№ 1412
гр. Русе, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520107393 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, във вр. с чл.51, 52 и 86 от ЗЗД.
Ищцата А. Н. С. претендира заплащане от бившия си работодател на сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
призната за такава с Разпореждане на ТП на НОИ-Русе от 02.01.2020 г., които вреди
касаят последващ период: от 15.03.2022 г. до 14.11.2024 г. – датата на придобИ.е на
пълно право на пенсиониране, ведно със законната лихва от 15.03.2022 г.
Претендираното обезщетение е за настъпили усложнения вследствие увреждане на
ръка и допълнително получено заболяване, които касаят последващи промени в
здравословното състояние на ищцата, след предвидения в предходното дело период и
които не са отчетени при първоначално воденото дело между страните.
Ответникът „БТБ България“ АД депозира отговора на исковата молба, в който
оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че за ищцата не е възникнало
право на ново вземане за обезщетение, тъй като част от претендираните вреди са
обезщетени по предходното гр.дело, т.е. последващите болки и страдания са били
предвидени и съобразени от съда, а останалата част от претенциите нямат причинно-
следствена връзка с претърпяната трудова злополука.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ във връзка с твърдения за
1
влошено здравословнo състояние /ексцес/ от трудова злополука от 17.12.2019 г.
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител
за всички действително претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. Даденото разрешение от Пленума е в синхрон с чл.
51, ал. 1 ЗЗД – „Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането“. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се
дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ако въпреки влошаването
не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново
обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването е било предвидено и съобразено /т. 10
ППВС № 4/30.10.1975 г./.
Влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена
качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, като
влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането. Причинната връзка следва
да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при
първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. При ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание
и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Не е спорно по делото, а и от приложеното гр.д.№ 4169/2021 г. по описа на
РС-Русе се установява, че между страните е налице влязло в сила решение, с което
ответникът „БТБ – България“ АД е осъден да заплати на ищцата А. С. сумата от 20 000
лева, ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на трудова злополука от 17.12.2019 г. В този смисъл, вече
установеното с влязлото в сила решение относно настъпването на трудовата злополука
и наличието на увреждания за ищцата в причинна връзка с трудовата злополука се
ползват със сила на присъдено нещо и не са предмет на установяване по новото дело
/арг. от чл. 298 ГПК/ - виж решение № 307 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г. на
IV г.о. на ВКС.
За да се ангажира отговорността на работодателя за претърпени вреди от ексцес
е необходимо да се установи, че след приключване на съдебното дирене по гр.д.№
4169/2021 г. по описа на РС-Русе е настъпило влошаване на състоянието на ищцата
или наличието на ново състояние, което се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение, което влошаване/състояние се намира в
2
причинно-следствена връзка с настъпилата на 17.12.2019 г. трудова злополука и че
вследствие на това състояние ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди.
Разпитана в качеството на свидетел по делото, дъщерята на ищцата – В. И.а
излага твърдения, че на майка й е все по-трудно да си движи ръката. Вдигала я с
помощта на другата ръка, изпитва все повече болки и дискомфорт в ежедневните
работи като миене на коса, къпане, рязане на нокти, грижата за самата нея и за
домакинството. А. С. работела само с едната си ръка. За кратко след втората операция
нещата били по-добре, но в последните години се влошили. Тъй като не й стигали
годините за пенсия, ищцата работела по друга специалност и на по-ниско платена
работа като шивач. Мъчила се доста време, местили я от машина на машина, но не
можела да се справя, затова сега работела като общ работник – режела конци,
обръщала, но работела само с едната си ръка. Влошаването на ръката й започнало след
втората операция, тогава се появили и шиповете. И преди не е можела да си вдига
ръката встрани или до горе, но я нямала силната болка. Ищцата не можела да помага
нито на дъщеря си, докато лежала по време на тежка бременност, нито на съпруга си,
който претърпял няколко тежки операции, не можела да вдига внуците си и да си играе
с тях.
Свид.Л.Е. – дългогодишна приятелка и колежка на ищцата изнася данни, че А.
била много лъчезарен и трудолюбив човек, всеотдайна майка. През 2023 г. трябвало да
започне някъде работа, затова свидетелката я поканила в шивашка фирма „Бадер“.
Поради много увредената й става не можела да работи по специалността си като
технолог, не можела да повдига дясната си ръка, затова започнала като оператор на
машина. Мъчила се на тази длъжност около година, но към средата на 2024 г. я
преместили на ръчна работа. Много пъти свид.Е. й е помагала, ако има нещо по-тежко
да върши водила я с кола, където имала нужда.
