпореди, след
влизане на присъдата в сила да се върне на Е.Г.С.,
ЕГН **********,***. Това лице е
собственик на моторното превозно средство, видно от представените
в хода на съдебното следствие заверено копие на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, сключен между посоченото в него застрахователно дружество и
Е.Г.С., индигов екземпляр на протокол за
ПТП и сметка № 14066915 относно извършено
на 09.12.2018 г. плащане по застрахователна полица.
Воден от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: