Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София
19.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Свилен Станчев
при участието на
секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
гр.дело № 5949 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по молба
с вх. № 60456 от 26.06.2020 г. за признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранно решение на територията на Р. България. Молбата е подадена от името
на М. В.С. като синдик на А.А. Г., чрез адвокат К.Т. ***,
срещу А.А. Г., Е. В.К. и Е.В.Ш. – граждани на Руската
федерация, за допускане изпълнението на определение на Арбитражния съд на гр.
Москва по дело А40-186427/13-70-267 „Б“ от 8 септември 2016 г. на територията
на Р. България.
В искането си до съда молителят М.В.С.,
легитимиращ се като синдик на А.А.Г., излага, че
първият ответник А.А.Г. е едноличен търговец эс идентификационен номер на данъкоплатеца (ИНН)
772809295764, основен държавен регистрационен номер на едноличния търговец
(ОГРНИП) 308774635100307, с постоянен адрес: ****Ответникът бил обявен в
несъстоятелност с решение на Арбитражния съд на гр. Москва от 26.02.2015 г. по
дело № А40-186427/13 г. и по отношение на имуществото му била открита процедура
по осребряване за срок от 6 месеца. Молителят М.В.С. бил назначен за синдик с
определение на Арбитражния съд на гр. Москва от 17.12.2015 г. В качеството си
на синдик на ЕТ, той се явявал в съда в качеството на ищец и ответник,
предявява претенции към лица, които имат задължения към длъжника, управлява
имуществото на длъжника и извършва други действия, насочени към формиране и
поддържане на масата на несъстоятелността.
С определение на Арбитражния съд на
гр. Москва по дело № А40-186427/13-70-267 „Б“ от 08.09.2016 г. , изготвено в
пълен обем на 15.09.2016 г., е призната за недействителна сделката за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
площ 124.55 кв. м, с идентификатор 53045.503.212.2.23 и номер на ПИ 9560,
разположен на адрес: област Бургас, община Несебър, гр. Обзор, бл. В, ет. 2,
ап. В212, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175
том ХVIII рег. № 17462 дело № 3527 от 2013 г. на нотариус рег. № 208, между първия
ответник А.А. Г. и втория ответник Е. В.К. като
продавачи, и третия ответник Е.В.Ш. като купувач. На това основание молителят
твърди, че на първия и втория ответници следва да
бъде върнат недвижимият имот, предмет на сделката.
Молителят обосновава изпълнимостта
на цитирания съдебен акт на Арбитражния съд гр. Москва с чл. 1, чл. 46 и чл. 49
от Договора за правна помощ между СССР и Народна република България от
19.02.1975 г.
На основание изложените
обстоятелства, молителят прави искане до съда да допусне изпълнението на
определение на Арбитражния съд гр. Москва по дело № А40-186427/13-70-267 „Б“ от
08.09.2016 г. на територията на Р. България.
Ответниците
А.А. Г., Е. В.К. и Е.В.Ш. са подали отговор с вх. №
281017 от 30.10.2020 г. В отговора са направени следните възражения:
- възражеине за неприлагане на съглашението по чл. 4 б. „б“
от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения;
-
възражение за произнасяне на Арбитражния съд в гр. Москва със съдебен акт по
спор за обявяване за недействителна на сделка с недвижим имот на територията на
Р. България, който спор е от компетентността на български съд;
-
възражение за неуведомяването на ответниците за
разглеждане на делото в Арбитражния съд Москва;
-
възражение за некомпетентност на Арбитражния съд Москва, поради липса на
арбитражно споразумение;
-
възражение за незаверяване на приложените от молителя документи в
Министерството на външните работи.
По
искане на молителя, съдът е изискал и приложил гр. дело № 16909/2017 г. на СГС
І-13 с-в, в което са приложени заверен препис от определението на Арбитражния
съд на гр. Москва с удостоверяване за влизането му в сила на 22.11.2016 г.
Съдът, с оглед служебна проверка на основанията за допускане на изпълнение,
съгласно чл. 117 от Кодекса на международното частно право, е изиска информация
за висящи съдебни производства или постановени съдебни актове в Бургаския
окръжен съд между страните. Според изготвената от БОС справка, дело с идентичен
предмет не е водено между страните. Дела със същите страни не са били
образувани и в СГС. (л. 87-91).
С определение № 12281 от 28.07.2020 г. съдът е указал на
молителя М. В.С. чрез пълномощника му
адвокат К.Т. да представи доказателства за редовно връчване на ответниците А.А. Г., Е. В.К. и Е.В.Ш.
на препис от исковата молба, редовното призоваване на страните по дело
А40-186427/13-70-267 „Б“ на Арбитражния съд на гр. Москва и надлежното
съобщаване на ответниците на препис от определение от
08.09.2016 г. по дело № А40-186427/13-70-267 „Б“ на Арбитражния съд на гр.
