РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Перник, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100719 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД
срещу М. И. Л., с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 683,24 лева– продажна цена на мобилни апарати по договори
за продажба на изплащане от 08.03.2018 г. за периода от 09.06.2018 г. до 08.11.2018 г., а
именно:
-сумата от 341, 63 лева по договор за продажба на изплащане № ************* от
08.03.2018 г. за устройство ******************** и
-сумата от 341, 63 лева по договор за продажба на изплащане № ************* от
08.03.2018 г. за устройство ********************. Претендират се разноски.
Твърди се, че между „А1 България“ ЕАД и М. И. Л. е сключен договор за продажба на
изплащане № ************* от 08.03.2018 г. за устройството ******************** за
обща цена от 431,52 лв., платима на 24 месечни вноски (от които първата се заплаща при
подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочва на 23
равни месечни вноски, всяка по 17,98 лв.). Собствеността на устройството е прехвърлена с
подписан между страните приемо-предавателен протокол към договора от 08.03.2018г.. Сочи
се, че по така посочения договор ответникът не е заплатил в срок 4 бр. месечни погасителни
вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 27.07.2018 г., 28.08.2018
г., 27.09.2018 г., 27.10.2018 г. Предмет на сключения договор за продажба на изплащане №
************* от 08.03.2018 г. е и устройството ******************** за обща цена от
1
431,52 лв., платима на 24 месечни вноски (от които първата се заплаща при подписване на
договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочва на 23 равни месечни
вноски, всяка по 17,98 лв.). Твърди се, че собствеността на устройството е прехвърлена с
подписан между страните приемо-предавателен протокол към договора от 08.03.2018г.. Сочи
се, че по така посочения договор ответникът не е заплатил в срок 4 бр. месечни погасителни
вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 27.07.2018 г., 28.08.2018
г., 27.09.2018 г., 27.10.2018 г. Предвид неплащането на повече от две последователни вноски
на осн. т.12. 3 от Договора са станали дължими всички суми до края на договора.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба. В депозираното възражение
по чл. 414 ГПК е релевирала възражение, че е погасено правото на принудително
изпълнение на вземанията.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„А1 България“ ЕАД депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу М. И. Л., касаещо вземанията, които е предмет на настоящата искова
претенция. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 06782 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. В тази връзка са дадени указания на заявителя да
предяви в едномесечен срок искове за установяване на вземанията си. В изпълнение на тези
указания е предявена, в указания срок, настоящата искова претенция.
По делото е представен договор за продажба на изплащане № ************* от
08.03.2018 г., сключен между М. И. Л. и „Мобилтел“ ЕАД (към настоящия момент с
наименование „А 1 България“ ЕАД), както и приемо - предавателен протокол към договора.
Не се оспорва авторството на подписа на ответника върху посочените документи.
По силата на този договор ответницата придобила правото на собственост върху
мобилен апарат марка ********************, като поела задължението разсрочено да
заплати продажната цена и лихва. В договора е посочено, че общото задължение е 431,52
лева, включващо главница и лихва. Уговорено е ответницата да заплати първоначална вноска
17,98 лева, а впоследствие 23 месечни вноски, всяка една от тях също в размер на 17,98
лева. В т. 6 от договора е посочено, че първоначалната вноска се заплаща при предаване на
вещта.
От приемо – предавателния протокол се установява, че ответницата получила
мобилното устройство.
Съгласно т.12.3 от договора същият се прекратява при неплащане в срок на най-малко
2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай всички дължимите
суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
На 13.11.2018 г. ищцовото дружество е издало фактура № ************* със срок за
2
плащане 28.11.2018 г., в която са включени погасителните вноски до края на срока на
Договора.
По делото са представени още препис от фактури, издадени от ищцовото дружество.
По силата на представения договор и приемо - предавателен протокол към него
ответницата придобила правото на собственост върху мобилен апарат марка
********************., като поела задължението разсрочено да заплати продажната цена и
лихва. В договора е посочено, че общото задължение е 431,52 лева, включващо главница и
лихва. Уговорено е ответницата да заплати първоначална вноска 17,98 лева, а впоследствие
23 месечни вноски, всяка една от тях също в размер на 17,98 лева. В т. 6 от договора е
посочено, че първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта.
От приемо – предавателния протокол се установява, че ответницата получила
мобилното устройство.
Съгласно т.12.3 от договора същият се прекратява при неплащане в срок на най-малко
2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай всички дължимите
суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
На 13.11.2018 г. ищцовото дружество е издало фактура № ************* със срок за
плащане 28.11.2018 г., в която са включени погасителните вноски до края на срока на
Договора.
По делото са представени още препис от фактури, издадени от ищцовото дружество.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 183
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за
продажба на изплащане, както и неговото съдържание: цена и вид на мобилното устройство
и падеж на вземането. Ищецът следва да докаже, че е предал на ответника мобилното
устройство, което е предмет на договора за продажба.
Ответната страна следва да докаже, че е извършила плащане на претендираните с
исковата молба суми.
