№ 72
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500060 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от В. М. Н. срещу определение
№ 284021 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1957/2019 г. по
описа на РС – гр. Ботевград, с което е оставена без уважение молбата
й за изменение на решение № 260076 от 30.06.2021 г. по същото дело
по описа на районния съд в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е
възложил всички разноски, понесени от ищците, единствено в нейна
тежест. Счита, че тази отговорност следва да бъде понесена поравно
от всички ответници.
Ответната по частната жалба страна не изразява становище.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира следното.
Частната жалба е допустима, а по същество – основателна.
С влязло в сила решение № 260076 от 30.06.2021 г. по гр. д. №
1957/2019 г. РС – гр. Ботевград е признал за установено по предявения
от ищците И. В. Д. и Ц.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че ответниците Ф. М. И.., Д. М. И.. и В. М. Н. не са собственици
на поземлен имот с идентификатор ...................., находящ се в гр. Б.,
местност “М.”, с площ от 522 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория
на земята при неполивни условия 6, стар идентификатор няма, номер
по предходен план ....., за който имот е съставен констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ../.... г., който на
1
основание чл. 537, ал. 2 ГПК районният съд е отменил. С решението
съдът е осъдил само ответника В. М. Н. да заплати на ищците
понесените от тях разноски в размер на 1550 лева.
В срока за обжалване на решението ответникът В. М. Н. е
поискала изменението му в частта относно разноските, присъдени на
ищците, поддържайки, че тази отговорност следва да бъде понесена
поравно от всички ответници.
С обжалваното в настоящото производство определение
районният съд е отхвърлил молбата на ответника Н., като е приел, че с
поведението си ответниците Ф.И. и Д.И., които за разлика от
ответника Н. признали иска, не са дали повод за завеждане на делото.
Този извод на районния съд е неправилен.
Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско
правоотношение, уредено от процесуалния закон, и има обективен
(безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е
функция от изхода на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
въвежда изключение от този принцип, само ако са налице две
предпоставки – ако с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и същият е признал иска.
В настоящия случай по отношение на ответниците Ф.И. и Д.И.,
които са признали иска, тези предпоставки не са налице в условията
на кумулативност. Това е така, защото снабдяването с констативен акт
за собственост № ../.... г. на процесния имот, при съставянето на който
тези ответници са се легитимирали с решение на органа по земеделска
реституция № 31Р/20.09.1995 г., съставлява „поведение“ по смисъла
на чл. 78, ал. 2 ГПК, което е повод за завеждане на делото. При
получаване на препис от реституционното решение ответниците Ф.И.
и Д.И. са били длъжни да проверят данните, индивидуализиращи
посоченото като заявител лице, в патримониума на чиито наследници
е постановена реституцията. В решение № 31Р/20.09.1995 г. на ОСЗ –
гр. Б. като заявител действително е посочен М.И.К. (наследодателите
и на ищците, и на ответниците Ф.И. и Д.И. са с еднакви собствено име,
презиме и фамилия), но с ЕГН: ........... Видно от удостоверение за
наследници с изх. № .......................... г. на СО, район „С.“, бащата на
ответниците Ф.И. и Д.И. М.И.К. е роден на 20.11.1951 г. и е с ЕГН:
**********. Ето защо при полагане на минимално внимание във
възможностите на ответниците Ф.И. и Д.И. е било да установят това
несъответствие.
2
При тези изводи на въззивния съд следва да се обоснове
заключение, че неправилно районният съд е възложил всички
разноски, понесени от ищците, единствено в тежест на ответника Н.,
вместо да разпредели тази отговорност поравно между всички
ответници. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо
него да се постанови на основание на чл. 248, ал. 1 от ГПК изменение
на решение № 260076 от 30.06.2021 г. г. по гр. д. № 1957/2019 г. по
описа на РС – гр. Ботевград в частта за разноските, като ответниците
Ф. М. И.., Д. М. И.. и В. М. Н. следва да се осъдят да заплатят на
ищците сумата от общо 1 550. 00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 284021 от 23.11.2021 г., постановено
по гр. д. № 1 957/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 260076
от 30.06.2021 г. г. по гр. д. № 1 957/2019 г. по описа на РС – гр.
Ботевград в частта за разноските, като ОСЪЖДА Ф. М. И.., ЕГН:
**********, Д. М. И.., ЕГН: **********, и В. М. Н., ЕГН: **********,
да заплатят на ищците И. В. Д. и Ц.. Г. Д. сумата от общо 1 550. 00
(хиляда петстотин и петдесет) лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т.
2, предложение 1 ГПК пред Върховния касационен съд на Р България
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3