Москва, изготвено в пълен обем на 15.09.2016 г. Във връзка с тези указания,
пълномощникът на молителя е представил справка от Арбитражния съд гр. Москва по
дело № А40-186427/13-70-267 от 11.09.2020 г., в която се удостоверява, че ответниците А.А. Г., Е. В.К. и Е.В.Ш.
са били по надлежен начин известени за времето и мястото на съдебното
производство в съответствие с Арбитражния процесуален кодекс на Руската
федерация (превод л. 108-109). Приложена е и справка от 15.12.2020 г. от
Арбитражния съд гр. Москва (превод л. 124-126), според която ответниците А.А. Г., Е. В.К. и Е.В.Ш.
са били уведомени за часа и мястото на
съдебното заседание за разглеждане на заявлението за оспорване на сделката пред
Арбитражния съд, а определението на съда било изпратено на страните по делото.
Според официалния сайт на пощата на Русия, ответницата Кухарешина
е получила съдебния акт на 07.190.2016 г., ответницата Ш. на 30.09.2016 г. и
ответникът Г. на 30.09.2016 г. Определението било обжалвано от ответницата Ш..
С постановление на Девети арбитражен
апелативен съд № 09АП-52446Е2016 по дело № А40-186427/2013 от 22.11.2016 г. е
отказано удовлетворяване на жалбата.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Кодекса за международно частно
право, който препраща към чл. 109 от ГПК, исковете за разваляне, унищожаване и
обявяване за нищожни на сделки за вещни права върху недвижими имоти на
територията на Р. България са изключително подведомствени на българските
съдилища. Нормата на чл. 3 ал. 1 от същия кодекс прогласява предимство на
уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в
международен договор, пред установената в КМЧП. Но за да са се приложи това
правило и да се дерогира компетентността на
българския съд, следва конкретното правоотношение с международен елемент да е предмет
на изрична уредба в международен договор. В чл. 47 б. „а“ (а
не в чл. 46, както сочи молителят) от Договора за правна помощ между НРБ и СССР
от 1975 г. се установява взаимно признаване и изпълняване на решенията на органите на правосъдието по граждански и
семейни дела от имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали
след влизане в сила на договора за правна помощ между НРБ и СССР от 1957 г.
Тази уредба обаче е обща и не урежда изрично процесуалното правоотношение,
свързано с компетентността на съдебни органи на договарящите държави по дела,
отнасящи се до недвижими имоти. Поради това, разпоредбата на чл. 47 б. „а“ от
Договора за правна помощ между НРБ и СССР не дерогира
специалната норма на чл. 12 ал. 1 от КМЧП, която прогласява изключителната
компетентност на българския съд по дела, отнасящи се до вещни права върху
недвижими имоти, включително по дела за обявяване за недействителни на договори
за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Горният извод следва и от
тълкуването на чл. 47 б. „а“ в контекста на останалите разпоредби на Договора
за правна помощ. При уредбата на материалноправните
отношения с международен елемент, чийто предмет са недвижими вещи Договорът
изрично прогласява приложимостта на правото на държавата, където се намира
недвижимата вещ. След като приложимото материално право в тези случаи е правото
на страната, в която се намира недвижимия имот, очевидно волята на договарящите страни е била споровете,
отнасящи се до недвижими имоти, да бъдат в компетентността на съдебен орган на
държавата, в която се намира имотът.
Поради
тези съображения съдът намира, че Арбитражният съд гр. Москва не е бил
компетентен да признава за недействителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на територията на Р. България. Предявената молба за допускане изпълнението на определение
на Арбитражния съд на гр. Москва по дело А40-186427/13-70-267 „Б“ от 8
септември 2016 г. на територията на Р. България следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля молба с вх. № 60456 от
26.06.2020 г. от М.В.С.,
в качеството му на синдик на А.А.Г., едноличен
търговец с идентификационен номер на данъкоплатеца (ИНН) 772809295764, основен
държавен регистрационен номер на едноличния търговец (ОГРНИП) 308774635100307,
с постоянен адрес: Ленински проспект бл. ***, ****, обявен в несъстоятелност с
решение на Арбитражния съд на гр. Москва от 26.02.2015 г. по дело №
А40-186427/13 г., за допускане
изпълнението на определение на Арбитражния съд на гр. Москва по дело №
А40-186427/13-70-267 „Б“ от 08.09.2016 г., изготвено в пълен обем на
15.09.2016 г., с което Арбитражният съд на гр. Москва е признал за
недействителна сделката за покупко-продажба на недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с площ 124.55 кв. м, с идентификатор
53045.503.212.2.23 и номер на ПИ 9560, разположен на адрес: област Бургас,
община Несебър, гр. *******, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 175 том ХVIII рег. № 17462 дело № 3527 от 2013 г. на нотариус рег.
№ 208, между А.А. Г. и Е. В.К. като продавачи, и Е.В.Ш.
като купувач.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да бъдат
връчени на страните чрез техните представители по пълномощие.
СЪДИЯ: