Мотиви към присъда №130/15.10.2018г. по НОХД №1055/2018г., изготвени на 18.10.2018г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.М.Й. за престъпление
по чл.151, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник,
който отговаря на въпросите по чл.248 от НПК. Признава изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Пострадалата
лично и със съгласието на баща си предявява граждански иск против подсъдимия и
моли да бъде конституирана в качеството на
граждански ищец. В разпоредително заседание пострадалата се явява лично
и с баща си като се придържат към казаното от прокурора по отношение на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание прокурорът дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и изразява съгласие делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
В
разпоредително заседание съдът след като изслуша страните прие, че въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК са изяснени. Прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск и конституира пострадалата в качеството на
граждански ищец. Счете, че са налице условията за разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие. Приключи разпоредителното заседание и премина
към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва неговото самопризнание без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез
защитника си моли да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за минималния изпитателен срок.
Счита предявения граждански иск за прекомерно завишен и моли да бъде уважен до
размер от 2000 до 3000 лева.
В съдебно заседание, представителят
на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По
отношение на предявения граждански иск предлага същият да бъде уважен до размер
от 5000 лева, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.
В съдебно заседание гражданският ищец В.Н.
лично и със съгласието на баща си Х.Н. моли съда да уважи предявения граждански
иск в пълен размер.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Й. и св. Н. се запознали през
лятото на 2017г. На 14.03.2018г. двамата си писали в „месинджър” и се уговорили
да се срещнат на другия ден 15.03.2018г. в 9,00 часа пред спортна зала „Васил
Левски” в гр. С.. На 15.03.2018г. двамата се срещнали и с такси отишли до дома
на подс. Й.,***. В апартамента нямало никой. Двамата влезли в хола, поговорили
си и пили кафе. След това започнали да се целуват и отишли в спалнята. Двамата
се съблекли и правили секс като подс. Й.
предварително си сложил презерватив. След като приключили св. Н. се изкъпала и
двамата продължили да пият кафе в хола. Напуснали жилището на подс. Й. около 12,00
часа. Св. Н. отишла на училище, където я срещнала класната й ръководителка и я
попитала защо не е била на училище. Тя отговорила, че е била с момче с малко
име М.. Класната ръководителка на св. Н. се обадила по телефона на бащата на пострадалата
и му съобщила за това, което е разбрала от нея. Св. Н. се обадил по телефона на
дъщеря си и й казал да отиде при него на местоработата му. Когато тя отишла при
баща си му разказала какво се е случило между нея и подс. Й.. Св. Х.Н.
сигнализирал в РУ на МВР- С. за случилото се.
По делото е изготвена съдебно- медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че девствената ципа на св. Н. е с
прясна дефлорационна щърбина и ръбовете около мястото на дефлорацията са
кръвонаседнати, оточни и болезнени.
Изготвена е била и съдебно- медицинска
експертиза на подс. Й., от заключението на която е видно, че по главичката на
половия му член са били установени суперфициални клетки от влагалищен произход,
които потвърждават, че подс. Й. е извършил полово сношение с лице от женски
пол.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания, събрани в хода на
досъдебното производство, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и всички останали
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра на заключенията на вещото лице по изготвените съдебно- медицински
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Съдът дава
вяра и на приложеното по делото веществено доказателство един брой мъжки слип
син на цвят, запечатан в найлонов плик с лепенка №В 1579 на ОД на МВР- С.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.151, ал.1 от НК, затова че на
15.03.2018г. в гр. С. се съвкупил с ненавършилата 14- годишна възраст В.Х.Н.,
родена на ***г. и извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много
добре, че св. В.Н. е малолетна, но на 15.03.2018г. е извършил полово сношение с
нея.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия и в слабите му волеви задръжки.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното от подс. Й.