Влошаването на здравословното състояние може да се установява както с
решение на ТЕЛК/НЕЛК, така и с медицинска документация и назначени съдебно-
медицински експертизи. Последният медицински преглед на ищцата от специалист по
ортопедия и травматология, съобразен от експерта по предходното дело /гр.д.№
4169/2021 г./, датира от 02.11.2021 г. От направената тогава рентгенография е
установена деформация на главата на раменната кост /посттравматична омартроза/ и
изразен остеофит, който достига до кавитас гленоидалис. Това механично ограничава
обема на движение на ставата /С: 40-0-50; Ф: 40-0-0; Р: 50-0-10/ и дори и агресивната
физиотерапия няма да даде резултат.
По настоящото дело, въз основа на приложената медицинска документация, е
прието и заключението по назначената комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвено с участието на специалист по съдебна медицина, ортопед и онколог. От
същото се установява, че с експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД от
3
21.06.2022 г. на А. С. е определена 40 % трайно намалена работоспособност във връзка
с претърпяната през 2019 г. трудова злополука и наличие на хипертонична болест на
сърцето (в сила до 01.06.2024 г.). С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“
от 20.06.2022 г. на ищцата е определена 80 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза „Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза“. От същото се
установява, че на 17.01.2022 г. на ищцата е установен карцином на лява млечна жлеза,
поради което е оперирана на 17.02.2022 г. По-късно е проведена и лъчетерапия. На
30.06.2023 г. А. С. пада в банята и получава счупване на леви лакътна и лъчева кости.
При прегледа от ортопед на същата дата е установен обем на движенията на ставата на
десния горен крайник: С: 30-0-40; Ф: 40-0-0; Р: 35-0-10. От направената рентгенова
графия са открити данни за напредване на артрозните промени с нарастване на
остеофитите и деформацията на хумералната глава. Тежестта на артрозата е показана
за ендопротезиране на рамото. От образно изследване на 06.08.2024 г. са установени
изразени дегенеративни изменения на костите, формиращи гленохуменалната става
със стеснение на същата, големи ръбови остеофити, калцификати по хода на ставната
капсула. В амбулаторен лист от 06.08.2024 г. е отразено наличие на палпаторна болка в
областта на ставата, която се засилва много при опит за движение, обем на движение
на ставата - С: 20-0-30; Ф: 30-0-0; Р: 25-0-10. Силно изразена контрактура, за
оперативно лечение.
От отговорите на поставените на експертите въпроси е видно още, че въпреки
проведените два седемдневни курса физикална и рехабилитационна терапия в
амбулаторни условия не е отчетен ефект. Рехабилитацията и физиотерапията са
започнали и са били съобразени с текущото състояние на увреждането на дясна
раменна става у ищцата. Обемът на движения на ставата от 2020 г. до настоящия
момент търпи постепенно прогресивно влошаване. Поради несрастване на част от
фрагментите на засегнатата кост е настъпило тяхното механично разрушаване и
стапяне, което е причинило изпъкване, навлизане на винт в ставата, което е можело да
увреди други здрави структури. Това наложило изваждането на металните тела. При А.
С. са настъпили тежки дегенеративни и артрозни промени на дясна раменна става
/първоначалните прояви на които са отчетени при рентгеновото изследване на
02.11.2021 г./ - омартроза /увреждане на ставните хрущяли, склероза на субхондралната
кост, израстване на остеофити /шипове/, стеснение на ставната цепка, фиброза и
уплътняване на ставната капсула, излив в ставата/, които са довели до силно изразено
ограничение в движенията й и болков синдром. Очакванията са болковият синдром в
раменната става да е по-тежък и ако не се приложи ендопротезиране /смяна на ставата/
да персистира за цял живот. Дори при идеално изпълнена операция не може да се
очаква пълно възстановяване. Болковият синдром се засилва както при опити за
движение в ставата, така и при промяна в атмосферните условия. Според експертите,
не може да се установи медицинска пряка причинно-следствена връзка между
4
състоянието на десния горен крайник на А. С., установеното злокачествено заболяване
на лявата й гърда и настъпилото през 2023 г. счупване на костите на лява
предмишница. Няма данни при ищцата да е диагностициран „посттравматичен стрес“,
както и други психологически отклонения от нормата.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че първоначалното счупване е
било тежко, с много фрагменти и най-вероятно с нарушаване тяхното
кръвоснабдяване, което предполага, в определена степен се очаква едно несрастване.
С възрастта органите стареят, нормално е при по-възрастен човек костната структура
да е по-рехава. При артрозна става остеофитите ще бъдат повече и по-големи. И по
време на травмата, и след настъпването на несрастването ставата е била разрушена.
Съобразявайки всичко изложено по-горе, съдът достига до извод, че към
приключването на съдебното дирене по настоящото производство са налице
доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, в причинна връзка с
увреждането от 17.12.2019 г., признато за трудова злополука. Действително при
предходното обезщетяване на вредите от счупването с изкълчване на дясна раменна
кост са отчетени констатираните при рентгеновото изследване на 02.11.2021 г.
усложнения - омартроза и контрактура на дясна раменна става, поради които се очаква
болковият синдром в раменната става да е по-тежък и да персистира за цял живот. В
претендирания период от две години и половина са настъпили още по-големи
усложнения – обемът на движение на ставата постепенно намалява, като понастоящем
е почти нулев, остеофитите нарастват, налице е деформация на хумералната глава,
поява на калус и стеснение на гленохумералната става и калцификати по хода на
ставната капсула. Тежестта на артрозата вече е толкова голяма, че е наложително
ендопротезиране на рамото /смяна на ставата/, което също е с несигурен резултат и ще
бъде съпроводено с изпитване на силни болки продължително време. В същия период,
освен, че на ищцата й е все по-трудно да се справя със собственото си обслужване и с
домакинството, й се налага да започне и работа в друга шивашка фирма на длъжност,
различна от специалността й, на която също изпитва изключителни затруднения, тъй
като дясната си ръка успява да повдигне само с помощта на лявата. Макар, че
съпругът на А. С. е преживял тежки операции и е имал нужда от обслужване и помощ,
ищцата не е била в състояние да му помага по никакъв начин. Дъщеря й също е била с
тежка бременност и е имала нужда от майка си да помага на нея и на по-голямото й
дете, но на А. С. това било невъзможно. Всичко това сочи на влошаване
здравословното й състояние, в причинна връзка с тежкото увреждане от 17.12.2019 г.
При предходното определяне на обезщетение за неимуществени вреди са отчетени
само първоначалните проява на някои от настъпилите впоследствие тежки
дегенеративни и артрозни промени на дясна раменна става с увеличаващ се болков
синдром, без да се е очаквало пълно обездвижване и наложителна смяна на раменната
става. Действително, както заявява д-р С. Г., ставата е била разрушена и по време на
5
травмата, и след настъпване на несрастването, но ако счупването не е било толкова
тежко, е можело да зарасте нормално, както счупването през 2023 г. на лявата ръка на
ищцата или да не доведе до толкова влошено състояние на ставата й.
Отчитайки всичко изложено, както и факта, че не се установи наличие на
причинна връзка между счупването на дясната раменна кост на ищцата с установеното
й по-късно онкологично заболяване и със счупването на лявата ръка, не се установи и
наличие на посттравматичен стрес, съдът намира, че справедливото обезщетение което
й се дължи поради влошаване на здравословното й състояние в исковия период, е в
размер на 20 000 лв., до която сума претенцията следва да се уважи, ведно със
законната лихва от 15.03.2022 г., а над нея до претендираните 50 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените
разноски по делото, възлизащи на сумата 2800 лв. от общопретендираните 7000 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника също се дължат разноски в
размер на 4200 лв. от общопретендираните 7000 лв. Така по компенсация ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество 1400 лв. деловодни
разноски. „БТБ България“ АД дължи държавна такса върху уважения размер на
претенцията от 800 лв., както и 400 лв. направени деловодни разноски от съда по
назначената комплексна медицинска експертиза.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БТБ - България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“България“ 125, представлявано от изп. директор К. П. К., да
заплати на А. Н. С., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“П.“ 5, вх.4, ет.6, сумата 20 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ексцес от настъпила на 17.12.2019 г. трудова злополука,
изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на здравословното състояние
на дясната раменна става, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 20 000 лв. до
претендираните 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Н. С., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“П.“ 5, вх.4, ет.6, да заплати на
„БТБ - България“ АД, гр.Русе, с ЕИК *********, 1400 лв. разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „БТБ - България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.“България“ 125, представлявано от изп. директор К. П. К., да
6
заплати по сметка на Районен съд – Русе 800 лева – държавна такса и 400 лева
деловодни разноски за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7