Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Добрич, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от
съдията АНД № 1508 по описа на Добричкия
районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Й.М. ЕГН **********,
адрес: *** срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, Серия К № *** издаден от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя
за извършено на 15.04.2018 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния
фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован, явява се лично и не се представлява. Поддържа жалбата и
моли за отмяна на ЕФ, като излага доводи, че действително е допуснала
нарушението, съжалява, но е трябвало спешно да закара мъжа си в Бърза помощ в
гр. Добрич, тъй като е претърпял злополука.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен
интерес. Въпросът за допустимостта на жалбата и спазването на срока за
подаването й, има произнасяне на Административен съд Добрич, приложено по
делото.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На * часа,
в с. Б*, обл. Д*, по
път 2-71, до бензиностанция „**” с моторно превозно средство /МПС/ „***” с
регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М № 537. При разрешена стойност на скоростта 50 км./ч. е установена
стойност на скоростта 88 км./ч., като превишената стойност на скоростта е 38
км./ч.
След извършена справка за собствеността на
автомобила в информационната система на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР и въз основа на
отразените от техническото средство данни, е издаден процесният електронен фиш
от ОД на МВР – Добрич, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за виновно извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание
чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 400.00 лева.
В хода на административното
производство и пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства,
удостоверяващи, че на процесната дата в 08.50 ч. в Спешно отделение на МБАЛ
Добрич е приет за лечение М*М*М* ЕГН ********** *** с анамнеза: при рязане с
циркуляр порязал II пръст на дясната си ръка.
Горното обстоятелство се потвърждава и от приложените епикризи за състоянието на
същото лице.
Описаната фактическа обстановка
се установява от всички приложени по делото писмени доказателства, както и от
показанията на св. И.К., разпитан в хода на съдебното следствие.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В процесния случай административно-наказателното
производство е започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № ***, издаден от ОД
на МВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4,
изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая
съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на
електронен фиш /ЕФ/. Това правило е изразено чрез свързани в определено
съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на
законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на
правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да
започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се
разкрие освен съдържанието на употребените понятия /което в конкретния случай
не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот/, още да се установи
тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение правила на
етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на
граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4
- ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на административно-наказателна
отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани
технически средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен
извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че
обособената част “в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и
заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С
други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и
заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо средство или
система, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване
на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган,
като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се
състави акт от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя.
Непосредствено след извеждане в
ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4
на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при
които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието
нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана
систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че “в отсъствие на
контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния
фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези
основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е
свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в
конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол №
7-16-15 от 02.04.2015 г. от проверката на Мобилна
система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение – ТFR1-М, № 537, в който е посочено, че системата е монтирана
на лек автомобил с рег. № *. Този автомобил следва да бъде позициониран и
системата – включена. В този смисъл присъствието на полицейски служител не
означава, че по някакъв начин последният влияе на констатирането и заснемането
от автоматизирането техническо средство на нарушението. Същевременно
конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да
бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената
схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната
територия.
В електронния фиш, предмет на
обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – в с. Б*, обл. Д*. Видно от самия снимков материал е описано и
местонахождението /географските координати/ на патрулния автомобил. В настоящия
случай, соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната
структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/
Добрич, от която е издаден електронният фиш. В закона не е поставено изискване
фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е
установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в
рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то
съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Всички тези реквизити се съдържат
в конкретния електронен фиш, поради което същият се явява законосъобразен.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на * часа, в с. Б*, обл. Д*, по път 2-71, до бензиностанция „***” с
моторно превозно средство /МПС/ „***” с регистрационен номер ** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ *. При разрешена стойност на скоростта 50 км./ч. е установена стойност на
скоростта 88 км./ч., като превишената стойност на скоростта е 38 км./ч. –
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение,
на Г.Й.М. ЕГН ********** като собственик, на
когото е регистрирано МПС, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00
лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М 537,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение. Спорният въпрос по делото е дали доказателствата, получени при
използване от контролните органи на автоматизирани технически средства, са
годни сами по себе си да послужат за ангажиране на административно-наказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш,
или трябва да се разглеждат като част от доказателствената съвкупност в едно
производство по общия ред по ЗАНН /инициирано със съставяне на АУАН и
приключило с издаване на наказателно постановление/.
Възможността на контролните
органи да установяват нарушения на ЗДвП, чрез използване на технически средства
е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В настоящата си редакция чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Точка
65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани техническа средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията
и редът за използване на автоматизирани техническа средства и системи /АТСС/ за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към датата
на електронния фиш /ЕФ/, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за това начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. Отчитайки
настъпилата законова промяна, настоящият въззивен състав приема, че ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнение
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна, следва да се
отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр. последно от Наредбата изрично е посочено, че
за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение електронни фишове
не се издават. По аргумент на противното следва да се приеме, че ако са спазени
всички останали предпоставки, указани в чл. 7 и сл. от Наредбата, нарушение,
фиксирано с мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да
се докаже, че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в
движение към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно настоящия
случай.
Както вече бе посочено, ЕФ
съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката
се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Съгласно представеното по административно-наказателната
преписка заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология /л. 16 от делото/, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за
измерване, като удостоверението е валидно до 24.02.2020 г.
Спазен е и редът за ползване на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
“ТFR1 – М” с идент. № ***
Видно от приложения по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 851р-2113/16.04.2018 г. /Приложение към чл. 10, ал. 1/, контролът, когато е
заснето процесното нарушение, е бил осъществен на *** г. на предварително оповестеното
място и за времето от 07:20 до 09:30 часа, съгласно разстановката за деня,
утвърдена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, както
и при стационарен режим на работа в двете посоки /л. 26 от делото/. Видно от
същия протокол в мястото за контрол е липсвал пътен знак за ограничение на
скоростта, като е важело общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на св. И.К. се установява, че заснемането на
нарушението е станало обективно чрез включване на мобилното техническо средство
и извършване на необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол, като К. е поставил началото и края на работния процес.
Следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелят е преминал обучение за
работа със „Системата за автоматично фиксиране на нарушенията на правилата за
движение”, за което има издаден протокол за
проведено обучение.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля К., чийто показания са обективни, безпристрастни и
логически последователни, като липсва индиция за неговата заинтересованост.
Няма основания да не се дава вяра на този свидетел, нито да се счита, че
неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина, отчитайки, че същите кореспондират с приложените и приети по делото
писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че
процесната система за видеоконтрол е годно техническо средство, като производството
по реализиране на административнонаказателната отговорност чрез издаването на
електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила. В
тази насока е и константната съдебна.
В случая от страна на собственика
на автомобила не са представени данни за лицето, което го е управлявало на
посочените в ЕФ дата, място и час, поради което правилно в контекста на
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на
собственика на моторното превозно средство.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявала МПС със скорост над разрешената, но в същото време с оглед данните по делото може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е действала при условията на "крайна необходимост".
Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 11 от ЗАНН) не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Т. е. фактическият състав на крайната необходимост включва в себе си три основни елемента – непосредствена опасност, деяние, насочено към неутрализиране на опасността и особени изисквания към това деяние и причинените от него вреди.
От данните по делото се установява, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от НК.
От представени по делото медицински документи се установява, че съпругът на жалбоподателката М*М* е бил в тежка контузия на дясната ръка, причинена от инцидент при работа с циркуляр с обилно кръвочечение. Поради тази причина се е наложило да се придвижи до болницата в гр. Добрич по най-бързия начин. Следователно, било е необходимо да бъде транспортиран до болнично заведение.
Тези данни формират извод за наличие на непосредствена опасност за здравето на съпруга на жалбоподателката.
Именно, за да се избегне тази непосредствена опасност жалбоподателят е предприел управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, като е управлявал с превишена скорост, за да транспортира Марков до болница в гр. Добрич.
Вредите, причинени от жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т. е. нарушил е обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата.
Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС с превишена скорост (самият той заявява това в жалбата си подадена до съда и пред съда), но поведението й е било насочено да се окаже спешна медицинска помощ на мъжа си, за когото е било налице спешно да бъде прегледан и опериран.
За да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. От фактическа страна по делото се установява, че инцидентът, при който сериозно е пострадало здравето на мъжа на жалбоподателя е настъпил в малко населено място, където не е съществувала възможност да бъде оказана необходимата медицинска помощ.
Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди са по-малко значителни от предотвратените. Настоящият случай е точно такъв, тъй като макар с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата, при управлението на МПС с превишена скорост, той не е допуснал настъпването на конкретни вреди. Т. е. не са настъпили увреждания за конкретен правен субект.
От друга страна чрез поведението си той е спомогнал за успешното лечение на Марков, който е бил веднага настанен за лечение. Следователно вредите, които жалбоподателят е предотвратил с поведението си, са по-значителни от причинените от него с управлението на МПС със скорост над разрешената за движение.
По арг. от чл. 13, ал. 2
от НК, няма крайна необходимост, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление. Посочената разпоредба се отнася до такива
субекти, по отношение на които съществува скрепено с наказателна санкция правно
задължение да понесат риска на дадена опасност. Настоящият случай не е такъв,
тъй като принципно не съществува забрана опасността от влошено здравословно
състояние да бъде избегната чрез транспортиране на пострадалото лице до
болнично заведение. Съществуващата забрана е единствено по отношение на
управлението на МПС с превишена скорост, поради което по отношения на него не
намира приложение нормата на чл. 13, ал. 2
от НК.
Освен това, както е прието и в правната теория, в случай, че отбягването на опасността е правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната необходимост е допустима и деецът може да се позове на нея. И на това основание чл. 13, ал. 2 НК е неприложим към настоящия случай.
Предвид изложеното съдът достигна до извод, че елементите от фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от НК са били осъществени в конкретния случай и жалбоподателят е извършил правонарушението при условията на "крайна необходимост".
Съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения, деянията които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.
Въззивникът в жалбата си и в съдебно заседание не отрича извършеното нарушение, но посочва обстоятелствата, при което е било извършено и моли да бъдат взети под внимание. Видно от приложената справка за нарушител, жалбоподателят не е санкциониран за нарушения на ЗДвП през дългогодишния си стаж като водач на МПС.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице доказателства, характеризиращи действията на въззивника като извърщени при условията на крайна необходимост, т. е. не са налице основанията за квалифициране на извършеното като административно нарушение, съгласно чл. 8 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, Серия К № *, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на Г.Й.М. ЕГН **********,
адрес: ***, за
извършено на 15.04.2018 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя Митева/