самопризнание, искреното му разкаяние и чистото му съдебно минало.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. Й. при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства. С оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция съдът наложи на подс. Й. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА
година. Съдът счита това наказание за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Съдът
счете, че наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година
подс. Й. не следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане института
на условното осъждане, а именно наложеното наказание е до ТРИ години „Лишаване
от свобода”, той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му
съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо
да му се определи максималния изпитателен срок, за който да се отложи
изпълнението на наложеното наказание, а именно за срок от ЧЕТИРИ години.
Съдът счете, че следва
да бъде уважен частично предявения граждански иск от пострадалата В.Х.Н. със
съгласието на баща й Х.Д.Н., тъй като безспорно се доказа по делото, че същият е
предявен своевременно. Доказа се, че на 15.03.2018г. пострадалата Н. е
претърпяла неимуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие
противоправното поведение на подсъдимия Й.. Доказа се по безспорен начин
причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и уврежданията,
причинени на пострадалата. Безспорно, извършеното от подсъдимия Й. престъпление
по чл.151, ал.1 от НК е с трайни тежки последици за пострадалата. Подс. Й. е
посегнал върху половата й неприкосновеност като е убедил пострадалата двамата
да правят секс, макар че е в знаел за нейната млада възраст. Наложило се е да
преживее страха, унижението и срама от преживяното. Всичко това безспорно е
причинило неимуществени вреди на св. Н., които следва да бъдат възмездени.
С оглед горното съдът прецени, че
сума от 7000 лева е справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата
душевни болки и страдания, вследствие това престъпление. За установеното
увреждане на девствената ципа, причинено й от подсъдимия на пострадалата са
причинени болки и страдания, както е посочено в заключението на вещото лице в
съдебно- медицинската експертиза. Съдът определи посочения по- горе размер на
обезщетението на пострадалата по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Тази сума
от 7000 лева подс. Й. дължи на пострадалата Н. на деликтно основание и намира правната
си обосновка в материалноправната разпоредба на чл.45 от ЗЗД, която повелява,
че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този
случай са налице условията на тази правна норма, които ангажират гражданската
отговорност на подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за
неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, причинени от телесното
увреждане, както и морални болки и душевни страдания, причинени от съвкуплението.
Тези болки и страдания са причинени от престъплението, което се явява деликт по
смисъла на гражданското право. Доказаността на това деликтно правоотношение
обуславя основателността на предявения от пострадалата Н. със съгласието на
баща си граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от деянието неимуществени
вреди. Тези вреди се състоят в уронване на честта, достойнството и доброто име
в обществото на пострадалата, в причиняването й на болки, страдания, притеснения,
тревожност, психични терзания и негативни емоционални преживявания. Следва да се има предвид и установения
факт, че пострадалата не е прекъснала учебния си процес, нито има данни по
делото, че е нарушила успеха си в училище и същевременно факта, че същата живее
в сравнително малко населено място, в което обществото е особено критично към
подобни прояви. Следва да се отбележи, че при
определянето на дължимия размер на обезщетението съдът се съобрази с възрастта
на пострадалата- многа млада, макар и близка до законовия праг за наказателна
съставомерност, факта на липса на сериозни физически увреждания и
установената липса на трайни психически поражения. Предвид характера на престъпното деяние, съгласието на малолетното дете
за осъществяване на полов контакт е правно невалидно като в случая е изяснено,
че съгласието на малолетната е формирано с оглед дадени уверения от по- възрастния
мъж като тя не е могла и реално да прецени случващото се. Ето защо обезщетение в размер на 7000 лева, както бе посочено по- горе
е справедлив еквивалент на търпените душевни болки и страдания.
В останалата
част до претендирания размер от 20000 лева на предявения граждански иск съдът
счита за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърли.
Съдът счете, че следва да се
произнесе по приложеното по делото веществено доказателство един брой мъжки
слипове лилави на цвят, запечатани с лепенка №В 1579 на ОД на МВР- С. като
същото следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи като вещ без
стойност.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подс. Й. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 422,28 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство, както и сумата от 280 лева в полза на съдебната власт
по сметка на С. районен съд, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: