Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133
гр. Севлиево, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 732/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
за сума в размер на 3788,87 лв., представляваща главница, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу В.Е.В., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор за потребителски кредит № ********** от 09.02.2011 г.
сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор, В.Е.В., като
длъжник и М.Г., като солидарен длъжник. Договорът бил сключен при следните
параметри: общо задължение по договора: 10087,13 лева, включващо: сума за
изплащане на заема: 5000 лв.; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска: 278
лв.; дата на погасяване: 20- ти ден от месеца; ГПР: 65,53 %; годишен лихвен
процент: 52,52% и лихвен процент на ден: 0,14%. Договорът бил подписан при Общи
условия, неразделна част от договора, предадени на клиента при подписването им
и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, нямал
забележки към тях и се задължавал да ги спазва. „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като превело на
09.02.2011 г. парична сума в общ размер на 5000 лв. по посочената от длъжника В.В.
банкова сметка, ***водно нареждане. Длъжника не изпълнявал поетите договорни
задължения и направил 16 пълни вноски и една частична вноска, като след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 10.3.1
от Общите условия към Договора за револвиращ заем: " В случай, че клиентът
просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.". Крайният
срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК изтекъл на
дата 20.06.2014 г., с изтичане на който срок настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер. Общата сума получена от плащания по
ДРЗ ********** била в размер на 7705 лв.. Поради неизпълнението на договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението
било образувано посоченото по - горе ч. гр. дело на Районен съд - Севлиево.
След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането. Ищеца твърди,че ответника му дължи следните суми:
главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 3788,87 лв.;
договорно възнаграждение в размер на 1894,38 лв.; възнаграждение за отлагане на
вноски в размер на 556,00 лв.. Отпуснатата главница по договора била в размер
на 5000,00 лв., като по нея клиента
заплатил 1211,09 лв. и оставало да бъде заплатена сума в размер на
3788,87 лв.. С оглед гореизложеното ищеца иска постановяване на решение, с
което да бъде установено съществуването на вземане в негова полза срещу
ответника в размер на следните суми: главница, представляваща отпуснатата сума
по заема в размер на 3788,87 лв.; договорно възнаграждение в размер на 1894,38
лв.; възнаграждение за отлагане на вноски в размер на 556,00 лв., неизплатени
парични задължения по договор за потребителски кредит № ********** от
09.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд - Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. В отговора
ответника заявява, че не оспорва факта че между страните има сключен на
09.02.2011 г. договор за револвиращ заем. Не оспорва обстоятелство че е получил
в заем сумата от 5000 лв.. Месечните вноски за погасяване на заема внасял той,
а когато нямал възможност лично да ги внесе ги давал на майка си тя да ги внесе
или тя внасяла дължимите вноски от свои средства. Договора бил от 09.02.2011 г.
и минал дълъг период от време, поради което ответника не бил сигурен, че
погасената сума е в посочения размер от ищеца, и че не погасил по - голям
размер от заема. Прави доказателствено искане.
С влязло в сила определение производството по
делото за сумите претендирани от ищеца, като договорно възнаграждение и
възнаграждение за отлагане на вноски е прекратено, като е останало висящо
единствено в частта за сума в размер на 3788,87 лв., представляваща главница.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвани писмени молби развива съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител, заявява, че от доказателствата се е установила неоснователност на предявения
иск. Развива доводи за недължимост на сумите, извън главницата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 436/2019 г. на РС –
Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу
длъжника – ответник по делото В.Е.В.
и М.М.Г. за солидарно заплащане, заповед № 265/24.4.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите: 6239,25 лева –
главница, дължима по договор за
мобилни услуги № ********* от 13.10.2016 г., договор за лизинг от 13.10.2016
г., договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г., договор за лизинг
от 22.12.2016 г., договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г.,
договор за лизинг от 22.12.2016 г.; сумата 42,87 лв. - неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 125,64 лв. - разноски за заплатена
държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
Установява се от съвкупната преценка
на договор за револвиращ заем №
**********, ведно с общи условия и погасителен план, преводно нареждане,
извлечение по сметка към ДРЗ № **********, стандартен Европейски формуляр,
удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ Бъглария" ЕООД, 12 броя разписки за получаване на парични
средства с номера: 0031557, 0077764, 0057486, 0031587, 0059848, 0087463,
0157619, 0157611, 0104607, 0104120, 0087479, 0065312, вносна бележка от
19.08.2011 г. и протокол за извършване на оценка на лошия длъжник и от
заключението на вещото лице по събраната съдебно – икономическа експертиза,
следните обстоятелства: Между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД от една страна
като кредитор и от друга страна В.Е.В., кредитополучател и М.Г. като солидарен
длъжник е сключен договор за заем № **********/09.02.2011 година при следните
параметри: Общо задължение по договора 10087,13 лв., включващо: сума на заема
5000,00 лв., договорно възнаграждение 5087,13 лв., срок на заема 36 месеца, размер
на месечната вноска 278,00 лв., последната вноска 357,13 лв., годишен лихвен
процент 52,52%; на 12 март 2012 година В.Е.В. е пожелал да бъдат отложени две
последователни вноски № 11 и 12, молбата му е уважена и е подписан Анекс №
1/13.03.2012 г. с корегиран погасителен план, отлагането на вноските се
заплаща- 556,00 лв. сумата на двете вноски и задължението по кредита нараства
от 10087,13 лв. на 10 643,13 лв.; длъжникът не е изпълнил задълженията си
за погасяване на заема съгласно погасителния план; до 03.08.2012 г. са направени
16 погасителни вноски за 2 977,00 лв., следващата вноска е на 30.11.2012 г.; на
03.08.2012 г. е сключено извънсъдебно споразумение, подписано от третото лице М.М.Г.