По делото се доказа наличето на сключени договори за продажба, по силата на които
ответната страна е получила мобилен апарат марка ********************., като е поела
задължение разсрочено да заплати продажната цена в размер на 413,55 лв. , както и мобилен
апарат ******************** срещу задължението разсрочено да заплати продажната цена
в размер на 413,55 лв Крайният срок на изплащане на продажната цена - 23 месеца след
сключване на договорите, е 08.02.2020 г. Следователно, ищецът има вземане за цената,
уговорена на отделни вноски, срещу ответника по процесните договори. Съдът намира, че
уговорената в договора сума, обозначена като лихва няма правната природа на този тип
3
вземане. Възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на
заемодателя за предоставените му парични средства. Тя е договорна лихва, която се дължи за
ползването на предоставена парична сума или други заместими вещи за определен период от
време. Възнаградителната лихва е акцесорно задължение, което предполага наличността на
друг главен дълг. В случая ищецът не е извършил кредитиране на ответницата- не е
предоставил за ползване парични средства или родово определена вещ. В този смисъл съдът
счита, че посочената сума има естеството на възнаграждение за придобиване собствеността
върху вещта.
Не се установява настъпила предсрочна изискуемост на вноските, доколкото няма
изрично заявено от ищеца и достигнало до знанието на ответника изявление, че
трансформира вземането си в предсрочно изискуемо, че прекратява договора от определена
дата занапред или че го разваля на някое от основанията, предвидени в закона. По аргумент
от Тълкувателно решение № 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно което клауза в договора, предвиждаща, че при неплащане на определен брой
вноски договорът става автоматично предсрочно изискуем, е нищожна, следва да се приеме,
че уговорката в този смисъл в раздел IV от договорите за продажба на изплащане няма
правно действие.
Видно от договорите и съдържащите се в тях погасителни планове, до приключване
на съдебното дирене по настоящето дело, е настъпил падежът и на последната вноска.
Ответницата не противопостави възражения, че е платила процесната сума, а
противопостави възражение, че не дължи исковата сума поради погасяване на вземането на
ищеца по давност.
Правоотношението между страните черпи материално правна опора в договор за
покупко-продажба на изплащане. В конкретния случай не се касае за периодични плащания,
а за разсрочено плащане на цената на предоставената стока. Трайно установена е практиката
на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно/ плащане на цена, връщане на заем/, респективно при уговорката плащането да
се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.
Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. по т. д. № 3823 г на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Както се посочи по-горе съдът намира, че претедираната сума представлява цена за
прехвърлянето на вещта, поради което за погасяване на правото на принудително
изпълнение приложение намира общата петгодишна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
4
02.12.2024 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен - арг. от чл. 422, ал. 1
ГПК и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. "б"
ЗЗД.
Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 ПЗР на закона (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник".
По тази причина към петгодишния давностен срок, с който би се погасило
процесното вземане, следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /.
Погасени по давност са искови претенции за периода от м. 09.06.18 г. до м.09.2019 г.,
като правото на принудително изпълнение не е погасено за вноските дължими за периода м.
10.2019 г. до м. 02.2020 г. в общ размер на 89, 90 лева и по двата договора, до които размери
предявените искове следва да се уважат, като за разликата над тази сумата до предявените
размери от 431,52 лева претенциите като неоснователни следва да се отхвърлят.
Съдът съобразява приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според което
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на
заповед за изпълнениеи в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на
исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато
тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като счита, че същото
намира приложение и спрямо настоящия казус. В този смисъл признаване дължимостта на
вземания за период, следващ заявения не състявлява произнасяне, надхвърлящо заявеното.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото производство, съответни на уважената част на
исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство:
75,00 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 175,00
лева. Съобразявайки направените разноски, уважения размер на претенциите (179,80 лева) и
общия размер на разглежданите претенции (683,24 лева), съдът достига до извод, че следва
да се присъдят разноски в размер на 46,05 лева в исковото производство.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в заповедното производство: 25
5
лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 26 НЗПП в
размер на 50,00 лева, т. е. общо 75 лева. Съобразявайки направените разноски, уважения
размер на претенциите и общия размер на всички вземания в заповедта за изпълнение,
съдът достига до извод, че следва да се присъдят разноски в размер на 19,73 лева в
заповедното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съответна на
отхвърлената част на исковете, но ответницата не е извършила такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Л., ЕГН **********, с адрес
******************** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 89,90 лева,
представляваща незаплатена продажна цена за периода от м. 10.2019 г. до м. 02.2020 г. за
мобилен апарат ******************** по договор за продажба на изплащане №
************* от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06782 по описа за
2024 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за
сумата от 251,73 лв., представляваща разликата от 89,90 лева до предявения размер от
341,36 лева – продажна цена по горепосочения договор за продажба за периода м. 09.06.18 г.
до м.09.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Л., ЕГН **********, с адрес
******************** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 89,90 лева,
представляваща незаплатена продажна цена за периода от м. 10.2019 г. до м. 02.2020 г. за
мобилен апарат ******************** по договор за продажба на изплащане №
************* от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06782 по описа за
2024 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за
сумата от 251,73 лв., представляваща разликата от 89,90 лева до предявения размер от
341,36 лева – продажна цена по горепосочения договор за продажба за периода м. 09.06.18 г.
до м.09.2019 г.
ОСЪЖДА М. И. Л., ЕГН **********, с адрес ******************** ДА ЗАПЛАТИ
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1 сумата от 46,05 лева - направени разноски в исковото производство и сумата
от 19,73 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 06782 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06782 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7