Решение по дело №340/2020 на Софийски градски съд

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 22.01.2021 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:                                              

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

          ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №340 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №200605 от 23.08.2019г., поправено с решение №287437 от 27.11.2019г., постановено по гр.дело №74934/2018г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на ищеца А.Ц.А. с ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигане и поддържане на обвинение по което ищецът е оправдан по нохд№37/2015г. по описа на СРС, НО, 15 с-в, ведно със законната лихва от 09.10.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за горницата над сумата от 2000 лева до пълния предявен размер от 13000 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът е осъден да заплати на ищеца 1,54 лева разноски по делото.   

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.Ц.А.. Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените от него неимуществени вреди, в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди също така, че липсват съществени мотиви на първоинстанционния съд в тази насока и не са обсъдени изцяло твърденията в исковата молба и представените по делото доказателства. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът– уважен в по-висок размер. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Ответникът Прокуратурата на РБългария, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ  за сумата от 13000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, интензитета и вида на претърпените негативни емоции, взетите в наказателното производство мерки на процесуална принуда. По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда- „подписка“. Наказателното производство е приключило в сравнително разумен срок- същото е продължило по- малко от четири години. Отчетени са преживените от ищеца негативни емоции, уронването на престижа и доброто име, като е съобразено и наличието  на друго наказателно производство, по което ищецът е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За част от твърдените от ищеца имуществени вреди действително не се открива пряка причинно- следствена връзка с процесното наказателно производство, основно поради наличието и на друго такова, по което ищецът е признат за виновен в извършване на деянието. Предвид изложеното и въз основа на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 2000 лева би компенсирало справедливо и адекватно ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.     

Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението- потвърдено в обжалваната му част като правилно.  

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №200605 от 23.08.2019г., поправено с решение №287437 от 27.11.2019г., постановено по гр.дело №74934/2018г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/