за встъпване в дълг № **********; за погасяване на задължението по договора заемателят
е заплатил на заемодателят за времето от 14.03.2011 г. до 30.06.2017 г. 7705,00
лв. подробно описани в представена справка приложена към делото от
счетоводството на кредитора, с внесената сума заемодателят е погасил; за издължаване по главница
остава сумата 3 788,91 лв.;
няма неотразени от представените в съдебно заседание от 03.06.2020 г. разписки, за погасяване
на задължението по договора заемателят е заплатил на заемодателят за времето от
14.03.2011 г. до 30.06.2017 г. 33 бр вноски - 7707,00 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, за сума в размер на 3788,87 лв., представляваща
главница, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираното вземане, т.е. съществуването на
валиден договор за кредит между него и ответника, чиито клаузи съдържат задължение
за ответника да му заплати процесната сума, изпълнението на задълженията си по
него, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираната сума, както
и всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В
тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договор за револвиращ заем № **********, ведно
с общи условия и погасителен план, преводно нареждане, извлечение по сметка към
ДРЗ № **********, стандартен Европейски формуляр, удостоверение за актуално
състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, 12 броя разписки за получаване
на парични средства с номера: 0031557, 0077764, 0057486, 0031587, 0059848,
0087463, 0157619, 0157611, 0104607, 0104120, 0087479, 0065312, вносна бележка
от 19.08.2011 г. и протокол за извършване на оценка на лошия длъжник и от
заключението на вещото лице по събраната съдебно – икономическа експертиза,
следните обстоятелства: Между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД от една страна
като кредитор и от друга страна В.Е.В., кредитополучател и М.Г. като солидарен
длъжник е сключен договор за заем № **********/09.02.2011 година при следните
параметри: Общо задължение по договора 10087,13 лв., включващо: сума на заема
5000,00 лв., договорно възнаграждение 5087,13 лв., срок на заема 36 месеца,
размер на месечната вноска 278,00 лв., последната вноска 357,13 лв., годишен
лихвен процент 52,52%; на 12 март 2012 година В.Е.В. е пожелал да бъдат
отложени две последователни вноски № 11 и 12, молбата му е уважена и е подписан
Анекс № 1/13.03.2012 г. с корегиран погасителен план, отлагането на вноските се
заплаща- 556,00 лв. сумата на двете вноски и задължението по кредита нараства
от 10087,13 лв. на 10 643,13 лв.; длъжникът не е изпълнил задълженията си за
погасяване на заема съгласно погасителния план; до 03.08.2012 г. са направени
16 погасителни вноски за 2 977,00 лв., следващата вноска е на 30.11.2012 г.; на
03.08.2012 г. е сключено извънсъдебно споразумение, подписано от третото лице М.М.Г.
за встъпване в дълг № **********. За погасяване на задължението по договора
заемателят е заплатил на заемодателят за времето от 14.03.2011 г. до 30.06.2017
г. 7705,00 лв. подробно описани в представена справка приложена към делото от
счетоводството на кредитора, с внесената сума заемодателят е погасил; за
издължаване по главница остава сумата 3 788,91 лв.. Няма неотразени от
представените в съдебно заседание от 03.06.2020 г. разписки, за погасяване на
задължението по договора. Заемателят е заплатил на заемодателят за времето от
14.03.2011 г. до 30.06.2017 г. 33 бр вноски -
7707,00 лв.. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявения
иск: основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, т.е. съществуването на валиден договор
за кредит между него и ответника, чиито клаузи съдържат задължение за ответника
да му заплати процесната сума, изпълнението на задълженията си по него,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираната сума, както и
всички други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в
заключението на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза размери на
задължението на ответника, установи се основателност на иска за сума 3 788,91 лева,
представляваща главница, по договор за револвиращ заем № **********, като за
посочената сума, установена от заключението на вещото лице следва исковете да
се уважат, като за посочената сума, установена от заключението на вещото лице следва
иска да се уважи. Относно сумите извън главницата и доводите изложени във
връзка с тях същите не са в предмета на делото, поради което не следва да се
обсъждат.
Относно разноските, предвид уважаване на иска за
част от предявените суми, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца част от направените по делото разноски за заплатени държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение на ищеца, а именно 281,73 лева. С оглед
уважаването на исковете, за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
присъди разноски за заплатени държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
на ищеца и заявител срещу конретния ответник – солидарен длъжник по ч. гр. д. №
436/2019 г. по описа на РС – Севлиево, в размер на сумата 53,33 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника също има право на разноски поради което
следва да му се присъди сумата 194,80 лв., за адвокатско възнаграждание.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
България № 49, бл. 53 Е, вх. В, съществува парично вземане: за сумата 3 788,87
лв., представляваща главница, по договор за потребителски кредит (договор за
револвиращ заем) от 09.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника
В.Е.В., с ЕГН **********,***, за коeто вземанe е издадена заповед № 265/24.4.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 436/2019 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В.Е.В.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В, направени по гр. д. № 732/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 281,73 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, В.Е.В., с ЕГН **********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, направени по ч. гр. д. № 436/2019 г.
по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 53,33 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на В.Е.В.,
с ЕГН **********,***, направени по гр. д. № 732/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в
размер на 194,80 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: