Р Е Ш Е Н И Е
№
1203
02.06.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 206 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
П.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.И.И., против Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
732 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и
незаплатен извънреден труд за периода от 01.01.2017
година до 14.01.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане;
сумата 108 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.01.2017 година до
14.01.20120година е работил на длъжност
„старши полицай“ в С-р „СПС“ ОД на МВР– Бургас и в група „АПК“ м С –р
„ООРТП“ ОД на МВР - Бургас. За този период е положил общо 860 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на
982 часа.Излага, че преизчисляването на нощния труд води до извънреден
труд от 122 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В
исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че
задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ответник ОД
на МВР Бургас е в размер на 732 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да
бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия
дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт
Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на
претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по
размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата
на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи.
В писмения
отговор е посочено, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ,
така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове като НСОРЗ. Изложено е още, че в този смисъл се е
произнесъл Окръжен съд - Русе с решение от 04.11.2019г. по въззивно
гражданско дело № 548 по описа на съда за 2019г.
В писмения
отговор е изложено още, че препращане по аналогия към Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата е необосновано предвид специалната
законова регламентация за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За държавните служители в
МВР, с оглед спецификата на служебните правоотношения, са предвидени редица
компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези на
работниците и служителите по трудови правоотношения, напр. допълнителното
възнаграждение за прослужено време е 2% основният платен годишен отпуск е 30
работни дни плюс по 1 работен ден, но не повече от 10, за всяка прослужена
година, обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение е до 20
месечни възнаграждения, докато за работниците и служителите по КТ са неповече
от 6, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, пенсиониране при
условията на I-ва категория труд и гр.
От името на
ответника е изложено, че отделно от това, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в ал. 1 на текста, а именно - продължителността на
нощното време да е по- малка от продължителността на дневното, както и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.Съгласно чл.187, ал.1
и 3 от ЗМВР , както беше изяснено и по-горе, са с една и съща продължителност
от 8 часа и безспорно по отношение на държавните служители в МВР не е налице
работа по трудови норми.
В писмения
отговор е посочено, че е налице
специална нормативна уредба и по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, която също
изключва прилагането на общия ред.В алинея 3 на приложимата разпоредба на
чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
текста е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Процесуалният
представител на ответника излага още, че действащата през исковия период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Според
разпоредбата на чл. 3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което в противоречие с
материалния закон в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване,
предвиден в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както бе изяснено по-горе в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1
от ЗМВР. Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за
полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР за
всеки 24- часов период, дори и при евентуално приравняване на нощен труд,
положен от държавните служители, към дневен, се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд).Коефициент 1,143 е приложим само при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за
всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в
исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането
на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се
обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от
6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд незаконосъобразно
е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени
в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване”
при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и
заплатен.
Ответникът
е приложил писмени доказателства и е
изразил становище по доказателствата, посочени от ищеца. Счита, че не е
необходимо извършване на съдебно – икономическа експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат И.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1983,91
лева за 275,70 часа извънреден труд
вместо за посочения в исковата молба размер от 732 лева. Прието е и изменение
на иска за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава за периода
посочен в исковата молба и начислена върху главниците, съгласно уточнението от
исковата молба, като претенцията е за сумата от 236,64 лева вместо
първоначалния размер от 108 лева.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.01.2017 г. до 14.01.2020 г. Не се спори, че е полагал нощен
труд. Заемал е посочената в исковата молба длъжност.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, предвид и корекцията, представена в съдебно заседание,
което заключение съдът приема за обосновано, а и не
е оспорено от страните, се установява, че за периода от 01.01.2017
година до 14.01.2020 година ищецът е положил 1 880 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент
1, 143 нощният труд е в размер от 2 148,84 часа за целия период. Разликата
между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 275,70 часа и
трудовото възнаграждение е в размер на 1 983,01
лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не
изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират
различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен
труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е
обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.01.2017
година до 14.01.2020 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент. Не следва да
бъде включена в предмета на спора датата 14.01.2020 година, тъй като съвпада с
датата на подаване на исковата молба.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 14.01.2020 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За заплашане
на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е изпаднал
в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото
се възнаграждение.Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че
датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за
периода до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание.
Съгласно заключението на вещото лице претенциите за лихва, изчислени върху
главница в общ размер от 1 983, 91 лева
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.04.2017 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба на 13.01.2020 година е в общ размер от 236,64 лева.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 400 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Настоящият състав приема, че предвид цената на иска след изменението възнагжраждението не следва да бъде намалявано поради
прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Сумата е платена като
разноски към датата на сключване на
договора, видно от съдържанието му и следва да се приеме, че ищецът е направил
тези разноски. Поради това последващото изменение на
нормативната уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения
не следва да бъде взета предвид.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 79,36 лева за иска за присъждане на главница, за
иска за заплащане на лихва дължимата държавна такса е в размер от 50 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 329, 36 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– град Бургас, с адрес: град Бургас,
ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на П.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 983, 91 лева /хиляда
деветстотин осемдесет и три лева, деветдесет и една стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 275,70 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017
година до 13.01.2020 година нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 14.01.2020 година до окончателното й плащане, сумата
236,64 лева /двеста тридесет и шест лева, шестдесет и четири стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени върху главница в общ размер от 1 983, 91 лева
/хиляда деветстотин осемдесет и три лева, деветдесет и една стотинки/, поотделно
от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.04.2017 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба на 13.01.2020 година, както и сумата 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на
Бургаски районен съд разноски в размер от 329, 36 лева /триста двадесет и девет лева, тридесет
и шест стотинки/, от които сумата 129,36
лева /сто двадесет и девет лева,
тридесет и шест стотинки/, представляваща платена по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса и сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: